Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

В случая може би е добре да се обърнете към семеен психотерапевт, който да Ви даде по-ясни напътствия на база на ситуацията, в която се намирате.

Здравейте!

Много е ценно, че подкрепяте дъщеря си в избрания от нея спорт и искате да ѝ помогнете да преодолее страховете си. Това, което описвате – страх, блокажи, несигурност и трудност при възприемане на инструкции, може да има различни причини, но най-важното е, че правилният подход може да ѝ помогне да се почувства по-уверена.

Какво може да предизвиква този страх?
1. Ако детето е много изпълнително, може да се страхува да не разочарова треньора или Вас.
2. Въпреки че разбирате страховете ѝ и не я лъжете, усещането за липса на контрол на леда може да я плаши.
3. Ако често Ви казва, че „не е разбрала“ инструкциите или не реагира веднага, може би ѝ е трудно да обработва информацията по-бързо, особено в динамична среда.
4. Оглеждането и несигурността сред другите може да означават, че тя се сравнява и се притеснява как изглежда в очите на останалите.

Как можете да ѝ помогнете?
- Намалете натиска (дори неволния)

Дори без да я насилвате, дъщеря Ви може да усеща очакванията и подкрепата Ви като допълнително напрежение.
Вместо да обсъждате представянето ѝ, насочете разговора към чувството:
„Как се почувства днес на тренировката?“
„Имаше ли момент, в който се забавляваше?“

- Работете върху „малките успехи“

Разделете напредъка ѝ на микроцели (например „Днес ще се опитаме да ускорим малко повече само в едно упражнение“).
Хвалете не резултата, а усилията:
„Забелязах, че днес опита да ускориш малко – това беше супер!“

Важно: Ако усещате, че страхът продължава и ѝ пречи значително, дори в други аспекти от живота, може да бъде полезна консултация със специалист, който работи с деца и спортна психология.

Вие вече правите най-важното – подкрепяте я! С търпение и правилен подход тя може да преодолее този блокаж и да продължи с повече увереност.
Поздрави и успех!

Здравейте!

Поведението, което описвате – крие лицето, хлипа, удря главата, хапе се или слага пръст в устата при силни емоции – е сигнал, че детето изпитва силно напрежение и не знае как да го регулира. Това може да е неговият начин да се справи със стреса, тревожността или усещането за претоварване.

На какво може да се дължи?
1. Силна чувствителност и трудност при обработване на емоциите – някои деца изпитват емоциите много интензивно и трудно ги регулират.
2. Стрес от промените в семейната динамика – въпреки че се стараете да поддържате стабилност, детето може подсъзнателно да усеща напрежението между Вас и баща му.
3. Търсене на саморегулация чрез физически действия – удрянето на главата, хапането или слагането на пръст в устата често са опити да се освободи вътрешното напрежение.

Какво можете да направите?
Останете спокойни и не реагирайте с тревога

Ако видите, че започва да хлипа или да си причинява дискомфорт, бъдете до него, но не драматизирайте.
Може да използвате следните изречения: „Виждам, че си разстроен. Тук съм, когато искаш да ми разкажеш.“

Помогнете му да изразява емоциите си по алтернативен начин:
На 3 години детето все още няма развит речник за емоциите, затова може да използва физически реакции.
Опитайте „игра на чувства“ – нарисувайте заедно тъжно, ядосано, щастливо личице и му помогнете да свърже усещанията с думи.

 Покажете му стратегии за саморегулация
Ако си удря главата или хапе себе си, нежно му хванете ръцете и предложете алтернатива:
 „Знам, че си ядосан. Вместо да се удряш, можеш да стиснеш тази възглавница/топка.“

Създайте „безопасно пространство“ за емоциите
Ако забележите, че започва да се напряга, преди да ескалира, предложете нещо успокояващо:
 „Искаш ли да направим дълбоки вдишвания като балон?“
„Хайде да седнем заедно на килима, ще те гушна и ще се успокоим.“

Трябва ли да посетите специалист?
Ако тези реакции зачестят, станат по-интензивни или ако детето започне редовно да си причинява болка, би било полезно да се консултирате с детски психолог. Специалистът може да помогне с техники за емоционална регулация и да оцени дали има по-дълбоки причини за това поведение. Поздрави и успех!

Здравейте!
Поведението на Вашето дете е напълно нормално за възрастта. На 1 год. и 3 месеца то все още не може да регулира емоциите си и използва физически реакции (удряне, извиване, лягане) като начин да изрази несъгласие.

Как да реагирате?
-Бъдете спокойни, но твърди.

Хванете ръчичките му нежно и кажете:
„Не удряме мама. Разбирам, че си ядосан, но удрянето не е ОК.“

Давайте му избор
Например:
„Ще сменим памперса на леглото или на дивана?“

Поставете граници, без наказания
Кажете спокойно:
„Ще ти помогна, когато си готов.“
Това е фаза, която ще отмине с време, търпение и последователност. Поздрави и успех!

Здравейте!
Разбирам колко тревожни могат да бъдат тези ситуации за един родител, особено когато става въпрос за здравето и емоционалното състояние на децата ви. Ще Ви дам насоки за двете ситуации.

1. Проблемът с отказа от храна при 17-годишната Ви дъщеря
ВАЖНО: Отказът от храна и гаденето могат да бъдат симптоми на хранително разстройство (анорексия, орторексия, хранителна тревожност) или физически проблем (стомашни заболявания, хормонални проблеми). Трябва задължително да се направи медицинска консултация, за да се изключи здравословен проблем.

Как да подходите?
- Говорете с нея без осъждане – например: „Забелязвам, че имаш трудности с храненето, искам да разбера как се чувстваш.“
- Не акцентирайте върху теглото ѝ, а върху здравето.
- Ако е възможно, включете специалист (психолог, нутриционист) – особено ако се окаже, че има хранително разстройство.
- Избягвайте ВСЯКАКВИ коментари за външния вид /дори и че е красива/– ако има тревожност, това може да влоши нещата.

2. Честият плач при 8-годишната ви дъщеря
На тази възраст децата все още не могат напълно да регулират емоциите си. Честият плач може да е свързан с повишена чувствителност, нужда от повече внимание или някакво вътрешно напрежение.

Как да подходите?
- Не омаловажавайте чувствата ѝ, дори ако Ви се струват „прекалени“. Вместо „Няма за какво да плачеш!“, опитайте: „Виждам, че си разстроена. Какво те притеснява?“
- Помогнете ѝ да изразява емоциите си с думи – учете я да казва „Ядосана съм, защото...“, вместо веднага да плаче.
- Създайте „кутия за емоции“ – нещо като дневник или кутия, в която да слага листчета с чувства. Това може да я научи да ги изразява по различен начин.
- Дайте ѝ повече „специално време“ – децата често плачат повече, когато усещат липса на внимание.

Заключение
За голямата дъщеря – важно е да се потърси професионална помощ, ако продължава да отказва храна.
За малката – насърчете я да изразява чувствата си по други начини и я подкрепете с търпение.
Поздрави и успех!

Здравейте!
Разбирам, че се притеснявате за дъщеря си, особено след като забелязвате апатия и отказ от социални дейности. Въпреки че тя винаги е била по-затворена, явно промяната е станала по-осезаема напоследък.

Какво може да се случва?
1. По-интровертен темперамент – някои деца просто предпочитат спокойни занимания като рисуване вместо шумни игри. Това не е задължително проблем, ако се чувства добре така.
2. Трудности със социалната адаптация – ако винаги е била по-резервирана, може би ѝ е трудно да намери близки приятели и предпочита да бъде сама, за да избегне разочарования.
3. Липса на интерес към наложени дейности – тя може да не се чувства комфортно в среда, където трябва да се вписва в групата (като в спорта или детския кът).
4. Скрита причина (емоционален дискомфорт) – понякога децата не споделят, ако нещо ги тревожи, особено ако не могат да го изразят добре.

Как да ѝ помогнете?
Оставете я да избере как да общува

Вместо да я насилвате да бъде по-социална, подкрепете я в това, което тя обича.
Ако предпочита индивидуални занимания, помислете за творчески курс вместо спорт.

Поддържайте отворена комуникация
Избягвайте директни въпроси като:
„Защо не искаш да играеш с другите деца?“
Вместо това опитайте с: „Как мина денят ти? Какво беше най-забавното нещо днес?“

- Вместо голямо парти, може би би се чувствала по-добре с една или две приятелки на рожден ден у дома.
- Ако освен социалната затвореност забележите и други признаци (често плаче, има проблеми със съня, отказва да ходи в градината), може би изпитва социална тревожност и би било полезна консултация с детски психолог.

Поздрави и успех!

Здравейте!

Това поведение е нормална реакция на промяната – дъщеря Ви вероятно търси успокоение и внимание, защото вижда брат си с биберон. Това е временен регрес, който се среща често при деца с по-малки братя и сестри.

Как да реагирате?
✔ Не драматизирайте и не наказвайте – колкото повече натиск, толкова повече ще се вкопчва.
✔ Бъдете честни – не лъжете за биберона, вместо това кажете:
„Разбирам, че ти липсва, но вече си голяма. Ще намерим друг начин да се успокояваш.“
✔ Дайте ѝ заместител – мека играчка, малка възглавничка или сламка за пиене.
✔ Отделете специално време само за нея – 10-15 минути дневно без бебето.
✔ Дайте ѝ „отговорности на кака“ – нека помага с малки неща, за да се чувства важна.
✔ Направете прощаване с биберона – сложете го в „кутийка на спомените“, вместо да го криете.

 Ако подходите с търпение, желанието за биберон ще изчезне само. Не го превръщайте в битка!
Поздрави и успех!

ДЕТСКАТА ТРЕВОЖНОСТ: КАК ДА РАЗПОЗНАЕМ И ДА ПОДКРЕПИМ ДЕТЕТО СИ!

В днешния забързан свят все повече деца изпитват тревожност – страхове, несигурност и притеснения, които влияят на тяхното ежедневие. За разлика от възрастните, децата не винаги могат да изразят чувствата си с думи, затова тревожността често се проявява чрез физически симптоми (болки в корема, главоболие), поведенчески промени (избухливост, плачливост) или избягване на определени ситуации.

Как да разпознаем тревожността?
✅ Често безпокойство и страхове (например от разделяне с родител, от училище или социални ситуации).
✅ Трудности със съня, кошмари или нощни събуждания.
✅ Физически оплаквания без медицинска причина (болки в стомаха, гадене).
✅ Прекомерно търсене на одобрение и страх от грешки.
✅ Отказ от дейности, които преди са били любими.

Как можем да помогнем?
✔ Създайте безопасна среда за споделяне – детето трябва да знае, че тревожността му е нормална и може да говори за нея без страх.
✔ Използвайте техники за успокояване – дълбоко дишане, рисуване на емоции или игри за релаксация.
✔ Насърчавайте малки стъпки към преодоляване на страха – например ако се притеснява от нова среда, първо я посетете заедно.
✔ Избягвайте да минимизирате страховете му („Няма нищо страшно!“) – вместо това опитайте: „Разбирам, че се тревожиш. Как мога да ти помогна?“
✔ Ако тревожността е силна и пречи на ежедневието, потърсете подкрепа от специалист.

Тревожността е естествена емоция, но когато стане хронична, детето има нужда от разбиране и подкрепа. Родителската търпимост и емпатия са ключови за изграждането на увереност и спокойствие у детето.

Благодаря ви много за изчерпателният отговор! Прекрасно е, че има хора като вас, които по много достъпен начин консултират и помагат на страшно много хора!

Здравейте!
Синът ми е на 13 години и изпада в кризи - вика, плаче и удря, когато му се поставят ограничения на  компютъра и телефона. Прекарва ежедневно по много часове с тях. Отнема му се телефона в 22ч, понеже си позволява да го ползва през нощта. Прекарва много време на устройства и явно е изградил зависимост. Как да процедирам, за да намали тези истерии?

Благодаря предварително за насоките и съветите!

Здравейте,дъщеря ми е в 4 клас,няма приятелка в класа,дразни се от момичетата,че непрекъснато си шушукат и се подхилкват.Трудно и е .Обмислям вариант в 5 клас да я преместя в друга паралелка с изцяло нови деца с тенденция там да си има приятелки с които да контактува и да са и интересни.Иначе тя в отдиха,когато излезнат на двора стои на пейката сама,а другите момичета са по 2.Посъветвайте ме как да постъпя и с кого от у-щето да се срещна за да я преместя.Мисля,че още от 1 ви клас тя не си хареса класа.Тъй като от 1 ви досега са заедно.Аз също не си харесах родителския колектив с малки изключения,и също не поддържам връзка с никой от тях.мисли си,че е скучна затова си няма приятелка,но не е така,тя е страхотно дете,красива,умна.

Здравейте!
Разбирам, че ситуацията е предизвикателна. На 13 години децата често реагират бурно на ограничения, особено ако са изградили зависимост към устройствата. Ето няколко конкретни насоки, които могат да Ви помогнат:

1. Поставете ясни и постоянни правила
Обяснете, че ограниченията не са наказание, а за негово добро. Например: „Телефонът е твой до 21:30, след това си почиваме.“ Постоянството е важно – децата се чувстват по-спокойни, когато знаят какви са границите.

2. Въведете плавни промени
Не отнемайте телефона рязко, а постепенно намалявайте времето на устройствата. Можете да въведете „безекранни“ часове за цялото семейство, за да дадете добър пример.

3. Алтернативи на устройствата
Насърчете го да участва в други занимания – спорт, хобита или време с приятели. Ако е ангажиран с нещо забавно, ще прекарва по-малко време с телефона. Може цялото семейство вечер да играете на настолни игри например.

4. Говорете за емоциите му
Помогнете му да изразява чувствата си без агресия. Кажете му: „Разбирам, че ти е трудно, когато ти взимам телефона, но не е окей да крещиш или да удряш. Можем да намерим друг начин да се справиш с това.“

5. Кога да потърсите помощ?
Ако агресията му не намалява, консултирайте се със специалист. Понякога тези реакции са сигнал за по-дълбоки емоционални трудности.
Поздрави и успех!

Здравейте!
Разбирам притеснението Ви. Важно е да подкрепите дъщеря си и да обмислите внимателно най-доброто решение за нея. Ето няколко кратки насоки:
- Разговор с дъщеря Ви: Попитайте я какво я притеснява в класа и как се чувства сред съучениците си. Уверете я, че тя е умна, красива и заслужава приятелки.
-Подобряване на социалните умения: Насърчавайте я да се включва в разговори или игри. Разиграйте сценарии как да се сближи с другите деца.
-Извънучилищни дейности: Помогнете ѝ да намери занимания, които ѝ харесват, за да срещне деца с подобни интереси.
-Преместване в друга паралелка: Ако преместването изглежда най-доброто решение, обсъдете го с дъщеря Ви. Срещнете се с класния ръководител, директора или училищния психолог, за да обсъдите възможностите.
-Среща с учителя: Поговорете с класния ръководител за социалната динамика в класа и помолете за съдействие.
При нужда, направете консултация с психолог. Но Вашата подкрепа е ключова за нейната увереност.
Поздрави и успех!

Здравейте, удобно ли е да ви пиша на лично съобщение?

Здравейте! Имам близнаци на 2,5г (доносени), момче и момиче. Момичето имаше забавяне в лепетната реч, чак на 1г се появи , започна да казва думи и повтаря на 1,10г , в момента доста говори , знае цветове , действия, римушки, песни, много напредна за това време, интересите и са книжки и пъзели, като книжките ги преразказва по картинка, образователни карти също много харесва , имаме около 10 вида , всичките ги знае.
Момчето , имаше същите интереси около месец , после изгуби интерес и не знае почти нищо от нещата , които знае сестра му , неговата лепетна реч се появи на 6 месеца, но имаше двигателно забавяне и го водих на рехабилитация, до скоро знаеше само как правят животните. Започна да има говор с думи, преди 2 месеца , в момента казва ,,мия цете,, (ръцете) и подобни кратки фрази, говора е изключително неясен, много трудно разбирам , какво иска да каже.  Не знае песни, римушки и подобни. Започна да дъвче изключително късно, на 1, 10г . Имахме проблеми с храненето , за това се обърнахме преди повече от 1г към Нина Йорданова и някак  естествено , започнах да я разпитвам и за развитието, тя е и специалист по ранно детско развитие, хранителен терапевт. Та ми е давала много насоки последната година как да ги развивам , лятото ме свърза и с логопед , от моя град , за да водя момчето, като тя напътства , тукашния логопед , на какво да набляга. За съжаление , заради постоянно боледуване , ходи рядко. В града няма никакви групово занимания , за това Нина ме насочи към логопед , в началото мислеше за нещо тип Киндиру. Преди седмица ходихме при Нина за проверка , имахме път към София и решихме да съчетаем нещата. Нейното мнение е ,че децата трябва да се разделят , да ходят на ясла в различни групи или ако няма тази възможност , за по два часа да ходят , единия 2 дни , другия 3 дни, за да обръщам индивидуално внимание на всеки , най вече на момчето , за да настигне сестра си. Защото момичето е надделяло в говора, по доминантна е в това  и не му дава никакъв шанс , той да отговори на въпрос зададен от мен , при което той е изгубил интерес и когато с момичето играем на нещо свързано с говор , той просто губи интерес изключително бързо, защото не му се дава никакъв шанс и започва да беснее, тича , хвърля , блъска, крещи.  В момента не ходят все още на ясла. Началното и предложение беше , да ги делим , като единия родител излиза с едното, другия с другото дете, но няма как да стане , мъжа ми работи много и почти не се прибира в будното им време. За това стигна до вариант с ясла. Според нея , ако не взема мерки сега ,на 3г ще е много голяма разликата в развитието им и тогава ще се усети повече. Наистина , когато съм сама с момчето , успява повече да говори и отговаря на въпросите ми, като ги изговаря неправилно повечето. Момичето грам шанс не му дава, да каже нещо. Момичето е много привързано към мен и буквално не ме оставя, като прегърна момчето , тя го хапе и избутва, започва да реве, много ревнува от него . И по този начин не мога да му обърна особено внимание. От друга страна... Пусках ги септември за 3 дни на ясла заедно , момичето цял ден ревеше , момчето му хареса, но постоянно е гонил и удрял сестра си там , и тя цял ден е седяла в страни без да си играе с никой, търсила го е постоянно , а той постоянно я е отхвърлял, като според госпожите , допълнително умишлено я е дразнил и взимал от ръцете и всяка играчка. Според Нина вече трябва  да наблегна на ролеви игри и конструктивни , не толкова на пъзели и карти , защото развива папагалска реч. Та това е ситуацията, моля за вашето мнение , за всичко , което изписах!  Според вас правилни ли са насоките ?  ще ми е интересно да чуя вашата гледна точка , според вас , от психологична гледна точка, положително ли ще им подейства разделянето?Практиката в чужбина е близнаците да се делят ,но тук не е много популярно.