Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

Здравейте! Имам близнаци на 2,5г (доносени), момче и момиче. Момичето имаше забавяне в лепетната реч, чак на 1г се появи , започна да казва думи и повтаря на 1,10г , в момента доста говори , знае цветове , действия, римушки, песни, много напредна за това време, интересите и са книжки и пъзели, като книжките ги преразказва по картинка, образователни карти също много харесва , имаме около 10 вида , всичките ги знае.
Момчето , имаше същите интереси около месец , после изгуби интерес и не знае почти нищо от нещата , които знае сестра му , неговата лепетна реч се появи на 6 месеца, но имаше двигателно забавяне и го водих на рехабилитация, до скоро знаеше само как правят животните. Започна да има говор с думи, преди 2 месеца , в момента казва ,,мия цете,, (ръцете) и подобни кратки фрази, говора е изключително неясен, много трудно разбирам , какво иска да каже.  Не знае песни, римушки и подобни. Започна да дъвче изключително късно, на 1, 10г . Имахме проблеми с храненето , за това се обърнахме преди повече от 1г към Нина Йорданова и някак  естествено , започнах да я разпитвам и за развитието, тя е и специалист по ранно детско развитие, хранителен терапевт. Та ми е давала много насоки последната година как да ги развивам , лятото ме свърза и с логопед , от моя град , за да водя момчето, като тя напътства , тукашния логопед , на какво да набляга. За съжаление , заради постоянно боледуване , ходи рядко. В града няма никакви групово занимания , за това Нина ме насочи към логопед , в началото мислеше за нещо тип Киндиру. Преди седмица ходихме при Нина за проверка , имахме път към София и решихме да съчетаем нещата. Нейното мнение е ,че децата трябва да се разделят , да ходят на ясла в различни групи или ако няма тази възможност , за по два часа да ходят , единия 2 дни , другия 3 дни, за да обръщам индивидуално внимание на всеки , най вече на момчето , за да настигне сестра си. Защото момичето е надделяло в говора, по доминантна е в това  и не му дава никакъв шанс , той да отговори на въпрос зададен от мен , при което той е изгубил интерес и когато с момичето играем на нещо свързано с говор , той просто губи интерес изключително бързо, защото не му се дава никакъв шанс и започва да беснее, тича , хвърля , блъска, крещи.  В момента не ходят все още на ясла. Началното и предложение беше , да ги делим , като единия родител излиза с едното, другия с другото дете, но няма как да стане , мъжа ми работи много и почти не се прибира в будното им време. За това стигна до вариант с ясла. Според нея , ако не взема мерки сега ,на 3г ще е много голяма разликата в развитието им и тогава ще се усети повече. Наистина , когато съм сама с момчето , успява повече да говори и отговаря на въпросите ми, като ги изговаря неправилно повечето. Момичето грам шанс не му дава, да каже нещо. Момичето е много привързано към мен и буквално не ме оставя, като прегърна момчето , тя го хапе и избутва, започва да реве, много ревнува от него . И по този начин не мога да му обърна особено внимание. От друга страна... Пусках ги септември за 3 дни на ясла заедно , момичето цял ден ревеше , момчето му хареса, но постоянно е гонил и удрял сестра си там , и тя цял ден е седяла в страни без да си играе с никой, търсила го е постоянно , а той постоянно я е отхвърлял, като според госпожите , допълнително умишлено я е дразнил и взимал от ръцете и всяка играчка. Според Нина вече трябва  да наблегна на ролеви игри и конструктивни , не толкова на пъзели и карти , защото развива папагалска реч. Та това е ситуацията, моля за вашето мнение , за всичко , което изписах!  Според вас правилни ли са насоките ?  ще ми е интересно да чуя вашата гледна точка , според вас , от психологична гледна точка, положително ли ще им подейства разделянето?Практиката в чужбина е близнаците да се делят ,но тук не е много популярно.

Здравейте! Синът ми е на 2г и 6м все още не иска да говори, поели сме мерки по този въпрос. Интересува ме друго - не само че сме в този “ужасен период” с тръшкане и реване като не стане на неговото, но от скоро започна да скърца с зъбки само в будно състояние…забелязвам че в началото го правеше когато е много радостен или тъжен/нервен, но сега е почти постоянно..Иначе е много будно дете, ходи и на ясла!

Здравейте! Имам новородено бебе и дете на четири години, което много обичам и не съм имала проблеми с него досега. След като се появи неговото братче, детето ми започна да се държи лошо и с мен с баща му, да негодува за всичко, отговорът му за всичко е ,,Не,,, постоянно повтаря че е ядосан...а той всъщност е тъжен... Много ми е мъчно затова, което преживява, но не мога да допусна да ни се качи на главите. Той винаги е бил много чувствителен...Опитвам се да го накарам да сподели какво го тревожи... Не мога да му отделя вниманието, което съм отделяла преди и ме боли и мен.... За късмет и бебчо доста плаче и иска все на ръце.... Баткото се и разболя за капак, та е още по-кисел, не спи нормално, не се храни нормално от седмица....Та...това е ситуацията. Моля за съвет! Благодаря!

Здравейте! Срещам трудност в това да формирам навици за задължения в дъщеря си, която е на близо 7 години. Последна група е в градината, започнаха да им дават домашни, за да посвикват с това , няма проблем, тях сама си ги има предвид, очевидно не иска само тя да няма занесено домашно и си ги движи. Но за всичко друго, като да си прибира дрехи, да не си губи нещата - постоянно като се тръгне някъде, нейните неща се търсят и не се намират никъде, не мисли къде ги оставя, не знае къде да ги търси. Грешката ми досега е, че все за всичко аз съм се грижила и мислила - готова ли ти е раницата, взе ли си това, нагласи ли си онова... И сега вече се опитвам да я накарам тя сама да ги мисли тия неща, но започвам да се ядосвам. Истината е, че не намирам чак толкова голям проблем в това, осъзнавам, че в детската градина децата още нямат навици за задължения вкъщи като домашни и т.н., но не харесвам как реагирам - ядосвам се, млъквам, "вкисвам се". А знам, че това не води до добро. Тя не прави напук, никога не е проявявала такова поведение, нито на инат, просто е свикнала, че за всичко аз мисля и се грижа. Може би е фрапиращо и това, че в почивен ден след ставане от сън, тя няма да се сети да отиде по малка нужда, докато аз не я подсетя. Така могат да минат часове. Това също всеки път вече ме ядосва много. Та въпросът ми е: какъв е правилният, добрият подход, за да я накарам да започне да свиква сама да си се грижи за лично нейните си неща. Последно й казах, че ако не се сети да си нагласи раницата за понеделник и ако я забрави, аз няма да отивам после да й я нося, ще отиде без нея. Но се поддавам и на раздразнение, което знам, че не е добре. Усещането ми е, че тя всячески се опитва да задържи, да удължи още положението, в което е била мъничка и за всичко се е грижила мама. Сега моята строгост и гняв в тия моменти са й нещо ново. Като цяло, винаги съм подхождала с добро отношение, не със строгости и наказания, и смея да твърдя, че това е довело до едно много разбрано дете. Но сега не съумявам да реагирам по правилен начин, затова моля за Вашата насока. Благодаря!

Здравейте,сина ми е на почти 6 години.От около три четири годишна възраст започна да си гризе ноктите до сега ,като е имало периоди,в който е спирал и после пак е започнал.Като съм разговаряла с него ми е казвал,че от скука или че е бил гладен или от притеснение.От около месец нещата ескалираха ноктите са постоянно изгризани или изпочупени пръстите му постоянно са в устата.Забележки се правят постоянно както от нас така и от учителите.Вкъщи многократно е обяснявани,колко вредно е това и какви последици може да има.Моля за някакъв съвет,какво бихме могли да направим за да спре

Здравейте, имам момченце на 11м +++, което се роди малко по-рано, с ниско тегло и беше 2 седмици в кувьоз под кислородна палатка. Имахме много притеснения, но досега се развива много добре - пълзи, върви от края на 9м, произнася срички, макар да не назовава никой целенасочено. Научих го да си играе с колички, но сега се притеснявам, че твърде много играе с тях и се захвасва по колелата. Докато играе с количката си я бута, оглежда колелата и ги пипа с пръстче. Така прави и с бебешката количка щом слезе от нея, дори често сяда на земята и си бута колелата. Това четох, че е ранен симптом на аутизъм. Също така не винаги се обръщам щом го повикам по име, което също ме притеснява. Моля за мнение!

Здравейте ,
Имам леки притеснения със сина ми , който е на 10г.Попадна в много конкуретен клас и се оказва , че на контролни не се справя добре. Вкъщи когато е спокоен се справя добре , но когато е под стрес не показва какво знае и се проваля -това.още повече подтиска самочувствието му и вече мисли себе си за слаб ученик. Сигурно и аз допринасям затова , защото съм много взискателна и властна като родител. Моля, за съвети как да отработим притеснението при контролни ,изпити и други стресиращи моменти и как да повиша самочувствието му. Думите "ти можеш" и "ще се справиш " явно при него не помагат.