Влизам да се оплача. Тази сутрин се опитах да поговоря със съпруга си, но отсреща срещнах възмущение. Как винаги съм искала да говорим и той да ми казва какво да правя.
В момента обмислям предложение за нова работа. Трябва да дам отговор до утре. Питам го той какво мисли, обясних му условията и някак ми се искаше да обсъдим ситуацията. Общо взето не му се слушаше и каза да си решавам сама. Това ме обиди.
Таааа ето това ме дразни в него. Това, че не комуникираме за важните неща и всеки сам си решава . Не може дори съвет да ми даде за каквото и да било. Просто той не обича да говори, а аз обичам да си изговарям нещата с другарче.
От болднатото оставам с впечатление, че ти постфактум и в последния момент, буквално от днес за утре, си казала на мъжа си за новата работа и той до сега не е бил наясно с твоите планове.
Което за мен е странно, защото по моята логика би следвало тези неща да се обсъждат, изясняват и т.н. предварително, на етап "намерение", а не когато вече си кандидатствала, приета си и остава само да подпишеш.
Не че реакцията на мъжа ти е приемлива, но и ти не си действала адекватно.
.