Събирам ли червени знаменца?

Е, тя авторката е от меките Марии.

catley, викаш не, който е сгафил да направи крачката към сдобряване в името на любовта, когато я има, а винаги мъжът?
Винаги, когато нещо съм сбъркал, или не съм бил разбран, на секундата реагирам и искам всичко да е наред.
Не търпя кофти отношения и напрежение в двойката.
Но когато съм в правото си, макар и понякога строг, но справедлив, няма как да стане, защото съм брутално трезв.

Не е прав. Никой не се променя изцяло, поне не и за постоянно. Дори някой да е толкова влюбен, че да потисне някои свои черти, след време, когато пеперудите отлетят, много бързо ще му се върнат фабричните настройки.
Не подлъгвай жените да търпят или да се хващат с неподходящи мъже, залъгвайки се, че някой ден ще се променят заради тях. Няма.
По-добре е да си отварят добре очите, да отбележат всеки недостатък, дори най-дребния, и да си отговорят на въпроса могат ли да живеят с това в дългосрочен план.
Никой не е идеален, всеки си има някакви недостатъци. Да обичаш означава да приемеш недостатъците на човека до теб, да признаеш правото му да има такива, а не да се опитваш да го променяш по твой калъп. Няма да се получи.

Въобще не "викам" това. Казвам, че когато е сгрешил, трябва да си признае. За две години този " младеж" все нещо е сгрешил. Бих желала да знам признава ли вина, извинява ли се. Защото моят мъж за 21 години никога в нищо не е сгрешил, все аз и другите хора сме му виновни Ти вярваш ли, че е възможно!
Темата не е за теб, а за 35-годишния "младеж". Ти вероятно си нормален мъж, а този, така описан, има вероятност да е завършен егоист, т.нар. "нарцис". Може и да не е, и тъй като ми е любопитно, питам. Много се надявам да си е нормален и двойката да има щастливо бъдеще, защото Яна ми е симпатична.
ПП Видях, какво съм писала. Ще редактирам- прави първата крачка, когато е сгрешил и си признава вината. И най- добре да се реагира веднага и да не се стига до цупене и сърдене.

Олеле, аз не подлъгвам никого да търпи и че се променят. Нито пък казвам да не си отварят очите.
Точно обратното казва човека.
И е прав. Хората се променят. Мъже и жени, когато поискат обаче и за правилния човек или поради осъзнатост.
И не говоря само за интимни отношения.

Catley, този потребител откакто е в темата само за себе си говори.
Явно си няма публика в реала.

Ти твоя мъж остави ли го, че смяташ за другите? Айде стига сме проектирали собствените си заблуди, неуспехи и нерешителност връз другите. То повечето, дето дават акъл да се бяга с 500 не са сингъл, нито са развили дори минимална скорост на бягане,  и това е проблемът.

Пак ще повторя,с мъжа трябва да ти е по-добре,отколкото без него.

     Ние от 10 години живеем разделени и така се понася. Историята е дълга и няма да ви занимавам. Ако можех да върна времето назад, щях да бягам . Понеже момичето пита, давам съвет от опит, защото при нас почна като в приказките, със споделени сходни виждания за бъдещето и къща. И с всички изброени червени флагове. Все пак смятам, че съвети би трябвало да дават хора със сходен опит, а не такива, които не знаят за какво става дума.

Хаха сетих се за един виц
Тате, ще се женя!
Добре сине, сега се извини!
Ама защо?
Извини се!
Ама кажи ми за какво!
Извини си!
Добре, извинявай.
А, ето сега вече може да се жениш.


Иначе, по темата, аз съм сингъл и от "мека Мария" станах "бе я не ме занимавай с претенциите си и се махай по-бързо, ама по-бързо дееее". Ама то трябва да се натрупа критична маса, за да дойде просветлението...

Абе хем живееш с него от 20 години и не си сингъл, хем от 10 години сте разделени. Последно?

Не сме се развели, той работи в чужбина и се връща от време на време у нас в България. Поддържаме отношения, но постоянно възникват конфликти. С възрастта характерът му става все по- труден. А той все по- стиснат. И то за единственото си дете!

Catley, извинявай, ако е удобно да попитам - какво те спира да приключиш? Животът ти би могъл да бъде съвсем различен.

Ами все отлагам. Освен това не мисля, че щеше нещо кой- знае колко хубаво да ми се случи, като знам какъв карък съм.

Права е Как Сийка. Вълкът козината си мени, нрава не. Аз съм променяла собственото ми поведение, че и няколко пъти, на 180° всеки път, но защото условията са се променили и защото съм осъзнала, че дадено поведение не е прието в дадени среди. Даже жонглирам понякога. Да се променим за да сме с партньор е невъзможно, съжалявам. Живея от над половин век с мъж, който беше много влюбен в мене и като разбра какви дейности обичам и какви не, започна да полага усилия да предлага само това, което обичам да правя. След децата, обаче, започна да иска да правим заедно само това, което обичаше да прави като се срещнахме под предлог, че това, дето искам не било за деца. Аз пък започнах да отказвам да излизаме заедно под предлог, че това, дето иска да го правим е много изморително и сложно с деца. Ние сме толерантни и всеки си прави неговото навън, но няма как да изтърпим да сме на различни мнения за битовизмите. Все пак повечето двойки прекаряат поне по 8 часа дневно заедно и у дома. Излизанията заедно не са всеки ден.

Всичките му бивши съседи, съученици на моя възраст си останаха с поведението и предпочитанията, които имаха на 18 и 20г. Минали са 30-40г оттогава, та имам поглед във времето над характерите на много хора.

То и с роднините е така. Това, което ви дразни в характерите на някой родител като сте на 15г, ще ви дразни и като станете ма 50г. По-малко ако не живеете заедно, много повече ако обитават същия дом или сте съседи.

При авторката недоволството не е само от финанси. Емоционална студенина, лепливост и желание за много заедност с партньора, неразбирателство къде да ходят на почивка скапват желанието за връзка при много жени, но и мъже, повече от финанси.

Съгласна съм с Невена. Имам приятели, при които жената се дразни на мъжа, че вечно работи. Така си и останаха 15 години по-късно. При други мъжът обича да лежи на дивана, работа, диван, работа, диван. Не обича на море и планина, максимум на заведение да отиде. Разведоха се в крайна сметка поради тази причина. Тя си намери мъж, който обича да прекарва времето си по същия начин като нея.