ДЕВЕТИ клас 2022/2023 - Тема 3

  ДО
МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО
И НАУКАТА, ПРОФ. Д-Р ГАЛИН ЦОКОВ

КОПИЕ ДО
НАЧАЛНИКА НА РУО – СОФИЯ-ГРАД,
Д-Р ВАНЯ КАСТРЕВА

КОПИЕ ДО
ОМБУДСМАНА,
ПРОФ. Д-Р ДИАНА КОВАЧЕВА

КОПИЕ ДО
ДИРЕКТОРА НА 73. СУ „ВЛАДИСЛАВ ГРАМАТИК“,
Г-Н ИВАН ПЕТКОВ

КОПИЕ ДО
БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩЕСТВЕНИ МЕДИИ


ПРОТЕСТНО ПИСМО
от зрелостниците на 73. Средно училище
с преподаване на чужди езици „Владислав Граматик“,
гр. София, област София-град

Уважаеми професор Цоков,
Уважаема доктор Кастрева,
Уважаема професор Ковачева,
Уважаеми господин Петков,
Уважаеми госпожи и господа,

С настоящото протестно писмо искаме да изразим своето възмущение от ощетяващите оценителски практики, приложени при проверката на изпитните работи от Държавния зрелостен изпит по български език и литература, проведен на 19.05.2023 г.

В хода на 5-годишното ни гимназиално обучение по български език и литература нашите висококвалифицирани преподаватели с дългогодишен опит в подготовката на ученици за държавен зрелостен изпит ни позволиха да осъзнаем, че литературата като самостоятелно обособена наука не представлява единствено учебен предмет, но и изкуство, провокиращо към размисъл върху значими обществени и нравствени проблеми. Чрез многократното провеждане на аналитични прочити и задълбочени дискусии върху разглежданите в часовете произведения ние успешно развихме способностите си за критическо мислене, като така овладяхме заложените в учебната програма по БЕЛ социокултурни компетентности за аргументирано обосноваване и защита на собствената позиция по поставените теми, ценности и конфликти.

Така, независимо от неимоверно вложените време и усилия не само от наша страна, но и от страна на преподавателите ни, мнозина от нас останахме дълбоко разочаровани от разминаването между очакванията ни за смисъла на матурата по БЕЛ и неоснователно занижените резултати вследствие на несправедливите критерии за оценяване на въпросите с отворен отговор, както и на необективните методи за проверка и оценка на изпитните работи от страна на проверяващите лица. В защита на твърденията си обръщаме внимание на следните въпроси от публикувания на сайта на Министерството на образованието и науката изпитен материал от 19.05.2023 г.:

1. Въпрос 19., засягащ текст 2 (диаграма) от първата част на изпита, изисква да се обоснове твърдението, че училището в най-слаба степен работи с гостуващи художници или си сътрудничи с художествени организации. След проверка на изпитните си работи установихме, че в много случаи е отнет пълният брой точки към въпроса поради отговор, който е съдържателно правилен, но чиято формулировка  не съвпада изцяло със зададения примерен отговор.

2. Въпрос 20. изисква да се запишат два от упоменатите в текст 1 от първата изпитна част приноси на Ян Мърквичка в културния живот на българите след Съединението. Както от формулировката на въпроса, така и от обстойния прочит на текста става ясно, че възможните верни отговори са повече от два, а именно:
- утвърждава рисуването по натура като учебен метод в българското училище;
- пръв обучава момичетата в тънкостите на рисувателните техники;
- става първият директор на Държавното рисувателно училище, което бързо печели име и извън страната;
- спомага за подготовката на много български художници и за регламентирането на професията на художника;
- твори в почти всички жанрове на живописта;
- създава забележителни творби, сред които и картината „Ръченица“.

Макар изредените по-горе аспекти да се отнасят до развитието на културните среди в следосвобожденска България, само последните два от тях са зачетени като правилни, както установихме от прегледа на изпитните си работи. От една страна, това ни кара да изпитваме съмнение в качеството, надеждността и обективността на извършената проверка от страна на проверителите, които или са пропуснали да отбележат много отговори като верни, или принудително са се съобразявали с непълните и в този смисъл несправедливи, ощетяващи резултатите ни критерии за оценка на конкретния въпрос. От друга страна, едно такова неправомерно отнемане на заслужени точки навежда на мисълта за некоректна формулировка на въпроса, ако наистина се очаква да посочим точно тези два отговора,  определени в ключа с отговори като примерни, но не непременно задължителни .

3. Въпроси 35., 36., 37. и 38. изискват кратък свободен отговор върху различни произведения от учебната програма, а въпрос 40. поставя задачата за съставяне на кратък текст с обем до 5 изречения. При прегледа на изпитните си работи с изненада установихме, че на някои от отговорите на тези въпроси са отнемани точки, без да бъде отбелязано наличието на каквато и да е езикова или смислова грешка. Освен това много от „корекциите“, нанесени от проверителите, се изразяват в подчертани думи и изрази без допълнително пояснение към тях въпреки възможността за добавянето на коментар към всяка една задача. Подобни противоречиви поправки се срещат масово и в написаните от нас съчинения в третата изпитна част. Как се очаква да изпитваме удовлетворение от резултата си, без да сме запознати с аргументите на оценителите за поставяне на определен брой точки?

За нас като знаещи и мислещи хора, които са възпитани да търсят причините за допуснатите от тях грешки и така да осъществяват стремежа си към самоусъвършенстване, е непонятно защо сме санкционирани по такъв необоснован начин. От учители, които са проверявали в годините изпитни работи, знаем, че на оценителите се предоставят детайлизирани критерии за оценка на всеки един въпрос с отворен отговор. За жалост, тези критерии не се оповестяват публично, което прави ДЗИ некоректен за нас, учениците, тъй като не знаем какво точно се изисква за 2, 4 или 6 точки, а също така кога губим точки от максималния бал. Това не само свидетелства за нежеланието (или неспособността) на отговорните институции да създават прозрачни условия за проверка на изпитните работи, но и буди съмнение по отношение на легитимността на поставените оценки като цяло. Не приемаме такова оценяване за справедливо. Питаме се наистина ли ни изпитват със стандартизирани тестове. Наистина ли са компетентни авторите на ключа за отворените отговори?

Поради така изложените от нас причини заявяваме категоричното си несъгласие с приложените методи за оценяване на изпитните ни работи по БЕЛ, които подценяват придобитите в хода на обучението ни знания и умения и дискредитират дългогодишната работа на преподавателите ни. Смятаме, че имаме обективна и самокритична представа за своите знания, доказани чрез множество награди от олимпиади, състезания и международни конкурси. Въпреки че оценките ни от държавния зрелостен изпит по БЕЛ са значително по-добри в сравнение със средното ниво в страната, се чувстваме ощетени от системата на оценяване на изпитните работи. Оставаме с впечатлението, че се толерират повърхностните знания на учениците с минимални знания по предмета, докато способните и креативни зрелостници остават недооценени, като всичко това в крайна сметка се отразява на статистиката, даваща фалшива представа за един „добър“ среден успех.

В отговор на подадените от нас молби за преразглеждане на резултатите от държавния зрелостен изпит по БЕЛ сезираните институции се позовават на чл. 82, ал. 1 от Наредба № 11 за оценяване на резултатите от обучението на учениците, според която оценките от държавните зрелостни изпити са окончателни. Независимо от това призоваваме за прозрачност при оценяването на изпитните работи спрямо предварително определени и достъпни за широката общественост обективни критерии, за коректна формулировка на зададените въпроси и за надлежна и конкретна обосновка за отнетите точки от въпросите с отворен отговор и от аргументативното съчинение.

Към протестното писмо прилагаме списък с имената и подписите си (с горещата подкрепа на нашите родители), както и списък с имената и подписите на подкрепящите ни преподаватели по български език и литература. Отправяме апел към всички останали зрелостници, които се чувстват ощетени по обективни причини, също да демонстрират подкрепата си към нашите искания.


Дата: 19.06.2023 г.
гр. София

“Здравейте, ще бъда с подписката пред СМГ в петък 23.06.2023 от 18:00 ч. до 19:00 ч., който иска, да заповяда да се подпише.”
За да се придобие представа за проблема, копирам и писмото от директора на СМГ до служебния министър на образованието:
ДО ПРОФ. Д-Р САШО ПЕНОВ
МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ПИСМО
от д-р Антоан Димитров Тонев,
директор на  Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски“ 

Относно: Предложения на Ръководството на Софийската математическа гимназия „Паисий Хилендарски“ и на училищната общност на СМГ във връзка с Проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 10 от 1.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование

Уважаеми проф. Пенов,
Искам да изразя искрената благодарност към Ваш и към Вашия екип за предложенията за промени в Наредба №10 за организация на дейностите в училищното образование. С огромно удовлетворение се запознахме с Вашите предложения и заставаме зад всички тях.
Във връзка с обявената процедура по обществено обсъждане искаме да отправим две предложения към Вас, които смятаме, че ще допринесат съществено за оптимизирането на държавния план-прием след завършен V и след завършен VII клас и ще направят системата ни още по-гъвкава, адаптивна и не на последно място още по-справедлива.
 Първото ни и най-важно предложение се отнася към необходимостта от промяна на „чл. 57, ал. (2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2017 г., в сила от 03.02.2017 г.) По решение на педагогическия съвет като елемент от балообразуването по ал. 1 може да бъде включен и общият брой точки, приравнен до 100, от резултатите, получени от олимпиади и/или състезания от календара на МОН, по учебни предмети, по които не се провежда национално външно оценяване през съответната учебна година.“ Нашето предложение е да отпадне текстът отбелязан с по-тъмен шрифт. Най-удачният вариант на цитираната алинея би бил следният: „По решение на педагогическия съвет като елемент от балообразуването по ал. 1 може да бъде включен и общият брой точки, приравнен до 100, от резултатите, получени от олимпиади и/или състезания от календара на МОН.“
Причините за това наше искане са няколко. На първо място стои проблемът с невъзможността националното външно оценяване по математика да изиграе ролята на диференциращ елемент в балообразуването при осъществяването на държавния план-прием след завършен VII клас. Мнозинството ученици, които са се обучавали в СМГ „Паисий Хилендарски“ от 5 до 7 клас например имат желание да продължат да се обучават в училището и в гимназиалната степен. Учениците на СМГ постигат среден резултат на НВО по математика в последните няколко години около и над 95 от 100 точки, като ежегодно няколко десетки възпитаници на училището постигат максималния резултат от 100 точки на НВО по математика. Въпреки това и въпреки въведената методика за балообразуване в СМГ, при която точките от НВО по математика се утрояват, винаги има сравнително голям брой ученици (обикновено двуцифрен), които не успяват да влязат в СМГ, въпреки че са постигнали или 99 или дори 100 точки на НВО-то по математика. Това се дължи на факта, че НВО-то в този си формат не проверява в достатъчна степен математическите компетентности на учениците, а в последните години и сложността на НВО-то позволява много голям брой ученици да получат между 95 и 100 точки без да са с изявени способности и интереси в областта на математиката. Графиката на резултатите от НВО-то по математика вместо да прилича на камбана с най-много резултати в центъра на скалата, прилича на планина с върхове в началото и в края на скалата за точкуване, което не е добре нито за математическите гимназии, нито за системата ни като цяло. По този начин диференциращият фактор за прием на ученик в СМГ, а и в много други математически и природо-математически гимназии в България, се оказва не НВО-то по математика, както би трябвало да бъде, а националното външно оценяване по български език и литература. Така се стига до парадоксални ситуации. Например дете, заело второ място на националната олимпиада по математика, може да не бъде прието чак до четвърто класиране, заради резултата си по български език и литература, който е в порядъка на 76 – 80 точки, което не е никак слаб резултат на фона на общите резултати за региона и за страната. В тази връзка настоятелно Ви молим да дадете възможност на децата с изявени математически способности да кандидатстват чрез балообразуване, при което се вземат точките от НВО-тата по български език и литература и математика и към тях се добавят резултатите от олимпиадата или от състезание по математика за учениците от 7 клас, което е избрано от Педагогическия съвет на съответното училище. Тази възможност ще позволи в СМГ и в другите математически гимназии да бъдат приемани не учениците, които са ходили на най-много и най-качествени частни уроци и курсове по български език и литература и математика, а учениците, които са най-добре подготвени по математика и имат най-сериозни умения и компетентности по предмета.
Друг довод в подкрепа на нашето желание е съществуващата в системата ситуация към момента. Като пример можем да дадем ситуацията с приема в профил „природни науки“, където могат да се приемат деца с резултатите от олимпиадата по физика или биология например, а в профил „математически“ не може да се използват състезанията и/или олимпиадата по математика. Това създава едно усещане за неравнопоставеност у учениците и техните родители и генерира сериозно обществено напрежение в седмиците преди и след националните външни оценявания и по време на кампанията по прием на ученици в VIII клас. Има и още една важна причина в подкрепа на нашето предложение. Задачите на областния кръг на олимпиадата по математика например са много по-сложни от задачите на националното външно оценяване и много по-добре могат да диференцират знанията и уменията на учениците в конкретната сфера. По тази причина ние искаме да имаме възможността да използваме олимпиадата или някое от националните състезания, които са част от календара на Министерството на образованието и науката, като част от балообразуването, така както е при приема на ученици в пети клас и в настоящия момент. Така ще се даде шанс на учениците, обичащи математиката и справящи се със сериозни математически предизвикателства да продължат своето обучение в математически паралелки, а не да бъдат принудени да се запишат в езикови гимназии, какъвто е случаят с десетки ученици на СМГ всяка учебна година. Ако искаме да развиваме младите таланти на България в областта на математиката, информатиката и физиката имаме нужда от тази промяна, която ще бъде изцяло в полза на децата и на обществото.
 Напълно подкрепяме идеята да могат да се използват резултатите на ученик от областния кръг на олимпиадата по български език и/или математика, приравнени към 100, ако самият ученик не е имал възможност по здравословни или други основателни причини да се яви на националното външно оценяване по дадения предмет. Това в комбинация с новия начин на балообразуване, който предлагаме, ще стимулира будните, активните и любознателните деца и ще им даде възможност да продължат обучението си в желаното училище, благодарение на усилията, които са полагали през целия период на обучение и благодарение на резултатите, които са постигнали в конкурентна среда на състезания и олимпиади. За да има пълна прозрачност и обективност е наложително общинските и областните кръгове на олимпиадите по български език и литература и математика да се изработват от Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование или друга структура, определена от Министъра на образованието и науката. За да бъдат децата от всички области напълно равнопоставени е необходимо да се явяват на общинските и областните кръгове в един и същи ден и час и върху едни и същи изпитни варианти по подобие на националното външно оценяване. Това би повишило неимоверно мотивацията за участие в олимпиади на учениците от 7 клас и би дало възможност за изява на различни умения и компетентности от страна на децата. Едва ли някой би спорил по въпроса, че е много по-сложно и много по-важно децата в 7 клас да могат да съставят отговор на литературен въпрос вместо да напишат преразказа, който в последните години дава или взема най-много точки на националното външно оценяване по български език и литература. Нали в крайна сметка е важно да формираме умения и компетентности и да развиваме мислещи и активни личности, които могат да си служат със словото и да аргументират позицията си? Днешният формат на НВО-то по български език и литература не проверява и не оценява точно това. В тази връзка е необходимо да стимулираме децата, които имат по-задълбочени интереси в областта на българския език и литературата и математиката, за да могат да се явяват на състезания и олимпиади и да бъдат спокойни, че тези им усилия също могат да им помогнат при кандидатстването след VII клас.
Второто ни предложение е свързано с реализирането на дейностите по осъществяване на държавния план-прием в пети клас по силата на Раздел V от Наредба №10 за организация на дейностите в училищното образование от 01.09.2016 година на Министерството на образованието и науката. През изминалите вече две учебни години и съответно приеми след тях (прием за учебната 2021/2022 година и прием за учебната 2022/2023 година) установихме два сериозни проблема, които водят до сериозно напрежение сред ученици и родители и биха могли да имат сериозно неблагоприятно влияние върху имиджа на столичната образователна система:
1. Много ученици кандидатстват по силата на обявения държавен план-прием след завършен четвърти клас едновременно в Софийската математическа гимназия „Паисий Хилендарски“ и в Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“. По силата на Вътрешните правила за прием на ученици на двете училища на първите места се класират почти едни и същи ученици и те трябва да избират в кое училище да се запишат чак след като излезе първото класиране, като така се освобождават между няколко единици и няколко десетки места в другото училище.
2. Срокът за записване на ученици след обявяването на свободните места след първо класиране е един или два дни, като това създава реална предпоставка да останат незапълнени места и то не поради липса на кандидати, а поради чисто технически и/или битови причини. Това поражда сериозно напрежение в учениците и сред техните родители.
В тази връзка имаме предложение, което не противоречи на нормативните текстове, залегнали в Наредба №10 за организация на дейностите в училищното образование от 01.09.2016 година на Министерството на образованието и науката. Нашето предложение е да осъществяваме държавния план-прием в пети клас в рамките на област София-град по подобие на този след завършен седми клас. Предлагаме в единната информационна система за прием на ученици да се добави възможност за прием на ученици в пети клас в онези населени места и/или области в които има повече от едно училище, осъществяващо държавен план-прием след завършен четвърти клас. Другият вариант е да ни се разреши да създадем  наша собствена електронна платформа за подаване на заявленията до директора/директорите на избраното/избраните училища, като децата, които кандидатстват и в двете училища ще трябва да посочат своето първо и второ желание, за да избегнем в максимална степен възможността едно дете да заема в едно и също време две места (по едно във всяко от училищата), а друго дете със сходни резултати да не бъде класирано никъде и да очаква с нетърпение и притеснение обявяването на свободните места след края на записването след първо класиране. Цялото безпокойство, местене на ученици от училище в училище, теглене на документи и хаотично тичане и движение на ученици и родители могат да бъдат намалени до минимум чрез канализирането на процеса на кандидатстване и записване. Това най-лесно би могло да стане, ако се осигури възможност при подаването на заявление за участие в класиране учениците да посочват своето първо, второ, трето и следващо желание.
Вярваме, че е в интерес на децата, на техните родители, на обществеността и на нашата образователна система да оптимизираме организацията за кандидатстване и записване в пети клас, за да бъде процесът максимално логичен и спокоен. Това е една от спецификите на град София, тъй като единствено в нашия град има две училища, които реализират държавен план-прием в пети клас по силата на Наредба №10 и вярваме, че нашето предложение ще облекчи всички участници в процеса.
 Вярваме, че с предложените промени ще се даде възможност за решаване на проблеми, които пораждат сериозно напрежение в обществото и които от години затормозяват образователната ни система. Предложенията ни са изцяло съобразени с интересите на децата и учениците и целят осигуряване на възможност на всяко едно дете да следва смело мечтите си, съобразявайки се с желанията, възможностите и резултатите си. Надяваме се, че заедно ще успеем да намерим онези решения, които да направят системата ни още по-добра и в една средносрочна перспектива бихме се радвали тези решения да окажат благоприятно въздействие върху голям процент от учениците, които ще бъдат мотивирани да участват активно не само в учебните часове, но и в различни извънкласни форми, състезания и олимпиади. Освен това с предложените промени се надяваме да донесем ново ниво на прозрачност в системата и да укрепим доверието на обществото в нея.

27.01.2023 г. С уважение:
гр. София Д-Р АНТОАН ТОНЕВ
 Директор на СМГ „Паисий Хилендарски”