В момента чета ... 90

Не, не съм я чела още. Предстои ми

Имам молба. Моля някой да ми напише в скрит текст или на ЛС какво се случва в Железен пламък до края на книгата. Интересно ми е да разбера като цяло как се развиват нещата, но нямам нерви да изчета цялата книга и ще я оставям. Писна ми всяка втора дума на главната героиня да е как иска да се нахвърли страстно върху главния герой и тук там някой дракон за цвят... книгата ми се струва по-инфантилна от първа част, не мога повече

Та, до тук съм стигнала:

Ели, във Fandom имаше нещо. Или някъде другаде четох резюме на английски, мисля, че преди време бях дала линк в тази (или е било фентъзи темата), ако го намеря пак - ще ти го пратя.
P.s. Намерих, пиша на лични, надявам се на английски да ти върши работа.

Супер, колко полезно! Много благодаря!

Първа среща с авторката, историята ме хипнотизира. Пише увлекателно, без излишни описания, не отегчава.

Вече рядко чета хартиени книги, но от последните купени се откачиха страници на първо четене  - "Тихи години", "Двама братя"..., жалко. Любимата ми книга е издание от 1956г. ("Нонкината любов", ако не сте чели това бижу, поправете тази грешка), аз не съм ѝ първи притежател и е четена многократно от мен и приятели, пък всичките ѝ страници са все още здраво закрепени. Толкова ли е трудно?
Зарязах "От слънчевата страна на улицата", както и "Златният син". Пренаситила съм се на тия сюжети и въпреки желанието да им дам шанс, разумът надделява.
Слушам "Книга за Балтиморови" - клиширана скука и тя, но все пак има нещо интригуващо.

Започнах “Клиентът”на Гришам, засега не ме разочарова както повечето книги на автора.

Тогава книгите са се правели по друг начин - страниците са били на коли (с ударение на "о") и колите са  подшивани със специални конци.
Правени са така, че да оцелеят дълги години.
Сегашните книги-еднодневки с цел оптимизиране на разходите ги лепят с най-евтините китайски лепила. На никой не му пука, че изданието няма да изкара и три прочита.
Това е горчивата истина. Живеем във времената на бързата мода, бързото хранене и ...бързоразпадащите се книги.

… и бързозабравящите се книги. Или някои от тях, но пък широко рекламирани иначе.
 Жоел Дикер (без връзка с горното) не ми хареса, но съм чела най-несполучливата му (според мнения на читатели) “Загадката на стая 622”. Ако и представяната му за най-добра история за Балтиморови е скука, може би е по-добре да я пропусна…

Прочела съм три книги на Дикер и Балтиморови беше най-скучната.
Завърших  "Последната г-жа Периш" и намирам смущаващи прилики с "Прислужницата". Все едно двама души са писали домашно по една и съща тема. Положителното на книгите еднодневки е, че почнах да купувам по-малко и също така разчистих купчините с нечетени.

Не съм писала отдавна, но бях почивка и се оказа, че средно на по ден-ден и половина прочитам нова книга. Много беше интересно на плажа, да дебна кой какво чете, "Нишка" определено беше най-плажното четиво, чак направо досадно само нея да виждаш по плажа
"Ягодови обещания" и "Орехови желания" на Мануела Инуса откриха лятната серия. Цялата поредица е свързана с различни ферми в Калифорния, естествено и с борбата им да оцелеят, както и между другото с по някоя любовна история. Типични летни четива. "Езерото на тайните" и "Островът на пеперудите" на Лекси Блейк бяха следващите - застъпена е темата за насилието над брачния партньор. Доста добре написана. Хареса ми като цяло, също така и с чуство за хумор застъпени определени моменти. "Пътника без лице", последната на Никола Бьогле също ми хареса, въпреки че не очаквах преплитането на герои от предните му книги. Въпреки това ще се радвам да продължи в такъв дух. Интересни теории развива, намирам доста истини в книгите. Имаше един два момента, които ме изненадаха, но като цяло е добра книгата. "Тайната на Вила "Алба" мислех, че ще е криминале и ще се развие доста по-добре историята. Като цяло героите ми бяха непълнокръвни, имаше разни неточности, прескачане тук и там и като цяло не ми хареса изобщо. Прочетох петата книга от поредицата за "Тъкачната вила" - "Буря в Тъкачната вила" - предните ми харесаха много, но тази ми беше досадна и едва я допрочетох. Можеше да бъде в пъти по-кратка. Интересна е историята за Германия в навечерието на Втората световна война, промените в страната при изгряването на нацистката партия, но цялото повторение и описание на героите беше излишно. "Магията на морското стъкло" на Джени Хейл този път доста ми хареса. Въпреки че е типично захаросана история, нещо в нея ми подейства много добре, до степен да реша, че човек наистина може да види някакви знаци, ако открие морско стъкло В нея пише, че зеленото стъкло е знак на надежда, а аз си намерих на плажа едно малко зелено стъкълце. Може би всички ние имаме нужда от нещо подобно "Лека нощ, Джун" на Сара Джио и "Есенна магия" на Кари Елкс са си типични романтични истории. В първата се разказва за спасяването на една книжарница и написването на известна детска книжка. Втората е свързана пак с насилието над жени и историята на четвъртата сестра Шекспир. Приятен завършек на поредицата.
Всъщност от всичко, което четох, най-хубави и доста високо оценени от мен, а и препоръчвам за четене са две книги, и двете са от неизвестни за мен автори. "Порцеланова луна" от Джени Чанг - историята се развива в края на Първата световна война. Свързва две двойки - едната е французойка с млад китаец, а другата е китайка с приятел на братовчед си. Останах изненадана, че по време на войната са били водени групи китайци, които са строили окопи, траншеи за съюзническите армии. Много от тях са се занимавали с разчистването на окопите, а след това и с почистването на бойните полета. Изключително интересно, а след това рових за още информация. Оказва се, че Китай са се опитали да спечелят с това подкрепа, за да си възвърнат територии. Препоръчвам я, заслужава си всяка една страница.
Другата, която ме впечатли много е, книга за историята на Мафалда Савойска, сестрата на нашата царица Йоана - "Принцесата от "Бухенвалд" на Ана Андреу Бакеру. Авторката се е срещала със Симеон, смята се, че е провела задълбочено проучване за живота на Мафалда. В книгата е описана сцената с погребението на Борис I - това е момент, който така изящно е описан, че буквално настръхваш и сълзите ти тръгват ... Много интересна книга, не знаех много от нещата, а също така и не знаех, че е била затворена в "Бухенвалд" за измяна към Хитлер. За мен тази година тази книга ми е твърда 5/5

Прочетох "Добруджанският феникс" от Стефка Станчева - това е романизираната биография на Яни Хаджиянев - писател, журналист и общественик, роден в Каварна и живял и развивал издателската си дейност в Добрич, насочена най-вече към опазване на българската книжовност, дух и самосъзнание в годините на румънската окупация в Добруджа. Животът му е много интересен и наситен със събития и през цялото време, докато четях, се питах защо не знам нищо за този човек, защо не познавам творчеството му, при положение че е бил признат от съвременниците си, член на съюза на писателите и личен приятел с Дора Габе и Е. Багряна. Това е така, защото с идването на новата власт през 1944 г., подобно на други будни и доказали се интелектуалци и общественици, е бил отведен по списък и изчезва безследно. Скалъпва му се обвинение във фашистки подбуди, забранява се издаването на творчеството му и е обречен на забрава. Съпругата му, убедена, че е бил убит, дълго е търсила информация за съдбата му, молила е ù върнат тялото му, но така и никога не получава отговор на молбите си и до днес няма информация за последните му дни.
Радвам се, че авторката е решила да го възкреси, написвайки книга за живота му, защото има смисъл да помним тези личности, с които можем да се гордеем.
Любопитен факт е, че Стефка Станчева е сестра на Добри Станчов, известен още като Дого Танкарт, който също е написал роман за Добруджа "Белези от рая" и мисля да прочета и него.
Започнах "Поща за г-жа Бромли" от Стефан Брайс и още в началото историята ме грабна, мисля, че ще е книга точно по мой вкус.

Понеже имаше няколко последователни поста..., книга с по-автентичен дух от времената на ренесансовите художници ви бях споделил на 21 авг.
Чудя се и нали не бъркам: Дан Браун издаде Метеоритът и Крепостта преди да се захване с конспиративните си инсинуации. С които и приключи, според мен. Та онези двете даже ги имах по едно време. Различни са, естествено, съвсем други. Метеоритът, разбира се, е паднал в Арктика, намерили са го, обаче той не е това, което е. И не помня вече - дали спецотряд (хора) или косатки (животни) правеха екшъна там. Доста отдавна е било, но да кажа, че имам позитивен спомен/усещане. Както и за Цифрова крепост. Тогава това бе един друг Дан Браун - сега чета, че ги наричали "технотрилъри".

Напоследък. Попаднах пред рафт с книги на Д.Х.Чайлдрес. Аз съм си фен на тази ("конспиративна") тематика и се оказа, че не съм чел Пътеводител на стопаджията към Армагедон. Книгата е на 100 години. Беше ми интересно да сравнявам написаното някога с новооткритите факти и се изненадах, че вътре има даже политика.
За Хулиа Наваро, плащаницата и тамплиерите вече писах.
В момента чета Пу Сунлин - Истории за чародейства от кабинета на приказливия. 17-и век, апогеят на китайската класическа литература. Анонсът е за "48 новели, най-пълния подбор на български"; има такива от по една страничка. И установявам, че Пу ми е по-дружелюбен от съдията Бао. Някъде намирам поука веднага, другаде се чудя какво толкова има в "тая историйка", после пък нещо, дето се маеш ама наистина ли е било така. Но е чудесно запознанство с Драконов Китай (без драконите), и заедно с подробните полезни бележки на преводач/редактор под линия.
В стила на четивото:
А пък аз, оня със странните истории, ще кажа:
А лисицата е толкова изтънчена, представете си само нейните обноски. [Или: обезглавили един престъпник... Вече на няколко крачки встрани, докато все още се търкаляла, тя се провикнала възхитена. - Ех, че остър меч!]

Разбира се,че всичко е покрито от комунягите около румънската окупация ,където се бием за Добруджа и срещу руските братушки,които дошли “на помощ” на румънците,пак да помагат на добра воля без далавера.Та там колко интелектуалци са загинали,и ние не знаем…добре,че прочетох “Рана” да се образовам,че то май в училище доста факти при изучаване на историята са спестили през комунизма.Записвам си книгата за Яни Хаджиянев,рано или късно много български имена ще се появят и ще останат незабравени,било то от историци,писатели и нас четящите.
И аз да препоръчам едно ново име за мен-Тересе Тунген “Любов или нещо такова”.Много,много хубави разкази,даже бих казала кратки повести,за любов разбира се,за дъждовното време на север,за раздялата,за незабравената любов,която не ни напуска никога..

Темата за Добруджа неслучайно се замита под килима, защото ако се говори за нея, ще трябва да се признае приносът на Борис за присъединяването ù към България, което не е било удобно за целите на пропагандата.
"Добруджанският феникс" е първа част от трилогия, която ще бъде обединена под името "Благословената земя", втората, доколкото запомних от това, което ми разказа представителка на Лемур, ще е за Дора Габе. Гледах програмата на алеята в София и ще има представяне на 14 септември.