Публикувана: 29 дек. 2023, 09:20 ч.
Последно мнение: 7 окт. 2025, 13:21 ч.

Поезия – да споделим любимото си стихотворение

12 882
167
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са темите на стихотворенията в дискусията?
Кои са някои от авторите на съвместно написани стихотворения?
Какви са някои от често срещаните теми в стихотворенията?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са темите на стихотворенията в дискусията?
  
  Темите на стихотворенията включват любов, раздяла, природа, сезони, скръб, надежда и въпроси за смисъла на живота.
- Кои са някои от авторите на съвместно написани стихотворения?
  
  Някои от авторите на съвместно написани стихотворения са Христо Фотев, Радой Ралин, Станка Пенчева, Иван Вазов, Дамян Дамянов, Пеньо Пенев, Джани Родари , Петя Дубарова , Робърт Бърнс , Христо Смирненски , Недялко Йорданов и Пабло Неруда.
- Какви са някои от често срещаните теми в стихотворенията?
  
  Някои от често срещаните теми в стихотворенията включват любов, природа, скръб, надежда, сезони, раздяла и въпроси за смисъла на живота.
- Каква е темата на стихотворението „Любов“?
- Какви емоции и мисли предизвиква стихотворението „Време“?

# 135 2 юни 2025, 00:39 ч.

Мнения: 1 081

ХАЙДУШКИ ПЕСНИ
Пейо Яворов

На Гоце Делчев

Ден денувам - кътища потайни
нощ нощувам - пътища незнайни;
няма тато, нито мама -
тато да ругае,
мама да ридае...
Леле моя
ти Пирин планино!
Море черно
цариградско вино.

С враг врагувам - мяра според мяра,
с благ благувам - вяра зарад вяра;
нямам братец, ни сестрица -
братец да ме хвали,
а сестра да жали...
Леле моя
сабя халосия!
Море люта
одринска ракия.

Бог богува - нека си богува,
цар царува - века ли царува?
Нямам либе, първа обич -
мене да очаква
и да ме оплаква...
Леле моя
пушка огнебойка!
Море тънка
солунска девойка.

# 136 2 юни 2025, 08:32 ч.

Мнения: 572

Ручей

Да не беше никога изгрявал
оня жарък и задушен ден!
Изгорен от жажда, се наведох,
знойни устни за да разхладя,
а ликът ми падна омагесан
в ручея въз бързата вода
и вълните мигом го понесоха
надолу – кой го знай къде...

Атанас Далчев

# 137 2 юни 2025, 08:51 ч.

Мнения: X

Живот

Тихо шепна на вятъра.
Тихо шепна на слънцето
твоето име, ЖИВОТ.

Тихо тръгвам по пясъка.
Тихо крия следите ти
в своето тяло, ЖИВОТ.

Тихо слизам при хората.
Тихо влизам в прозорците
в твоите нощи, ЖИВОТ.

Тихо пия водата ти.
Тихо лягам в земята ти.
Ти ме повика, ЖИВОТ.

Михаил Белчев

ПАК ЩЕ СЕ ПРЕГЪРНЕМ
от Михаил Белчев

Мен ми стига.

Ти си тук.

Имаш още мойто рамо.

Стига ми, че без звук

пак се прегръщаме.

Тичам, блъскат се в нас

думи, погледи.

Никой и днес не разбра

как сега се завръщаме.

Колко улици със теб извървяхме

под небе и липи

пак да се намерим,

пак да се прегърнем
завинаги.

Как един без друг сме живяли

в този свят от бетон и стъкло,

мъдър свят,

в който всеки със вик се е раждал

и очаква до днес любовта си.

Скъпа моя, скъпи мой ( пак негов текст)

Аз без тебе не мога да виждам на небето безкрайното синьо.
Аз без тебе не мога да сещам на водата прохладния вкус.
Щом отново намеря очите си, ще се върна при теб.
И тогава ще бъда като себе си твоя,
И тогава ще бъда цял на себе си твой.
Щом отново намеря очите си, ще се върна при теб.

# 138 2 юни 2025, 09:02 ч.

Мнения: 2 641

МАЙЦЕ СИ
Христо Ботев

Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?

Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!

Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!

Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам -
мечти и мисли - от що страдая.

Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!

Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама;
сила усещах - що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!

Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана...

Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!

# 139 2 юни 2025, 09:22 ч.

Мнения: 11 784

Моята молитва, Христо Ботев

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;

не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;

не ти, боже, на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!

Вдъхни всекиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...

# 140 2 юни 2025, 12:19 ч.

Мнения: 19 916

Ти падаш и Ботев ни казва: „Вдигни го!

И дай във ръката му знаме!"

Подавам ръката си,

ти се надигаш

и крачиме рамо до рамо.

- Това е то Ботев.

А ти го усукваш.

Та тук за усукване нема!

Повзри се в живота,

и ето ти Ботев,

И ето ти цяла поема.

# 141 2 юни 2025, 12:25 ч.

Мнения: 645

Темата ме подсети за две непопулярни стихотворения на български автори, които харесвам много.

Роди ли се момиче
"...когато се роди момче"

Роди ли се момиче на света-
поема го зорница звездочела,
а възразяват нечии уста,
че майката със син не ги почела.
Но му предсказват свята красота-
ористници две- здравец и лютиче,
със своя грях да продължи рода,
защото то родено е момиче.
Да тича срещу жадни дъждове,
да е обичано и да обича.
Да има само силни врагове,
защото то родено е момиче.
Да го изгарят зрели ветрове,
но женския си жребий то да срича,
когато ражда смели синове
в жена да се превръща от момиче...
Със своя смях и сила все напред
да бърза със сърце непобедено,
защото носи своя тих късмет,
че на света момиче е родено...

Стефка Цанкова

***
Ти проходи
с космичните кораби,
имаш избор на пътища днес.
В ясни дни
и под залези морави
ще гориш от възторг
и протест.
И когато надзърнеш във книгите,
ти за мен ще помислиш
със жал:
Странен старец,
не пял
за машините,
а за черните биволи
пял…
А над теб
ще се мятат антените.
Телевизор
ще мига
с око
и ще стигаш звездите,
студените,
много силен
и много висок.
Разстояние, време
и пътища
ти ще мериш
с минута
и миг.
А на Тракия
в пъстрите кътища
ще ръждясва войнишкият щик,
ще догнива и ралото дървено
под хамбара на наште деди.
И едно геранило прегърбено
ще ти спомня за старите дни.
Сине мой,
аз не мразя машините,
но съм крачил
с камшик
от лико,
телевизор ми беше
сред нивите
едно биволско
топло
око.
Слав Хр. Караславов

Последна редакция: пн, 02 юни 2025, 12:33 от Доня Роса

# 142 2 юни 2025, 12:46 ч.

Мнения: 1 081

Днес е денят на Ботев:
Хаджи Димитър
Жив е той, жив е! Там на Балкана,

потънал в кърви, лежи и пъшка

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,

на друга сабля на две строшена;

очи темнеят, глава се люшка,

уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето

слънцето спряно сърдито пече;

жътварка пее нейде в полето,

и кръвта още по-силно тече!

Жътва е сега… Пейте, робини,

тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,

в таз робска земя! Ще да загине

и тоя юнак… Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небо, звяр и природа

и певци песни за него пеят…

Денем му сянка пази орлица

и вълк му кротко раната ближе;

над него сокол, юнашка птица,

и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер — месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, —

Балканът пее хайдушка песен!

# 143 2 юни 2025, 14:29 ч.

При децата ми
Мнения: 7 317

pirin2019, тъкмо идвах с това стихотворение и аз! Изпреварил си ме. Simple Smile

В духа на днешния ден:

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Христо Ботев

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Поклон пред подвига и таланта на Ботев!

# 144 2 юни 2025, 15:10 ч.

Мнения: 4 619

Не се забравя

Виж, не се забравя ей така
любов, която много ти е дала.
Която ти е вземала съня,
която за ръка те е държала.
Която те е вдигала и над
омръзналите вече битовизми.
Която е засищала и глад,
която ти е давала и риза.
Не се преглъща като залък тя -
застава ти на гърлото и дращи.
Отива си с нечувана цена,
която много трудно се заплаща.
Не се прежалва и със черен шал -
тя мрази някой помен да ù прави.
Каквото и преди да си ù дал,
не ще си го откупиш. Не продава!
Не я очаквай в някой друг живот.
Един път се гори във този огън.
Не се забравя истинска любов.
И двеста пъти да ù кажеш сбогом!

© Мартин Спасов Всички права запазени

https://otkrovenia.com/bg/stihove/ne-se-zabravya-1

# 145 2 юни 2025, 16:10 ч.

Мнения: 460

Цитат на: pirin2019 в пн, 02 юни 2025, 00:39

Хубавото в такива стихотворения,че са композирани и в песни, по-този начин не се забравят и остават в сърцата на хората.Тази песен примерно,както и други като нея е изпята и овековечена от Володя Стоянов-Войводата.

# 146 2 юни 2025, 17:41 ч.

Мнения: 1 081

Христо Ботев В механата
Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!

Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!

Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, -
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, -

грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!

Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!

Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"

Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!

А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!

О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!

Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!

# 147 3 юни 2025, 00:56 ч.

Sofia
Мнения: 16 391

"Гората на зеленото си рамо
наметнала е звездното небе.
Ръка нагоре да протегнеш само,
изгрелите звезди ще загребе.

Красивото е слязло толкоз ниско –
като видение, като копнеж.
Остава само ти да си наблизко,
на всичко тука смисъл да дадеш."

~ Евтим Евтимов

#BGMammaЧете

# 148 3 юни 2025, 05:38 ч.

някъде другаде
Мнения: 3 019

ПРИКАЗКА

Дамян Дамянов

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?

# 149 3 юни 2025, 22:55 ч.

Мнения: 6 946

"Когато ме погледнеш тъй…"

"Когато ме погледнеш тъй –
с очи на вятър и треви,
забравям кръста на света
и всичко в мен се усмири.

Когато шепнеш ми без глас
и думите са само дъх –
се чувствам цяла, без вина,
сред мрак и светлина – без страх.

Тогава зная – не е грях
да искам вечно да си мой,
че смисълът е в онзи миг,
когато всичко е покой."

Дора Габе

#BGMammaЧете

Препоръчани теми

Смешки от форума - 43

505
Развлечение

Номинации за най-голяма муня (тема 13)

438
Развлечение

Изпитани сайтове за парфюми - Октомври 2025

Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 12

Причина:

Причина: