Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

  • 68 723
  • 344
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 156
Здравейте! Сега видях, че несъзнателно на няколко съобщения съм отговорила през личен профил, надявам се да не се е получило голямо объркване.

# 196
  • Мнения: 18
Пише Ви една много притеснена майка на дете на 2 г.Детето ми е на 2 г и 3 месеца и не казва нищо друго освен мама, баба,ам-ам и бръм бръм на камиончето. Това му е осъзнатото говорене. Има и други срички, но са случайно казани  Детето ми до две годишна възраст отказваше да държи само чаша - давах му течности от шишенце с биберон. След това след като пробвахме всякакви варианти, започна да пие от отворена чаша, но с условието аз да я държа - той ме блъскаше като слагах ръцете му на дръжките. От близо месец пие от неразливаща чаша, но отново със странности - отпива една глътка и я хвърля настрани. После пак я взема. Започва да я въргаля и да клати течността вътре. Сякаш няма особен афинитет към пиенето. Постоянно е  с лигавник, защото текат лиги от устата му.За храненето с лъжица най-после започна да държи лъжицата сам, но иска аз да загребва, а той да я сложи в устата си. Като му я оставя блъска с нея в чинията и не се опитва да загребе колкото и дами показвам.... Имате ли някакви идеи на какво се дължи това. Имало е случаи, в които просто го оставям с купичката и лъжицата и той просто ще трака вътре в нея, независимо колко в гладен. С ръце яде идеално иначе. Близо три месеца вече няма никакво екранно време.

# 197
  • Мнения: 4 306
Добър ден Антоанета,

Търся психолог за родител и дете. Става въпрос за сама майка на осиновено момиченце като бебе.
Детето вече е на 3г и малко по малко майката ще трябва да започне да говори с дъщеря си относно произхода и ( и други теми).

Проблемът е в това, че майката е човек който като цяло не споделя, не комуникира и всякакви ситуации, които я изкарват от зоната и на комфорт ги избягва до крайна степен.
Не е способна да говори за елементарни неща като взимане на малки решения спрямо какво и как да каже на детето си , да не говорим за неща като менструация свързани с нея самата на пример, са теми от които я е срам и с никого не е говорила през живота си и прочее...и се притесняваме, че с дъщеря и може да стана наистина проблем, ако не създаде някакъв елементарен канал на доверие и говорене още повече предвид, че трябва да мине през един дълъг период на обяснение свързано с произхода на детето.

Не зная дали имате опит и въобще дали е сфера с която се занимавате, но за всякакви препоръки ще съм много благодарна.

# 198
  • Мнения: 1
Добър ден Антоанета,

Търся психолог за родител и дете. Става въпрос за сама майка на осиновено момиченце като бебе.
Детето вече е на 3г и малко по малко майката ще трябва да започне да говори с дъщеря си относно произхода и ( и други теми).

Проблемът е в това, че майката е човек който като цяло не споделя, не комуникира и всякакви ситуации, които я изкарват от зоната и на комфорт ги избягва до крайна степен.
Не е способна да говори за елементарни неща като взимане на малки решения спрямо какво и как да каже на детето си , да не говорим за неща като менструация свързани с нея самата на пример, са теми от които я е срам и с никого не е говорила през живота си и прочее...и се притесняваме, че с дъщеря и може да стана наистина проблем, ако не създаде някакъв елементарен канал на доверие и говорене още повече предвид, че трябва да мине през един дълъг период на обяснение свързано с произхода на детето.

Не зная дали имате опит и въобще дали е сфера с която се занимавате, но за всякакви препоръки ще съм много благодарна.
Здравейте, детето ми е на 12 г.и имаме проблем с усвояване на учебни уроци,концентрация поведението му понякога е агресивно ,твърде подведлив изпитва затруднение при обясняване на дадена ситуация също и бързо се разсейва

# 199
  • Мнения: 26
Здравейте! Дъщеря ми е родена през месец януари и в момента е втора група в детската градина. Тя обаче е доста напред в развитието си спрямо другите деца. Почти няма с кого да си говори, макар че си е социална и се познава с повечето деца и извън градината. Най-често учителите я спират да отговаря, за да чуят нещо и от другите деца или я карат тя да представя групата по разни тържества, като казва стихчетата и отговаря на въпросите им. Групата им е с повече момченца, които са доста палави, имат и деца с проблеми и агресивно поведение и госпожите едвам се справят с дисциплината. Въпросът и притесненията ми са дали това пречи на нейното развитие и има ли начин чрез някакво обследване да се провери дали не е по-добре да тръгне по рано на училище или предучилищна в училище. Повечето мнения по темата, които съм чела е всяко дете да си е с набора. Може и моето мнение като родител да е субективно и тип моето гардже е най-хубаво, но наистина се чудя дали не и пречи времето прекарано в тази група. Тя е много любознателна, зряла за възрастта си, с богат речник, обича книги, може да чете, смята и се интересува от доста неща. Там казва, че и е скучно и няма търпение да почне училище. Обича да е в компания на по-големи деца. Можете ли да помогнете със съвет?

# 200
  • Мнения: 156
Пише Ви една много притеснена майка на дете на 2 г.Детето ми е на 2 г и 3 месеца и не казва нищо друго освен мама, баба,ам-ам и бръм бръм на камиончето. Това му е осъзнатото говорене. Има и други срички, но са случайно казани  Детето ми до две годишна възраст отказваше да държи само чаша - давах му течности от шишенце с биберон. След това след като пробвахме всякакви варианти, започна да пие от отворена чаша, но с условието аз да я държа - той ме блъскаше като слагах ръцете му на дръжките. От близо месец пие от неразливаща чаша, но отново със странности - отпива една глътка и я хвърля настрани. После пак я взема. Започва да я въргаля и да клати течността вътре. Сякаш няма особен афинитет към пиенето. Постоянно е  с лигавник, защото текат лиги от устата му.За храненето с лъжица най-после започна да държи лъжицата сам, но иска аз да загребва, а той да я сложи в устата си. Като му я оставя блъска с нея в чинията и не се опитва да загребе колкото и дами показвам.... Имате ли някакви идеи на какво се дължи това. Имало е случаи, в които просто го оставям с купичката и лъжицата и той просто ще трака вътре в нея, независимо колко в гладен. С ръце яде идеално иначе. Близо три месеца вече няма никакво екранно време.

Здравейте!
Препоръчвам Ви да посетите детски клиничен психолог, за да се прецени на какво се дължи изоставянето в говора, както и поведението на детето. Поздрави и успех!

Последна редакция: ср, 20 ное 2024, 12:03 от Рaдост

# 201
  • Мнения: 156
Добър ден Антоанета,

Търся психолог за родител и дете. Става въпрос за сама майка на осиновено момиченце като бебе.
Детето вече е на 3г и малко по малко майката ще трябва да започне да говори с дъщеря си относно произхода и ( и други теми).

Проблемът е в това, че майката е човек който като цяло не споделя, не комуникира и всякакви ситуации, които я изкарват от зоната и на комфорт ги избягва до крайна степен.
Не е способна да говори за елементарни неща като взимане на малки решения спрямо какво и как да каже на детето си , да не говорим за неща като менструация свързани с нея самата на пример, са теми от които я е срам и с никого не е говорила през живота си и прочее...и се притесняваме, че с дъщеря и може да стана наистина проблем, ако не създаде някакъв елементарен канал на доверие и говорене още повече предвид, че трябва да мине през един дълъг период на обяснение свързано с произхода на детето.

Не зная дали имате опит и въобще дали е сфера с която се занимавате, но за всякакви препоръки ще съм много благодарна.

Здравейте!
Поздравления за решението да потърсите психологическа помощ. Аз лично консултирам само в гр. Бургас, а в случая се налага сесиите както с майката, така и с детето (при нужда), да се провеждат присъствено, а не онлайн. Като препоръки не мога да Ви кажа конкретни имена, още повече че не зная за кой град говорите, но е важно да се потърси психотерапевт с поне 10 години стаж. Това мога да дам като насоки.
Поздрави и успех!

Последна редакция: ср, 20 ное 2024, 12:04 от Рaдост

# 202
  • Мнения: 156
Здравейте! Дъщеря ми е родена през месец януари и в момента е втора група в детската градина. Тя обаче е доста напред в развитието си спрямо другите деца. Почти няма с кого да си говори, макар че си е социална и се познава с повечето деца и извън градината. Най-често учителите я спират да отговаря, за да чуят нещо и от другите деца или я карат тя да представя групата по разни тържества, като казва стихчетата и отговаря на въпросите им. Групата им е с повече момченца, които са доста палави, имат и деца с проблеми и агресивно поведение и госпожите едвам се справят с дисциплината. Въпросът и притесненията ми са дали това пречи на нейното развитие и има ли начин чрез някакво обследване да се провери дали не е по-добре да тръгне по рано на училище или предучилищна в училище. Повечето мнения по темата, които съм чела е всяко дете да си е с набора. Може и моето мнение като родител да е субективно и тип моето гардже е най-хубаво, но наистина се чудя дали не и пречи времето прекарано в тази група. Тя е много любознателна, зряла за възрастта си, с богат речник, обича книги, може да чете, смята и се интересува от доста неща. Там казва, че и е скучно и няма търпение да почне училище. Обича да е в компания на по-големи деца. Можете ли да помогнете със съвет?

Здравейте!
Правени са много проучвания на тази тема, дали е добре децата да тръгнат по-рано на училище и повечето резултати показват, че това може да се отрази негативно на психическото състояние на детето, от една страна, от друга страна обаче, ако вашето дете наистина е по-зряло за възрастта си, би могло да се справи с учебния материал, но дали ще успее да се справи с поведението, защото една година разлика е много за децата от начално училище. Този въпрос е спорен и не мога да изразя категорично мнение. Въпреки че детето има желание да ходи на училище, то не е наясно какво го очаква там. От друга страна, другите ще са с една година по-големи от него и не се знае как в някакъв момент това би му се отразило. Въпросите са много, а резултатите и последствията не могат да се предвидят.

Последна редакция: ср, 20 ное 2024, 12:05 от Рaдост

# 203
  • Мнения: 4 306
Много ви благодаря.  За София е. Ще продължавам да търся.

# 204
  • Поморие
  • Мнения: 599
Здравейте,
Въпросът ми е следният: Защо се получава така, че при положение, че се опитвам да възпитавам детето си с дисциплина, то не ме има за авторитет и се смее на забележките ми, даже и когато съм доста ядосана, зависи от извършената от него пакост? Това не го прави с никой друг член от семейството. Съпругът ми смята, че околните (баби и дядовци) объркват възпитанието му и то не знае кого да слуша, често се караме за това, защото той смята даже, че го настройват против нас, дори собственият му баща, при което аз се ядосвам, че мисли така, детето е прекалено малко и дори не разбира още и елементарни думи, камо ли да бъде настроено... Но не само за мен е очевидно, че детето прави беля, аз правя забележка, то я повтаря (белята), аз се ядосам, то почва да се смее, запомня какво му е забранено в случая и започва системно да го прави, докато не си намери друго занимание с времето и липсва авторитет на майката в семейството. Дали това ще е трайно и как да покажем на детето, че родителят трябва да се уважава?

Последна редакция: чт, 21 ное 2024, 18:17 от AnMary

# 205
  • Мнения: 156
Здравейте,
Въпросът ми е следният: Защо се получава така, че при положение, че се опитвам да възпитавам детето си с дисциплина, то не ме има за авторитет и се смее на забележките ми, даже и когато съм доста ядосана, зависи от извършената от него пакост? Това не го прави с никой друг член от семейството. Съпругът ми смята, че околните (баби и дядовци) объркват възпитанието му и то не знае кого да слуша, често се караме за това, защото той смята даже, че го настройват против нас, дори собственият му баща, при което аз се ядосвам, че мисли така, детето е прекалено малко и дори не разбира още и елементарни думи, камо ли да бъде настроено... Но не само за мен е очевидно, че детето прави беля, аз правя забележка, то я повтаря (белята), аз се ядосам, то почва да се смее, запомня какво му е забранено в случая и започва системно да го прави, докато не си намери друго занимание с времето и липсва авторитет на майката в семейството. Дали това ще е трайно и как да покажем на детето, че родителят трябва да се уважава?

Здравейте!
Трудно ми е да отговоря на въпроса Ви. Има много липсваща информация, годините на детето, имате ли друго дете, заедно ли живеете с бабата и дядото? Те как се отнасят към Вас? Как точно поставяте границите и т.н. За да Ви дам точен и професионален отговор, трябва да направим лична консултация, защото всякакво мнение от моя страна ще бъде в сферата на предположенията, което не бих направила, защото ще е непрофесионално.
Поздрави!

Последна редакция: пн, 02 дек 2024, 14:45 от Рaдост

# 206
  • Поморие
  • Мнения: 599
Здравейте,
Въпросът ми е следният: Защо се получава така, че при положение, че се опитвам да възпитавам детето си с дисциплина, то не ме има за авторитет и се смее на забележките ми, даже и когато съм доста ядосана, зависи от извършената от него пакост? Това не го прави с никой друг член от семейството. Съпругът ми смята, че околните (баби и дядовци) объркват възпитанието му и то не знае кого да слуша, често се караме за това, защото той смята даже, че го настройват против нас, дори собственият му баща, при което аз се ядосвам, че мисли така, детето е прекалено малко и дори не разбира още и елементарни думи, камо ли да бъде настроено... Но не само за мен е очевидно, че детето прави беля, аз правя забележка, то я повтаря (белята), аз се ядосам, то почва да се смее, запомня какво му е забранено в случая и започва системно да го прави, докато не си намери друго занимание с времето и липсва авторитет на майката в семейството. Дали това ще е трайно и как да покажем на детето, че родителят трябва да се уважава?

Здравейте!
Трудно ми е да отговоря на въпроса ви. Има много липсваща информация, годините на детето, имате ли друго дете, заедно ли живеете с бабата и дядото? Те как се отнасят към вас? Как точно поставяте границите и т.н. За да ви дам точен и професионален отговор, трябва да направим лична консултация, защото всякакво мнение от моя страна ще бъде в сферата на предположенията, което не бих направила, защото ще е непрофесионално.
Поздрави!
На две, навършени наскоро. Отделно живеем от баби и дядовци. Отношенията ни са чудесни, но някои членове на семейството също подценяват авторитета ни и се повлиява на режима на детето (игри до късно, превъзбуда, която после води до истерии). Детето е в бебешкия пубертет и е изключително нервно, емоционално, настоятелно.
Не всички отдават значение на границите, които поставяме, но и ние сме до голяма степен деликатни.
Проблем имаме и с храненето, постоянно търси храна, но много често не яде каквото му се дава, отказва, плюе или хвърля на земята. Но ако не нацелим какво иска, изпада в истерия. Примерно вчера за следобедна закуска давам кисело мляко, той отказва, става от масата, отива до едно шкафче, където понякога държа сладки неща за мен и мъжът ми или кафе и започва истерично да крещи ам-ам (това му е основна дума в краткия речник), там няма нищо, но той не разбира и изпада в пълна истерия, след която се успокои много трудно - наложи се да го изведа в близкия парк. Това е защото околните го научиха да яде сладко и то си търси. Мъжът ми май ще се окаже прав, смятайки, че всичките проблеми идват от огромните разлики в дисциплината, с които детето се сблъсква, тоест аз съм строга и държа на графика, реда, дисциплината, а с другите е пълен хаос, дават лакомства, заиграват се до забрава и т.н. Заради това разредих контакти между детето ми и родителите ми, но още си е глезен и своенравен. И аз се изнервям често, избухвам, напрягам и мъжа ми и взеха пак да ни куцат отношенията, понякога имам чувството, че лошият период на детето ще ни раздели.
Имаме и дъщеричка на 8м. но това  не влияе на поведението на сина ни, тъй като я обича и й се радва.

# 207
  • Мнения: X
Здравейте д-р Георгиева!
Започвам вече да се виждам в чудо с моят син, който е на 13 години. Той отдавна не е с хубави оценки в училище, но тази година положението е вече съвсем зле. Постоянно говоря за това, колко е важно да се учи и как това е единствената му отговорност и задължение, предприехме мерки и от скоро започна и уроци да посещава. До скоро поне нямаше проблеми с дисциплината в училище, но в последния месец, класният ръководител ми се оплаква, че тази година наблюдава и агресия в поведението му, а не само това, че е разсеян и не слуша в часовете.

За да е пълна картинката, следва да отбележа, че с баща му сме разведени от 4 години. Като ангажираността му се изразява само в това да го взима през уикенд. Общо взето не говорят за дисциплина оценки и подобни неща. Дори смея да твърдя, че нямат много добри отношения като баща и син, по-скоро той по задължение отива там.

Пробвала съм наказания с неползването на телефон и други електронни устройства, но и това не го трогва много. Говорила съм нормално и съм се карала, но всичко си върви все по един и същи начин, че дори и става по-зле, струва ми се.

Не зная вече как да действам и какво да направя. Ще съм благодарна ако можете да ми дадете някакви съвети и напътствия, как мога да повлия по положителен начин на цялата тази ситуация.

# 208
  • Мнения: 2 822
Здравейте!

Става въпрос за детето ми на 5г. - момче, единствено дете в семейството.
Бих казала, че винаги е бил инат и буен.
Като тръгна на градина нещата се влошиха, сега е трета група. Там често отказва да си прави задачите, вкъщи иска, но само задачи които той прецени (примерно чета условието на дадена задача и ако не му хареса, напълно отказва да я правим или казва да я направя аз).
Държи се предизвикателно, на моменти бих казала нагло, не зачита правила.
В градината знае много добре правилата и често ги нарушава, с ясното съзнание че ще го накажат. Вчера е бил наказан да седне на столчето до елхата и е махал топките на елхата.. Причината за наказанието - докато репетират за коледното тържество, ставал да закача едно дете. След обяснение от годпожата да си сложи ръцете отзад, отказал под предтекст че ще го заболят ръцете. Когато госпожата се е опитала да говори с него защо не спазва правилата, той казал “защото съм лош и мама ме възпитава да съм лош”. Няма такова нещо.
Често е разсеян в градината и не чува условията на задачите. Може би това е и причината да не ги прави, казва не мога и това е.
В същото време мога да кажа, че детето няма самочувствие и си е страхлив. Не е “отракан. Често обижда хората около себе си и си позволява и доста се лигави.
С наказание и караме, нещата стават по-зле, когато се опитаме с добро ни се качва на главата.
Преди месец и половина  се наложи да посетим зъболекар, защото има кариес, позволи си да каже на доктора, че е “тъпанар”. От тогава не можем да отидем на какъвто и да е специалист - педиатър, УНГ, без да има разправии. Преди не сме имали проблеми с прегледите при специалисти.
Лелята в градината, която успяваше да има подход към него, вече не работи там (от месец).
Забравих да спомена, че в градината е сложен на “масата на непослушните”.
П.С Устройствата са ограничени и винаги е било така. Вкъщи не се пуска ТВ. Даваме му таблет не всеки ден, по 30 минути.

Детето е емоционално и чувствително със сигурност, но таи в себе си и изрязаява по този начин.

П.С 2: Днес ме накара да му се извиня, защото съм му сложила картофено пюре в чинията, а той не го искал.


Ще се радвам да споделите вашето мнение у съвет!
Благодаря предварително!

Последна редакция: сб, 07 дек 2024, 15:03 от toni1189

# 209
  • Мнения: 25
Здравейте, пише ви една мама от Варна! Детето ни се роди в депресивно състояние и с завързана пъпна връв на възел! След самото раждане още в болницата му откриха поренцефална киста, коята намаля повече от половината! Сега детето ни е точно на две годинки! Правихме скенер и кистите ги описват като малки по размери! Детето трудно проходи на година и половина имаше криви стъпала! Сега и с говора изостава. Казва думички, бръщолеви на бебешки има реч, но ми се струва, че изостава! Имам още едно питане, не искаше биберона и лапа палеца и така заспива. Какво можете да ми предложите да не лапа пръста като заспива и как да го отучиме да не лапа ръцете? Ще ви бъда благодарна, ако ми отговорите!

Общи условия

Активация на акаунт