Най-редовно събуждам кошчето с пакетче 3 в 1. Понякога сипвам и водичка в пеленика, и той душа носи.
- Публикувана: 16 май 2023, 08:36 ч.
- Последно мнение: 6 ноем. 2023, 21:50 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 6)
Е, то сутрин не се брои... редовно отварям на котката таблетка за миялна, седят точно до кутията с паучове под мивката... котешката храна в кафемашината вместо кафе даже я бях снимала ..жива е...и котката, и кафемашината...
Купих си два различни чифта обувки в един и същ магазин през няколко дни. Днес пробвам и решавам, единия ще го връщам. Напъхвам в чантата, пристигам в магазина, вадя обувките и почвам да тарашувам за бележката. Поглеждам момичето след като и я връчвам, а тя ме гледа изумено. Ето защо:
Скрит текст: 
Купих си два различни чифта обувки в един и същ магазин през няколко дни. Днес пробвам и решавам, единия ще го връщам. Напъхвам в чантата, пристигам в магазина, вадя обувките и почвам да тарашувам за бележката. Поглеждам момичето след като и я връчвам, а тя ме гледа изумено. Ето защо:
Скрит текст:
Още млада, да не кажа малка муня - А. К. А. ЦвЕтЕмОе - успя да си купи два различни номера от един модел обувки и то съвсем случайно! Едната 39 другата 41 номер... Еми... Така си ги носих - бяха чехли и без това, а аз бях малка и глупава...
По-интересното е, че и сега в голям китайски магазин за обувки до нас успявам да намеря по някой такъв чифт - с два различни номера в една кутия... Не сме сами момичета
И аз съм купувала два различни зимни ботуша. На другия ден се върнах и още като ме видяха и извадиха другите два различни. Извинения, чудели се как да ме открият и се радват, че съм се върнала. 
Случка от преди много години - когато бях типичен недоспал тийн, щото по цяла нощ висяхме у скайпа, сутрин едва отлепям очи и се добирам до училище, а като се прибера следобяд вместо домашни наваксвам със съня.
Та, събуждам се веднъж, поглеждам часовника - стенен, аналогов - показва 7:20ч. Първия час започва в 7:30. Скачам като опарена, обличам първото, което хванах, грабнах чантата и тичам по коридора към входната врата. Спира ме майка ми - къде си хукнала?!? - ми на училище, как къде!
.......
Оказа се, че часа е 19:20.
Случка от преди много години - когато бях типичен недоспал тийн, щото по цяла нощ висяхме у скайпа, сутрин едва отлепям очи и се добирам до училище, а като се прибера следобяд вместо домашни наваксвам със съня.
Та, събуждам се веднъж, поглеждам часовника - стенен, аналогов - показва 7:20ч. Първия час започва в 7:30. Скачам като опарена, обличам първото, което хванах, грабнах чантата и тичам по коридора към входната врата. Спира ме майка ми - къде си хукнала?!? - ми на училище, как къде!
.......
Оказа се, че часа е 19:20.
Ходила съм на училище в 5 сутринта, вместо в 6 
Принципно и в 6 нямаше никой, ама поне лелите чистеха и имаше кой да ми отвори, че да вися като сопол пред класната стая... Ама в 5 няма хептен никой... Висях си пред училище един час, да ми дойде акъла... Еми - още го чакам - уви...
На това отгоре - училището беши в центъра на града - щеше да ми отнеме половината време да се прибера и пак да тръгна.. разкошно дете бях
Принципно и в 6 нямаше никой, ама поне лелите чистеха и имаше кой да ми отвори, че да вися като сопол пред класната стая... Ама в 5 няма хептен никой... Висях си пред училище един час, да ми дойде акъла... Еми - още го чакам - уви...
На това отгоре - училището беши в центъра на града - щеше да ми отнеме половината време да се прибера и пак да тръгна.. разкошно дете бях
Тези дни съм в някаква серия.
В събота ходихме с детето до Джъмбо. На излизане си забравих метлата. Установих го след 2 часа, звъннах в магазина и се уговорихме да ида с касовата бележка в някой от следващите дни да си я взема.
Чудесно.
В неделя сътворих нов дизайн на бялата си блуза, заливайки я с кафе.
В понеделник се сетих да търся бележката от Джъмбо, която оставих на масата. Е, няма я. Никъде.
Във вторник реших да пратя съобщение във Вайбър до детенцето, като премъдро завърших с прочувственото "Обичам те". Миг по-късно установих, че съм го пратила до всички колеги в групата на училището.
Някаква Сатурнова чудесийка ли е и кога ще се оправи? Или то при мен е по природа и е неспасяемо...
С това изречение умрях от смях! Представих си как си пристигнала в магазина, яхнала метлата, а на излизане си я забравила!
Купувала съм различен цвят обувки, но на малкото дете. По- скоро продавачката е муня, защото тя ги даде.
Зимно време е. Мерим боти за малкото дете. Харесваме модел и ги плащаме. Няколко дни излиза с тях, т.е. добре ги бели и уврежда от всякъде, защото е на година и малко. Проходил стабилно вече и не се спира. Един ден излизаме и с баткото, който казва:
- Мамо, защо на М. обувките са с различен цвят?
Скарах му се, че говори небивалици. Ама детето беше право. Едната обувка е с допълнение светлосиньо към черното, а другата- със сиво.
Беше ми неудобно да отида в магазина, защото вече бяха със следи от носене и така си изкара зимата.
Зимно време е. Мерим боти за малкото дете. Харесваме модел и ги плащаме. Няколко дни излиза с тях, т.е. добре ги бели и уврежда от всякъде, защото е на година и малко. Проходил стабилно вече и не се спира. Един ден излизаме и с баткото, който казва:
- Мамо, защо на М. обувките са с различен цвят?
Скарах му се, че говори небивалици. Ама детето беше право. Едната обувка е с допълнение светлосиньо към черното, а другата- със сиво.
Беше ми неудобно да отида в магазина, защото вече бяха със следи от носене и така си изкара зимата.
Ходила съм на училище в 5 сутринта, вместо в 6
Принципно и в 6 нямаше никой, ама поне лелите чистеха и имаше кой да ми отвори, че да вися като сопол пред класната стая... Ама в 5 няма хептен никой... Висях си пред училище един час, да ми дойде акъла... Еми - още го чакам - уви...
На това отгоре - училището беши в центъра на града - щеше да ми отнеме половината време да се прибера и пак да тръгна.. разкошно дете бях
Принципно и в 6 нямаше никой, ама поне лелите чистеха и имаше кой да ми отвори, че да вися като сопол пред класната стая... Ама в 5 няма хептен никой... Висях си пред училище един час, да ми дойде акъла... Еми - още го чакам - уви...
На това отгоре - училището беши в центъра на града - щеше да ми отнеме половината време да се прибера и пак да тръгна.. разкошно дете бях
Аз така веднъж отидох час и половина по-рано на работа. Чудех се защо колегите ме гледаха странно, когато влязох, а то какво било. До ден днешен нямам идея какво се случи и как стана. 😂
Преди няколко години една сутрин ми звъни моя приятелка и ми предлага да отидем на някакво изложение в Интер Експо Център и да си напазаруваме от Метро. Речено сторено. Казвам на ММ програмата и ще потеглям. Той ме гледа много подозрително и измърмори нещо, но не му обърнах внимание. Когато стигнахме Интер Експо Центъра започнахме да търсиме изложението, обаче - ядец. Оказа се, че започва на другия ден. Като се прибрах и разказвам на мъжа ми, се оказа, че той много добре знае кога почва това изложение, обаче си мълчи. Решил, че с помощта на приятелката ми ще го лъжа за нещо и чака какво ще съчиня, за да ме разобличи. Въпреки, че си имам моите женски тайни, този път бях железна.
И аз като вас, луднах:)....спя,сънувам,изпитват ме...срам,не зная. Ставам си сънена ,глася се за училище, спомням си ,че биоложката ще ме изпитва...мия зъби,опитвам да се сетя урока,нищо не ми идва...В един момент се усещам,че всичко е сън, че съм на 42 и никаква биоложка вече не ме тревожи, и за никакво училище не трябва да се глася...ама толкова го изживях....Добре,че не беше истина!
И аз като вас,луднах....спя,сънувам,изпитват ме...срам,не зная. Ставам сънена ,глася се за училище,спомням си ,че биоложката ще ме изпитва...мия зъби,опитвам да се сетя урока,нищо не ми идва...в един момент се усещам,че е сън,че съм на 42 и никаква биоложка вече не ме тревожи...ама толкова го извиживях....Добре,че не беше истина!
Ох, и аз го изживях с теб. Имала съм кошмари с училище и аз.
В гимназията най-омразно ми беше ставането сутрин. И така, звъни алармата, ставам, обличам се, приготвям се, чакам автобус на спирката, мръзна, след две спирки слизам и чакам другия автобус... И се събуждам от следващата аларма. Хайде всичко отначало, този път наистина.
И аз съм тръгвала за училище в необичайно време. Бях в първите класове. Събудих се и реших, че е време за ставане. Облякох се за училище и в коридора срещнах майка ми , която ме информира, че е още вечер и тя тъкмо отива да си ляга.
Няколко години по-късно тичах да хвана тролея за училище. Усетих, че нещо тичането не ми се получава добре. Никога не съм била спринтьор, ама тогава хептен не вървеше работата. Оказа се, че съм излезнала с домашните джапанки, вместо ботуши - мда, посред зима се развива действието. Не усетих студа, а това, че трудно бягам. Май сняг поне нямаше. Върнах се да се преобуя.
Редовно сънувам, че не си знам урока. Май е най-големият срам, който изобщо съм изпитвала през живота си, за да продължа да сънувам такива сънища цял живот.
Няколко години по-късно тичах да хвана тролея за училище. Усетих, че нещо тичането не ми се получава добре. Никога не съм била спринтьор, ама тогава хептен не вървеше работата. Оказа се, че съм излезнала с домашните джапанки, вместо ботуши - мда, посред зима се развива действието. Не усетих студа, а това, че трудно бягам. Май сняг поне нямаше. Върнах се да се преобуя.
Редовно сънувам, че не си знам урока. Май е най-големият срам, който изобщо съм изпитвала през живота си, за да продължа да сънувам такива сънища цял живот.
Препоръчани теми