В момента чета ... 90

  • 47 665
  • 743
  •   1
Отговори
# 555
  • София
  • Мнения: 12 005
Аз пък съм на "призрачна" вълна тези дни - прочетох "Момичетата от пансиона" (Симон Сейнт Джеймс) Simple Smile
Не очаквах да ми хареса толкова. Дали защото съм отпускарка, но много свежо ми дойде тази мистерия Simple Smile
Ето и ревюто ми. Слагам го в скрит текст, защото е дълго и да не заема място, иначе нищо съществено не издавам Simple Smile

Скрит текст:
Влюбих се в "Момичетата от пансиона" от първата страница!
Това е една чудесна и мрачна мистерия, съвсем не-наивна бих казала, с подходящата атмосфера и готически привкус. Честно казано, не очаквах да ми допадне толкова, защото за подобен жанр книги, където е застъпен и паранормален елемент, не е лесно да останат в рамките на сериозното, но тази конкретно книга успява доста успешно да балансира.

Действието се развива в две успоредни времеви линии , които неочаквано се пресичат.
Първата сюжетна линия се отнася до събития, случили се през 50-те години на миналия век. В центъра ѝ са 4 момичета, които учат в изолирано училище- интернат "Айдълуайлд". Това училище насред мрака и студа на Върмонтската пустош  е дом за отхвърлени поради една или друга причина момичета. Някои са бунтарки, друго обществото е заклеймило като с  проблемно поведение, трети са носели клеймото на извънбрачни. Всяко от тези момичета носи кръста на нелеката си съдба.

Втората сюжетна линия ни пренася в наши дни. Годината е 2014.  По време на ремонтни дейности в имота на отдавна изоставеното училище в кладенец строителните работници намират трупа на една от една от едновремешните възпитаниците на пансиона. Труп, престоял там повече от 60 години...
Действието тече паралелно по тези две линии. Журналистката Фиона и приятелят ѝ полицай Джейми се заемат с разследването на това убийство отпреди години. Самата Фиона има тежка съдба и се бори със своите демони  - сестра ѝ е намерена убита на територията на същото училище и въпреки, че убиецът е заловен и излежава присъдата си, Фиона все още не може да се примири и търси отговори.

През двете сюжетни линии броди призракът на загадъчната Мери Хенд, който подправя чисто детективската история с тази точна доза паранормален елемент, която прави книгата и леко готическа. Коя е била Мери Хенд, тази починала преди десетилетия девойка? Защо призракът ѝ не успява да намери покой? Защо се явява на някои хора и им казва неща, които лично те трябва да знаят? "Мери Хенд, Мери Хенд мъртва под покров от пръст студен..." Кога юношеските суеверия и историите за бродещи призраци, разказани в дългите зимни вечери престават да бъдат просто такива....

Наистина ме грабна тази зловеща история! Беше ми интересно да проследя как всички нишки от двете времеви линии се събраха накрая в открит, логичен и ясен финал.
Чудесна книга за отпуска, почивка и плаж. .
Истинско удоволствие ми достави и от я препоръчвам на любителите на жанра.

Сега почвам "тежката артилерия" с "Ноември" на любимата ми Алена Морнщайнова Heart

Както казах съм в отпуска и подбирах книгите по-внимателно и от дрехите. Знам, че ще ме разберете Joy
Дори си поръчах тук и новата на Дъгони - "Поляната" и сега ще чудя какво да захвана, но ще е Алена Blush
Отделно днес мъжът ми ми е взел от библиотеката и "Женският кръг на лейди Тан", та с нетърпение вече го чакам и него да дойде Joy

# 556
  • Мнения: 1 568
Сега чета Лунатион, приключих втората книга и Вили
Скрит текст:
ОМГ! Брайс се срещна с Рисанд ! Хахаха, снощи направо подскочих, грам не очаквах Домовете да се оплете с Дворовете, наистина! Третата книга как я чете, не я намирам за ел.четец сякаш?

След Каравал съм планувала Стъкленият трон.
Мишчицееее,
Скрит текст:
Даааа, срещна Рисанд! Хихи аз преди като ме беше питала, едва се сдържах да не ти издам, но и аз докато четох бях..... 😮😮😮😯😯😯
3тата я, четох от приятелка, не е излязла електронно още. Ако можеш от библиотека да я вземеш... И тя е шеметна!
Нямам търпение да започнеш Трона и да дадеш отзиви. Издръж първите 2-3 книги, по-детски са, личи си, че авторката е била на 16 като ги е писала... Но в един момент много хубаво тръгва поредицата. Няма толкова любовни сцени, въпреки че има любов, но е много приключенска, много заплетена, много хубава.
Не вярвах, че фентъзи поредица ще ме разплаче и като затворя страницата ще се чувствам все едно се разделям със стари приятели... Куку съм, мъжът ми каза, че не е лошо да се прегледам 😀, но много ми хареса!

# 557
  • Мнения: 601
Toffee, аз съм от харесалите Софийски магьосници, особено 2ра и 3та част, 1та е малко тромава, но не се отказвай. Някой спомена Каравал- препоръчвам с 2 ръце и 2 крака! Даже имам първите издания с онези твърдо-меки корици и си ги пазя!
На Емил Минчев съм чела само първата книга и доста ми хареса - странна смесица между фентъзи и кримка.
Fenyx, следейки постовете ти не мисля, че Змията и крилете на нощта би ти харесала.

# 558
  • Мнения: 11 784
Благодаря, Sparks, оставам си на “Колелото”, дълго ще има да го търкалям 😃.

# 559
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 187
В момента чета "Деликатност" - Давид Фоенкинос.

Прекрасна книга! Милва и успокоява, оставя те, потопен в уют и определено оставя следа в съзнанието на читателя.

Прочетох "Съдбовен път" Кристин Хана ,бях се приготвила с кърпички нали доста сте плакали на книгата.. ама мен нещо не ме трогна. Да,засяга важни теми но често казано на моменти нещата се повтаряха и ми досади. Очаквах,че на ключовите етапи от книгата нещо ще ме хване за гърлото но не. Като цяло историята е добра но авторката не успя да ме докосне и просълзи. Бих я препоръчала на някой тинейджър.

Няма как да не ме разплаче такава книга. Пречупвам всичко през собствената си призма, болката на майката ми е толкова позната, че дори сега ми се навлажняват очите.

Аз прочетох Творецът на ангели, свърших и Мастиленочерно сърце, сега съм подхванала Имало едно време... два пъти, която успя да ме завладее силно ооще от първите страници, дано не ме разочарова.

# 560
  • Мнения: 11 784
Към средата “Имало едно време ..” става доста зловещо-кървава (или така ми изглеждаше тогава, че сега съвсем пък кървави книги четох и чета). Без “Лабиринти” обаче тази книга съвсем различен прочит на цялата историята може да остане, препоръчвам по възможност да се прочете и последната книга от трилогията.

# 561
  • Мнения: 601
Тарталета, какво ти е мнението за Творецът на ангели,  че ми отлежава от години...
Довърших "Червена царица" на испанския автор със сложното име - очаквах много повече от книгата. Не ми достигаше действие, не ми достигаше дълбочина на героите, почти нищо за миналото им нямаше, освен няколко вметки тук - там. Дадох й 3 *. Със сигурност нямам намерение да чета останалите от поредицата (ако ги преведат). Сериала по книгата може да го погледна.
Четеше ми се нещо леко, разтоварващо, без драми и сериозни проблеми, и лутайки се между книгите вкъщи си взех "Игри на омраза" - знам, че има и филм, но не съм го гледала. Дано не е прекалено бозава история.

# 562
  • Мнения: 4 721
Тарталета , така е,човек пречупва призмата през своята болка и това винаги ще оставя отпечатък върху него. Но тук за мен става въпрос дали писателя е от тези,които ти влиза под кожата и независимо дали си изживял или не същата болка,да успее да ти бръкне в душата и да те накара да ревеш като малко дете. Просто талант!

# 563
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 10 073
И аз щях да питам за "Творецът на ангели". И при мен отлежава Grinning

# 564
  • Мнения: 629
Прочетох Пасажер 23 и Терапията на Фитцек . Първата е точно по мой вкус, леко извратена, с доста напрегнати моменти, няколко обрата и развръзки. Караше ме да разгръщам страница след страница. Края беше леко фантасмагоричен, въпреки че автора се постара да обясни пространно всички действия и мотиви.
За сметка на това Терапията за която имах големи очаквания, не ми хареса чак толкова много, имаше си ги психо моментите но през цялото време някак знаех за себе си какъв ще е края или поне, че ще е подобен. Приятен трилър.
Сега се чудя дали да започна със Саймън Бекет(и неговия Дейвид Хънтър, Убийства в Манхам), признавам си, че нищо негово не съм чела и не знам дали ще ми допадне стила на автора.
Другият вариант ми е Имало едно време два пъти на Франк Тилие.
Междувременно вечер преди лягане се приспивам с Прислужницата - Фрида Макфейдън, засега ми е мнопо приятна и лека.

# 565
  • Мнения: 11 784
Само да припомня, че “Имало едно време…” е втората по ред от трилогията. От авторите на психотрилъри на мен най-много ми харесва досега именно Франк Тилие, а другият, пак френски автор е Жером Лубри, като негова книга, която харесах повече от “Тайните убежища” все още я няма на български преведена.

# 566
  • Sofia
  • Мнения: 7 188
Вероятно съм изпуснала нишката, но коя е първата книга на Франк Тилие от трилогията. Благодаря!

# 567
  • Мнения: 11 784
Трилогията на Франк Тилие за Калеб Траскман е с такава поредност:
1 “Недовършеният ръкопис”
2. “Имало едно време … два пъти”
3. (Няма я още на български) - “Лабиринти”

Издателите (Ентусиаст) първо представиха втората книга (те си знаят само защо така?!?), но това е поредността, в която са написани и следва да се четат. Дори и да се пропусне първата книга, важно е - ако издадат последната (както писа една дама в темата, че се очаква), тя да бъде прочетена все пак наистина последна (вече я прочетох, на френски, надявам се да измислят начин с превода да може да се достъпи и бонус-главата, която е качена на страница на автора и до която се стига след разчитане на загадка - лабиринт, поместена в края на последната книга).

Последна редакция: вт, 20 авг 2024, 11:16 от fenyx

# 568
  • Мнения: 3 275
Докато още се споменават български книги представящи корените, да питам за "Сайбиевата невеста" на Боян Боев. Наскоро се снабдих с нея, но чета, че е много тъжна, а съм още на лятна вълна. Някакви мнения? Наистина ли е депресираща?

Ако ви е харесала "Четвърто крило," прочетете и продължението "Железен пламък". 

Невестата скоро я четох . Да подтискаща е , но ми харесва .


Днес започнах ,, Тътени '' на Цончо Родев . Междувременно на телефона чета ,, Едно лято на Крит '' на Надя Маркс .

# 569
  • София
  • Мнения: 12 005
За "Творецът на ангели" - който е чел и харесал "Смола" да не му остава дълго да отлежава Grinning
Забележителен роман, дълбаещ в болната психика на един лекар...
Ето и ревюто ми навремето (2021г) когато я четох ... 5* съм ѝ дала без забележка!

"Изключително тежък, многопластов и пълнокръвен роман, третиращ темата за клонирането на човешки същества и моралния въпрос уместно ли е човек да си играе на Бог и какви биха били последиците от подобни опити да "сложиш Бог в малкия си джоб".
Книгата буквално те засмуква в мрачната спирала на зловещото развитие на историята до самия ѝ брутален финал. Финал, който е същевременно се оказва и ново начало.
Усещането, че чета ако не брат, то поне първи братовчед на Людмила Улицка, не ме напуска. Който е чел Улицка знае за какъв стил става въпрос.
И последно.. Неминуемо правя сравнение с прехваления роман "Никога не ме оставяй" на Ишигуро, който е в същата тематика , но който поради мудността си и нищо-не-случването си не можах да избутам дори до средата ... "

Общи условия

Активация на акаунт