Отношения..

Това е направо психопатско и аз бягам от такива даже по-бързо и от тези с еднократните намерения. И аз смятам, че е добре да заявим какво търсим, а не да си играем на котка и мишка. Така моментално се отсяват тези със забивките и не си губим времето. Не е казано, че ще се получи връзка с всеки, който също иска сериозни отношения, но е добре и двамата да имат еднакви намерения пък после, както дойде.
Аз не искам дори да говоря с някой, който търси мимолетни удоволствия, камо ли да влагам ресурс в чатове и излизания.

Много ми е полезна тази тема!

Ако мъж ми изцепи такова нещо и очаква, че въпреки това ще остана и ще започна да се боря несериозното да се превърне в сериозно, ще си остане с чакането.

На мен това говорене искаме ли нещо сериозно, не искаме ли, exclusive ли сме вече, ми е много... американизирано. Когато си гледам "Сексът и градът" отново, това е едно от нещата, които са ми доста странни - да седнем, че да говорим какви сме си сега.
Сериозните отношения се усещат. Несериозните отношения "просто секс и нищо лично" още повече се усещат. И, да, няма лошо от втора-трета среща да е ясно накъде отиват нещата и, ако един от двамата не е ОК с това, да бяга овреме.
Оставам с усещането, че авторката е изръсила тази реплика, за да не излезе хлътнала, един вид, да се покаже, че е над нещата. Та трябва малко контекст...

Аз пък мисля, че винаги се е говорело за това. Помня доста ясно момента на Разговора във сериозните ми връзки. Някъде около втория месец от началото.

Не мисля, че ако го кажеш в прав текст ще е по-добре, а по-скоро да го покажеш. Не напираш да се виждате нонстоп, даваш на човека лично пространство и ако той има сериозни намерения, с времето ще задълбочите отношения и ще зачестят срещите. За начало срещи един-два пъти седмично са ОК, секс след един месец поне. Зависи разбира се какво искаш и търсиш ти. Според мен да изцепиш на първа среща "Споко, не търся нищо сериозно" е леко обидно.

Вие как разбрахте какво точно каза авторката, щото аз нищо не разбрах... Нали уж той казал, че влюбен, пък понеже не било нищо сериозно и тя му казала, че не е сериозно...
И съвсем сериозно, обърках се.

Добре, трябват разяснения. Под 'отношения' имам предвид, че сте колеги, работите от около 3-4 мес.заедно, абе не се засичате много често понеже аз съм на тази работа на 4 часа, този човек ме хареса от самото начало, дойде при мен, започна да се закача, да ме сваля, с чувство за хумор както на мен ми харесва, и аз се включих естествено, абе той е от хората, които ми допадат - лекичко, с чувство за хумор, въпреки че досега съм имала само приятелски отношения с такива.. или предимно приятелски. Та на мен ми беше приятна цялата тази игра и не съм си крила емоциите - просто че ми е приятно, развълнувано, но не бях влюбена в началото, нито съм мислела за такива неща.. ноо възможно е той да си е помислил, че нещата са една идея по-сериозни от моя страна, защото тия мои емоции са наистина силно изразявани.. не знам, наистина. Той ми е казвал, че му липсвам понеже както казах не се засичахме толкова често, в един момент даже ми каза, че мисли, че е влюбен в мен..и т.н. По неговия шеговит начин, но мисля, че беше истинско! Мисля, че наистина ме харесваше и искаше този човек в началото. Въпреки че никога не ме покани да излезем извън работа, никога не ме докосна!, което беше странно.. Междувременно беше ясно на всички, че аз след тези 3-4 месеца аз ще замина командировка на морето. Та аз заминах, вече с доста силни емоции, хубаво чувство.. и му написвах по нещо от време на време, той ми обясни, че не обича да си пише, защото това било комуникация без дух и човечност, та ми отговаряше рядко и кратко, но това не ми пречеше много на чувствата ) И в един момент му написах нещо от сорта, че влюбената накрая ще изляза аз.. Сега като ги пиша нещата ми се струва, че той.. се е 'отказал' от тези отношения преди този момент.. но и ми се струва, че тези откровеност..  не повлияха добре.. Та затова ми беше и въпроса - понеже мисля, че той е мислел, че съм по-хлътнала, и искаща нещо сериозно.. дали не е добре да се обясни това - 'спокойно, не искам нещо сериозно'.. защото това другият да си мисли, че искаш нещо сериозно очевидно плаши хората, както беше написала и някоя от вас. А от моя страна - аз не искам нещо сериозно, в смисъл - от към емоционална връзка - да, аз чувствах силна емоционална връзка към този човек, но..мен си ме е страх от обвързване, даже не мисля, че мога да се обвържа.. не мога да си прекарвам цялото време с някого.. а и в моята глава тези неща траят някакво време. Та, някакво време след като заминах той ми отговори на нещо, че трудно допускал хора до себе си, просто обичал да флиртува, което пък на мен толкова ми хареса, защото аз съм същата, и това му написах.. И мислех, че нещата ще си продължават така, написвах му по нещо от време на време, и в един момент той ми написа да продължа напред, че той бил само мираж. А на мен ми беше достатъчно само по някоя реплика от време на време и да продължавам да си чувствам това хубаво чувство.. докато се върна, и после каквото стане.. Този човек предизвика хубави чувства в мен! И да започна отношения с някой друг, някой друг едва ли ще предизвика същите! Затова не искам друг.. А и аз се бях отказала от такива отношения като цяло.
Това е в общи линии.
А, и човекът е малък, на 29.

Оооо, значи още сте в областта на мъглявия флирт. Ми не, нищо няма да стане, сори.
Мъжете са прости същества - ако имат интерес, канят на среща и тъй нататък. Ако нямат - не канят. Точка.

Той на 29 не е толкова малък и ми изглежда адекватен. Искал е нещо по-сериозно, получил е обаче насреща нещо много несериозно и според мен логично се е отдръпнал. Дамата не я знам на колко е, но май се държи като 15-годишна.

Мислиш, че той е искал нещо по-сериозно ли?   Там е проблемът - аз ако знаех, щях да подходя по-сериозно, не така хумористично каквато съм по принцип. Чувствата ги имах..

А защо да е проблем да не искаш нещо сериозно?!

Каквото искаш - искаш. Не е проблем, разбира се, всеки е свободен. Обаче става неприятно, ако другият има очаквания, на които не можеш да отговориш. В такъв случай е коректно да си кажеш ясно, за да не се подведе другият човек. И все пак да попитам авторката на темата на каква възраст е?

Ами по-голяма съм от него, календарно, но психически не съм толкова голяма.

Проблемът е, че аз не мога да знам той какви очаквания има.. не се ориентирах - дали са по-сериозни или по-несериозни..

Никога не е искал нищо сериозно. Ако беше, щеше поне на една среща да я покани. Една среща!
Значи, два месеца са 8 седмици. За това време очаквам поне 10 срещи - ето това е сериозно и нормално развитие на една връзка, след което вече е ясно за какво става въпрос.
Другото е... въздух.

Е нали ти не искаш нищо сериозно?! Тогава няма проблем. Човекът пък търси сериозни отношения, но е разбрал, че няма да са с теб.
 Вземи се прочети какви ги пишеш и се замисли какви ги вършиш, защото за жена на 30+ някак не ти приляга да се държиш като тийн...