Ами аз точно това правя, зарязвам. Това препоръчвам и на всяка оказала се в това положение и питаща какво да прави. Не че поривът на тези жени не е разбираем. Те искат нещо нормално и очакват, че то трябва да се случи точно защото е нормално. Не могат да разберат, че това, че са харесали някаква част от човека, не гарантира, че всичко останало ще се нареди. За мен опитите с недорасли индивиди са резонни до една възраст, когато личността още търпи развитие. След 25 нещата вече зациклят, а след 30 абсурд да се разчита на осъзнаване. Тогава вече трябва да се търсят правилно изградени индивиди.
- Публикувана: 16 авг. 2022, 09:23 ч.
- Последно мнение: 24 септ. 2022, 20:33 ч.
Промяна на отношенията между син и майка при поява на снаха
Семейството се почва от нея, разбира се.
Жените не са кръпка към мъжовото налично семейство, стегнете се.
Жените не са кръпка към мъжовото налично семейство, стегнете се.
Последната страница на темата е брутално грозна. То донори, пикльовци, неизживяни интимни глупости. Майки заместващи, жени.
Само едно нещо ще кажа. За един и същи мъж и майка му. За една жена беше мамин син, а майка му избираше пердетата, за друга мъж на място и майка му не е била допусната.
А, познайте що? Ми сам избра и се пусна. Значи тази схема не е просто до мамини пикльовци и властни майки. Ами и до това каква е жената.
Е, аз бях жената, на която и избираха пердетата. И грешката беше колкото в мен, толкова и в тях. Взех си урока. Научих се как да показвам границите си, с достатъчно уважение.
Вяра, мъж на място, получава жена, която знае как да застане до него. Всичко друго свършва с мрънкане, недоволство и 101 драми ненужни. Не е до това колко някоя е териториална и какво иска.
Само едно нещо ще кажа. За един и същи мъж и майка му. За една жена беше мамин син, а майка му избираше пердетата, за друга мъж на място и майка му не е била допусната.
А, познайте що? Ми сам избра и се пусна. Значи тази схема не е просто до мамини пикльовци и властни майки. Ами и до това каква е жената.
Е, аз бях жената, на която и избираха пердетата. И грешката беше колкото в мен, толкова и в тях. Взех си урока. Научих се как да показвам границите си, с достатъчно уважение.
Вяра, мъж на място, получава жена, която знае как да застане до него. Всичко друго свършва с мрънкане, недоволство и 101 драми ненужни. Не е до това колко някоя е териториална и какво иска.
Най-добре е живот поотделно. И все пак свекито не трябва да забравя, че е била снаха, а невестата трябва да знае, че и тя ще стане свеки живот и здраве един ден. Такива живеенета с родители повечето случай са обречени на провал. Въпреки, че моя позната живеят с родителите му, тоест в една къща на отделни етажи. И тя много се хвали от свеките как и помагала и т.н.
Защо една свекърва ще дава акъл в чуждо семейство? Защото й искат помощ. Например, налага се младите да живеят у "старите", защото не могат да си позволят наем или защото "старите" имат къща на два етажа. Ето затова. Иначе ако са отделни и никой не иска нищо от никого, едва ли ще има намеса.
Ако мъжът за всичко пита мама, защото мама знае най-добре - ето затова тя дава акъл, поискан й е.
Ако мъжът за всичко пита мама, защото мама знае най-добре - ето затова тя дава акъл, поискан й е.
Uncommon, точно никога няма да ми кацнат у къщи. Ако нямат пари за наем, не са готови за семейство. И свободен апартамент да имам пак няма да кацне никой там, защото ми трябват два свободни. Няма как да дам на едното дете, а на другото не.
С една дума, горките ми лапета да се спасяват. Осигурявам им избрано от тах висше образование и приключвам до там. Естествено, ако имат нужда от средства за здраве винаги ще сме гръб.
Ако синко ме пита за съвет, ще дам. Ако видя, че нещо не е ОК ще кажа, но решение какво ще прави ще си взима той. С битовизми, манджи, бебета, сватби и т.н нямам мераци да се занимавам.
Аз при майка или свекърва не съм живяла. Кола и апартамент никой не ми е купувал. Нито на мен, нито на брат ми. Той излезе 18 годишен, аз бях на 20.
Нито аз, нито мъжа ми имаме живи бащи. Т.е и двете баби са самички. Ми градски момичета са. Маникюр, прическа, кафенца, приятелки. Пътуват. Радвам им се много. Не са се забили у къщи на тъкмят сърмаци и да плетат чорапи, докато се чудят дал да не ни дадат акъл. Живеят
С една дума, горките ми лапета да се спасяват. Осигурявам им избрано от тах висше образование и приключвам до там. Естествено, ако имат нужда от средства за здраве винаги ще сме гръб.
Ако синко ме пита за съвет, ще дам. Ако видя, че нещо не е ОК ще кажа, но решение какво ще прави ще си взима той. С битовизми, манджи, бебета, сватби и т.н нямам мераци да се занимавам.
Аз при майка или свекърва не съм живяла. Кола и апартамент никой не ми е купувал. Нито на мен, нито на брат ми. Той излезе 18 годишен, аз бях на 20.
Нито аз, нито мъжа ми имаме живи бащи. Т.е и двете баби са самички. Ми градски момичета са. Маникюр, прическа, кафенца, приятелки. Пътуват. Радвам им се много. Не са се забили у къщи на тъкмят сърмаци и да плетат чорапи, докато се чудят дал да не ни дадат акъл. Живеят
Memyself, защо реши, че мъжът от примера ти се е пуснал от мама, защото жената до него е била правилната? Може пък именно като е загубил теб, да си е научил урока и следващата да е извадила късмет.
Аз на свекърви късмет имам, на мъже не толкова. Нали избирали жената да е като мама, та по дефолт сме си сродни души. 😂
Аз на свекърви късмет имам, на мъже не толкова. Нали избирали жената да е като мама, та по дефолт сме си сродни души. 😂
Memyself, защо реши, че мъжът от примера ти се е пуснал от мама, защото жената до него е била правилната?
Защото знам къде ми беше грешката в снахо-свекърво-мамин син отношенията Взех си урока и на втори опит бях с учебник за гърба.
А, и знам защо се разделихме. Нищо общо със свекърва и разни съжаления. Момата, която взе му “помогна” много с рязането на пъпната връв. Деликатно го излашка на 400км.
Взех си урока и на втори опит бях с учебник за гърба. А, и знам защо се разделихме. Нищо общо със свекърва и разни съжаления. Момата, която взе му “помогна” много с рязането на пъпната връв. Деликатно го излашка на 400км.
Семейството се почва от нея, разбира се.
Жените не са кръпка към мъжовото налично семейство, стегнете се.
Жените не са кръпка към мъжовото налично семейство, стегнете се.
Всъщност по често се получава обратното, даже има хубава поговорка - "Откъдето е жената, оттам е и родата". Тоест мъжът доброволно, или малко доброзорно се приобщава съм семейството на булката си, докато от нея се очаква предимно да се отстоява и да не допуска мъжовото семейство твърде да вири рога.
Моето мнение е, че човек не бива да бъде пресиран да промени коренно отношенията с родителита си, когато създаде собствено семейство. Ако има чак такава нетърпимост между семейството и партньора му може да ги посещава сам, или евентуално с децата, но повечето хора имат нужда да запазят по някакъв начин близостта си с родители, братя, сестри, дома си, детството си, ако щете. Като гледам в темата за спомените за какви дребни материални неща се хващаме като мили спомени, какво остава за хората, които са били тогава целия ни свят. Това трябва да се пази. И моята майка не е много стока, но точно за това съм страшно благодарна на мъжа ми, че се отнася благосклонно към нея и и прощава някакви неща, аз съм така към свекърва ми и някак винаги съм със съзнанието, че времето лети.
Всъщност по често се получава обратното, даже има хубава поговорка - "Откъдето е жената, оттам е и родата". Тоест мъжът доброволно, или малко доброзорно се приобщава съм семейството на булката си, докато от нея се очаква предимно да се отстоява и да не допуска мъжовото семейство твърде да вири рога.
Моето мнение е, че човек не бива да бъде пресиран да промени коренно отношенията с родителита си, когато създаде собствено семейство. ...
Не съм виждала такова нещо, не съм чувала. Освен някой ако е патологичен случай да затвори партньора си вкъщи, имаше теми тук в този смисъл за жени, изолирани от мъжете си.
Ако един мъж реши да няма контакти с роднините си, не мисля, че жена му ще му е повлияла. Ще е по негови си причини. Даже слабохарактерен, даже мъж под чехъл няма да го направи.
Може да се има предвид, че ако е ходел всяка събота-неделя при техните на село, сега да бъде пресиран да ходи по-рядко, за да има време за семейството си. Бих подкрепила такова пресиране.
Попаднах на темата, търсейки препоръка за психолог за двойки.
А защо търся такъв?
С приятелката ми сме във връзка на приливи и отливи от 8 години. Тя не харесва майка ми и винаги е недоволна, когато прекарвам време с нея. Единствено няма против, ако по същото време ще ходи някъде с приятели, без мен.
Аз съм единствено дете, майка ми ме отгледа сама. Тя и сега е съвсем сама, няма друг близък човек освен мен. Тази година се пенсионира. В България това означава не почивка, а че човек се превръща в социално слаб. Разбира се, че й помагам, и искам да го правя. Живеем в един град и се виждаме веднъж седмично.
Неприязънта на приятелката ми към майка ми си тлееше, но се стараехме да я тушираме. До миналия месец.
Тогава отидохме на дълго чакано море (след скандал заради това, че на мен не ми дадоха отпуск по-рано). Трябваше да останем десетина дни, но и двамата се разболяхме и се наложи да си тръгнем на четвъртия ден; почивката пропадна.
След като се върнахме, тя ми постави ултиматум да намеря психолог, когото да посещавам, за да ме промени, така че да не бъда повече привързан към майка си. Твърди, че в противен случай ще влезе в лудница, защото не може повече така.
Чувствам се точно между чука и наковалнята, както пише по-нагоре в темата...
А защо търся такъв?
С приятелката ми сме във връзка на приливи и отливи от 8 години. Тя не харесва майка ми и винаги е недоволна, когато прекарвам време с нея. Единствено няма против, ако по същото време ще ходи някъде с приятели, без мен.
Аз съм единствено дете, майка ми ме отгледа сама. Тя и сега е съвсем сама, няма друг близък човек освен мен. Тази година се пенсионира. В България това означава не почивка, а че човек се превръща в социално слаб. Разбира се, че й помагам, и искам да го правя. Живеем в един град и се виждаме веднъж седмично.
Неприязънта на приятелката ми към майка ми си тлееше, но се стараехме да я тушираме. До миналия месец.
Тогава отидохме на дълго чакано море (след скандал заради това, че на мен не ми дадоха отпуск по-рано). Трябваше да останем десетина дни, но и двамата се разболяхме и се наложи да си тръгнем на четвъртия ден; почивката пропадна.
След като се върнахме, тя ми постави ултиматум да намеря психолог, когото да посещавам, за да ме промени, така че да не бъда повече привързан към майка си. Твърди, че в противен случай ще влезе в лудница, защото не може повече така.
Чувствам се точно между чука и наковалнята, както пише по-нагоре в темата...
