Студенти в Нидерландия - 16

Четете с разбиране. Нали това казвам - нека всеки сам да си преценя. Според някои от постовете тук обаче излезе,че неработещите студенти са мързеливи и чакат да ги дундуркат родителите. Както и че не заслужават да общуват с работещите такива, пък и само по екскурзии ходят. Та четете с разбиране.

Стела, с разбиране чета. Затова само ще кажа, не младите хора са лоши, лоши сме ние родителите, защото ги дундуркаме цял живот.
Не е лошо, че сте събрала пари за образованието на детето си половин живот, важното е как ще му ги поднесете.

Хайде пак "лоши", "поднасяне"...
Има специалности и програми с присъствена заетост 5 дни по 6-8 часа + задължителни домашни всеки ден... Събира се академична заетост 10 часа дневно... Все пак човек трябва и да спи, да си изпере, изчисти, напазарува, сготви... да излезе да се види с приятели и съботата заминала. Неделя да си напише домашните за следващата седмица, да се види с екип по съвместен проект...
И тъй като в темата пишат много различни хора, родители на деца с мноооого разични специалности, в мнооооого отличаващи се една от друга академична и приложна насоченост, моля ви да не си гледаме в "канчетата" и да не сраняваме ябълки с репички

Не мога да разбера защо всеки път, всеки се опитва да доказва правотата си - въпроса беше съвсем ясен: Каква е ориентировъчната месечна издръжка?
И на мен са ми от полза отговорите на този въпрос като майка на първокурсник. Благодаря на всеки споделили за неговото си дете - град, специалност, курс, цена на наем, застраховка, храна и битовизми - само така можем да се ориентираме с най-близкото до нашето положение.

Напротив, това е един от малкото моменти, в които дискусията може да е полезна за тези, които искат да извлекат полза…
В темата е изключително популярно обсъждането на съвместяването на учене и работа. И се опитва да се създава едно погрешно според мен усещане за правота в подобно решение.

Това разбира се не е така - суровата реалност е, че студенти, които се стремят към топ образование - Айви лига, Златния триъгълник на практика не са имали възможности да работят, докато учат, просто защото… е трябвало да учат.
Та е добре да се постулира предварително - каква е целта на бакалавъра в Нидерландия? Ето едно мое предложение - не твърдя, че е вярно и общовалидно, просто споделям виждането си.
1. Знания на ниво, достатъчно за по-висок клас университети?
2. Знания за добра кариера в Нидерландия?
3. Защото е модерно и по-интересно от България, без значение нивото на придобитите знания и анализ дали в България няма да са повече.

При цел 1 работата е вредна.
При цел 2 - пак е вредна, вместо да се губи скъпо заплатено време за обучение в чужбина с нея е значително по-разумно да се уплътни времето с изучаване на местния език.
При цел 3 - всичко е допустимо.

Образованието е скъпо нещо. След средното - четвърт до половин милион лева да кажем. И едни по-адекватни от нас общества започват да мислят за него от раждането на детето. А не да го пратиш в последния момент на някаква експериментална симбиоза между неделно училище и гурбет

Карах много тежка магистратура, присъствена заетост 5 дни в седмицата, имах син на 6г, работех, бях бременна и родих по време на следването. Изписаха ме от болницата в петък, след секцио и в понеделник се явявах на изпит, защото не ми позволиха да го отложа. Завърших с един от най-високите успехи. Та нека да не слагаме всиюки в кюпа - желание е важно, извинения има хиляда.
Не се меря с никого, дали имам или нямам възможност, това си е мой лиюен проблем, но ако поднасям на тепсия всиюко на децата си и не ги науюа да се трудят и да имат финансова култура, най-малкото смятам, че им правя мечешка услуга и някъде пропускам нещо във възпитанието. Но може би това е и мое си някакво изкривяване, живе в чужбина много повече години от колкото в България, уюила съм в три различни държави и винаги съм работила да се издържам. Имала съм много приятели и не съм спирала да ходя къде ли не. Но от моята камбанария днес, гордо мога да кажа - на никого не дължа нищо - сама се изучих, сама се оправям в живота - на това искам да науча децата си. Има как да им помагам, без да прекалявам

Пак казвам - не сравнявам никого и нищо - просто всякакви обобщения от сорта няма време за работа и нали за това сме събирали да помагаме или работещите влачат изпити и не трупат знания и работещи и неработещи нямат място заедно - ми идват малко повече

Целият проблем е, че е много трудно, да не говорим невъзможно да се приложи българският манталитет/мислене в Холандската действителност.

Адмирации!

Сигурно е едно нещо. Няма да се излезе с "вярна концепция" за съотношението работа-учене. Децата са с различни характери и възпитание, родителите сме с различни възможности и разбирания, а най-вече изискванията и заетостта в различните университети предполагат различен подход.
Още преди първи курс синът ми започна да работи(в академичен университет с пет-дневна заетост и седмични домашни)  от август. През ноември каза: усещам, че изоставам, мисля да спра. Подкрепих го веднага, макар и да ми е ужасно трудно. До края на първи курс не помисли да работи. Втори курс започна отново от август и вече успява да ги съвместява, като понякога е натоварено, защото полага нощен труд, но устисква  и досега, май, е издънил само един изпит - чака резултата всеки момент, но е такова усещането му. Това лято, ако сам не предприеме по-плътна работна заетост, аз ще го подтикна. Така че.....подходът към работата е променлив и според обстоятелствата.
Другият ми син завършва медицина. Едновременно с това работи и в две болници, и изнемогва, но е свикнал от времето на Ковид пандемията. Може да си позволи да намали работата, но не иска да си намалява качеството на живот, който работата му осигурява. Сега чака възможност за доброволчество в желаната специалност. Ще спре едната платена работа веднага, и ще работи безплатно/доброволно, защото това е целта. Мотивацията и целите са фокусът и тогава поведението ще е гъвкаво.
Хубавото на времето, в което децата ни растат е, че имат много възможности, а кой как ще ги използва определя качеството на живота, който ще има. Когато ние бяхме в тази възраст тези опции не бяха така достъпни.
Мисля, че е добре да стимулираме повече учене, повече труд и все повече поемане на отговорност, и "еманципация" от родителското тяло, с времето. Апетитът идва с яденето и когато са по-успешни, и с повече постъпления им се услажда ..........При всеки ще е с различно темпо.

Бакалавър в Нидерландия - определено не изключва варианта самоиздръжка. Така е създадена  системата . Не зная как е в ОксБридж, Харвард. Но бакалавър в Нидерландия - да, ако имат амбиция и мотивация след първи курс определено могат да работят . Има изобилие от предложения за студентски труд. При моя син преподавателите ги учеха- университет от 9 до 5. С добра организация и планировка , свободното време би могло да се съвмести с два часа работа . Стига да има желание , разбира се. 
Относно издръжката - синът ми и девойката му са на свободен наем и се оправят с една негова заплата, тя е стажант и заплатата й стига точно  за карта за транспорт . Заплатата му е за джуниър позиция и съвсем не е уау.  Плащат си всички разходи, излизат с приятели, хранят се добре , обличат се, бавно и славно обзавеждат . По важното е, че не губят посоката . Вървят напред и са щастливи, че се справят .

Здравейте, имам спешен въпрос:
Когато децата вече са получили BSN номер и се преместят в друга квартира, където няма възможност за регистрация, това какви негативи може да им донесе?
Продължават ли да ползват BSN, който имат? Имат ли право да работят без нова регистрация? Къде могат да им искат регистрацията? Субсидии, ДУО ще им бъдат ли отказани?
Благодаря!

Еднократно  се  взима  BSN. От там насетне може да сменя много адреси, това няма отношение към номера , той си е един и уникален за всеки. При всяка  смяна на  адрес трябва да уведоми общината . Ставa онлайн или на място.
Това не рефлектира върху субсидията  по никакъв начин.

G.D..
Благодаря! А върху работа и право на престой?

Може да отнесе някоя глоба, че не се отписва от стария си адрес, тъй като има задължение да се отпише.
Ако пък се отпише.. и реши да кандидатства за работа ще трябва да посочи адрес. Общо взето ако е само за малко е приемливо, но лично аз не бих приела моето дете да живее по такъв начин.

Имате предвид, че той не може да се регистрира на новия адрес ли? В смисъл, ще се води на стария адрес, но няма да живее там ? Трудно ще му е, защото цялата кореспонденция ще се изпраща на адреса на който е регистриран. Най добре е при смяна да местоживеенето, да смени и адресната си регистрация в общината .  А и там където ще живее, ако е без на право на  регистрация, значи е в повече от законния  брой  наематели имащи право да живеят на адреса. Това автоматично го праща в нарушение .

Нямам предвид да не се дерегистрира от стария адрес. Ще изпълни това условие. Но евентуална квартира, която обсъждаме, не предлага регистрация. В къщата има само студенти, всеки има своя стая, но собствениците не дават регистрация за всички. Не знам трудно ли е, не им се занимава ли...
Благодаря!