Защото така се получават нещата, когато има конфликт или непоносимост, особено ако има двама доминиращи - единият е партньорът, а другият е някой от родителите. Партньорът иска той да доминира и съответно иска да отстрани родителя, но не сам, а да накара партньора си да каже суз на родителя си. Така победата е пълна, ръцете са чисти (той сам така реши, аз не съм го карал/а), а като бонус има и леко удоволствие от собствените умения.
Или партньорът иска нормални, здравословни, равноправни отношения с половинката, и не желае да попадне под доминацията на родителя. Аз в такива случаи казвам суз на кандидат-партньора, защото нямам намерение тепърва да го уча на здравословни отношения, междувременно ставайки част от неговите нездравословни. Много обаче решават да се "борят" да наместят нещата, което често си е упражнение по безсмислие и в крайна сметка им докарва единствено тормоз, че и накрая излизат те лошите и доминиращите. Не че ми пука каква ще изляза, но съм пас за такива борби.
