- Публикувана: 2 фев. 2023, 17:57 ч.
- Последно мнение: 7 юни 2023, 06:20 ч.
Социалистически тоталитаризъм vs демократичен капитализъм
Моралният ми проблем далеч не е носталгия по соца или по робовладелския строй, нито изпитвам вина за кока колата и прахосмукачката робот, а безгрижните ми студентски години и първа любов се случиха през 90те, за съжаление. 😃
Защо за съжаление? Първата ми любов ме връхлетя в средата на 80те, а студентските ми години не бяха съвсем безгрижни, но младостта си е младост и с кеф бих се върнала и в 80те, и в 90те, ама да съм пак на 15 или 25 годинки 🥳. За мене 90те бяха много по-интересни години, а и се появи необятния интернет. Ако трябва да се върна в едно, единствено десетилетие, избирам 90те. Славни години!
Всъщност си ми харесва днешното време, с 24 часа интернет навсякъде.
Ли Лу попита дават ли се списъци с книги за лятната ваканция. Във Франция даваха. Едното ми дете чинно купуваше всички книги и ги изяждаше с кората, а другото не щеше да отвори книга. Съвременната младеж трудно си задържа вниманието за повече от 5 минути някъде. Хванах се, че и аз съм станала такава, като преображението започна още през 80те.
Нашите родители не са работили като са учели, не са имали 24 часова телевизия и интернет и затова четяха повече. Аз трябваше да работя, да си плащам наема, да внимавам с разходи, да уча за да не ми откажат виза за следващата година. Исках и да купонясвам. Книги не си купувах, извън учебници, защото при местене 10 кашона с книги се местят по-лесно от 20. Вземала съм от библиотеката докъм средата на 90те. Дъщеря ми много ходи по библиотеки и литературни четения. Синът не се интересува от това.
Има всякаква литература, на всякакви езици, безплатно в интернет. В Словото са творбите на българските класици. Чета по някое разказче, стихотворение, но цяла книга няма да мога да изчета.
До асансьора често съседи поставят множество книги, което значи, че ги купуват и четат. И ние слагаме понякога. Вземаме, но досега нито една не успях да изчерпа до края.
Мракобесно време, жалко - това е за мен тази епоха. Дейци, дружинни ръководителки, ОФ... Истеричната комунистическата пропаганда бодро се лееше отвсякъде. Най-долните човешки пороци - доносничество, нагаждачество, блюдолизничество, интригантство бяха изплакнати като качества, за да служат на властта и милиционерщината.
Изпиваха душата на малкия човек, за да не се усети какъв бутафорен живот живее. Митовете за безплатното образование и здравеопазване (платено от данъците ни, не от милия Бай Тошо) не знам дали има смисъл да ги коментирам. Простотията беше опакована като признак за "народен човек". Всяка картина, песен, филм, стих, трябваше да мине през художествена комисия, в която едни кисели лели и чичовци трябваше да решат дали въпросното произведение може да види бял свят. Дали е достатъчно комунистическо или е упадъчно. Колко ли световни творби щяха да бъдат "скъсани" на този изпит?
Светът, който ни прожектираха беше черно-бял и винаги започваше с "другарки и другари" и завършваше с народно веселие. На всички, които жалят за онова време препоръчвам да изгледат малко кинопрегледи и да си спомнят какво "веселие" беше, ако са забравили, ако не знаят - да разберат.
Гледам, че сте коментирали бананите и чушките, така че само за намигване публикувам откъс от "Двойникът" и великата Надя Тодорова в него: https://youtu.be/SRwSbVpUuNQ
Изпиваха душата на малкия човек, за да не се усети какъв бутафорен живот живее. Митовете за безплатното образование и здравеопазване (платено от данъците ни, не от милия Бай Тошо) не знам дали има смисъл да ги коментирам. Простотията беше опакована като признак за "народен човек". Всяка картина, песен, филм, стих, трябваше да мине през художествена комисия, в която едни кисели лели и чичовци трябваше да решат дали въпросното произведение може да види бял свят. Дали е достатъчно комунистическо или е упадъчно. Колко ли световни творби щяха да бъдат "скъсани" на този изпит?
Светът, който ни прожектираха беше черно-бял и винаги започваше с "другарки и другари" и завършваше с народно веселие. На всички, които жалят за онова време препоръчвам да изгледат малко кинопрегледи и да си спомнят какво "веселие" беше, ако са забравили, ако не знаят - да разберат.
Гледам, че сте коментирали бананите и чушките, така че само за намигване публикувам откъс от "Двойникът" и великата Надя Тодорова в него: https://youtu.be/SRwSbVpUuNQ
Теиата е толкова тенденциозно зададена, че освен да отговоря, че през осемдесетте сме били най-добре нищо друго не ми остава - най-малкото поради факта, че всичките ми близки бяха живи и здрави. Освен това, така общо поставена веднага предполага некоректни отговори - ако си бил дете на номенклатурни кадри, адаптирани към системата си бил добре, ако си бил от турски произход и изведнъж си се събудил с друго име ще си го спомняш като най-гадното време.
На всичкото отгоре за мен лично ужасните деветдесет бяха прекрасни - младост, любов, митинги, надежди, свобода. Сега съм вече жена на средна възраст и това си носи своите негативи.
Най-точният въпрос, който може да бъде зададен е може би "Бихте ли искали да се върне онова време, да живеете пак в него сега, ама точно както си беше, вие и децата ви."
Не, не, и не.
На всичкото отгоре за мен лично ужасните деветдесет бяха прекрасни - младост, любов, митинги, надежди, свобода. Сега съм вече жена на средна възраст и това си носи своите негативи.
Най-точният въпрос, който може да бъде зададен е може би "Бихте ли искали да се върне онова време, да живеете пак в него сега, ама точно както си беше, вие и децата ви."
Не, не, и не.
Нито едно от двете,защото и двете, както и всички останали системи, с аосновани на грешни основи, а именно монетарната система. Докато не еволюираме след нея, каквото и да дойде, който и да дойде, ще е все същото.
З акойто се интересува може да прочете за resource based economy и The Venus project. Към това бъдеще трябва да се стремим, но все още не сме узрели. И започвам да губя надежда, че някога ще стигнем до там като гледам накъде отиват нещата на световно ниво. Жалко.
З акойто се интересува може да прочете за resource based economy и The Venus project. Към това бъдеще трябва да се стремим, но все още не сме узрели. И започвам да губя надежда, че някога ще стигнем до там като гледам накъде отиват нещата на световно ниво. Жалко.
Точно вчера във влака четох и ми стана интересно, за нещо, което авторът наричаше мнениен вулкан, а още по описателно - мненива инконтиненция😊.
Има определено въпроси, които не могат да бъдат отговорени просто и еднозначно, защото са прекалено сложни. Родителите ми не са репресирани, не са били партийни членове, но пък баба ми е развила проблем със сърцето, когато са им иззели цялата наследствена земя след 9ти. Почина млада, от “разбито сърце”, но майка ми е образована като инженер, по времето, когато жените в напредналия запад, въобще и не са могли да мечтаят за висше образование, да се издържат сами, ако са омъжени или дори да се развеждат или гласуват(вижте една от най-старите демокрации - Швейцария).
От психологическа гледна точка, когато така зададеният въпрос е труден за синтезиран отговор, хората неизменно избират страна в дебата и чак след това се консултират с разума си, в резултат, мнението ни е емоционално оцветено, а отговорът следователно, без особена стойност.
Въпреки всичко, радвам се че съм имала възможност да живея в двете епохи, въпреки, че само една трета от съзнателния ми живот принадлежи на “соца”. Често чувам западняци да споделят своите идеи за преди ‘89. Никога не коментирам, въпреки че повечето от представите им са в разминаване с моите. Понякога драстично. Но и аз и близка полякиня и източно германка имаме много подобни, но не еднозначни (само черни или само бели) мнения за нашата младост. Не мога да си представя как би било възможно да виждаш изцяло контрастно. Пък и в крайна сметка, един ден и нас няма да ни има и всичко това ще избледнее в аналите на историята и никой няма да си спомня за някакъв мимолетен “соц”експеримент.
Има определено въпроси, които не могат да бъдат отговорени просто и еднозначно, защото са прекалено сложни. Родителите ми не са репресирани, не са били партийни членове, но пък баба ми е развила проблем със сърцето, когато са им иззели цялата наследствена земя след 9ти. Почина млада, от “разбито сърце”, но майка ми е образована като инженер, по времето, когато жените в напредналия запад, въобще и не са могли да мечтаят за висше образование, да се издържат сами, ако са омъжени или дори да се развеждат или гласуват(вижте една от най-старите демокрации - Швейцария).
От психологическа гледна точка, когато така зададеният въпрос е труден за синтезиран отговор, хората неизменно избират страна в дебата и чак след това се консултират с разума си, в резултат, мнението ни е емоционално оцветено, а отговорът следователно, без особена стойност.
Въпреки всичко, радвам се че съм имала възможност да живея в двете епохи, въпреки, че само една трета от съзнателния ми живот принадлежи на “соца”. Често чувам западняци да споделят своите идеи за преди ‘89. Никога не коментирам, въпреки че повечето от представите им са в разминаване с моите. Понякога драстично. Но и аз и близка полякиня и източно германка имаме много подобни, но не еднозначни (само черни или само бели) мнения за нашата младост. Не мога да си представя как би било възможно да виждаш изцяло контрастно. Пък и в крайна сметка, един ден и нас няма да ни има и всичко това ще избледнее в аналите на историята и никой няма да си спомня за някакъв мимолетен “соц”експеримент.
Никак не съм убедена, че до 80те години на миналия век жените на Запад не са можели да се образоват, пък тука щастливо строим комунизма и равноправието.
В 'уж' напредналия Запад жените са били качествено издържани от мъжете си в семейно жилище по времето, когато тук е ставала популярна дядовата ръкавичка и по масов спомен и разкази се е ходело на море с карти, в магазина е имало три вида стока, а Богомил Райнов (май) пише гордо в забравих кой роман как секретарката на предприятие Х била дипломиран инженер и до края на романа не започна да инженерства.
А аз лично мерси от такова равноправие, дето и двамата работим, но готвя, чистя и пера само аз.
В 'уж' напредналия Запад жените са били качествено издържани от мъжете си в семейно жилище по времето, когато тук е ставала популярна дядовата ръкавичка и по масов спомен и разкази се е ходело на море с карти, в магазина е имало три вида стока, а Богомил Райнов (май) пише гордо в забравих кой роман как секретарката на предприятие Х била дипломиран инженер и до края на романа не започна да инженерства.
А аз лично мерси от такова равноправие, дето и двамата работим, но готвя, чистя и пера само аз.
Нарциса,но е вярно.И пак,въпреки че са и работели,са чистили и готвели само те.
За отваряне на сметка в банка-разрешение от съпруг,започване на работа-също.Като цяло в университетите са били основно мъже,с изключение на учителския и пак.
Отваряне на тези норми започва някъде края на 70тте.
Във Франция например здравното осигуряване започва чак след големите стачки 68ма.Дотогава който има пари,се лекува,който няма..
С това искам да кажа,че така лелеяният запад хич не е бил за завиждане спрямо правата на жените в България по същото време.
Много ми беше харесала статията на какво са загубили в частност Жените от ГДР при обединяването на Германия.
Ето статията. https://newprairiepress.org/cgi/viewcontent.cgi?referer=&httpsre … 0by%20the%20state.
За отваряне на сметка в банка-разрешение от съпруг,започване на работа-също.Като цяло в университетите са били основно мъже,с изключение на учителския и пак.
Отваряне на тези норми започва някъде края на 70тте.
Във Франция например здравното осигуряване започва чак след големите стачки 68ма.Дотогава който има пари,се лекува,който няма..
С това искам да кажа,че така лелеяният запад хич не е бил за завиждане спрямо правата на жените в България по същото време.
Много ми беше харесала статията на какво са загубили в частност Жените от ГДР при обединяването на Германия.
Ето статията. https://newprairiepress.org/cgi/viewcontent.cgi?referer=&httpsre … 0by%20the%20state.
Аз имам емигрантски опит от две западни католически държави, където жените, ако са омъжени, дори банкова сметка не са можели да си открият без съгласието на мъжа си. За Швейцария също знам, че жените са можели да гласуват от 70те натам. Говоря само и единствено от лични емигрантски и пре 1989 Бг наблюдения. Не избирам страна, не защитавам, а твърдя, че има много нюанси в предложеното сравнение и еднозначен отговор, уви, не мисля че има.
Ли Лу,и при мен е така,но парадоксално е обратното.Това го казвам не с идеята да защитавам кое е по хубаво,а че Запада не е бил и не е това,което ко се полазва по телевизията.
За първи път излязох в чужбина като заминавах за Белгия,летище София терминал едно преди близо 20 години,с идеята че западняците са всички онези лъскави хора от кабелната,щастливи и всички работят някакви яки работи.Преувеличавам,но някъде такава идея имам в главата.Няколко години по-късно се омъжих за западняк ,средна класа,от селско-работническо потекло,което е успяло да изучи родителите му.Говорейки с неговите роднини,си дадох сметка че тяхното детство и начало на осъзнатия им живот през 50тте и 60тте ,е бил подобен на този на моите роднини.Децата са ходели на нивата да работят през ваканциите,биели са ги в училище,давано им е вино в стола,ученето на висше е било много трудно достъпно през тези години до към края на 70тте за средния човек,защото едно че е семейството е чакало на тях да работят и да помагат в бюджета,от друга че струва пари да се издържаш.После вече се появяват достатъчни стипендии,с избирането на по-леви правителства.
Имало е работа,но кастите са си били касти.Селяните са си селяни,богатите богати.Буржоазията по средата,но и тя работи като изоглавена.
За да живееш добре от заплата,най-лесният и бърз начин е бил да станеш миньор(като в Жерминал).
Бедните жени нерядко са имали по 3-4-5 деца и нагоре,защото католическите държави са забранявали всякакви аборти до средата на 70тте в повечето държави.По това време в соца е имало позволен аборт,макар и с комисия.В Запада се влизало в затвора за нелегален аборт.
За разрешението да имаш собствена банкова сметка и да започнеш работа,щом си жена,споменах.
Да имаш и мъж пияница,който те бие,също не е било рядкост и си е било срам и ужас да се разведеш.Някои са го правили,но с цената на много.
Богатите са живели много по-добре,това е ясно.
За първи път излязох в чужбина като заминавах за Белгия,летище София терминал едно преди близо 20 години,с идеята че западняците са всички онези лъскави хора от кабелната,щастливи и всички работят някакви яки работи.Преувеличавам,но някъде такава идея имам в главата.Няколко години по-късно се омъжих за западняк ,средна класа,от селско-работническо потекло,което е успяло да изучи родителите му.Говорейки с неговите роднини,си дадох сметка че тяхното детство и начало на осъзнатия им живот през 50тте и 60тте ,е бил подобен на този на моите роднини.Децата са ходели на нивата да работят през ваканциите,биели са ги в училище,давано им е вино в стола,ученето на висше е било много трудно достъпно през тези години до към края на 70тте за средния човек,защото едно че е семейството е чакало на тях да работят и да помагат в бюджета,от друга че струва пари да се издържаш.После вече се появяват достатъчни стипендии,с избирането на по-леви правителства.
Имало е работа,но кастите са си били касти.Селяните са си селяни,богатите богати.Буржоазията по средата,но и тя работи като изоглавена.
За да живееш добре от заплата,най-лесният и бърз начин е бил да станеш миньор(като в Жерминал).
Бедните жени нерядко са имали по 3-4-5 деца и нагоре,защото католическите държави са забранявали всякакви аборти до средата на 70тте в повечето държави.По това време в соца е имало позволен аборт,макар и с комисия.В Запада се влизало в затвора за нелегален аборт.
За разрешението да имаш собствена банкова сметка и да започнеш работа,щом си жена,споменах.
Да имаш и мъж пияница,който те бие,също не е било рядкост и си е било срам и ужас да се разведеш.Някои са го правили,но с цената на много.
Богатите са живели много по-добре,това е ясно.
Тоест, описваш как всъщност не сме били по-добре. Позволени аборти и толкова. За развода - интересно, по другите теми се застъпва тезата (не от мен) как било срамно у нас да си разведена, сега изведнъж се оказа друго.
И пак, файда да завършиш, щом няма да го работиш. Ако даваш една бала пари, хубаво ще си мислиш какво да учиш и дали изобщо да учиш.
Цялото това нещо колко всъщност назадничав е бил Западът звучи като 'ти дан си по-убав'. Да, ама емиграцията е посока запад, а към изток ходят за секс и евтин алкохол, пък нека изтокът е напред.
И пак, файда да завършиш, щом няма да го работиш. Ако даваш една бала пари, хубаво ще си мислиш какво да учиш и дали изобщо да учиш.
Цялото това нещо колко всъщност назадничав е бил Западът звучи като 'ти дан си по-убав'. Да, ама емиграцията е посока запад, а към изток ходят за секс и евтин алкохол, пък нека изтокът е напред.
Абортите са само малка част,от това което казах.Друга голяма част е доста късното създаване на достъпна здравна грижа,още по-късното даване на права на жените да бъдат повече от придатък на мъжа,който има право да прави каквото си иска с нея.
Не искам да сравнявам срама на Запад от развод с този в България през 50-60-70тте,по-скоро какво е можела да направи жената.
Тъй като на Запад е било често срещано да имаш 4-5-6 деца,да се разведеш е било адски трудно,ако нямаш гръб от родител.Вече са се строели социалните жилища,но са били крайно недостатъчни и много семейства са живели в една стая в градовете.
Като сравнявах живота на моите западняшки роднини с този на моите по същото време..Моите всички имат висше образование,изкарано с глад и много лишения,но после всичките са работели по специалността си. Половината са били на село и малко градове,но те са си били оттам. Не претендирам да познавам всички в България,но не познавам никой завършил висше в България през соца и да не е работил по специалността си или близка до нея.
Ясно е ,че и това което казаха другите,също има вярно и всеки е със собствената си истина,но на равна нога и с подобен произход моето соц семейство е много по-образовано и успяло от западняците.През 80тте нещата се променят,но соца вече е фалирал и в темата имаме и живи свидетели.
Между другото по времето на Хрушчов,СССР е постигнал тогава апогея си,хората са живели по-добре от западняшките си колеги.При Брежнев вече зазлява,защото изкараните пари от създаването на индустрия не се влагат в икономиката като Капитал,а се влагат,за да се поддържа статус куо-то въпреки кризите.
Политиката не ми е сила и не искам да я намесвам.
Не искам да сравнявам срама на Запад от развод с този в България през 50-60-70тте,по-скоро какво е можела да направи жената.
Тъй като на Запад е било често срещано да имаш 4-5-6 деца,да се разведеш е било адски трудно,ако нямаш гръб от родител.Вече са се строели социалните жилища,но са били крайно недостатъчни и много семейства са живели в една стая в градовете.
Като сравнявах живота на моите западняшки роднини с този на моите по същото време..Моите всички имат висше образование,изкарано с глад и много лишения,но после всичките са работели по специалността си. Половината са били на село и малко градове,но те са си били оттам. Не претендирам да познавам всички в България,но не познавам никой завършил висше в България през соца и да не е работил по специалността си или близка до нея.
Ясно е ,че и това което казаха другите,също има вярно и всеки е със собствената си истина,но на равна нога и с подобен произход моето соц семейство е много по-образовано и успяло от западняците.През 80тте нещата се променят,но соца вече е фалирал и в темата имаме и живи свидетели.
Между другото по времето на Хрушчов,СССР е постигнал тогава апогея си,хората са живели по-добре от западняшките си колеги.При Брежнев вече зазлява,защото изкараните пари от създаването на индустрия не се влагат в икономиката като Капитал,а се влагат,за да се поддържа статус куо-то въпреки кризите.
Политиката не ми е сила и не искам да я намесвам.