🌷ИСТАНБУЛ🌷 [тема 60]

Накратко - петък вечер влака, събота сутрин Мармарай, метнахме багажа в хотела и бързо към Топкапъ (420 лири/човек с харема, 320 само палата, аудио гайд срещу оставени паспорти). Към 10 сколасахме, защото как се пропуска закуска, на която са те поканили.. Нямаше хора, влязохме откъм археологическия музей. Вътре - приказка. Очарована съм! И смея да твърдя, че ми хареса много повече от Версай! и има много повече какво да се види. То не са кухни, то не са сервизи, то не са павилиони, то не са гледки, тавани, орнаменти... Съвет - дори да влезете от този вход, подкарайте палата от началото - главния вход, че ние малко наобратно го гледахме, започнахме с харема, не че е болка де.
Следобеден Истиклял, балък екмек със сок от туршия тоз път - ммм, ашуре, после надолу към морето, Каракьой крайбрежната, купихме и кафе отстрани магазинчето на Пазара на подправките, вечеря както си му е реда кебапи, айряни и в леглото.
Неделя сутрин - Йеребатан (190 лири/човек). Отново към 9:30 - 10 сколасахме, нямаше много хора, а и опашката вървеше много бързо. Има си отделна линия за онлайн билети, там си нямаше никой. Трябва да кажа, че не съм кой знае колко впечатлена, ММ не спря да мрънка е това ли е, ма много задушно тука. Ма сега - отишли сме, миналия път пропуснахме, този път вече нямаше как Следобед - Ускудар. То баири, то чудо, докато намерим този Кузгунджук вола ни се отели. Нооо пък в крайна сметка се оказа, че сме се изкачили до моста чак, парк Nakkastepe и там хапнахме в някакъв ресторант - Bridge restaurant с вълшебна гледка. А каква целувка ядох в Кузгунджук - колкото юмрука ми и вътре с цели бадеми, лешници. Народ, красиви къщи, набутахме се и на бостана да погледаме . Бях гледала по 24 Kitchen, мисля, как всеки можело да си наеме градинка и да си я обработва и отглежда каквото си иска в нея. Обратно в европейската част, вечерен Султанахмет.
Понеделник - Принцовите острови. Отидохме за Турйол в 9:40, оказа се, че то било само за уикенда, в работни дни първото корабче е 10:40. Час и 40 време пътувахме, 35 лири/човек. Там пак катерихме баири, огледахме къщите, богата работа, разходка по крайбрежната улица. Съжалявам ли че отидох - не, ще отида ли пак - ми не. За мен е да отидеш, да видиш и толкоз. Вечерен Истиклял, навалица, пълнени картофи и мина и този ден.
Вторник - последен ден Още от сутринта замрънках кога ще се върнем пак. Бяхме гледали в едно предаване за някаква стара локумджийница Altan Sekerleme, в която сами си правели от край време локума, та я намерихме, купихме локум, разбира се, после на бозичка. Дълга разходка из Лалели, успяхме и да се изкатерим за обяд в 'котешкия ресторант', ММ не спря да пита ама къде са котките , хапнахме на корем, почерпиха ни чайче с десерта, мъжо отсече - ма от къде бг-мамма ги знаят тези места бреее. После лежерно по цяяялата крайбрежна улица Кенеди, видяхме и малката света София, Гюлхане, още малко Султанахмет на изпроводяк и времето свърши. Така и не стигнахме до похваления ресторант до Галата, още толкова много остана необходено и неизгледано
И се сещам да кажа - градските тоалетни, които са по 1 лира с турникет, могат да се ползват и с истанбулкарт, пак е по лиричка