Призраците от миналото

Докато мамите се месят, така ще е.
Лошото е, че съсипват и живота на децата си.

С какво го обърках сина и не знам. Кълна се, никога не съм искала нищо от него  освен това да си гледа детето.

Самият факт, че комуникира чрез майка си с теб е пълен криндж. Звучи ми само да сте спечелили, че не е особено в живота на детето. Ужас някакъв

То пък и баба толкова да си обича внучето не съм виждала.
Дано ти увеличат поне издръжката, егати скапаното семейство.

Няма как да не я увеличат. Тя расте с минималната заплата.

Да вземе тази мама да се намеси правилно. Да опъне един задвратник на сина си за рестарт.
Ако някой ден синовете ми си оставят децата на една присъдена издръжка и посещения веднъж годишно, ще се зачудя къде съм сбъркала толкова много, че са станали такива мухльовци.
Що за майка и баба е това нещо идея нямам. Таласъми разни.

Нямам. Изтрих го като с гума и усещам лекота. Отдавна съм простила и на себе си и на него. И да се засечем случайно , чувствам безразличие .
Моля се човекът, който обичам  сега, никога да не се превръща в непознат.

Младото ми аз е признака от миналото ми. Така и не разбрах в кой момент се разделихме, а сега колкото и загубена да се чувствам без него, не мога вече да си го върна.

Нямам такива и не позволявам да имам.

Аз не мисля по този начин за минали неща и хора от миналото, не го преживявам точно така. Но не много отдавна изскочих аз самата като призрак от нищото при един човек, дето много ме искаше навремето, но по изцяло произтичащи от мен причини не се реших - и пак така бих направила. Но дълго време денят ми започваше с кафе и хумористично предложение за брак от него, с годините се е превърнало в мил спомен от младостта. Имах повод да го потърся професионално и реших, че е глупаво да не му звънна само защото преди сто години минало - заминало, вода под моста е това. Беше ми полезен и отзивчив, разменихме няколко приказки и извън работата. Оказа се, че сме станали родители с разлика от няколко седмици, децата ни са от един пол. Избрали сме им едно и също име. Посмяхме се и така, не съжалявам, че го потърсих (предполагам) неочаквано, но и не вярвам да съм го смутила особено.

От любопитство понякога проследявам как върви животът на няколко призрака (и приятелки от миналото, и не само), но нямам абсолютно никакво желание за контакт.

Това си е болна работа, но уви не е първия случай за който знам. Тръпки ме побиват.

Горджи, хубава тема.

Имам аз едни призрак, на който от 2-3 години осъзнах, че имам нужда да се извиня. Ученичаската ми любов, от която се уморих рязко. Причиних му адски много болка, излъгах го... изоставих го. Не съжалявам за резултата - в момента се разминаваме през няколко години като непознати. Съжалявам за начина.
Много много рядко сънувам, но се е промъквал в мислите ми. Волю-неволю...

И една приятелка мнооооого ми липсва. Тя се отдръпна и не съм я виждала вече над 10 години... но като си отида до село и ме връхлетят прашните лета, колелото, танците, федербала.. даже и сега ми текат сълзи.
Но... нищо не мога да направя. Търсила съм я, пиша ѝ за РД, с майка ѝ се виждаме.. но нея я няма в живота ми.

Каквото-такова...

Мисля, че да-имам един единствен такъв призрак, с който успях донякъде да се справя.
(или поне имам огромен напредък в това).
Несподелена любов, от ученическите години, която ми съсипа психиката.
Изплаках си очите по тоя човек, ще ми е тръпка до живот.
Толкова се срамувах от него, че не не можех главата да си вдигна ако го срещнех на улицата. И това е много, ужасно много години наред.
До голяма степен успях да отработя нещата с работа с психолог (специална техника за връщане в минали събития и обработване на спомени). Това се случи преди около две години.
Бяха ми нужни двайсет години време и много, много рев, осъзнаване и приемане и пет такива сеанса за да смъкна този товар от плещите си.
Преди година точно по това време се случи голямата промяна- успях да се изправя срещу него, даже да го поздравя и да му се усмихна, нещо, което преди време беше невъзможно.
Така разбрах, че до голяма степен съм преодоляла тая история, която е изключително скучна, но с огромно значение в моя живот.

Лошото е, че когато реши да ми напомни за себе си всичко се връща и няколко дни аз не съм на себе си.
Ето сега ми писа, да ме кани в негов проект, виждам го понякога и е неизбежно-малък град, всички се познаваме.
Когато се случи да го видя с дни не съм на себе си, изпадам в меланхолия,понякога си поплаквам.

Като цяло съм приела това като част от мен, приела съм, че тези чувства и тази емоция ще ми е до живот, живея с нея толкова години.
Сега разбрах,че си е моя,че е част от мен и така ще е винаги, и ми е по-леко.
Освен това успявам от мъдростта на годините  да се посмея на себе си.
Да видя историята отстрани.
Като една наивна, детска, чиста любов от моя страна, в която няма нищо лошо.

Обаче докато не си изплаках очите при психоложката, не разказах на непознат, не се върнах в спомените ми,не ги отработих един по един, докато не ме накара да й разкажа всичко не можах да се справя с това.
Времето ли лекува, тази техника ли ми помогна,комбинация от двете ли-не знам.
Факт е, че след работата по тази техника всичко се промени и сега чувствам една лекота,сякаш огромен товар съм свалила от плещите си.

Сънувам го поне два пъти годишно и така е от години.
Даже вчера го сънувах, и така се стреснах, че се събудих по нощите и после няма заспиване.
Стои и ме гледа втренчено, сякаш чака нещо.
Много странно се чувствах.

Винаги когато си мисля, че окончателно съм се справила с този призрак, винаги се случва нещо, винаги отнякъде изскача и напомня за себе си.
Както стана и тези дни.
Имало е моменти,в които си мислех как е възможно такова нещо? Как може толкова мн години да страдам,да има значение за мен този човек,да се вълнувам от него?
Срамувах се много, мислех, че нещо не съм в ред, че никъде няма такова чудо като моето.
Вече знам,че няма как да командвам нещата.
И затова ги приех философски.
И вече не се срамувам.
Реве ли ми се -рева. После ми минава.
Изключително съм наясно, че при мен винаги ще го има и онова специфично усещане когато го срещна, но вече не ми пречи.
Не ми тежи.
Дори твърдя с убеденост, че съм благодарна за всичко това и смятам, че така израствам.😊

Ще ме помислиш за луда, но мислила ли си, че с тази душа имате договор от минал живот да се срещнете пак за да отработите нещо?