Да се оплачем... 2024

Уау... Уникални дървета, двор от някогашните! Мерси, Янтра! 🤗

Личи си по вида им, че си положила много усилия да ги държиш да са  "на крак", въпреки годините им.

Това вдясно, на втората снимка, прилича много на дървото на баба ми и дядо ми. Само че те го варосваха от земята до около 2м нагоре, предполагам, за да запазят кората му от  някакви животинки. Също и черници, като малка, съм виждала  с такива побелели стволове.

Ако намериш още снимки, ще се радвам да ги споделиш. Благодаря за отделеното време! 💐

Аз при съмнения за отит отивам директно в отделението с детето, ако е в почивен ден или няма наличен УНГ по кабинетите. Много са внимателни в отделението! Винаги са изчерпателни и с точно предписани лекарства. Покрай малкото много треперя, че два пъти пука тъпанче от изпусната хрема.

Аз ги варосвам на 2-3-4 години, когато и ако се сетя. Знам кога трябва да се прави, ама ме мързи. Двора го поддържаме в състояние "селска дивотия", ама леко поокосен, за да не се въдят много змии. И то най-стръмните части изобщо не може да се косят.

При мен личният лекар също е педиатър от старата школа. Отити правя аз, но много тежки. Стигала съм до прием в болница. Ходила съм на няколко УНГ. Причина не могат да намерят.

Това пък със стружка в окото като кажат, че не е спешно....побеснявам.   В нашия град има един такъв лекар. 
Добре,  че другия е с друго мнение.    На ММ лично аз му се карах, като ми каза,  че има стружка в 18 ч и бил така от обяд.  И защо стоя така, като кабинета работи до 17 ч?! Да му е за първи път, да не знае! В спешното изписват упойващи капки да изкараш до сутринта.  Тогава лекар се отзова, но и ММ си научи урока.
Янтра,  дърветата и двора са прекрасни.

По темата за платените прегледи в ИСУЛ. Преди три-четири години една вечер водих там едно от близначетата, защото го болеше ухо и не можеше да спи. Таксуваха ме и ми обясниха, че спешен случай е, ако от ухото тече кръв. Платих 60 или 70 лева за здравноосигурено дете на около 6 години. Горе-долу по същото време в Италия ми се наложи да търся УНГ. Бях с отит на средното ухо. Като неосигурена възрастна платих 26 евро. Не си спомням колко чаках, но грубо беше двойно по бавно, отколкото с детето в ИСУЛ.

Рамацоти, ако откриеш разновничето, пиши ми, моля те!
Същата съм!
Просто не ми се живее този живот! Подчертавам - този живот !!!
Ако премахнем изключенията, ще ми р супер всичко! 😞

А на село като нямаме ИСУЛ се справя личния лекар,  поне нашият винаги вдига тел, дори в почивни дни. Ако се наложи ни насочва към педиатър. Малката ми дъщеря правеше отити.
И като казах малката, нали си е  у дома за празниците, днес сама заговори за сваляне на кг, ще си смята калории,     решила е да предприеме мерки, поне не качва повече.
Сама заговори
Има надежда!

Жаки стискам палци, всичко ще е наред, не знам за какво, но си те харесвам и съм с теб и вярвам, и знам, че ще е добро.

Като ви чета за майките и всяка със възрастовите си изменения и ми става мъчно, едно, че няма кой да ме дразни и друго, че и аз на там вървя

И с годините все повече ме наляга носталгията, много ми липсва родният дом, а реално нямам нищо и ми е мъчно.
Един брат ми остана и толкова се е дистанцирал, че не знам...Все аз се обаждам, тази Коледа реших, не звъннах и не се обади, никакъв.
Уж, щяха да идват когато се роди малката, тя порастна... Все го каня и не идва, а и не е казал- Како, като не можем, елате вие.
Уф, не знам,  характер ли е, но ми е трудно да разбера това отчуждаване. Не сме се карали, той сам направи промени в личния си живот и от тогава е различен.

Дочетох ви
Жаки,споко, всичко ще е наред!
За болниците и политиките им, не ми се говори.
Ако ми се наложи нещо, първо със сестрата говоря и после с лекарката.

Оправя се.
Дъщеря ми правеше по 2 отита годишно, пролет и есен, от 2 до 7год. възраст.
По закона на всемирната гадост тийна писна от ухо в петък вечерта. Коронен номер у дома. Обикновено в такъв случай ги мятам към спешният център на голяма болница. Тогава обаче минахме през спешният кабинет, с който ЛЛ има сключен договор. В ДКЦто е. Лекарят предписа каквото сметна за добре и каза "За ваше успокоение отидете до ИСУЛ. И отидохме.
Та единствено в Пирогов не съм плащала и в Спешното на Окръжна болница.

НелиСа прегръщам те!
И аз останах само с брат ми. Поне засега поддържаме добри отношения, постоянно се търсим.
Майка не ме е ядосвала, може би защото си отиде рано и нямаше такива възрастови изменения. За детето ми празниците са били най-вълнуващи при моите родители.  И тази Коледа го доказа.

Трудно е при стръмен двор косенето. Но е чудесен за релаксиране.

За стръмни дворове има малки минитракторчета, но са скъпички, не знам дали си струва разхода. Мои познати преди години си купиха такова, но при тях дворът, с много голям наклон, имаше и доста маслинови дръвчета, от които изкарваха добри пари. И заради тях се налагаше да се справят първо с терена.

   НелиСа, мъчно ми стана и на мен, като прочетох.
   Моят свекър има подобни отношения с брат си. Били са трима, свекърът ми е най-големият брат. Средният е починал. Свекърът ми дълги години поддържаше добри, братски отношения с малкия. Той го търсеше, той го канеше. Малкият брат невинаги се отзоваваше. Но, няма значение, не е важно това. Роди се внучка на малкия брат и той покани големия на гости. Точно тогава моя свекър не беше добре здравословно, казал, че ще отиде когато е добре. Братът пък повече не се обади и отказва обаждания. Обидил се е, явно. Но за какво? За неща, които и той прави? От няколко години не поддържат връзка. Знам, че на моя свекър много му тежи това. А е добър човек, много добър.

Записала съм си това, но все забравям да го купя: Еко баланс Добро настроение Good mood капсули, хранителна добавка.
Явно трябва гинко билоба да почна първо...

В спешното тук се чака много, часове, няма ред и винаги може да дойде по-спешен. Веднъж успях да “ прередя всички” Вечерта ми потече кръв от носа, доста време, после спря някак си. Сутринта наново рукна изведнъж, както си седях и не спира. Беше в разгара на Ковид, пуснаха само мен и като видяха кръвта, направо ме вкараха. И един млад  доктор дойде и се развика защо съм без маска. Сестрите му казаха, ама как да носи маска, тече ѝ кръв. Той крещи, не го интересувало. Сестрите милите взеха една маска да я държат на няколко см от устата ми, за да мога все пак да дишам, докато той лепи кръвносния съд. Кво-що стана, изведнъж рукна кръв като фонтан и го опръска по лицето и той се разкрещя зверски. После не помня, щото съм припаднала . Събудих се в коридора на системи и сестрите  седяха до мен и ме галеха. Казаха че кръвното ми е паднало и затова съм загубила съзнание.. Явно и на тях им е тежко да работят с нервак. Друг път май не съм чувала крясъци и викове от лекар тук.

Миналата НГ като се тръшнахме с грип, аз и малкия в болница, ММ и големите вкъщи. Да, ама ММ умирГа, той си е и при настинка такъв, но този път истина. Казах му, натоварете се някак си в колата и идвайте. Ни жив, ни умрял. Оставих големите да пазят малкия в болничната стая, аз с баща им в Спешното. Тръшна се там на една носилка, ама много зле. Минава лекар, толкова троснат беше, че ми идваше да го попитам да не е българин Вика да си ходи вкъщи и да пие чай и парацетамол. Мразя да се разправям и препирам с някой, особено лекар, но събрах каквито сили имах, хем да съм любезна, че да не извикат и полиция. Аман-заман, вижте, той е много зле, освен това е диабетик и хипертоник, прегледайте го поне. Нейсе, умилостивих старшия, вкара ММ за преглед и го хвърли на студентите. Кръвните бяха много зле, пратиха го на рентген и се оказа пневмония. Ако не се бях разправяла да го прегледат, нямаше да свърши добре Значи си е било спешно.