Според мен проблемът идва от доста голямото разминаване в приоритетите им.
За нея това са: здравето, инвестицията в личен дом, помощ за родители. Кучето междудругото доста се пропуска като подробност, но като собственик на куче, мисля, че освен сериозен разход, е и сериозен ангажимент.
При него тези три "пера" не са на дневен ред: има си дом от родители, явно и те не се нуждаят от финансова подкрепа, здравето му е наред. Сега му е паднало да живее, да ходи на интересни места, да се забавлява. Трудно му е да влезе в нейните обувки и единственото, за което се сеща е да купи вечеря или плати хотел/екскурзия + съвети като страничен наблюдател.
Така погледнато ( ако наистина разсъждаваме прагматично) като ги сравня статусите им, излиза, че при едно сериозно съжителство с общ бюджет, нейното положение в пъти повече би утежнило общия бюджет, към който приносът и без това ще е по-малък.
Също друго, което допускам е, че е доста вероятно и той като всеки човек да си има някакви трудни моменти, но да не иска да я занимава ( много мъже са така).
За нея това са: здравето, инвестицията в личен дом, помощ за родители. Кучето междудругото доста се пропуска като подробност, но като собственик на куче, мисля, че освен сериозен разход, е и сериозен ангажимент.
При него тези три "пера" не са на дневен ред: има си дом от родители, явно и те не се нуждаят от финансова подкрепа, здравето му е наред. Сега му е паднало да живее, да ходи на интересни места, да се забавлява. Трудно му е да влезе в нейните обувки и единственото, за което се сеща е да купи вечеря или плати хотел/екскурзия + съвети като страничен наблюдател.
Така погледнато ( ако наистина разсъждаваме прагматично) като ги сравня статусите им, излиза, че при едно сериозно съжителство с общ бюджет, нейното положение в пъти повече би утежнило общия бюджет, към който приносът и без това ще е по-малък.
Също друго, което допускам е, че е доста вероятно и той като всеки човек да си има някакви трудни моменти, но да не иска да я занимава ( много мъже са така).
Ами, не са му на дневен ред, но не може сам да отиде никъде. Не може сам да отиде на почивка, не може сам да се мотивира да научи или направи нещо с живота си, не може сам да създаде план за бъдещето си, не може сам да се прибере при родителите си, не може сам да си пере дрехите. Може, ама не иска. Иска жена до себе си.
Една го е търпяла и мамосвала 200 години, разделят се и веднага се срещнахме. Можеш ли да познаеш кой натискаше да сме залепени от самото начало? Буквално от ден първи. Така че разбирам защо момичето си е тръгнало, тя е била двигател за всяко малко развитие в живота им, докато той я е използвал да си поживее на неин гръб. Че после я обвинява...
Когато му ги казах така нещата, отговорът му беше, че му е лесно да го мамосват и ако искам нещо, то нямало проблем, само трябвало да му кажа. Ами да, ама някой да ти прави списък с нещата които трябва да се направят, също е работа и вид мамосване. Сега, някой беше разправял как с децата също можело да е 50/50. Ами, не е. Няма да го роди, няма да го гледа като реве посред нощ, няма да пере, няма да готви и т.н. Един мъж трябва да може и да иска да поеме отговорност за семейство (ако твърди че иска такова). Не че финансите трябва да идват изцяло от него, не. Но финансова стабилност трябва да има. И тук не става въпрос за безработна жена. Аз печеля сравнително добра заплата за България. Имам собствено жилище, а той 2. За каква тежест говорим? Че ако живее с мен искам да се сети че трябва да плаща поне нета или водата, с която му пера по 3 пъти на ден? Ами аз ако живея при него, не мислиш ли че ще допринеса също за някоя сметка?
Извинявай, не е лично, не те нападам. Тригърнах се от цялата тази история, понеже не разбирам защо жените не го разбират. На мъжете им е удобно, окей. Но жените си мисля че разбираме, че един мъж най-вече носи стабилност, решителност, действеност, инициативност. Жената носи креативност, грижа, емоции, лекота, красота и т.н. Не сме еднакви, защото ако бяхме, нямаше да търсим противоположния пол. Така че не е 50/50. Аз давам едно, той дава друго. Парите, според мен, са споделени ако живеем заедно и планираме дом, деца и т.н. Аз давам примерно 70% от моята заплата, той дава 70% от своята и гледаме деца, дом. А така сметки, че днес ще платя вечерята, а той ще плаща всичко останало.. ще е тънко минаване от моя страна ми се струва. Същото важи и за него. Когато той плаща вечерята, а. аз всички останали сметки с 3 пъти по-ниска заплата. Това си е мое виждане за финанси. Сигурно има жени които си издържат мъжете и не са пресъхнали, и искат секс с тях, мистериозно как. Просто аз не мога.
Та, ще се местим при него с кучето. Той нямал против, поне на думи. На думи, готов да помага вкъщи и да поеме разходи. Аз, разбира се, същото ще направя и ще си дам апартамента под наем, ако след месец-два видя че са се оправили нещата. Така поне ще можем да събираме пари заедно и да правим план заедно. Но това са теории. На практика, като стане, ще кажа какво е положението
Все по-нереалистична става историята. Не можел сам да се мотивира, да научел, да направел нещо с живота си? Обективно погледнато, той е научил и се е мотивирал достатъчно, за да печели 3 пъти повече от теб. То че е важно пускането на пералнята, важно е, ама има няколко пъти повече хора, способни на това нещо, от броя на хората изкарващи 6-7к на месец. Явно, че се оправя, явно, че и родителите му се оправят, за разлика от твоите. На тяхната възраст да нямат собствено жилище, почти няма оправдание за такова нещо. Като не смогват в София да си платят тока, има и провинция. Все трябва някой от тях да е наследил нещо някъде, иначе няколко поколения хора без нищо, показва определен манталитет, който отива и към следващите поколения.
В крайна сметка, недосетлив ли е и имащ нужда някоя да го бута и да му казва да да оставя пари, или...?
По всичко изглежда, че даже не го харесваш, ако този казус е поне малко реален. Такава липса на чувства и разочарование е може би нормална при крах на дългогодишен брак, ама не и в случай тепърва да се замисляш да живееш цял живот (образно казано) и да раждаш от мъжа
Окей, не искам да обяснявам, понеже това е вече е хейт и предразсъдъци. Но искам да го подчертая този коментар, понеже ми се вижда важно човек да може да обръща монетата и да чете собствените си проекции върху другите; да вижда липсата на емпатия. Просто от самоосъзнатост.
