А как разбирате това, че дава всичко от себе си за бизнеса си. 100% от емоциите и силите си. Аз например преди да изляза в майчинство също имах много натоварена и отговорна позиция, на която трябваше всекидневно да взимам решения, от които зависят много неща в бъдеще време. Да решавам проблеми в реално време, без значение дали е раб време или 22вечерта, но никога не съм остава без сили и желание за него или приятели ако щеш. Тръгвам си от офиса и оставям “почти целият багаж” там. Това просто характер ли е? От човек до човек или го разбирате, като липса на желание и намиране на начин?
- Публикувана: 20 юни 2024, 22:09 ч.
- Последно мнение: 4 септ. 2024, 21:58 ч.
Страх от раздяла
Между другото работата на заплата в офис и собствения бизнес са много различни неща. Второто не го оставяш "на работа", а си носиш проблемите навсякъде. Това са фактите.
Да със сигурност е така. Не го подценявам, но въпреки това, аз го разбирам, че винаги може да дадеш от себе си ако имаш желание. В крайна сметка има стотици хора с бизнеси, които не се връщат у дома и не казват “о имам собствен бизнес, след работа край.. изключвам се и съм много изморен, точка.. просто се опитвам да разбера дали моето схващане и усещане за нещата някъде куца или това е нормално и аз имам някакви прекалени очаквания и го съдя неправилно..
А как разбирате това, че дава всичко от себе си за бизнеса си. 100% от емоциите и силите си. Аз например преди да изляза в майчинство също имах много натоварена и отговорна позиция, на която трябваше всекидневно да взимам решения, от които зависят много неща в бъдеще време. Да решавам проблеми в реално време, без значение дали е раб време или 22вечерта, но никога не съм остава без сили и желание за него или приятели ако щеш. Тръгвам си от офиса и оставям “почти целият багаж” там. Това просто характер ли е? От човек до човек или го разбирате, като липса на желание и намиране на начин?
Експлоатация на жената до теб на 100 %. Така го разбирам.
Емоциите за бизнеса му?
Аз мислех, че е работник на тежкия физически труд, а той бил бизнесмен.
Още по-зле. Бизнесмен, който не "вижда" жена си и детето си..
Няма да видиш меда от бизнеса му, а напротив. Ще създаваш с него, но един ден ще те прецака и там.
Ние не сме там да видим. Ако съвсем не ви поглежда и само сумти, ясно че не е приятно. Но не знаем как е.
Знам, че трябва да намеря отговори на доста въпроси и да взема адекватно решение с какво мога и не мога да се примиря и най-вече мога ли да продължавам да натискам нещата да се оправят и да работя в тази посока, без да се побъркам психически - буквално. Но не намирам пътя и не знам как да подходя в правилната посока на първо място за себе си и детенце. Естествено, че искам най-доброто за него, но не мога да взема решение на къде и как да поема. И съм наясно, че решението мога да го взема само аз и няма как някой страничен човек да влезе в моите обувки на 100%..
А говорила ли си със свекърва или друг роднина от страна на мъжа за липсата на всякакъв интерес към детето?
Не съм споделяла с никого. Притеснявам се от емоционалният елемент, ако споделя на някой мой близък или приятел съм сигурна, че ще подкрепят веднага раздяла, което не знам до каква степен ще бъде обективно от тяхна гледна точка - аз да съм добре и да не търпя каквато и да е “неправда”. Мъжа ми е израстнал без баща, но това не мисля, че е причината при него за държанието му. С майка му не съм много близка, обмисляла съм да говоря с нея, но не съм го правила.
В другата тема жена с 30 годишен брак за първи път е пожелала да ходи с приятелка на почивка и много хора казаха, че е обидно за мъжа. Тук ходят на почивка заедно , но мъжът наема две стаи и се проявява разбиране колко изморен бил от бизнеса, има нужда да се наспи ,въпреки че е на почивка. Странно!
Не знам има ли връзка, но познатите ми мъже, които грам не се вълнуват от децата си, са или расли без баща, или имат ужасни отношения.
При моите познати също. Но винаги, когато съм говорила с него през годините на тази тема, ме е убеждавал, че няма проблем с това, някак го е превъзмогнал и няма сегашно отражение. Ако той самият не иска да признае за това на себе си е вече друго.. предлагала съм му да посетим психолог поотделно или заедно, но отказва. Като причина не съм изтъквала конкретен проблем, а просто да се погрижим така да се каже за емоционалното си здраве..
Може би трябва да бъдеш по-директна с него и да не му щадиш чувствата, не знам. Повече комуникация и по-малко премълчаване. Той трябва да разбере, че изобщо не е нормално това постоянно отбягване на детето. Той като е израснал без баща едва ли би искал същото за детето си. Да се вземе в ръце.
Ние не сме там да видим. Ако съвсем не ви поглежда и само сумти, ясно че не е приятно. Но не знаем как е.
Знам, че трябва да намеря отговори на доста въпроси и да взема адекватно решение с какво мога и не мога да се примиря и най-вече мога ли да продължавам да натискам нещата да се оправят и да работя в тази посока, без да се побъркам психически - буквално. Но не намирам пътя и не знам как да подходя в правилната посока на първо място за себе си и детенце. Естествено, че искам най-доброто за него, но не мога да взема решение на къде и как да поема. И съм наясно, че решението мога да го взема само аз и няма как някой страничен човек да влезе в моите обувки на 100%..
Браво. Това е вече крачка напред.
Аз на твое място бих се договорила с него първо да запишем детето веднага на ясли. Все едно частни, държавни, близо или далече до дома ви - въпросът е да го приемат веднага. Изтъкни му като довод, че детето скучае, вече е поотраснало и има нужда от деца (между другото това е вярно, бях го забелязала при моето дете точно на 1г и го записах на 18 месеца). Допълни също, че така ще имаш повече време да му ПОМАГАШ в бизнеса.
Ако се съгласи, ще можеш да присъстваш в бизнеса му, тоест в ежедневието му, да си сред хората му, ще наблюдаваш нещата отвътре - така имаш по-голям шанс да разбереш дали ти изневерява.
Ще можеш, скоро след това, да искаш официално да си назначена във фирмата му, с трудов договор и добра заплата, а малко по-късно може да искаш да станеш и съдружник. Само че учи малко икономика преди това, дори кратък курс, да не те прецака и там.
Това е най-добрият вариант засега - спасяваш семейството, имаш работа и доходи, изяснявал има ли друга/други жени.
Ако не направиш нищо, наистина ще психясаш в живот без стимули, без уважение и вътрешно удовлетворение, че си полезна на себе си и на другите. Някоя услужлива ръчичка, може да ти предпише приспивателни или още по-лошо антидепресанти, но това само ще те оватира. Проблемите по същество няма да са решени.
