Имам една приятелка семейни са, делат си разходите, като отидат на пазар също, тя плаща, а после отмята в бележката неговите неща само и си ги плаща отделно, защото си били за него само. Почивки всеки си плаща неговия дял.
- Публикувана: 5 юни 2024, 08:29 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2024, 15:47 ч.
За мъжете, които слушат жените си
Имам една приятелка семейни са, делат си разходите, като отидат на пазар също, тя плаща, а после отмята в бележката неговите неща само и си ги плаща отделно, защото си били за него само. Почивки всеки си плаща неговия дял.
В Германия го виждам много често това - семейства от години.
За мен това не е нормално съжалявам.
Да купя пяна за бръснене на мъжа ми и после да му искам 2 евро по касова бележка. Добре, че не всички са такива.
Имам една приятелка семейни са, делат си разходите, като отидат на пазар също, тя плаща, а после отмята в бележката неговите неща само и си ги плаща отделно, защото си били за него само. Почивки всеки си плаща неговия дял.
В Германия го виждам много често това - семейства от години.
За мен това не е нормално съжалявам.
Да купя пяна за бръснене на мъжа ми и после да му искам 2 евро по касова бележка. Добре, че не всички са такива.
Да, това е в Германия, тя е германка, но понеже с другите не съм обсъждала темата, реших, че по-скоро са изключение. 😀
Аз пък си мисля, че теорията на Крис и практиката му се разминават. Хем уж всеки трябва да си гледа и харчи от купичката само за себе си, но ей го той плаща всичките сметки, почивки, коли, ипотеки, пазарува сигурно… Да не се окаже, че жена му разполага с повече пари за “лична употреба” (каквото и да значи това) от него, пък ние тук да я ожалваме. 
Имам една приятелка семейни са, делат си разходите, като отидат на пазар също, тя плаща, а после отмята в бележката неговите неща само и си ги плаща отделно, защото си били за него само. Почивки всеки си плаща неговия дял.
Аз пък си мисля, че теорията на Крис и практиката му се разминават. Хем уж всеки трябва да си гледа и харчи от купичката само за себе си, но ей го той плаща всичките сметки, почивки, коли, ипотеки, пазарува сигурно… Да не се окаже, че жена му разполага с повече пари за “лична употреба” (каквото и да значи това) от него, пък ние тук да я ожалваме.
Аз смятам, че за това се създава семейство - за да се отгледат деца. Иначе може да си сменяме гадженца на млади години, а на стари да си гледаме кефа без там в къщи бабата да ни опява/дядото да ни мърмори, съответно.
Тука много пишат, че мъже като мене били егоисти, пълно било с такива... ама мъжете егоисти си гледат кефа, не им трябват жена и деца, ходят си по гаджета докато са млади и на риба когато са стари.
Само че това за мен е празен живот. Това, което го осмисля, са децата. На тях си посвещавам повечето от свободното време, и за тях си харча повечето от парите. Жена ми - какво има да й давам пари на нея, тя също работи и си изкарва достатъчно да си посреща личните разходи и да спестява. Разделяме си отговорностите покрай къщата и децата според възможностите и наклонностите, и се оправяме за нас задоволително.
Децата няма как да ти осмислят живота. Това е прекалено голямо бреме за тях. Все за теб ще трябва да мислят и дали достатъчно добре си изпълняват ролята, която си им възложил.
Животът си го осмисляш сам. Ако не ти се седи сам, намираш някой, който също си го е осмислил и споделяте радостта без излишно напрежение и товарене с непривични отговорности.
Животът си го осмисляш сам. Ако не ти се седи сам, намираш някой, който също си го е осмислил и споделяте радостта без излишно напрежение и товарене с непривични отговорности.
Децата няма как да ти осмислят живота. Това е прекалено голямо бреме за тях. Все за теб ще трябва да мислят и дали достатъчно добре си изпълняват ролята, която си им възложил.
Бреме ще бъде, ако им се внуши такава отговорност. Но ако ако само ти си знаеш децата няма да бъдат обременени.
Освен това има разлика детето ти да осмисля живота ти и да живееш само за детето си. Аз вече съм на години, когато почвам да правя равносметки и съвсем определено смятам, че ако в живота ми е имало някакъв смисъл това е детето, дай Боже и внуци. Но това съвсем не значи, че съм се фокусирала върху него и живея за него. Нито пък, че го притискам за постижения. То не и че има смисъл.
Съгласна съм с Алегрия, че ако човек не може сам да осмисли живота си, не може да стоварва такава отговорност върху друг, още по-малко върху дете.
За мен това е смисъла да се жениш, и аз каквото съм търсил съм го намерил. Пък който друго търси - има си пълното право.
Върнах се сега към горния си пост да видя дали не съм забравил да напиша "според мен" и "за мен", но не съм - даже на няколко места съм го написал.
Може би вие сте забравили да го прочетете.
Каква отговорност съм стоварил върху децата си, освен да растат и да се радват на живота, който им е даден? На мен пък остава да се радвам на това, че ще остане нещо след мен като се загубя някой ден, и че си прекарвам времето в отглеждане на нови същества докато си стъпят на краката и си поемат по пътя - вместо в ядене, пиене и хобита, което щях да правя ако не бях се женил.
Може би вие сте забравили да го прочетете.
Каква отговорност съм стоварил върху децата си, освен да растат и да се радват на живота, който им е даден? На мен пък остава да се радвам на това, че ще остане нещо след мен като се загубя някой ден, и че си прекарвам времето в отглеждане на нови същества докато си стъпят на краката и си поемат по пътя - вместо в ядене, пиене и хобита, което щях да правя ако не бях се женил.
Не видях нито веднъж да си написал, че се радваш на жена си и връзката с нея. Явно тя е просто инкубатора, който е износил и родил смисъла на живота ти. Оттам насетне отглеждане и всеки да си се спасява, малко така излиза. Много кофти, ако е така. Не обичаш ли жена си? Не ти ли доставя радост да споделяш живота си с нея? Никъде не прочетох нищо за това. Егоизмът може да бъде и емоционален...аз точно това виждам тук. Мерси от такова семейство.