Или се променяш, или късаме

  • 7 291
  • 121
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 112
Ох, струва ми се, че още и двамата сте млади и неопитни. На първо време ми се струва, че ти имаш проблем с комуникацията и изказването на чувства. Хубаво е да го обсъдиш с терапевта ти, щом посещаваш. Той ти поставя ултиматуми и тънко те манипулира, ама ти май не си толкова влюбена, че да не му противоречиш. Имай предвид, че може и да излезе мъж, дето каквото и да направиш няма да е достатъчно. Най-добре да си изживеете тръпката и да видите, ако се напаснете супер, ако ли не, риби в морето много.

# 76
# 77
  • Мнения: 3 856
По-добра версия на себе си, психолози???
Къде стигнахте?
Понеже ще живее повече от един живот и трябва да се стреми да му е  удобна?
Нещо като инструкция за преинсталация?
Ще дойде някой когото преди половин година даже не го е знаела, че съществува, и ще ѝ казва каква да бъде?
Чакайте това да не е дете, че да го възпитава?
Бъди такава, не бъди такава...
Тя ако остане с него и му изпълнява претенциите, няма да е за психолог, а за психиатър. Както и той - такова поведение от мъж не отвори добре за здравето му.
Знаете как се вари жаба.

# 78
  • София
  • Мнения: 15 886
Цупенето също е вид ултиматум - или ще правиш, както ми харесва, или няма да ти говоря. Това не е ок. Нямаме достатъчно информация да кажем със сигурност кой какъв процент от отговорността носи, но е ясно, че и на двамата нещо не им е добре в тая връзка.

# 79
  • Мнения: 3 856
Определено не им е добре.
Но такова поведение от мъж не е на хубаво.
И сега е момента да се научи веднъж и завинаги , че този тип мъже нямат място в живота ѝ. Въпрос на самоуважение.

# 80
  • Мнения: 24 166
Не е добре да ултиматства, но тя е ако е по-окумуш от него е време да се заяви и да му покаже какво е силна и независима жена като му каже да си хване "ултиматума" и да го ползва за... каквото там го ползва.

# 81
  • Мнения: 17 966
Това, че е мъж, го задължава да търпи глупости? Раздялата е най-лесна и бърза. Този поне дава обратна връзка, преди да си бие камшика.

# 82
  • Мнения: 4 539
Той й поставя ултимамтум, изнудва я и иска от нея да се променя, иначе щели да се разделят. Това е и заплаха за мен. Прави й някакви характеристики не в нейна полза, изобщо точно както се вари жаба. Да й насади коплекси, да я накара да се съмнява в собсвените си мисли, чувства и възприятия.

Човек, който е нормален и иска развитие на връзката не постъпва така, а си казва какво му е без да плаши и заплашва.

# 83
  • Мнения: 8
Благодаря за отговорите! Осъзнавам, че имам проблем с това, да комуникирам неразбирателство помежду ни по здравословен начин…ако имате някакви съвети как бих могла да се пренастроя от цупене към нормална комуникация, биха били много полезни. В крайна сметка, дали ще е с този или с някой друг - ако проблемът остане неизлекуван, той ще се появи отново и ще носи само излишни, негативни емоции. Мерси!

# 84
  • Мнения: 859
Malinkata123, не че твоите методи са похвални, но чак за психолог… релаксирай. От много време насам тази дума се ползва по-често от “здрасти” във форума… Коя жена не е правила фасони, по тази логика няма един здрав човек…

Повече имам критики, че неговите ултиматуми ти действат на психиката. Ако искаш да се самоанализираш, си отговори на въпроса защо такова държание вместо да те демотивира да продължиш връзката, търсиш как да я спасиш? В моите очи говори за ниско самочувствие. Връзката ви е кратка и нестабилна и отношението му е категоричен червен флаг. Истината е че и двамата се държите незряло и на мен това ми говори по-малко за чувства и повече за болно его.

# 85
  • Мнения: 35 483
Важното е, че осъзнаваш , че имаш проблем в комуникацията. Забравих на колко години си, но трябва да се държиш по-зряло, без цупене и тропане с крак, за да стане твоето.
Ако не е тайна, за какво правиш тези драми?

# 86
  • Мнения: 24 166
Благодаря за отговорите! Осъзнавам, че имам проблем с това, да комуникирам неразбирателство помежду ни по здравословен начин…ако имате някакви съвети как бих могла да се пренастроя от цупене към нормална комуникация, биха били много полезни. В крайна сметка, дали ще е с този или с някой друг - ако проблемът остане неизлекуван, той ще се появи отново и ще носи само излишни, негативни емоции. Мерси!
Започни, когато се почувстваш, че искаш да се цупиш на някого, да водиш вътрешен разговор със себе си и да опитваш за себе си да обясняваш кое и защо се случва, как се чувстваш. Например – да, чувствам се гадно, защото еди кой си се държи или ми казва еди какво си. Това ме кара да се чувствам гневна, потисната, сърдита, неоценена и т.н. каквото усещаш. Да, това е нормално и не искам да изтласквам тези емоции, а да ги изразя. Така малко по малко опитвай да го правиш, първо като си насаме със себе си опитай да го формулираш първо в главата си и после да го кажеш на глас. Постепенно ще свикнеш да го изразяваш и пред друг човек. Изтласканите емоции са само заравяне под килима и проблем за теб. Независимо дали са положителни или отрицателни.

# 87
  • Мнения: 2 882
Казваш му с решителен тон "ако ме обичаш - отлиташ и не се връщаш".
Всеки си помрънква на половинката, цупи му се и отминава, има го дори и в дългогодишни двойки/семейства. Решителност/нерешителност е много субективно понятие, зависи за какви решения трябва да се приемат(за в бъдеще, за самия човек, за работа, за в личен план, за семейството и т. н.)Има ситуации, в които не можеш да вземеш самосиндикално решение. Нормално е да се допиташ до най-близкия ти човек.
Връщам се да дочитам драмата😁

# 88
  • София
  • Мнения: 44 518
Босилка е права. Следващата стъпка, която предлагам е да му пишеш. Да.
Честно, от сърце. "Ти направи така и така, затова аз се чувствам така и така."
Почти всяка жена го прави това с мълчанието. Коя повече, коя по-малко. Аз дето уж много бърборя, като почна да казвам само ОК, става лошо. И аз се уча да говоря още.

# 89
  • Бургас
  • Мнения: 6 064
Преди години съм посещавала психолог по други причини, но аз също стисках зъби и мълчах. Не съм се цупила никога, но то реално дали ще се цупиш, мрънкаш или ще си траеш е все тая от към резултат.
Вътрешно бях недоволна, не бях щастлива и се ядосвах, че нещата не се променят. Но то е и нямало как да се променят, защото не съм казвала кое ми пречи. Реално не зная дали щяха да се променят, ако бях казала, но поне вътрешно щеше да ми е по - добре.

Е, научих се да казвам. На момента и без заобикалки. Така както го усещам, виждам и т.н. Аз имам право да бъда недоволна и да го кажа. Така влизам в диалог, без да забравям, че другата страна има право да отхвърли моето недоволство или да го приеме. 100 пъти предпочитам да ми бъде казано къде бъркам с даден човек, пред мълчание, манипулация, мрънкане и т.н Та и критика поемам и решавам кога ще коригирам. Може да не съм най - добрия човек, защото определено не съм, но съм в хармония със себе си.

В тоз ред на мисли, нямаше да го постигна това сама. Психолог ми помогна за не повече от месец работа.

Общи условия

Активация на акаунт