Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

  • 27 069
  • 162
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 74
Здравейте, момче на 4 години от няколко дена започна да повтаря последната сричка от думата, която казва. Например казва тоалетната, и повтаря 2 пъти съвсем тихо "та", "та".... Според вас какво може да е това?

Здравейте!
За да отговоря на въпроса Ви, ми е нужна повече информация, но ако това поведение продължава, може да се консултирате с детски психолог.
Факторите, които влияят върху поведението, психиката и емоциите на децата са много и най-различни, затова е важно да се изследва индивидуално какви са въздействията върху конкретното дете. Една и съща ситуация може да бъде възприета и да се отрази на всяко дете по различен начин, затова и съществува психодиагностиката, която помага за изследване на динамиката на определените психични процеси, които въздействат на емоционално, когнитивно и поведенческо ниво. А психодиагностика се извършва само от квалифициран детски психолог.
Поздрави!

Последна редакция: вт, 31 окт 2023, 10:49 от Рaдост

# 31
  • Мнения: 101
Здравейте, дъщеря ми е на 13 г. Постоянно е нервна ,като и се зададе въпрос отговаря нервно с повишен тон, после съжаляваш че си питал, способна е да ги развали настроението за секунди. Вчера например ми се развика 3 пъти за един ден ,като и направя забележка тя се прави или че не чува или тя се прави на сърдита. Баща и не иска да има конфликти и не дава да се караме ,а при нас всеки разговор прераства в кавга. Характера и е такъв ,самата тя е раздразнена от най-малкото и се дразни на всичко. Моля да ми помогнете как да реагирам . Опитвам се да медитирам ,чета позитивни истории ,спортувам ,но тя е способна да ми развали целия ден само за няколко секунди.

# 32
  • Мнения: 856
Какви съвети и насоки може да дадете към родителите, чиито деца тръгват на ясла. Моето е на 1 г и 6м и другата седмица тръгва на ясла. От предните Ви коментари разбирам, че сте "против" ранното тръгване на ясла. Ще се радвам за съвети.

# 33
  • Мнения: 74
Здравейте, дъщеря ми е на 13 г. Постоянно е нервна ,като и се зададе въпрос отговаря нервно с повишен тон, после съжаляваш че си питал, способна е да ги развали настроението за секунди. Вчера например ми се развика 3 пъти за един ден ,като и направя забележка тя се прави или че не чува или тя се прави на сърдита. Баща и не иска да има конфликти и не дава да се караме ,а при нас всеки разговор прераства в кавга. Характера и е такъв ,самата тя е раздразнена от най-малкото и се дразни на всичко. Моля да ми помогнете как да реагирам . Опитвам се да медитирам ,чета позитивни истории ,спортувам ,но тя е способна да ми развали целия ден само за няколко секунди.

Здравейте и благодаря за въпроса!

Пубертетът сам по себе си носи драматични промени в мозъка на тийнейджърите. Мозъкът на юношата се развива бързо на този етап, но префронталната кора (частта на мозъка, която взема решения, която обмисля последствията от действията) все още е в процес на изграждане. Префронталната кора не завършва развитието си до зряла възраст. Ето защо много тийнейджъри са по-импулсивни и емоционални от 12 до 18-годишна възраст, отколкото през другите етапи на развитието си. Те действат, преди да помислят, и крещят, без да обмислят последствията, и могат да изразят гнева си необуздано, без филтър.
Не че Вашият тийнейджър иска да си изпусне нервите. Просто още не знае как да предотврати това.

По време на юношеството тийнейджърите започват психологически процеси на отделяне и индивидуация. Стартира се процес на отдръпване от родителите в стремежа си да станат самостоятелни личности и да придобият независимост. Това напрежение често води до конфликт. Тъй като родителите правят всичко възможно да запазят контрола над своя подрастващ, докато той пък се опитва усилено да се откъсне, нещата могат да се нажежат и да ескалират в пълноценни, гневни спорове.
Как да подходите към вашия тийнейджър? Няма еднозначен отговор, но може да прочетете тази статия, която съм писала преди време, където давам повече светлина към тази трудна възраст и насоки към родителите:

https://psiho-terapevti.com/blog/prostotiyneydjar-4049

Поздрави и успех!

Последна редакция: вт, 31 окт 2023, 10:51 от Рaдост

# 34
  • Мнения: 74
Какви съвети и насоки може да дадете към родителите, чиито деца тръгват на ясла. Моето е на 1 г и 6м и другата седмица тръгва на ясла. От предните Ви коментари разбирам, че сте "против" ранното тръгване на ясла. Ще се радвам за съвети.


Здравейте и благодаря за въпроса!
Децата са различни, живеят в различна семейна среда с различни ценности, култура, модели на поведение, отношение от близките и т.н. Има деца, които нямат проблем със социализацията и се чувстват добре в детската ясла, но има и други, които приемат това като акт на изоставяне. Изхождайки от Вашето заключение, че вероятно съм „против” ранното тръгване на децата на ясла, бих уточнила, че съм със заострено внимание, защото всяко дете е различно, тъй като факторите, които му влияят, са различни.

Така например дете, което е развило страх от отхвърляне или изоставяне (причините за това може да са много и най-различни), е добре да започне да ходи на ясла, чак след като родителите са работили с психолог за преодоляването на тези страхове, които са така наречени травми, защото при отделянето от родителите тези страхове могат да се засилят още повече. Затова всичко е много индивидуално, но все пак мога да дам някои общи насоки, които да са от полза. Наблюдавайте детето как се чувства, плаче ли, общува ли, дистанцира ли се, виждате ли резки промени в поведението му, и ако има такива  и продължават повече от две, три седмици поне, консултирайте се с детски психолог.

За да направите прехода по-лесен за Вашето дете, важно е да започнете да го подготвяте за детската ясла в седмиците преди големия ден.
Помолете персонала от яслата да Ви изпратят снимки от детската стая, в която ще се грижат за детето Ви. Споделете ги с детето. Това ще му помогне да се запознае с околната среда, децата, играчките и персонала и може да помогне за изграждането на вълнение за първия му ден.

Намерете приказки с животни или измислете такива, в които малките животни тръгват на детска ясла. Споделянето на тези истории с Вашето дете предоставят чудесна възможност да говорите за героите, за техните чувства и за това как се чувства Вашето дете.

Ако е възможно и се позволяват посещения, организирането на такива в детската стая преди  деня е много важно, когато става въпрос за запознаване на детето Ви със средата и с новите му другарчета и персонала.
За плавен преход препоръчвам да направите поне 3 посещения за период от 2 седмици и да отделите време за допълнителни посещения, ако смятате, че детето Ви ще има полза от тях.

Естествено е детето да има въпроси или притеснения относно започването на детската ясла, а невербалните деца може да започнат да показват признаци на разочарование и безпокойство.
Това е нормално и е важно да реагирате на това по начин, който кара детето Ви да се чувства чуто, разбрано и успокоено.

Не забравяйте да бъдете търпеливи и отделете време, за да изслушате  мислите и чувствата му.
Ако можете, прекарвайте време с детето си в групи за игра и класове, за да може то да свикне с непознати лица. Приемете предложението на приятелите си да гледат детето за час тук и там, така че то да започне да разбира, че можете да го оставите, но и че винаги ще се връщате.

Ако познавате други родители от детската ясла, направете среща с тях и техните деца и Вашето или се сприятелете с други родители по време на посещенията, помислете дали да организирате срещи за игра, за да помогнете на детето си да се сприятели, преди да отиде в детската ясла за цял ден.
Да имаш познато лице е обнадеждаващо и успокояващо и може да помогне за адаптацията.

Каквато и да е реакцията на малкото Ви дете при посещение на яслата за първи път, важно е да останете спокойни. Децата са много възприемчиви към реакциите на родителите си, така че е вероятно да го разберат, ако третирате преживяването им като събитие, което предизвиква безпокойство.

Като родител Вие сте човекът, към когото Вашето дете търси увереност и Вие сте неговото „сигурно място“. Да запазите спокойствие, независимо как реагира детето Ви, да демонстрирате, че сте там, за да го подкрепите. Говоренето за детската стая по положителен начин също може да помогне на Вашето мъниче да разбере, че ходенето на ясла е приключение, което трябва да очаквате с нетърпение, а не е негативно преживяване, от което да се страхувате.

Ставайте по-рано и тръгвайте навреме за яслата. Животът с деца е непредсказуем, но докато детето Ви свикне с живота в детската ясла, е препоръчително сутрешното оставяне да е с възможно с най-малко стрес. Така и двамата ще пристигнете в детската стая спокойни и без да бързате безумно, за да стигнете навреме.

По време на вземане важат същите правила, така че е добра идея да се уверите, че няма да закъснеете да вземете Вашето малко дете, особено първия път. За да се чувстват сигурни в детската градина, децата трябва да знаят, че ще се върнете да ги вземете, точно когато сте казали, че ще го направите.

Докато подготвяте Вашето дете за ясла, не забравяйте да подготвите и себе си. Това е голям крайъгълен камък и за Вас, така че не забравяйте да бъдете нежни със себе си и да се подготвите за първия ден.

След като детето Ви е в детската ясла, може да откриете, че изведнъж имате твърде много време! Дръжте тревожните мисли настрана, като възродите любовта си към старите хобита, наваксвате с приятели и семейство и си давате малко заслужена почивка.
Подкрепата от Вашите приятели и семейство е безценна, особено по време на фаза на преход и промяна. Не се колебайте да се свържете с хората, които обичате, дори само за да си поговорите! Говоренето за мислите и чувствата  успокоява ума.

Напълно нормално и естествено е да изпитвате родителска вина, когато Вашето малко дете тръгне на детска ясла и се отдели от Вас, но не се обвинявайте и не се стресирайте прекалено в опити да направите това перфектен, безпроблемен и без стрес преход, защото, честно казано, това не е възможно ! Всяко дете е различно, всеки родител е различен и всяко преживяване е  различно.
Помнете; децата са издръжливи и с Вашата любов, подкрепа и насърчение детето Ви ще се установи в детската ясла, ще се сприятелява и ще усвоява нови умения за цял живот.

Последна редакция: чт, 02 ное 2023, 09:58 от Рaдост

# 35
  • Мнения: 856
Чудесен отговор. Благодаря 😊

# 36
  • Мнения: 101
Благодаря Ви.

# 37
  • Мнения: 601
Здравейте:)

Дъщеричката ми е почти на 3 години, но заради набора тъкмо тръгна на ясла, втора яслена група е.
Говори много добре, разказва. Адаптира се, за сега относително добре.
Подготвихме я за тръгването и тя го очакваше, бяхме посетили детското заведение, показвахме и много снимки от всяка стая, запознах я предварително с няколко деца.
Никога не плаче когато влиза, нито по път за там. Понякога вкъщи сутрин мрънка, че не и се ходи, но рядко.
И сега проблема - следобед като я вземем, някои дни е много, много драматична. Тръшка се, за нещо дребно обикновено (което обичайно не би я ядосало).
Четем с мъжа ми много по темата и знаем, че е нормално след градина децата да са по-емоционални в сигурна среда, след като цял ден са спазвали правилата. Не знаем обаче как да преценим кога е нещо повече, кога е сигнал, че нещо не е наред?
Тя съвсем естествено е във възрастта, когато децата се тръшкат и отстояват себе си, разбирам това. Но от както тръгна на градина това се засили много. Знам че трябва да и дадем свобода да изрази емоциите си, да валидирам чуваствата и...и т.н.
Но колко време е ''нормално време'' за това?
Единия ден плака и крещя един цял час. През това време не иска нищо, не е съгласна с нищо, избира си нещо абс.невъзможно - като ''да спре да вали дъжда'' или ''да сглобя счупената бисквита'', ''да и върна обратно забърсаните сълзи'' и крещи за това нещо без оглед какво и говорим или какво правим. Това се случва може би веднъж седмично.
През другите дни тя се бунтува, тръшка се и отстоява себе си, но е по-скоро сговорчиво дете и отнема няколко минути, после се гушка, обсъждаме, говори зряло за възрастта си.
В тези редки случаи обаче когато трае час...или повече, тя не иска да я пипам или гушкам, нито приема разсейване, нито някакво предложение, просто крещи и повтаря това което иска. Поспира, малко по-тихо, пак по-силно, но дъъълго. Какво е редно да правим ние през това време?? Да правим ли обичайни ежедневни неща, да седя ли до нея, колко време е нормалното време? Ние се тревожим, че това е твърде дълго, че правим нещо грешно, че не знаем как е правилно да се държим.

# 38
  • Мнения: 6
Здравейте,  имам дъщеря на 15 г.,  която страни от хора. Казва, че не общува със съучениците си. Когато излизаме да се разхождаме, трябва да е по улици където се предполага, че има по малко хора, за да не я видел някой. Кой, и защо не можем да я разберем. Какво ще ме посъветвате?

# 39
  • Мнения: 74
Здравейте:)

Дъщеричката ми е почти на 3 години, но заради набора тъкмо тръгна на ясла, втора яслена група е.
Говори много добре, разказва. Адаптира се, за сега относително добре.
Подготвихме я за тръгването и тя го очакваше, бяхме посетили детското заведение, показвахме и много снимки от всяка стая, запознах я предварително с няколко деца.
Никога не плаче когато влиза, нито по път за там. Понякога вкъщи сутрин мрънка, че не и се ходи, но рядко.
И сега проблема - следобед като я вземем, някои дни е много, много драматична. Тръшка се, за нещо дребно обикновено (което обичайно не би я ядосало).
Четем с мъжа ми много по темата и знаем, че е нормално след градина децата да са по-емоционални в сигурна среда, след като цял ден са спазвали правилата. Не знаем обаче как да преценим кога е нещо повече, кога е сигнал, че нещо не е наред?
Тя съвсем естествено е във възрастта, когато децата се тръшкат и отстояват себе си, разбирам това. Но от както тръгна на градина това се засили много. Знам че трябва да и дадем свобода да изрази емоциите си, да валидирам чуваствата и...и т.н.
Но колко време е ''нормално време'' за това?
Единия ден плака и крещя един цял час. През това време не иска нищо, не е съгласна с нищо, избира си нещо абс.невъзможно - като ''да спре да вали дъжда'' или ''да сглобя счупената бисквита'', ''да и върна обратно забърсаните сълзи'' и крещи за това нещо без оглед какво и говорим или какво правим. Това се случва може би веднъж седмично.
През другите дни тя се бунтува, тръшка се и отстоява себе си, но е по-скоро сговорчиво дете и отнема няколко минути, после се гушка, обсъждаме, говори зряло за възрастта си.
В тези редки случаи обаче когато трае час...или повече, тя не иска да я пипам или гушкам, нито приема разсейване, нито някакво предложение, просто крещи и повтаря това което иска. Поспира, малко по-тихо, пак по-силно, но дъъълго. Какво е редно да правим ние през това време?? Да правим ли обичайни ежедневни неща, да седя ли до нея, колко време е нормалното време? Ние се тревожим, че това е твърде дълго, че правим нещо грешно, че не знаем как е правилно да се държим.

Здравейте и благодаря за въпроса!
От разказа Ви разбирам, че имате едно здраво, жизнено и емоционално дете, което обаче има прекалено загрижени родители. Правя подобно обобщение, като изхождам от думите, които използвате, цитирам: "Четем с мъжа ми много по темата..."  "Не знаем обаче как да преценим кога е нещо повече, кога е сигнал, че нещо не е наред? " "...колко време е ''нормално време'' ..."
Понякога родителите искат да са "идеални родители", но това е невъзможно, а и често не е полезно нито за тях, нито за детето. Когато се опитваме да правим всичко по най-добрия начин, обикновено ставаме напрегнати и тревожни от страх, че може да сбъркаме, но да се греши е полезно. А и детето е живо същество и е нормално да има периоди на недоволство и гняв. Когато това се случи и въпреки усилията Ви, не успявате да я разсеете, просто я попитайте от какво има нужда: Да сте до нея, да я гушнете или да я оставите сама и ако ви каже, просто го направете. Децата в тази възраст още очакват родителите им да отгатват техните нужди и желания, без да се налага да говорят и ако родителят не успява, детето се ядосва. Напомняйте на детето, когато е спокойно, разбира се, че вече може да говори и сама може да казва от какво има нужда, учете я да разпознава нуждите и чувствата си. Може да използвате примери от приказките с животни или да го направите под формата на игри, например- куклен театър или размяна на роли, или чрез други нейни любими игри. Децата се учат най-лесно през игрите.
А Вие се отпуснете и си позволете да правите грешки, защото така децата стават по-устойчиви и адаптивни.
Всяка крайност е вредна, както прекалената загриженост, така и липсата на грижа, затова се опитайте да има от всичко по малко.
Но ако все пак решите и продължавате да си задавате въпроси дали има нещо, което не е наред, потърсете детски психолог и направете една консултация.
Поздрави и успех!

Последна редакция: сб, 11 ное 2023, 11:41 от Рaдост

# 40
  • Мнения: 74
Здравейте,  имам дъщеря на 15 г.,  която страни от хора. Казва, че не общува със съучениците си. Когато излизаме да се разхождаме, трябва да е по улици където се предполага, че има по малко хора, за да не я видел някой. Кой, и защо не можем да я разберем. Какво ще ме посъветвате?

Здравейте!
Не зная как да отговоря на въпроса Ви, защото ми е нужна повече информация, за да направя някакви предположения, но е възможно да става въпрос за изолация поради някакви страхове, които може да са свързани със занижена самооценка например. Може би ще е добре да направите консултация с детско-юношески психолог.
Поздрави и успех!

Последна редакция: сб, 11 ное 2023, 11:41 от Рaдост

# 41
  • Мнения: 2
Здравейте! Нашият случай е следния - малката ми дъщеря е на 4г. и половина. Вече е втора група в детската градина, но още от записването й на градина не общува с никое от децата. Сяда си някъде и чака да дойде тате да я вземе. На госпожите отговаря само с  "да" и "не", понякога дори само с  кимане.
Записахме я миналата година в частна градина, защото бях си навила на пръста, че е време да започна работа. Кандидатсвах за такава като не се надявах особено да ме извикат на интервю, но ме извикаха и аз приех да започна след 2 седмици. Съответно трябваше да запишем малката на градина, и да я пуснем същия ден, в който аз започвам работа. Баща й я вземаше първите няколко дни на обяд, за да се адаптира. Храни се и спи там, не плаче, но не играе и не говори с децата. Така продължава и до днес.По-късно я приеха в държавна детска градина, където ходи другата ми дъщеря - тя е на 5 и половина.Наясно съм, че на децата трябва да им се даде време да да преодолеят раздялата, и такава раздяла трябва да се прави плавно. Особено, когато не са се отделяли за секунда от нас.Въпросът ми е как да й помогнем да преодолее срама и притеснението? Давам си сметка, че вината за това е изцяло моя като така бързо се стекоха обстоятелствата. Искам да й вдъхна увереност и да го преодолее тоя срам. Аз също не съм много социална и ми е трудно да общувам с нови хора. Градината се намира доста далеч и съответно само баща им ги води и взема, защото шофира. Да добавя само, че вкъщи малката е активна - пее, танцува, играе. С непознати деца й трябва повече време да се отпусне. Същото е ако ходим на гости или те идват при нас-гушка се в мен и трябва да минат 20-30 мин да се "климатизира". Другото е че тя доста се разболява и съответно отсъства от градината. Дори да забележим някакви наченки да започне да се отпуска и хоп - 1-2 седмици си е вкъщи, след което всичко започва отначало. Благодарна ще съм, ако ми дадете някакви насоки!

# 42
  • София
  • Мнения: 1 647
Здравейте. Имам казус за разрешаване със синът ми на 13г. Страшен проблем с концентрацията има и постоянно мрънка за всичко. Като казвам проблем с концентрацията говоря за сериозен дефицит, не за нещо периодично или когато не си е доспал. Първоначално си го обяснявах с постоянната игра на игри, късното лягане и постоянното зяпане на Тик Тоци и всякакви шортове в youtube. Oт началото на учебната година обаче са ограничени напълно всякакви компютърни или телефонни изяви, регулиран му е графика т.е ляга си преди 23ч, яде повече от прекрасно, но мрънкането и липсата на концентрация продължават с пълна сила. Ще дам пример с разговорите които водя с него: когато дойде при мен той има идея в главата си явно какво иска да ми каже, но докато го формулира минава деня и аз се изнервям. Не се концентрира дори да изкаже каквото има. Помолила съм го да идва при мен с ясно формулирани въпроси и да ми ги казва, а не да ми се чеше и мънка насреща. Това е най-елементарния пример. Всяко нещо трябва да повторя минимум по два пъти за да го запомни, дори когато трябва да го свърши в непосредствено близък момент. За мрънкането да не говорим. всяко нещо започва с "Офффффф". Това не го оправдавам с тинейджърството, защото е част от характера му. Моля ви да ме посъветвате как да се боря с недоволството му и разсеяността? Благодаря и хубав ден

# 43
  • Мнения: 74
Здравейте! Нашият случай е следния - малката ми дъщеря е на 4г. и половина. Вече е втора група в детската градина, но още от записването й на градина не общува с никое от децата. Сяда си някъде и чака да дойде тате да я вземе. На госпожите отговаря само с  "да" и "не", понякога дори само с  кимане.
Записахме я миналата година в частна градина, защото бях си навила на пръста, че е време да започна работа. Кандидатсвах за такава като не се надявах особено да ме извикат на интервю, но ме извикаха и аз приех да започна след 2 седмици. Съответно трябваше да запишем малката на градина, и да я пуснем същия ден, в който аз започвам работа. Баща й я вземаше първите няколко дни на обяд, за да се адаптира. Храни се и спи там, не плаче, но не играе и не говори с децата. Така продължава и до днес.По-късно я приеха в държавна детска градина, където ходи другата ми дъщеря - тя е на 5 и половина.Наясно съм, че на децата трябва да им се даде време да да преодолеят раздялата, и такава раздяла трябва да се прави плавно. Особено, когато не са се отделяли за секунда от нас.Въпросът ми е как да й помогнем да преодолее срама и притеснението? Давам си сметка, че вината за това е изцяло моя като така бързо се стекоха обстоятелствата. Искам да й вдъхна увереност и да го преодолее тоя срам. Аз също не съм много социална и ми е трудно да общувам с нови хора. Градината се намира доста далеч и съответно само баща им ги води и взема, защото шофира. Да добавя само, че вкъщи малката е активна - пее, танцува, играе. С непознати деца й трябва повече време да се отпусне. Същото е ако ходим на гости или те идват при нас-гушка се в мен и трябва да минат 20-30 мин да се "климатизира". Другото е че тя доста се разболява и съответно отсъства от градината. Дори да забележим някакви наченки да започне да се отпуска и хоп - 1-2 седмици си е вкъщи, след което всичко започва отначало. Благодарна ще съм, ако ми дадете някакви насоки!



Здравейте и благодаря за въпроса!

Срамежливостта е много често срещана! Много деца се чувстват срамежливи в нови ситуации или сред непознати, още повече, когато майката не е много социална и трудно общува с нови хора. Родителите са пример за подражание на детето, дори и да не го желаят, от друга страна, поведението ни има връзка и с типа висша нервна система, който онаследяваме от родителите, затова на първо място е важно да приемете, че вашето дете вероятно носи голяма част от вашите гени.

Обикновено тези деца са много умни, самоосъзнати и предпазливи. Те лесно се засрамват, затова е важно да не споделяте с други хора пред детето, че то е срамежливо, защото това ще го засрами още повече и ще се почувства неудобно. Не е нужно да се оправдавате или да коментирате поведението на детето си в присъствието на други хора, особено на непознати.

Тъй като детето подражава на Вашето поведение, се опитайте пред нея да бъдете по-общителна  и щастлива. Когато покажете, че сте уверена, приятелски настроена и общителна, тя ще започне да възприема тези поведения. Децата се учат от средата си. Така че, ако първата ѝ реакция е да се отдръпне от непознат или приятел, можете да се намесите, да поемете инициативата и да покажете на детето си как се прави!

В някои ситуации децата стават срамежливи, защото родителите им са склонни да налагат мнението си и да не изслушват детето. Те говорят вместо тях и могат да бъдат прекалено настоятелни. Така че естествената реакция на детето е да седне и да мълчи. Оставете му достатъчно време да говори и да се изразява пред Вас. Слушайте детето, без да го прекъсвате. Дайте му времето, от което се нуждае.
Най-важното е да не настоявате твърде много, когато изпробвате тези съвети. Важното е, че я предизвиквате да излезе извън зоната си на комфорт, за да предизвика себе си.

Ето още няколко неща, които могат да помогнат:

•   Признайте чувствата на детето си. Това ще му покаже, че го разбирате. Може да кажете нещо като: „Трудно ти е да кажеш ”чао”. Не ти харесва, когато татко си тръгва. Разбирам. Да кажеш „чао” понякога е трудно.“
•   Ангажирайте детето си с дейност у дома, която му харесва. Например можете да седнете на пода и да започнете да обличате куклите с детето си или да прочетете отчасти книжка, която можете да завършите по-късно. (Това може да бъде полезна стратегия за преодоляване на времето между момента, в който се разделите, и момента, в който се свържете отново.)
•   Показвайте обичта си към детето. Като му казвате, че го обичате, го показвате и с действия.
•   Избягвайте етикетите. Да кажеш на някой, който бавно се адаптира, „опитай се да не бъдеш толкова срамежлив“, е като да кажеш „Опитай се да не бъдеш себе си“.
•   Когато детето е в нова социална ситуация, е важно да действате бавно. Не очаквайте незабавно да се включва  в действия. Вместо това отделете няколко минути, за да я подготвите преди събитието. Говорете с нея за това кой ще бъде там и какво може да се случи. Това може да помогне да започне да се чувства по-комфортно със ситуацията.
•   Когато отивате на ново място, например на парти, рожден ден, където има непознати..., се опитайте да пристигате по-рано. По този начин детето Ви може да се адаптира малко преди да пристигнат другите. След това я запознайте само с един или двама души наведнъж, като ѝ дадете шанс да обработи новите имена и лица.
•   Също така, позволете на детето си да прекарва известно време, наблюдавайки какво се случва. Нека гледа как си взаимодействат другите. И останете с тях, ако е възможно, за да знае, че сте до нея.
•   Просто казано, оставете детето си да води. Ако изглежда заинтересована да се присъедини, насърчете я да опита. Просто я дръжте под око и се намесвайте само, ако има нужда от Вас. Ако не желае да участва и да се включва, например в игрите с децата, това е ОК! Децата трябва да знаят, че понякога имат право да откажат.
•   Отделете време да играете заедно, като правите неща, които детето Ви харесва.
•   Ролевите игри са чудесен начин да помогнете на Вашето срамежливо дете да се подготви за нова социална ситуация. Преди да започнете да играете, говорете за някои различни преживявания, при които детето Ви трябва да взаимодейства с другите.
•   Обмислете възможно най-много сценарии. Например Вашият списък може да включва поръчка на храна в ресторант, ходене на рожден ден на приятел или представяне на ново дете в детската градина.
•   След като имате няколко идеи, насърчете детето си да избере един сценарий, с който да започне. След това ѝ помогнете да разиграе ситуацията. Преструвайте се на човека, с когото общува, и накарайте детето Ви да отговори така, както би реагирало в реалния живот.
•   Това ще ѝ помогне да опита и да разбере как да действа и да реагира в различни социални ситуации и да използва тези важни социални умения .
•   Ако детето Ви се затруднява, сменете ролите. Оставете я да бъде другият човек, а Ввие се преструвайте на нея. След това превключете отново и вижте как тя реагира.
•   Когато приключите с ролевата игра, говорете за преживяването. Обсъдете как се чувства във всяка ситуация. Разберете дали нещо я е накарало да се почувства уплашена или притеснена. Без значение какви чувства изразява, нека знае, че са нормални.
•   Също така, осигурете удобни възможности за развитие на социални умения.  Тези възможности могат да включват време за игра с едно или две други деца. Може да попитате  госпожата в детската градина, която се грижи за детето Ви, за препоръки за деца, които биха паснали добре на Вашето дете. Може да поканите това дете и майка му да излезете заедно или да Ви дойдат на гости у дома.
•   Осигурете редовни възможности за социално взаимодействие във Вашия дом. Събирането със семейството и приятелите дава възможност на децата да практикуват социални умения в позната, безопасна обстановка.
Може да четете книжки за приятелството, най-добри за възрастта са приказките с животни.   
Поздрави и успех!

Последна редакция: пн, 20 ное 2023, 11:24 от Рaдост

# 44
  • Мнения: 74
Здравейте. Имам казус за разрешаване със синът ми на 13г. Страшен проблем с концентрацията има и постоянно мрънка за всичко. Като казвам проблем с концентрацията говоря за сериозен дефицит, не за нещо периодично или когато не си е доспал. Първоначално си го обяснявах с постоянната игра на игри, късното лягане и постоянното зяпане на Тик Тоци и всякакви шортове в youtube. Oт началото на учебната година обаче са ограничени напълно всякакви компютърни или телефонни изяви, регулиран му е графика т.е ляга си преди 23ч, яде повече от прекрасно, но мрънкането и липсата на концентрация продължават с пълна сила. Ще дам пример с разговорите които водя с него: когато дойде при мен той има идея в главата си явно какво иска да ми каже, но докато го формулира минава деня и аз се изнервям. Не се концентрира дори да изкаже каквото има. Помолила съм го да идва при мен с ясно формулирани въпроси и да ми ги казва, а не да ми се чеше и мънка насреща. Това е най-елементарния пример. Всяко нещо трябва да повторя минимум по два пъти за да го запомни, дори когато трябва да го свърши в непосредствено близък момент. За мрънкането да не говорим. всяко нещо започва с "Офффффф". Това не го оправдавам с тинейджърството, защото е част от характера му. Моля ви да ме посъветвате как да се боря с недоволството му и разсеяността? Благодаря и хубав ден



Първото нещо, което ми прави впечатление, е Вашето недоволство към сина ви. Може би оттам е добре да започнете. Децата са такива, каквито са, и е важно да ги приемаме такива.
По принцип, разсейването може да идва от външни или вътрешни източници. Вашият син може да бъде разсеян от собствения си емоционален свят. Независимо дали става въпрос за обработка на конфликт с някого, или за притеснение за това как другите го възприемат. Вътрешните разсейвания понякога може да изглеждат като липса на фокус. Но е възможно да има и друга причина за разсейването, което може да се открие само след консултация с детско-юношески психолог. В случая Ви препоръчвам да направите такава консултация.
Поздрави и успех!

Последна редакция: пн, 20 ное 2023, 11:25 от Рaдост

Общи условия

Активация на акаунт