Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

На две, навършени наскоро. Отделно живеем от баби и дядовци. Отношенията ни са чудесни, но някои членове на семейството също подценяват авторитета ни и се повлиява на режима на детето (игри до късно, превъзбуда, която после води до истерии). Детето е в бебешкия пубертет и е изключително нервно, емоционално, настоятелно.
Не всички отдават значение на границите, които поставяме, но и ние сме до голяма степен деликатни.
Проблем имаме и с храненето, постоянно търси храна, но много често не яде каквото му се дава, отказва, плюе или хвърля на земята. Но ако не нацелим какво иска, изпада в истерия. Примерно вчера за следобедна закуска давам кисело мляко, той отказва, става от масата, отива до едно шкафче, където понякога държа сладки неща за мен и мъжът ми или кафе и започва истерично да крещи ам-ам (това му е основна дума в краткия речник), там няма нищо, но той не разбира и изпада в пълна истерия, след която се успокои много трудно - наложи се да го изведа в близкия парк. Това е защото околните го научиха да яде сладко и то си търси. Мъжът ми май ще се окаже прав, смятайки, че всичките проблеми идват от огромните разлики в дисциплината, с които детето се сблъсква, тоест аз съм строга и държа на графика, реда, дисциплината, а с другите е пълен хаос, дават лакомства, заиграват се до забрава и т.н. Заради това разредих контакти между детето ми и родителите ми, но още си е глезен и своенравен. И аз се изнервям често, избухвам, напрягам и мъжа ми и взеха пак да ни куцат отношенията, понякога имам чувството, че лошият период на детето ще ни раздели.
Имаме и дъщеричка на 8м. но това  не влияе на поведението на сина ни, тъй като я обича и й се радва.




Здравейте!

Вашето дете е на възраст, в която тества граници и реакциите на възрастните. Смехът при забележка не е знак за неуважение, а начин да обработи напрежението. Повтарянето на „белите“ е част от процеса на учене – децата експериментират какви реакции ще получат.

 Как да реагирате?

Запазете спокойствие – ако реагирате с гняв или раздразнение, детето може да възприеме това като игра и да продължи да повтаря поведението си.
Бъдете последователни – ако понякога позволявате, а друг път забранявате, детето ще продължи да тества границите.
Пренасочвайте вниманието – вместо „Не прави това!“, кажете: „Ела да направим нещо друго.“
Не наказвайте с гняв – твърд, но спокоен тон има по-голям ефект.

Проблемът с храненето и истериите:
Детето търси контрол – ако истерията води до получаване на желаното (например сладко), то ще я използва отново. Опитайте да давате избор („Искаш ли кисело мляко или банан?“), вместо да го насилвате.
Не се поддавайте на плача му – ако веднъж разберe, че няма резултат, ще намали тези изблици.

Различия в дисциплината (баби и дядовци):
Различните подходи в семейството могат да влияят, но детето разбира разликите в средата. Важно е вие да сте последователни у дома, дори ако другите са по-отстъпчиви.

Това е фаза – ще мине!
Вашето дете не е „разглезено“ или „без уважение“ – просто се учи. С търпение, ясни граници и спокойствие този период ще отмине. Поздрави и успех!