Защо са такива лицемери?

Като заживее природосъобразно и работи от сутрин до мрак /както се работи на село/,няма да има нито време,нито сили да мисли кй какво е казал за нея. И ето ни проблема решен.

Ако знаеш колко си права. Заспива се преди да легнеш.

+100 съм на мненията на Боряна. Едно време от природосъобразен живот бабите и дядовците ни зорлем стигаха до 60 години. Сега може да има отрови, химии, мръсен въздух, но живота на хората е по-лек, продължителността му се увеличава, на 50-60 години си се чувстват млади, ходят по екскурзии и живеят на пълни обороти. Относно детето искам само да кажа, понеже много често срещам такива мнения, че за едно дете обикновено не е най-важното да живее в къща с дворче, където да играе. Когато бях малка живеехме в къща в един доста пенсионерски квартал на града, нямаше никакви деца в близост. Помня колко завиждах в началните класове на съучениците си, които по цял следобяд играеха пред блока си и се събираха сюрии деца. А аз си обикалях двора сама и гледах кокошките за разнообразие. Едно дете има нужда от други деца, приятели, среда, образование, спорт, занимания по интереси, качествено здравеопазване, не само от здравословна храна.

То екскурзия с миграция не се сравнява ,дворчетата на село все повече стават тревни , градски. животни почти никой не гледа, най-много някоя кокошка.

Моят мъж е от сравнително много малък град, заминал да учи след гимназията и така и не се върнал. Аз съм от по-голям град. Двамата се срещнахме в София. Разбира се, прибираме се по родните места. Аз пък виждам разликата каква е и не в сравнение със София, а с родния ми град, много по-малък от столицата. В този малък град хората се познават, обсъждат се, говорят зад гърба си. Непрекъснато ми се обясняват личните истории на хора, които нито знам как се казват, нито кои са, нито ме интересува. В един момент ние започнахме да градим семейство, не се прибирахме толкова често по родните места и станахме обект на интерес. Докато съботите копахме на село бяхме добри, но когато купувахме жилище, ремонтирахме дома си, вдигахме сватба и тн. вече станахме и много лоши. И не от чужди хора. От майка му, баща му, баба му. Те пък усещам как настройват родата и приятелите им срещу нас, кой знае какво говорят като ни няма, като знам какво чувам като сме там… Тези, които живеят там ги слушат и усещам разлика в отношението им, но тези, които живеят и те в големи градове, не им пука особено и се държат нормално. Обиждаха ни, опитваха се да ни манипулират, искаха да се местим там, все пак работна ръка им трябва, хранилка им трябва. Аз търпях, търпях… 5 години, ами писна ми. Вече очакваме и дете (Дай Боже всичко е наред до края!) и те прекалиха вече. Още по-садистки приказки слушах, но в крайна сметка се оказа, че те жените (баба му и майка му) говорили някакви неща, но аз разбира се не съм разбрала!!! Колко удобно. Просто отказвам вече да ходя там. Мисля за себе си, защото нося нашето дете, не съм само аз в картинката и отношението към психическото ми здраве, мисля и за семейството ни. А след всяко ходете там една седмица психически се възстановявам от лицемерни и двулични коментари. Пробвахме да водим разговори с тях, стана по-зле положението, за това си мълча. Мъжа ми беше кротък и тих, не искаше да се кара с тях, но му писна и почна да ги конфронтира, за което естествено пак аз съм виновна в техните очи. Тези хора вече мисля, че не искат и внуче, защото ще загубят вече тотално сина си, след като едно дете ще му отнеме много повече от времето. И да вметна, че ние 3г всеки месец сме ходили и сме бачкали цяла събота, каквото е трябвало сме го вършили, а от тях не сме получили нищо, нито психическа помощ, нито подкрепа, нито физическа помощ, изобщо не сме и чакали пък и финансова. Накрая просто стигнах до извода, че те просто нямат какво да правят, манталитета им е такъв, възпитанието им е такова, живота им е такъв и просто са ограничени в мисленето си. Не искат да харчат пари за екскурзии, стоят си вкъщи цяла година, надяват се някой да ги изведе някъде (преди го правихме, но вече спряхме), чакат някой да им направи живот забавен (това дори майка му ни го е казвала с тези думи), оплакват се колко е тежък и жалък живота им, защото нямат високи заплати, нямали били образование…. Кой ли пък е виновен за това?
За мен това е обяснението. Въпреки че живях с мисълта, че хората в тези населени места са много по-топли и близки. Оказа се, че съседи в две къщи, в един двор и врата до врата не си говорят, а после ние в панелките не си поздравяваме съседите….
Аз отказах да се преместим там, дори и в по-голям близък град до тях, мъжа ми също отказва до последно. И сега просто ходим много рядко, не го спирам да ги посещава сам, но той вече няма и желанието.

И това е всеки втори пост във Фейсбук и Тик Ток. Някакво IT, седяло от пелените сред смарт устройства говори компетентно за живота на село и колко бил хубав, защото бил ходил за два месеца през лятната ваканция в селото на баба си. От типа "Вие луди ли с тези цени на апартаментите в Сф, аз за половината пари ще си купя къща на село на три етажа и ще дишам чист въздух, а и съседите няма да ми пречат" и после ако случайно си купи "Хора, не мога да се оправя с кучето на съседа, много ми пречи да спя, а нищо не мога да кажа. Отделно, не мога да мръдна от къщата, понеже ако я оставя, ще стане някоя кражба."

Няма лошо да нямаш представа как се живее на село, аз също съм израснала в центъра на града, ама само като отида за два дена на гости на някого в по-малък град (даже няма нужда да е село) и ми става ясно какво е то селска романтика.

Този проблем като че ли е по-скоро с родата, отколкото с населеното място. Какъвто и да е, няма смисъл да си хабите нервите при условие, че вече имате свой живот и се устройвате. Пожелавам Ви лека бременност и да се сдобиете с едно хубаво, здраво детенце. Предполагам, че след това и роднините ще поомекнат.

Няма лошо, лошото е да нямаш понятие и  агитираш.
 Сбръчваш се от слънцето, лишен си от обикновени глезотии, може да доживееш дълбока старост, не е речено да умират млади, но аз се питам за какво ми е бил този живот. На селски труд, на работа ходиш, после втората работа до полунощ, влизаш  и се чудиш кое  е спешно преди заспиване прав.
 Сутрин от 5 .
 Крави ,телета, овце ,магаре за транспорт , ниви за фураж, бройлерни и обикновени пилета и пуйки, токаци,  патици неми и  всичко без бели мечки.
 Фризерът пълен, но предпочитам сега един кг.  и веднага.
 Гледаме още двор, домати, чушки и  всичко растящо ,но и това отминава с нас, възрастните.

Моят роден град не е голям, но си е град. Блокове, апартаменти, няма условия за отглеждане на чушки, домати и кокошки в дома. Иначе не е презастроено, зелено е, трафикът е по-малко, от тази гледна точка - по-природосъобразно.
Хората според мен са с по-мек характер от в София. Аз не съм скандалджийка, но ако речеш да се скараш с някого, хич няма и да ти опонира, общо взето лесно ще надвиеш в спора, докато софийският жител ще е склонен да ти скочи на бой, ако трябва. За мен това е разликата.
Заради голямата безработица по-скоро жънат аплодисменти тия, които са заминали от града и са се устроили другаде. Което е тъжно, но това е друг въпрос.

Няма да отида в град, не отидох, не се оплаквам от живота си ,избрала съм го, наложил се е, от село съм  и аз , не съм дошла от град.
 Но да си казваме истината.

 И тази, че всичко за три дни, като в интернет, идва ново и забравят поне за момента, не се забравя напълно и все някой  рови и вади за прабаба ти чак. То и  интернет не забравя.
 Та май  има връзка, новото копира старото.
 Няма лошо ,стига да е истината.

Не са виновни малките градове и села за лошите взаимоотношения между хората, дори между близки роднини. Други са причините, дълга тема и не й е тук мястото.

Оо,във всички малки населени места е така.Особено в родопския край,където да си с по-млад мъж,че и невеста там ,че и с дете не от този мъж е шок за тях. Но само привиден. Не се тревожи, игнорирай ги. Повечето правят това за което клюкарят. Защо? Не знам. Манталитет. Нито ти плащат сметките,нито ти гледат къщата ,нито ти слагат храната на масата. Игнор и това е! Щастие желая:)

Не е само в малките населени места. За справка вижте ФБ групата : Майките на София.
Това си е балкански манталитет. Ако е само родопския край, здраве му кажи.

Ами и при нас ги има такива, за съжаление. Някакъв комплекс е според мен, но е отвратително и е масово в България. Аз обикновено тихомълком се отдалечавам от такива хора, само здравей-здрасти, което май ги озлобява още повече.

Никога не съм се чувствала чак пък толкова забележителна и важна, че цял град, та дори и половин, да ме обсъжда... Живяла съм като ученичка в малък град, сега работя в същия този малък град в дълбоката провинция, ами не, никой не е злобен с мен, нито ме обижда, нито ме клюкари.