Развод For Dummies

  • 4 797
  • 33
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 5 121
При нас, когато се случи, детето беше на 15. Нямаше конфликти и драми с развода и най-важно беше детето. Заедно му казахме. После по отделно, когато имаше въпроси разговаряше с някой от нас.
Не сме крили причините, не сме се обяснявали в детайли и сме се старали да не говорим обвинително за другия.
Получи се .
За родителите също имаше притеснения с рисково здраве и новината.
По - страшни се оказаха мислите, от действията. Поне при нас.

# 16
  • Мнения: 2 579
Mисля, че такъв въпрос трябва да бъде обсъждан за конкретната ситуация. Иначе, да се извърви половин форум да си разказва личната история, не ми се вижда много полезно.

# 17
  • Мнения: 18 934
Добре е да уточните възрастта на детето/децата. Защото едно е детето да е на 2 годинки, друго е да е на 10, трето да е на 15 - 16 и съвсем различно, ако е на 20+. Но, като цяло правилно са казали, че подхода се усеща по време на разговора. Също съм съгласна с това, че ако никой не подозира е възможно да има доста неприятни реакции, най-вече от роднините. Поне при мен беше точно така, защото с БНД до последно бяхме перфектната двойка за всички.

# 18
  • USA
  • Мнения: 1 928
Аз пък не виждам какъв е точно проблема да се обяснявате на околните.Това са ваши решения.
Помня старите теми на Автора, съжалявам че не са се разбрали със съпругата.

# 19
  • Мнения: X
Много труден въпрос и зависи изключително много от ситуацията. Най-важното е със съпруга/та си да успеете да постигнет консенсус как да подходите и да им съобщите.

Бих ви посъветвала да прочетете литература по въпроса относно децата (и не само). Една доста добра книга относно децата и как да се подходи към тях е Helping Your Kids Cope with Divorce the Sandcastles Way -  https://a.co/d/9p9lu7m В интернет има и доста полезни сайтове с информация по въпроса.

Относно приятели, роднини, т.н. бих ви посъветвала да не позволявате те да ви въвличат в техните чувства и мнения по въпроса. Например, ако те смятат, че вие сте "жертвата," не им позволявайте да ви държат във "victim mentality." И обратно. Ако са ви смятали са прекрасна двойка, доста от хората са изключително любопитни как и защо така сте решили. Бих ви посъветвала да не обяснявате на всички какво, как, защо. Изключително натоварващо е емоционално, задоволява чуждото любопитство, но за вас няма особена полза. Разбира се, хубаво е да имате 2-3 близки приятели, с които да споделяте. 

Доста тежък период е това, независимо от причината поради която се е стигнало до такова решение. От друга страна е един от периодите в живота, който ни предоставя възможност за саморазвитие и самоосъзнаване. Това е изключително важно, защото ако не преосмислите ситуацията и не си "извлечете поуките," напълно е възможно пак да попаднете в подобна ситуация.

Успех на семейството ви и най-вече лесно адаптиране на децата!

# 20
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 283
Зависи колко са ти големи децата, моите бяха малки, заживяхме разделени и им казвахме, че си имаме 2 къщи вече… ако са по големи ще е друг подхода.
После си намерихме гаджета, аз казах на моите, че моето гадже ме прави щастлива и те го разбраха. Думата “развод” почти не е употребявана и спрягана пред тях. Това е.

# 21
  • Мнения: 1 350
За деца съвет не мога да дам, но приключих 8 годишна връзка и мога да кажа как ще реагират роднини и приятели. Голяма част от тях ще вземат страна, няма да е възможно да запазите близки взаимоотношения с всички. Трябва предварително да си определите кои хора са ви важни и сте склонни да споделяте с тях и да обяснявате решението си. И пак няма гаранция, че ще ви разберат и няма да се отдалечат, да дават непоискани съвети или дори директно да ви съдят.

# 22
  • София
  • Мнения: 44 379
При мен много хора се отдалечиха, но това бяха разни семейни приятели и роднини. Дреме ми за лицемерното им харесване преди това. Сега имам нови приятели, мои лични, много по-готини.

# 23
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 283
Да така е. Аз загубих всичките ни семейни приятели защото, както повечето жени правят, излизах и се приобщих към група на мъжа ми, а моите приятелки всичките се задомиха и заминаха с мъжете си по света.  Някои от тях просто ги затвориха вкъщи да “слугуват по добре” без външно въздействие….  Та така аз останах съвсем сама и така си намерих чисто нови приятели и то такива които харесвах аз, а не такива с които се налагаше да общувам от любезност…

# 24
  • Бургас
  • Мнения: 10 659
Не е задължително жената да загуби всички семейни приятели. Важни са взаимоотношенията от преди това. При нас се получи обратното - след развода семейните ни приятели ме търсят дори по-често от преди, а от бившия ми мъж се отдръпнаха. Въпреки, че с 90% от тях ги познавам именно заради него.

# 25
  • София
  • Мнения: 44 379
Аз не загубих всички. Имам си една женска компания, събираме се на кафенце винаги като успеем да си наместим графика.

# 26
  • Мнения: X
Майка ми няма приятелки, семейните приятели бяха тези на баща ми. Повечето я намразиха и не я поглеждат. Като почина татко дойдоха на опелото и не й казаха една дума. Седяха пред черквата далече от нея и мен, а в черквата я подминаваха.

Не всички, разбира се. Тези, които знаеха какво се случи си говорят съвсем нормално с нея. Дори с един от тях се беше виждала, той и жена му са толкова добри и свестни хора. Аз живея в един квартал с тях и като се видим винаги си говорим и отношенията са ни ок. Обаче човек трябва да е подготвен, че след развода някои хора наистина се отдръпват и не можеш да им промениш мнението.

# 27
  • София
  • Мнения: 44 379
При нас всичко стана наопаки /както винаги/.
1. Той замина да работи в чужбина.
2. Някои хора се отдръпнаха.
После още някои.
3. След две години и отгоре отсъствие с връщане за около 100 дни на годината сумарно, аз реших да заговоря за раздяла.
4. Оня отказа да вдене въобще за какво говоря
5. След още 9 месеца взе да се сеща. И взе да раздува на ония как щели сме да се развеждаме. Ау, ужас! И ония много възмутени.
Ами, добро утро, бе хора лицемерни!

# 28
  • Мнения: 5 200
Аз казах директно на детето, тогава беше в първи клас. Ние не живеехме с баща му, така че не е имало въпроси и стрес.
Пред роднини и приятели просто го обявих пост фактум. Тогава разбрах и че най-добрата ми приятелка (20+ години заедно) е едно меркантилно зло, но това е друга история.

# 29
  • Мнения: 2 506
Видях предната тема на автора.
Заради едното кръшкане ли ще се развеждаш. И в най добрите семейства се случва. Ама някак си мъжете приемат, че на тях им е простено, ама на жените - не.

Общи условия

Активация на акаунт