Случи ми се нещо странно XXVIII

  • 83 134
  • 755
  •   1
Отговори
# 300
  • Мнения: 569
В петък срещу събота след полунощ ми се случи следното - първо чух някакво пукане като от пръщящ ток, секунда преди да си  отворя очите и да се събудя, чух подсвиркване много близо до ухото ми, все едно усетих, че някой ми свири за да ставам вече (беше 01:30 ч). След което пак чух пукане. Всичко става за части от секундата и като отворих рязко очите и се обърнах в посока шумът, в дъното на стаята като че ли ми се очерта мъжки силует до торса  в неонови цветове (ако се сещате като си стискате очите по-дълго време и се появяват такива неонови петна - нещо такова). Бях сама на етажа и след тази случка слязох на долния етаж, където спят другите да си легна. На другия ден се качих до стаята, в която се случи това и реших да го играя смела като на висок глас попитах дали снощи имаше някой тук. Секунда след въпросът ми, изпука дюшемето. По принцип всичко го отдавам на игра на мозъка и съвпадения, скърцането на дюшемето си е нормално и често пука. Но като цяло ми стана странно и реших да споделя, тъй като темата  я следя от доста време и ми е много интересна.

# 301
  • Мнения: 561
И аз съм го пробвала това прекогнитивното виждане. Имала съм успех с числа, имена, и номер на колата на колежките. Познах всички цифри. Видях ги, по-точно. Но не познах реда. Бях ги разместила две по две.

# 302
  • Мнения: 566
Това с познаването ми напомни за една случка.
Купуваме от ОЛХ игри за плейстейшъна и се уговаряме за среща чрез съобщения като знаем само място и час.
С мъжа ми заставаме да чакаме и аз се майтапя.Сега мъж ли ще дойде или жена 🤔 пеша или с кола...И изцепвам:Жена ще дойде, със сиво ауди А 3-ка и то взе,че точно така стана 🤦🏻‍♀️🤷🏻‍♀️

# 303
  • Мнения: 5 310
В петък срещу събота след полунощ ми се случи следното - първо чух някакво пукане като от пръщящ ток, секунда преди да си  отворя очите и да се събудя, чух подсвиркване много близо до ухото ми, все едно усетих, че някой ми свири за да ставам вече (беше 01:30 ч). След което пак чух пукане. Всичко става за части от секундата и като отворих рязко очите и се обърнах в посока шумът, в дъното на стаята като че ли ми се очерта мъжки силует до торса  в неонови цветове (ако се сещате като си стискате очите по-дълго време и се появяват такива неонови петна - нещо такова). Бях сама на етажа и след тази случка слязох на долния етаж, където спят другите да си легна. На другия ден се качих до стаята, в която се случи това и реших да го играя смела като на висок глас попитах дали снощи имаше някой тук. Секунда след въпросът ми, изпука дюшемето. По принцип всичко го отдавам на игра на мозъка и съвпадения, скърцането на дюшемето си е нормално и често пука. Но като цяло ми стана странно и реших да споделя, тъй като темата  я следя от доста време и ми е много интересна.

Това е интересна странна случка.
На вас какво усещане ви носеше, че е това. Тоест, какво вътрешно усещате, че е било.

Последна редакция: вт, 26 сеп 2023, 12:51 от Не се сърди, човече

# 304
  • Мнения: 569
Имам голям страх от паранормални явления, духове и подобни и затова очаквах да изпадна в ужас и ступор. Да, хвана ме страх, но някак машинално си станах от леглото и тръгнах към долния етаж да си лягам в моята си стая. Сякаш разбирах за какво ме е събудило даденото нещо. Не усетих да е нещо зловещо като цяло, както и на другия ден след въпроса ми и изпукването на дюшемето. Някак усетих енергия, но не зла.

# 305
  • Варна
  • Мнения: 12 070
Ха, не знаех, че има такава тема, а аз съм точно за нея.

На всичкото отгоре, това която ще напиша, имам нужда да го споделя от известно време.

Първо да кажа, че аз съм доста прагматичен човек и шестото ми чувство никога не е работело. Един типичен телец, здраво стъпил на земята, чак заринал копита и навел глава, с поглед забит в земята.

Няколко месеца ,не помня колко, преди да напипам бучката в гърдата ми и да чуя, че със сигурност е злокачествена, ми се даде тази информация и какво ще ми се случи и през какво ще мина облечено в мисъл и образ. Аз го виждах в огледалото докато се гледам. Минаваха мисли през главата ми, които После станаха реалност.

Толкова ясно и в прав текст ми се казваше. Показваше ми се в огледалото, но аз не разбрах знаците. Съчиних си други причини защо тази информация се появи в главата ми.

И да бях разчела правилно, че това е предупреждение, едва ли е било по силите на който и да е човек, на мен да го предотвратя или променя. Така си мисля.

Дълго време изпитвах угризения, че аз съм извикала диагнозата като съм я мислела, докато един ден не реших да погледна от друга страна на нещата. Все пак има и друга страна, монетата има е друга страна и така осъзнах, че не аз с мислите ми съм извикала болестта, а всъщност съм била предупреждавана няколко месеца.

Не знам какво да мисля. Защо ми се казваше. Защо ми се показваше. Шестото чувство ли изведнъж ми проработи. И да бях осъзнала знаците, кое трябваше да променя, можеше ли да избегна диагнозата.

Прагматичният човек в мен нищо не разбира...

# 306
  • Мнения: 7 177
missNoir предупреждение е.
Моят психолог ми е казал за подобни мисли, че са плод на его - да си мислим, че сме предизвикали нещо, че е зависело от нас да го предотвратим.
Сега, надявам се си добре!
Прагматизмът и връзката с незримото не са непременно несъвместими.
Вярвам, че (ще) получаваш и други знаци.

# 307
  • Варна
  • Мнения: 12 070
Благодаря!
Ако ще получвам знаци пак, дано да са добри, защото е ...мамата си трака...Да знаеш какво ще стане с теб...

Шибано е 😂😂😂

# 308
  • Мнения: 7 177
Можеш ли да прецениш дали шокът от болестта е бил толкова голям, колкото би бил без това предупреждение? Не държа да отговаряш. Давам ти тема за размисъл.
Иначе, да, ужасно е да получиш такива видения и да ги осъзнаеш.

# 309
  • Мнения: 771
В неделя бях до гроба на мама. Купих цветя и занесох кестени, тя много обичаше да ги събира по това време на годината. И една пържена филийка от сутрешната закуска. Знам , че не се носи храна, но просто ми остана последна с по- малко яйце и затова я взех. Приляга си аз и си тръгнах, седнах в колата около 3 минути са минали, и ми звънна брат ми , дали съм там, и че той идва. Казах, да и го чакам. Точно до две минути дойде, и аз се върнах с него отново до гроба. Говорехме си , сложихме и неговите цветя. И изведнъж виждам, че филията я няма,  но без да бъде докосната салфетката с която я оставих, тя си стоеше някак така завита, без филията. Куче или човек наоколо нямаше, пък и аз не видях като си тръгвай първия път. Стана ми много странно, ката филията я няма, а салфетката стои като не пипвана, като все едно изчезнала филия.
Които и да я е взел, щеше да бъде салфетката, нали трябва да я подхване някакси. Струва ми доста странно.
 И така.... постояхме доста на гроба поговорихме си, поплакахме, но ни куче ни човек имаше наоколо.

# 310
  • Мнения: 4 163
Мисче, и аз имах такова предупреждение за смърт,още се обвинявам. Още тогава споделих, че видях всичко и разбрах ,но сякаш замръзнах с мислите си , не можех да реагирам по никакъв начин на информацията ,видях я и после ми изчезна сякаш от главата. После когато всичко се случи и отмина се сетих пак за нея. Не знам защо изобщо ми беше ,като не можах да я ползвам ,само да ми тежи  в душата.

# 311
  • Мнения: 22 934
Аз имах предупреждение за едното ми дете. Сънувах изключително лош сън, няма да го разказвам, свързан с него. Толкова страшен, че събуждайки се, не бях на себе си от ужас. Веднага му се обадих, защото знаех, че предстои да пътува с баща си същия ден. Помолих го да говори с баща си да карат внимателно, да следи да няма превишена скорост. На следващата нощ нямах вече безпокойство и съм спала цяла нощ спокойно. Точно по това време, към 1 часа през нощта с баща му стават участници в катастрофа, при която загинаха двама мъже. Моето дете се е разминало на косъм. Тяхната кола е била ударена отзад, точно където моето дете е спяло. Изкарали са му въздуха, но се е оправил и при идването на линейката вече е бил добре. Баща му е шофирал с нормална скорост, ударът е отзад поради лош късмет и невнимание на другите участници в ПТП-то (много висока скорост). Но и до днес аз това не успявам да го преживея, всеки ден се благодаря на Господ, че ми запази детето. Знаех предварително, че нещо ще се случи, но ето, не по тяхна вина - случи се. Някъде нещо има, което ни предупреждава, дано поне понякога да можем да вземем някакви мерки или да го предотвратим, омекотим...

Последна редакция: вт, 26 сеп 2023, 08:11 от B2022

# 312
  • Мнения: 460
....И изведнъж виждам, че филията я няма,  но без да бъде докосната салфетката с която я оставих, тя си стоеше някак така завита, без филията. Куче или човек наоколо нямаше, пък и аз не видях като си тръгвай първия път. Струва ми доста странно
На татко от гроба изчезваха цветята, които носехме. Оказа се, че заек ги отмъква 🙄, засякохме го в сходна на вашата ситуация.

# 313
  • Мнения: 771
....И изведнъж виждам, че филията я няма,  но без да бъде докосната салфетката с която я оставих, тя си стоеше някак така завита, без филията. Куче или човек наоколо нямаше, пък и аз не видях като си тръгвай първия път. Струва ми доста странно
На татко от гроба изчезваха цветята, които носехме. Оказа се, че заек ги отмъква 🙄, засякохме го в сходна на вашата ситуация.
Аз съм далеч от мисълта, че мама си е взела филийката, но беше много странно как така салфетката беше непокътната, няма как да я вземеш без да я разлистиш.

# 314
  • Мнения: 184
В неделя бях до гроба на мама. Купих цветя и занесох кестени, тя много обичаше да ги събира по това време на годината. И една пържена филийка от сутрешната закуска. Знам , че не се носи храна, но просто ми остана последна с по- малко яйце и затова я взех. Приляга си аз и си тръгнах, седнах в колата около 3 минути са минали, и ми звънна брат ми , дали съм там, и че той идва. Казах, да и го чакам. Точно до две минути дойде, и аз се върнах с него отново до гроба. Говорехме си , сложихме и неговите цветя. И изведнъж виждам, че филията я няма,  но без да бъде докосната салфетката с която я оставих, тя си стоеше някак така завита, без филията. Куче или човек наоколо нямаше, пък и аз не видях като си тръгвай първия път. Стана ми много странно, ката филията я няма, а салфетката стои като не пипвана, като все едно изчезнала филия.
Които и да я е взел, щеше да бъде салфетката, нали трябва да я подхване някакси. Струва ми доста странно.
 И така.... постояхме доста на гроба поговорихме си, поплакахме, но ни куче ни човек имаше наоколо.


Аз имам подобна случка :д. Бяхме на гроба на баба и бяхме сложили една пластмасова чаша с червено вино. След това отидохме до на дядо гроба, който е на 10 метра от на баба. Нямаше никой на гробищата, нито хора, нито кучета и тн. След 5 минути се върнахме до на баба гробът и видях, че от беше пито от чашата, при което казвам на вуйчо ми “ Виж, от чашата е пито”. Проверихме дали не е спукана отдолу или изобщо някъде, но не беше. Имаше само червена следа от която е пита една глътка.



Също, искам да кажа, че винаги ми е било странно, това с цигарата на гробът. Винаги ми прави впечатление, че цигара се изпушва до долу. Знам, че по принцип се получава така заради вятър, но се случва при съвсем спокойно време. Аз съм пушач и съм си оставяла цигара, но загасва докъдето е пушена и това е, а на гробовете изгасва до филтър.

Последна редакция: вт, 26 сеп 2023, 09:27 от Puke123

Общи условия

Активация на акаунт