В момента чета ... 90

Хулия Наваро - "Братството на Светата плащаница" (Еднорог, 2019)
От обложката става ясно, че Наваро е писателка и журналистка с документални книги досега. Това е първият й роман, бил станал бестселър тутакси.
Сюжет а'ла Дан Браун. Четивото е приятно. Доста препратки към християнската история и една от нейните големи светини - Плащаницата (тази в Торино е изследвана и учените казват, че е от ХІІІ-ХІV в.). В общи линии, конспирацията, че едни хора управляват практически света над правителства и президенти, тук ги идентифицира като наследници на тамплиерите. Срещу им са екс-християни, днес ново поколение мюсюлман/християни (има защо да го пиша тъй) от един турски реален град, изграден над древната Едеса.
Най-неочакваното в романа е, че не просто не свършва с хепиенд, ами направо трагично. Рядко срещано в подобни книги.-

Под летния театър точно 😀
Ето обещаното, но ще извинявате, че не я държа в ръка, понеже нямам подходящ маникюр, който май е задължителен за книжно селфи:

Утре ще го търся тоя с Цар Плъх. 
Тази Нишка догодина щели да я получат в луксозната иначе градска библиотека. Днес ме "зарадваха" с тази новина

Прочетох "Корейската книга на щастието". Очаквах книгата да е повече тип Хюга, а тя прилича повече на книгите от поредицата на Ера. Има някои по-интересни неща, но като цяло не ми допадна много. Някои неща се повтарят по няколко пъти. Има рецепти след всяка глава, които по-скоро бих опитала, но да сготвя, едва ли. Оценка 2.5/5.
Продължавам с "Как да убиеш семейството си".

Време е за поредната кримка...

Чета "Перфектният обир" от Майкъл Крайтън. Нищо особено засега, чете се. Но има Дженкс,  Джордж, Джими. Как да не ги объркаш кой кой е. А, има и Джени. Бедна му е фантазията, що ли.

Rayna13, днес Нишка ли четеше на плажа?😜 Оня с Цар Плъх не го видях, но ти имаш прекрасно момиче. Кажи и, че Българският Великден е книга от Тончо Жечев. С баща си говореха за тази книга, когато минаха край мен, но не знаеха кой е авторът

Колко е малък светът! И на плажа, по книгите можем да се открием

Днес не ходих на плаж, но това потвърждава наблюдението на Как' Сийка, че книгите на В. Бешлийска са превзели Черноморието ни
Прочетох "Нишка" и нищо повече нямам да добавя към казаното в предните ми коментари. Сега се чудя между "Добруджанският феникс" и "Дъжд", явно съм на вълна български авторки.
Специално за W запомних описанието на небето по залез като кървава гледж, провисналите гърди и корем на бабата са сравнени с барбарони, а интимното ù окосмение - с гъста, черна гора

О, не, не казах точно това. Там, където бях аз, не забелязах нито една книга на Бешлийска. Но и мястото, където бях на плаж, е малко по-различно от типичните български плажове.
Говорех за снимките във ФБ с книги на Бешлийска на плажа, които, не знам защо, станаха толкова модерни това лято.
Бешлийска ли е новият Коелю?

Днес започнах да чета "Дъжд"на Кармен Мишу. Изглежда че и аз съм на вълна български писателки Прочела съм малко, но още на първата страница, без да съм го търсила, ми дойде едно сравнение с "Нишка". То ми помогна да формулирам нещо, което чувствах през цялото време докато четях "Нишка"-та. Има някакво пренавиване, пренатягане, оригиналничене при Бешлийска. Всичко е прекалено обмисляно и премисляно и така се е загубила спонтанността на изказа. За сега при мене печели Мишу Интересно дали това е само мое усещане.

Синята книга - ако ви се плаче прочете я. Тежка, затрогваща, семейна драма. Когато се случи трагедия в едно семейство тя или ги обединява или разделя. За загубата, затова как продължаваш с живота си след най-тежката загуба....
Розовата на Софтпрес е най-ужасната книга, която съм чела. Изумена съм от високата оценка в good reads, от стилът,сюжета, персонажите . В тази книга освен да се пие,повръща,обарват и накрая напушват друго не се случва. Покъртително е това четиво без никаква добавена стойност,да бъде ,, пример,, за младите. А забравих и за Кими и Клео, които към средата на книгата разбрах , че са жени -двойка, а за финал едната бременна от донор . Втора поредна книга с ЛГБТ тема. Направо си е пропаганда.

Е, не. В романа на Крайтън, освен споменатите четирима, чиито имена започват с Дж , се появи и Джейн. Та станаха петима. Само Джон ми липсва.
Rayna 13, ама сравнения, но не съм изненадана.

Приключих "Мама греши" на Мишел Бюси и за съжаление не мога да кажа, че е на нивото на "Черните лилии".
Има отделни неща в романа, които ми харесаха - начинът по който е изграден, напрежението, атмосферата на мистерия.
Всъщност, авторът е съумял да представи една банална история, като криминална мистерия. Това ме провокира да прочета книгата относително бързо и да искам по-скоро да разбера дали ще има обрат, коя е истинската майка и т.н.
Историята е следната - Мариан (която е майор в полицията) и хората й разследват два случая - обир на луксозни стоки за 2 милиона евро и твърденията на четири годишният Малон, според когото майка му не му е майка, а плюшената му играчка разказва приказки. Според училищният психолог Василе (румънец е), детето казва истината. Мариан не би обърнала внимание на психолога, но смята, че той е секси и й е приятно да прекарва време в неговата компания.
Но, както написах - историята сама по себе си не е нещо особено, а повечето персонажи са глуповати и неприятни.
Неприятна е Мариан - началничката, която гледа на подчинените си полицаи като на сексуални обекти и това влияе на отношението й към тях (
Неприятен е Папи (това е прякор - наричат го дядо, въпреки че е около 50 годишен) - полицаят, който скоро ще се пенсионира (става дума за ранно пенсиониране, което явно е опция във Франция), но е по-способен от всички останали (способен да проведе елементарно разследване). Неговото любимо занимание е да се жени за по-млади жени и да отглежда деца - има много. Още отначало си помислих, че той е очевидният отговор на молитвите на Мариан.
Въпреки че уж е много интелигентен, Папи разсъждава по темата за социалното неравенство и се чуди защо хората по-често не разбиват луксозните магазини, за да си вземат каквото поискат. Нямам намерение да да обяснявам в писмен вид защо подобен начин на мислене е свидетелство за глупост, но се надявам авторът да знае, че обществото не може да функционира, ако всеки просто си вземе каквото поиска от магазина.

Отвратително е това, че френските полицаи са готови да открият стрелба насред улицата, за да заловят няколко обирджии. И не - няма значение, че те са въоръжени и стрелят по тях - полицаите са длъжни за де съобразяват и да пазят околните, престъпниците - не. Това, което би трябвало да направят, ако наоколо има цивилни (включително деца), е да ги оставят да избягат и да се опитат да ги заловят впоследствие, а не да застрашат живота на хората наоколо.
Меко казано странно ми се видя и това, че полицаите стрелят, за да убият и то без последствия за тях, при положение, че хората са извършили грабеж, при което не са наранили никого. Но както и да е, напоследък се случват странни неща, свързани с полицията - не само в другите държави, а и у нас, предпочитам да не коментирам повече упадъка на тази институция.

Останалите персонажи също не са особено симпатични. Малко над общото ниво е Василе, който обаче също проявява глупост и отива посреднощ да разследва насред запустяло място, при положение, че подозира, че е в опасност.
Голям спойлер -
Не вярвам, че майка на болно или умиращо дете, би забравила за него, ако някой го замени за здраво такова. Не само френската полиция е представена като некадърна, а и френските социални служби, които са описали така наречения баща Димитри, като добър, макар и простоват родител. Той е абсолютно говедо и не може да се нарече родител.

Що се отнася до финала - имаме хепи енд, но аз лично не вярвам,
В заключение - интересно написана книга, която се чете лесно, но с посредствен сюжет и неприятни персонажи.

Аз се опитах да прочета "Мама греши" ,но я зарязах. Нищо не ми хареса.
Историята започва като пълна каша ,не  разбираш какво четеш ,героите са посредствени. Още в началото я оставих.

Скоро четох "Черните лилии" и най-хубавото за мен беше, че научих за Моне и Живерни неща, които не знаех.
Инак /аз май напоследък все недоволствам/ ама как може из градче, наброяващо 400- 500 местни жители да щъка дружелюбно куче, а никой да не знае чие е, къде се прибира. И някаква старица, живяла там вероятно целия си живот, никой не познава, не помни   коя е, каква е била. Освен от това пренасяне напред-назад във времето нещо да ми е убегнало.