Отношения на работа

  • 4 680
  • 85
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 5 622
Именно Нарци, да работим.
Не да си лафим.


Именно, за това човек трябва да си избира битките, за да не остане накрая без работа.

# 46
  • Мнения: 17 846
Хубаво, да работите, обаче стига с това противопоставяне дърдорко с/у работяга, защото не е вярно.

# 47
  • Мнения: X
С хора работиш авторке. Не може да се мълчи 8 часа, пак зависи и от работата. Аз понякога слушам кой какво правил в леглото, как си епилирал интимната зона, какво гълтал и подобни, ама това да е проблема.

# 48
  • Мнения: 3 572
Напълно я разбирам авторката. На предишната ми работа имах една колежка, която не спираше, ама наситна. Веднъж с един колега я бяхме оставили и отишли в съседната стая, а тя продължи да си дудне сама. И на всичко отгоре разправяше такива неща, дето хич не са за споделяне пред колектив -  как го правят с мъжа й, как искала да пробва с жена и все от тоя сорт.
А пък сега, понеже тренирам новите кадри, най се дразня като им обяснявам нещо, а те ми задават въпроси, които нямат нищо общо с това, което обяснявам. Най-фрапантоното беше как една дето може да ми е майка, взе да ме разпитва дали съм била семейна и някакви такива тъпотии. Иначе ние си говорим с колегите, събираме се на обяд, преди или след работа понякога, на плаж ходим даже. Но това само с тези, които са ми симпатични.

Последна редакция: пт, 21 юни 2024, 12:10 от DreamingOfSummer

# 49
  • Мнения: 3 079
Аз без работа няма как да остана, но всичко трябва да си има граници. Няма как да мълчиш 8 ч, но няма как и да бръщолевиш постоянно. Не казвам, че съм работлива, а обяснявам, че се изисква внимание. Ясно ми е, че щом има човек с мен трябва да се съобразявам с него както и правя защото и на него му е работното място там. Трябва си време да свикнеш с характера на човека.

# 50
  • София
  • Мнения: 34 698
Напълно те разбирам. Наистина си вземи слушалки. Така се спасявах първо от досадници по детските площадки, после и на други места. Помагат.

# 51
  • Мнения: 2 080
Обаче наистина има нещо такова, че в България на работното място се очаква да споделяш лични неща, да коментираш, да клюкариш, да се сприятеляваш. Ако не го правиш, ставаш аутсайдер. А любимото ми е да ходиш по фирмени празненства и да се запиваш. Няма значение, че не пиеш алкохол. Щом не се напиеш, значи си смотан, не можеш да се забавляваш, не обичаш живота. Какво ли не са чували ушите ми за толкова години. Ама как можело да не обичаш да ядеш и да пиеш, и да хвърляш гюбеци по дансинга, лелеее колко си задръстен.
А всъщност на работа ходиш, преди всичко за да работиш. Факт! И може би затова българският работник има толкова ниско кпд, той не ходи на работа за да работи, а за социализация.

# 52
  • Мнения: 1 905
Обаче наистина има нещо такова, че в България на работното място се очаква да споделяш лични неща, да коментираш, да клюкариш, да се сприятеляваш. Ако не го правиш, ставаш аутсайдер. А любимото ми е да ходиш по фирмени празненства и да се запиваш. Няма значение, че не пиеш алкохол. Щом не се напиеш, значи си смотан, не можеш да се забавляваш, не обичаш живота. Какво ли не са чували ушите ми за толкова години. Ама как можело да не обичаш да ядеш и да пиеш, и да хвърляш гюбеци по дансинга, лелеее колко си задръстен.
А всъщност на работа ходиш, преди всичко за да работиш. Факт! И може би затова българският работник има толкова ниско кпд, той не ходи на работа за да работи, а за социализация.

Да, това е балканския манталитет. Ако излезе да поживее извън родината, му се отварят очите, че не е единсвеният начин на живот.

# 53
  • Мнения: 696
Какво говорите на такива хора, които не са приказливи и очевидно нямат желание да комуникират с вас?
Е, вероятно нищо не им говорят. Чакат ги да излязат и ги наричат темерути. Нищо не обединява така както злобата.

Бъбря си за спорта, докато не ми се отвори работа. Даже аз, дето ме питат всички дали на ден казвам повече от 5 думи, на работа нон-стоп дрънкам, че да минава време. Нищо кой знае кво не е. Да става на тема, не че ме бърка с кого сте били уикенда. В крайна сметка винаги можете да си кажете, ако ви пречи, тия усти за какво са ви? Grinning Авторката сама си казва, че докато няма работа се занимава с нейните си странични глупости и хобита. Ако я дразни да мърморят на заден фон - просто да си каже и ще спрат най- вероятно.

Тия на които даже въпроси от рода на "как прекара" са им много - даже не знам кво да кажа Grinning Ужас на ужасите...

# 54
  • Мнения: 2 827
Какво говорите на такива хора, които не са приказливи и очевидно нямат желание да комуникират с вас?
Е, вероятно нищо не им говорят. Чакат ги да излязат и ги наричат темерути. Нищо не обединява така както злобата.

Бъбря си за спорта, докато не ми се отвори работа. Даже аз, дето ме питат всички дали на ден казвам повече от 5 думи, на работа нон-стоп дрънкам, че да минава време. Нищо кой знае кво не е. Да става на тема, не че ме бърка с кого сте били уикенда. В крайна сметка винаги можете да си кажете, ако ви пречи, тия усти за какво са ви? Grinning Авторката сама си казва, че докато няма работа се занимава с нейните си странични глупости и хобита. Ако я дразни да мърморят на заден фон - просто да си каже и ще спрат най- вероятно.

Тия на които даже въпроси от рода на "как прекара" са им много - даже не знам кво да кажа Grinning Ужас на ужасите...
Съжалявам, че предизвиквам ужас у бъбривата ти натура. Устата ни е една, а ушите са ни две за да слушаме повече и да говорим по-малко.

# 55
  • Мнения: 3 572
Обаче наистина има нещо такова, че в България на работното място се очаква да споделяш лични неща, да коментираш, да клюкариш, да се сприятеляваш. Ако не го правиш, ставаш аутсайдер. А любимото ми е да ходиш по фирмени празненства и да се запиваш. Няма значение, че не пиеш алкохол. Щом не се напиеш, значи си смотан, не можеш да се забавляваш, не обичаш живота. Какво ли не са чували ушите ми за толкова години. Ама как можело да не обичаш да ядеш и да пиеш, и да хвърляш гюбеци по дансинга, лелеее колко си задръстен.
А всъщност на работа ходиш, преди всичко за да работиш. Факт! И може би затова българският работник има толкова ниско кпд, той не ходи на работа за да работи, а за социализация.

Това за гюбеците и пиенето го преживявам на всяко коледно парти. Нито е моята музика, нито е моят начин на забавление.

# 56
  • Мнения: X
Не мисля, че е нормално да се говори нон-стоп на работа. То е ясно, че не може цял ден да се мълчи само, но другата крайност е по-зле. Имах една колежка, която не млъкваше за секунда. Задавам и кратък, точен и ясен въпрос, свързан с работния процес, и очаквам кратък, точен и ясен отговор, но вместо това получавам подробно описание на новата и кола, къде и с кого била вчера, какво казал еди-кой си (човек, когото дори не познавам). И не можеш да я прекъснеш любезно, тя не спира дори да си поеме дъх. Ей това и мен ме вбесява, пък нека съм социопат. А и не мисля, че тези хора са по-продуктивни, прекалено са заети да дрънкат. Иначе с колеги си говорим в почивката или когато няма толкова работа, ако някой не може/не иска да говори в момента, си казва и го оставяме на мира. Така е редно според мен.

# 57
  • Мнения: 40 104
Не мисля, че е нормално да се говори нон-стоп на работа. То е ясно, че не може цял ден да се мълчи само, но другата крайност е по-зле. Имах една колежка, която не млъкваше за секунда. Задавам и кратък, точен и ясен въпрос, свързан с работния процес, и очаквам кратък, точен и ясен отговор, но вместо това получавам подробно описание на новата и кола, къде и с кого била вчера, какво казал еди-кой си (човек, когото дори не познавам). И не можеш да я прекъснеш любезно, тя не спира дори да си поеме дъх. Ей това и мен ме вбесява, пък нека съм социопат. А и не мисля, че тези хора са по-продуктивни, прекалено са заети да дрънкат. Иначе с колеги си говорим в почивката или когато няма толкова работа, ако някой не може/не иска да говори в момента, си казва и го оставяме на мира. Така е редно според мен.

Защо да не можеш да прекъснеш?
Дай ми я тази, знаеш ли как за пет минути ще я накарам да млъкне за доста часове.
Имала съм такива колеги и просто казвам - Миме, питам те за папката, не те питам за това какви лекарства пиеш, давай по-конкретно ако обичаш. На работа сме, не не кафенце. Иначе ако ще ми свършиш задачите ще те оставя да говориш.
Въпросната се съобразява с мен. Вече с останалите не.
Имам и такава леля. Ти я питаш нещо на което човек с три думи отговаря, тя ще ти говори 20 минути и ще се отнесе в тема, която няма общо.
Преди години я търпях, сега прекъсвам  с думите - не се отклонявай лельо, давай конкретно по темата, че нямам време за час разговори. Може да е възрастна, може това да са стандартни старчески изменения, но това не ме прави длъжна да търпя ничия логорея.
Та границите аз ги поставям.

# 58
  • Мнения: 1 905
Не мисля, че е нормално да се говори нон-стоп на работа. То е ясно, че не може цял ден да се мълчи само, но другата крайност е по-зле. Имах една колежка, която не млъкваше за секунда. Задавам и кратък, точен и ясен въпрос, свързан с работния процес, и очаквам кратък, точен и ясен отговор, но вместо това получавам подробно описание на новата и кола, къде и с кого била вчера, какво казал еди-кой си (човек, когото дори не познавам). И не можеш да я прекъснеш любезно, тя не спира дори да си поеме дъх. Ей това и мен ме вбесява, пък нека съм социопат. А и не мисля, че тези хора са по-продуктивни, прекалено са заети да дрънкат. Иначе с колеги си говорим в почивката или когато няма толкова работа, ако някой не може/не иска да говори в момента, си казва и го оставяме на мира. Така е редно според мен.

Защо да не можеш да прекъснеш?
Дай ми я тази, знаеш ли как за пет минути ще я накарам да млъкне за доста часове.
Имала съм такива колеги и просто казвам - Миме, питам те за папката, не те питам за това какви лекарства пиеш, давай по-конкретно ако обичаш. На работа сме, не не кафенце. Иначе ако ще ми свършиш задачите ще те оставя да говориш.
Въпросната се съобразява с мен. Вече с останалите не.
Имам и такава леля. Ти я питаш нещо на което човек с три думи отговаря, тя ще ти говори 20 минути и ще се отнесе в тема, която няма общо.
Преди години я търпях, сега прекъсвам  с думите - не се отклонявай лельо, давай конкретно по темата, че нямам време за час разговори. Може да е възрастна, може това да са стандартни старчески изменения, но това не ме прави длъжна да търпя ничия логорея.
Та границите аз ги поставям.

С лелята се получава, но с Мимето не винаги 🙂
Особено ако сте равни по ранг и не си й шеф на Мимето.
А ако са повече Мимета в офиса, не ми се мисли..

# 59
  • Мнения: X
Елора, така е, но аз все гледам да съм любезна, да не си разваляме отношенията уж, май там ми е грешката.
Valerie R, да, и това го има.

Общи условия

Активация на акаунт