Искам си бебето :( ...

  • 9 808
  • 142
  •   1
Отговори
# 75
# 76
  • Мнения: X

 newsm44
Ох, този твой човек.....какви са тези неговите настроения.
 Е ,поне разбрахме че със или без него, ще раждаш бебето , нали? Което е най-хубавото в случая. Успех, лека бременност preggo и здраво и хубаво бебе  ylinfantSimple Smile Two Hearts Two Hearts

# 77
  • Мнения: 402
 Hug Heart Eyes Heart Eyes
още не е100% сигурно 4 е6те го родя, но сърцето ми ми подсказва, 4е трябва Simple Smile

# 78
  • Мнения: 132
Ама каво значи - притискат го!
И защо ти трябва да му вдъхваш кураж.
Къде е силната мъжка половинка? Не си и помисляй да заемаш мястото на майка му и той да бъде редом с децата в къщи.
Остави го да решава, колкото и трудно да е това за теб. Заяви му категорично какво чувстваш към него и малкото същество в теб.
Детето не е някаква вещ, която се чудим да си купим или не. Заяви му категорично че държиш на това дете, а той да решава за себе си какво иска от живота си.
Не поемай отговорност за нечия нерешителност и малодушие.
Бъди силна и  независима. Сигурна съм, че дори и баща ти ще те подкрепи въпреки изказванията си.
Ако трябва се отдръпни и го остави да осмисли нещата и да реши.
Знам, че много ти се иска той да бъде развълнуван от идеята за бебето, но реално не е така за момента.
Желая ти успех.
 





# 79
  • Мнения: 402
точно така е- дететнцето ми не енякаква вещ, която трябва да 4ака одобрение и точно затова ме боли толкова много от държанието му, но за съжаление аз съм зависима от него и от подкрепата му ,затова толкова се унижавам...дано поне се окаже 4е е имало смисъл, за Бога  Praynig
ина4е аз знам 4е нищо няма да се промени -сърцето му винаги ще е изпълнено от майка му и семейството му, за което ще копнее винаги , когат е с нас , а останалата малка 4астица от сърцето му ще е за нас с бебето....цялата ми любов към него отиде по дяволите , въпреки това се нуждая от подкрепата му поне докато родя

# 80
  • Мнения: 434
Прави каквото смяташ за добре, но не се жертвай и не се обричай ако знаеш какъв ще е края!

# 81
  • Мнения: 596
След време той може да си промени мнението, но бебенцето няма как да се върне, ако направиш аборт. Смяташ ли ,че след време ако той ти е причинил тази мъка ти ще можеш да го обичаш??? Аз не бих могла и бих се чувставала виновна към този живот, който съм отнела. Съвестта не прощава. Помисли добре. Има хора, които живеят с единствената мисъл да си имат бебе, но поради здравословни проблеми не могат да имат, други си осиновяват. Бог те е дарил с това бебе, благодари Му и се не отказвай от това чудо да дадеш живот!

# 82
  • София
  • Мнения: 6 656
точно така е- дететнцето ми не енякаква вещ, която трябва да 4ака одобрение и точно затова ме боли толкова много от държанието му, но за съжаление аз съм зависима от него и от подкрепата му ,затова толкова се унижавам...дано поне се окаже 4е е имало смисъл, за Бога  Praynig


така, така - унижавай се от сега, внушавай си колко си зависима от някого, и след 2 години ще дойдеш пак да плачеш в този форум (както купища други), че той не те зачита за нищо, че няма къде да избягаш и тн.

аман от глупави жени, които сами се накисват до уши в тинята, а после плачат, че нямат избор.
от малкото, което си написала за твоя човек, на всички им стана ясно, че това не е сериозен и отговорен мъж за стабилна връзка и създаване на поколение, а недозрял лигльо.
а ти не само си тръгнала да правиш деца с него, при положение, че не сте си изяснили взаимоотношенията и намеренията, ами се вкарваш и в схеми на финансова зависимост от него.

избрала си си чудесен път, ще те отведе на хубаво място...

# 83
  • Мнения: 18 324
Каквото и решение да вземеш, няма да просъществува връзката ви според мен. Добре прецени струва ли да жертваш каквото и да е. Най-вероятно гледната точка на твоя човек е различна, може и да има неща, които не споделяш...

# 84
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
точно така е- дететнцето ми не енякаква вещ, която трябва да 4ака одобрение и точно затова ме боли толкова много от държанието му, но за съжаление аз съм зависима от него и от подкрепата му ,затова толкова се унижавам...дано поне се окаже 4е е имало смисъл, за Бога  Praynig
ина4е аз знам 4е нищо няма да се промени -сърцето му винаги ще е изпълнено от майка му и семейството му, за което ще копнее винаги , когат е с нас , а останалата малка 4астица от сърцето му ще е за нас с бебето....цялата ми любов към него отиде по дяволите , въпреки това се нуждая от подкрепата му поне докато родя

Пак прочети това и ако все още си убедена, че е така, май нищо не се налага да търпиш...и можеш спокойно да си тръгнеш С ДЕТЕТО.
Сигурно си наранена, но едва ли цялата ли любов...., и едва ли ще е изпълнено сърцето му.....
Той безсрамно млад ли е? Не ми отговаряй - възраста в години не винаги обяснява , но изглежда като човек, който не смеее да се зарадва на нещо което иска, но го е страх да започне или получи в живота си. Ако е така, проблемите не са по-големи, от властна свекърва и нерешителен мъж или такъв който не знае как ще ви издържа... Една умна жена може да се пребори казват Simple Smile
..или те манипулира, пази Боже...

# 85
  • Пловдив
  • Мнения: 524
От няколко дни само чета и полека-лека набирам. Съжалявам, ако прозвуча много рязко и категорично, но ако бях на мястото на горкото момиче такъв шут щях да му тегля на мизерния плужек, че да се чуди откъде му е дошъл! Каквото и да реши за детенцето, пожелавам й успех, но бъдеще с този мъж - не виждам!
Напълно споделям по-долното мнение и само да добавя, че една жена не може да си позволи да бъде зависима от когото и да било именно за да не се вкарва в такива филми!


аман от глупави жени, които сами се накисват до уши в тинята, а после плачат, че нямат избор.
от малкото, което си написала за твоя човек, на всички им стана ясно, че това не е сериозен и отговорен мъж за стабилна връзка и създаване на поколение, а недозрял лигльо.
а ти не само си тръгнала да правиш деца с него, при положение, че не сте си изяснили взаимоотношенията и намеренията, ами се вкарваш и в схеми на финансова зависимост от него.

избрала си си чудесен път, ще те отведе на хубаво място...


Баси и лигльовците, баси и чудото! А разбираш ли, добрите и всеопрощаващи жени ОЩЕ си ги искат обратно и се унижават, щото, видиш ли, били финансово зависими! Ай сиктир! My everything, извинявам се, че ти говоря по този начин, но направиш ли компромис с такова нещо, ще ти се качат на главата! Осъзнай се, мила, докато все още можеш! Мъжете не се свършват с този!

# 86
  • Мнения: 2 040
Момиче, отвори очите си, по написаното от теб, съм склонна да се съглася с баща ти - тоя човек не е за теб въобще, остави го да си седи до полата на мама, ако ще цял живот да не мърда от там .... запази бебчето си и въпреки че ти изглежда трудно и неясно как ще се справиш, няма никога да съжаляваш ... защото един ден ще си намериш твоя другар в живота, който ще прави всичко за теб, а няма да те унижава като този смотльо, а детенцето ще ти бъде смисъла да вървиш напред и да се бориш ...
Старите хора казват: Каквото не ти е дошло до главата, с него не си се справил .... а това дете е дар от Бога, за мен това е пред Коледно чудо ... запази го, неправи аборт ... гаранция ще успееш  Peace

# 87
  • Мнения: 4 546
и аз ще те посъветвам да запазиш бебето.
а колкото до това дали да останеш с бащата: ако толкова много те притеснява как ще се справиш сама, остани с него. сигурно си много наранена от реакцията му, сигурно и двамата сте афектирани. може би като мине малко време нещата ще си дойдат на мястото. НО ако решиш да се съберете, направи всичко възможно да не си толкова зависима от него. незнам до колко съвместимо е това с гледане на бебе, но си струва да опиташ. за да можеш да го напуснеш един ден, ако единственото заради което си с него са парите. дано не се стига до там  Simple Smile

# 88
  • Мнения: 132
точно така е- дететнцето ми не енякаква вещ, която трябва да 4ака одобрение и точно затова ме боли толкова много от държанието му, но за съжаление аз съм зависима от него и от подкрепата му ,затова толкова се унижавам...дано поне се окаже 4е е имало смисъл, за Бога  Praynig
ина4е аз знам 4е нищо няма да се промени -сърцето му винаги ще е изпълнено от майка му и семейството му, за което ще копнее винаги , когат е с нас , а останалата малка 4астица от сърцето му ще е за нас с бебето....цялата ми любов към него отиде по дяволите , въпреки това се нуждая от подкрепата му поне докато родя

Какво значи зависима. На колко години сте ти и той.
И какво значи, че сърцето му ще е изпълнено от майка му и семейството му. Идва момент в живота на всеки човек, когато той трябва да поеме пътя си. Не казвам да не се и обажда на майка си, но това да си до полата и приключва някъде около 15-16г. и след това максимум до към 20 се отделяш напълно и се мобилизираш да поемеш живота си в своите ръце.
Родителите винаги помагат с каквото могат и никой не може да измести майката от сърцето на едно дете - макар и пораснало, но да се държиш за полата и когато знаеш, че си създал живот е лигаво и несериозно.
Ти си силен човек. Не се унижавай. Любов не може да се измоли и уговори. Тя се чувства . Или я има или не.
Преди време аз бях в ситуация да се моля на Бога да ми помогне, защото чувствах огромната любов вътре в мен, която исках да дам на някого и да го направя щастлив, а на човекът до мен не му пукаше.
Е човекът се появи, а вече и две други малки същества. Аз съм безкрайно щастлива и много обичана.
Пожелавам ти го и на теб.

# 89
  • Мнения: 295
Честно казано, четейки за твоята половинка си представям един неизрасал пубер, извини ме за квалификацията  #Cussing out

И категорично ЗАПАЗИ детето! Представи си, ако не успееш да забременееш отново след време, когато може би не си вече с него и си намерила качествен партньор... Представи си колко пъти ще си мислиш (ако го махнеш), на колко години щеше да е сега и как щеше да изглежда.... Ти вече си майка и обичаш това, което расте под сърцето ти и никога няма да можеш да избягаш от тази любов, дори и след евентуален аборт. А и колко много майки отглеждат сами децата си... Зависимостта ти от него се рашава просто ако намериш сили и вземеш живота си с ръце и никога, ама никога не позволяваш да диктува решенията ти.

А за дилемата ви, честно казано, не мога да я разбера. Както той те шантажира с това 'не съм готов' и бла-бла, така и ти го правиш с това 'опасно е да го махна'. Не е това важният въпрос за мен. Ако той ще остава с вас, само защото 'е опасно' бъди сигурна, че ще ти го натяква непрекъснато и ще ви зарежи при първа възможност с думите 'аз ти казах, че не съм готов'.

Моят съвет е просто се подготви за това развитие. Неговият егоизъм и безотговорност няма просто да се изпарят с появата на детето. А тогава ще е времето, когато ще имаш най-голяма нужда от подкрепа. Ами когато те тръшне следродителната депресия, когато си смазана от среднощни дежурства, когато бебче реве денонощно от колики или температура и тем подобни неща, които се случват на всяка майки - ще бъде ли там, за да ти помага или ще избяга панически с 'не бях готов'.

Запази си детето и му дай цялата си любов.

Общи условия

Активация на акаунт