Професия учител - 19

  • 46 280
  • 741
  •   1
Отговори
# 525
  • София
  • Мнения: 1 543
За съжаление отказах работата. Оказа се, че трябва да водя модули на ПП, ГО, + всички седми класове, за цвят 9-ти. Колективът беше много симпатичен, но за мен предизвикателството се оказа непосилно. 😐 Просто с тази отговорност и без никаква подготовка, реших да не обърквам нито себе си, нито децата. За мен модулите трябва да се поверяват на хора с опит.

# 526
  • Мнения: 1 762
И аз така се отказах от страх. Все още ме гложди дали пък нямаше да се справя.

# 527
  • София
  • Мнения: 1 543
И аз така се отказах от страх. Все още ме гложди дали пък нямаше да се справя.
Вероятно и аз цял живот ще си задавам същия въпрос.

# 528
  • Мнения: 4 915
Дама от Морето, не знаех че и ти работиш с ромчета. Как протичат при вас тържествата? Ние преди всяко треперим дали участниците ще се явят изобщо.
Ние избираме за участници такива, които са редовни. Гледам думичките им да са по един, максимум два куплета. В миналогодишния седми клас бяха повече българчета и оттам имаше деца, които редовно участваха. Миналата година бях член на комисията по ритуали и празници, но понеже предимно аз пишех сценариите и шефката много ми ги харесва, пък и нали съм учител по история, тази година ще съм председател на комисията. Миналата година шести клас ги запалих с театъра. Направих драматизация на разказа "Апостолът в премеждие" за честването на Левски, много им беше интересно да са артисти, даже имаше сърдити защо не сме ги включили. После, за трети март, пак правих драматизация, на обявяването на Априлското въстание и пукването на първата пушка на моста в Копривщица, да видиш заптиетата как артистично падаха. Правих фесове от червен картон, майка ми плете пискюли. Обичат много да пеят и да играят хора, и това използваме при всеки удобен случай. С колежката по БЕЛ им организираме еднодневни пъгувания: до Планетариума, до Авиомузея, чакат ги с нетърпение, има деца, които не са излизали от село и всичко им е интересно. Тази година спечелихме и проект "Образователни маршрути", ще ги водим в Стара Загора и Казанлък, а миналата година по един друг проект имаха няколко пътувания, но решихме, че ще пътуват само хора, които нямат отсъствия, двойки и лоша дисциплина. При някои има ефект.
Преди това бях в българско училище, също имаше много проблеми, а и родителите много се опитваха да се бъркат, тук поне този проблем го нямаме.

Последна редакция: пт, 13 сеп 2024, 00:25 от Дама от морето

# 529
  • Мнения: 705
Мия кандидатствай на други места, поработи пък тогава прецени дали се справяш.

# 530
  • Мнения: 372
Разбирам страха и промяната. От работа в бизнес среда да навлезеш в учителската професия е голям стрес. Аз самата два пъти напусках, но просто не ми харесваше. Първо бях в занималня в първи клас - изкарах три месеца, но главният учител, с когото бях беше повече от ужасен. Постоянно ми подливаше вода. Не издържах. После с АЕ бях в гимназия. Да кажа,че нямам никакъв опит, дори и в школи. От 8.клас до 12.клас преподавах. Издържах цял срок. Не успях да се справя с дисциплината. Бях много мека с децата, а и уроците ми бяха много скучни. Те самите ми го казаха. А за дисциплината не получих помощ и съвети. Нямах време да се готвя качествено. Е, за един срок понатрупах опит. После ме викаха в същото училище да замествам от време на време. Сега съм в прогимназия. Е, викам си и ако тука не ми хареса ще се отказвам. Училището, в което почнах започва занятия от 2.ри септември. Даже ме направиха и класна. За старши учителя каквото и да кажа думите ще са малко. За две седмици толкова много съвети и идеи ми даде колкото за един срок от миналото училище не успях изобщо да науча. Засега колективът е супер. Всички много помагат. Чувствам се спокойна на работното място. В предните две училища не се чувствах така. Може би моето е учител в прогимназия. Ще видим. Този път съм оптимистично настроена. Мисълта ми е,че много зависи и в какво училище ще попаднеш. Кофти е да си вълк единак и да не може никой да ти помага и дава съвети, или да ти се подиграват и лъжат зад гърба ти. Е, има хора, на които не им пука за това, но за съжаление аз не съм такъв човек.

# 531
  • Мнения: 4 915
Колективът е изключително важен. В предното училище изобщо не се чувствах приета от колектива. Общувах само с три-четири колежки, останалите уж не отказаха да помагат, но всеки си е зает с неговите неща и все няма време. До последно това лято се надявах, че ще се върна в по-предното училище, където бях по заместване и колективът беше страхотен. За мой късмет директорката напусна, познавах и новия, но не успяха да ми направят пълен норматив. Останах в старото училище, но доста си поговорихме с директорката. Бях писала преди, че едни и същи хора, няколко човека, стоим по 10-12 часа в училище. Повдигнах въпроса и други колеги също. Сега стоим по осем часа и се изнасяме вкупом. В този колектив в началото чух доста приказки за себе си, обсъждали са ми тоалетите, маникюра, че два пъти съм си тръгнала по-рано (в 15 часа, за да отида на лекар). С течение на времето вече знам кои са говорили зад гърба ми, но с повечето колеги се сработихме и наистина се чувствам приета, помагаме си взаимно, а директорката омекна, защото видя какво мога, а и няколко човека напуснаха. Преди твърдеше, че като сме решили да ставаме учители, трябвало да знаем, че ще работим денонощно. Сега говори, че изтощени хора не ѝ трябват, затова трябвало да сме отпочинали.

# 532
  • Мнения: 2 205
Бях писала тук преди няколко месеца. Замествах в училище, но отношението от колеги и ръководството беше покъртително. Имах няколко колежки, с които успявах да обменя някоя приказка и това беше. Всички други ме подминаваха, директорката дори не ме поздравяваше. Седмица след като започнах работа във въпросното училище, директорката ми се разкрещя коя съм и как съм "нахълтала" в училището, не знаеше дори, че работя там, въпреки че два пъти се запознахме. Имах двама нови колеги, отношението беше същото и към тях.
Съответно учениците виждаха това отношение към мен и още повече разваляха дисциплината. Колежката, която замествах също си позволяваше да влиза в часовете, когато си иска, да си видела учениците. След това ставаше страшно, защото учениците се опитваха да ме провокират, тъй като си искат тяхната госпожа. И нормално да си я искат, тя беше точно пред пенсия и ги беше оставила да си правят каквото си искат, включително и да слушат поп-фолк, само и само да мируват, а от мен се очакваше да въведа правила и да провеждам нормално урок. Не успях, направих всичко възможно и с колеги, и с ученици. Няколко месеца дадох всичко от себе си, буквално главата ми беше само в работата. След работа до късно вечерта подготвях уроци, мислих интересни начини за поднасяне. Събота и неделя само в това минаваше... и в понеделник отново същия кошмар. Така и не посмях сега през лятото да кандидатствам отново в училище. Изпитвам ужас от подобен провал.

# 533
  • Мнения: 12 977
От бизнес среда минах в училищна, но нямах никакви страхове от провал, напротив имах голям мерак да се пробвам. Дадоха ми различни класове първата година - нямах нищо напротив, даже ми беше интересно с различни възрастови групи. Втората година пък различни предмети водих, пак с различни класове. Защо да се плашиш, ако владееш материята, която преподаваш? Ако не я владееш, пък, защо да се навираш в училище?

# 534
  • София
  • Мнения: 6 126
За съжаление отказах работата. Оказа се, че трябва да водя модули на ПП, ГО, + всички седми класове, за цвят 9-ти. Колективът беше много симпатичен, но за мен предизвикателството се оказа непосилно. 😐 Просто с тази отговорност и без никаква подготовка, реших да не обърквам нито себе си, нито децата. За мен модулите трябва да се поверяват на хора с опит.

От една страна разбирам, защото сегашните модули са недоизмислени и досадни. Не съм съгласна, че трябва да се поверяват само на хора с опит. Нужни са млади хора с разчупена парадигма, за да внесат свежест в дисциплината.



Jane122, това училище как продължава да съществува още на картата с такива неадекватни директори? Joy Все повече училища придобиват облик на секти заради лумпени назначени за директори и "хора с опит и авторитет".

# 535
  • Мнения: 4 915
Тя и моята бивша директорка беше все недоволна от мен, а през лятото ми звъня поне шест пъти, че пускала пълна бройка, ако искам да се върна. И ме чака месец и половина, докато аз чаках за друго училище. А когато бях при тях, ме държа цяла година на половин бройка, нищо, че колежката напусна, нейните часове ми ги даде като лекторски. Но поне крясъци и викове досега не съм видяла в нито едно училище.
Момичета, как сте с подготовката за първия учебен ден? При нас върви с пълна пара, всеки прави нещо, развяват се балони и хартиени цветя, арки и чадъри. Колегата по изобразително и технологии напусна, разпределиха ни часовете му и сега аз, като един любител художник, се наложи да поема работата му по училищните табла и надписи. Два дни бях оплескана с бои, рисувах приветствен надпис, рисувах по дъската на моя клас, надувах балони, днес правихме разни цветя от картон, репетиции се правят, изобщо лудницата е пълна. Надявам се само в понеделник да не вали, прогнозата се променя всеки ден.

# 536
  • Мнения: 12 977
Тази година за първи път ми идва "тежичко" подготовката за първи учебен ден. Може би защото метнах въдицата да вадя две ПКС-та наведнъж... Не ми е до тържества, много-много... И с проекти започнахме още преди старта... Тази година ще прегрея... Искам да избутаме бързо до Коледа, и после ми се ще едно майчинство...Relieved

# 537
  • Мнения: 1 843
За съжаление отказах работата. Оказа се, че трябва да водя модули на ПП, ГО, + всички седми класове, за цвят 9-ти. Колективът беше много симпатичен, но за мен предизвикателството се оказа непосилно. 😐 Просто с тази отговорност и без никаква подготовка, реших да не обърквам нито себе си, нито децата. За мен модулите трябва да се поверяват на хора с опит.

Mia1, успех в професията, дано намериш мястото, където да се чувстваш добре. Как така нямаш подготовка, в университета не се ли подготвя за изпити? Няма как материалът в училище да превъзхожда един вид този от университета. Не се заяждам, но наистина ми стана интересно.

# 538
  • Мнения: 1 250
Започвам да си мисля, че за учителя отношението на "колектива" се оказва много по-голямо предизвикателство, отколкото работата с невъзпитани деца.
Затова работа в добър колектив (този път без кавички) не е за изпускане.
Наблюдавайки системата отстрани, съм стигнал до извода, че повсеместно има една групичка от неформални тартори, обикновено посредствени като качества, мързеливи и виртуози в интригите.
На всеки новопостъпил трябва още отначалото да му се свият перките и да му се покаже кой командва парада.
Директорите виждат какво се случва, но положението ги устройва. Правят се, че не забелязват, стига никой да не и пречи да си гледат далав... ъъъ.... директорстването.

Да ви питам. Във вашите училища има ли практика да се пишат възражения срещу оценките в картите за диференцирано заплащане? А има ли негативна реакция срещу възразяващите?

# 539
  • Мнения: 12 977
При нас няма такава практика. Накрая винаги е "колкот' дадат...".

Общи условия

Активация на акаунт