Каквото и да е било, невинаги някой се отдръпва заради нещо казано или постъпка. Понякога просто му става ясно, че обстоятелствата не са оптимални за дадената връзка. Така че според мен излизай повече, намери си компания и гледай напред. Не мисли какво да му пишеш засега.
- Публикувана: 19 юли 2024, 14:24 ч.
- Последно мнение: 2 авг. 2024, 04:51 ч.
Отношения..
Кои са тийн нещата в това, което пиша и правя? Трябва да знам!
Той ти казал че е влюбен, друг път ти казал че не иска нищо сериозно.
Ти си му казала че си влюбена, друг път си му казала че не искаш нищо сериозно.
Всичко това в професионална среда, между колеги.
Та аз от цялата история не разбрах изобщо кой за какво се бори. Надявам се, че поне ти за себе си си наясно.
Дотук се разбира следното:
Той ти казал че е влюбен, друг път ти казал че не иска нищо сериозно.
Ти си му казала че си влюбена, друг път си му казала че не искаш нищо сериозно.
Той ти казал че е влюбен, друг път ти казал че не иска нищо сериозно.
Ти си му казала че си влюбена, друг път си му казала че не искаш нищо сериозно.
Тези игри на топло и студено са секси, но проточат ли се твърде дълго, нещата замират, поне в реалния несъвършен живот.
Авторке, огромен плюс ще ти е да си по-решителна и уверена. Не казвам, когато ти имаш чувства, да го преследваш, тормозиш и тн. Но ако интересът е взаимен, не давай двусмислени сигнали. Ако искаш нещо сериозно - кажи, ако искаш само развлечения - пак си кажи. Принцът на белия кон също трябва да знае, че е желан.
Ами не знам, аз се чудя все пак как той й се обяснява на работа, а в същото време не я кани на кафе или да излязат. В смисъл, не е срамежлив да каже такива лични неща в работна среда, а е срамежлив да я покани да излязат. И тя като иска, защо не му пусне мухата, че ако иска да отидат еди къде си след работа... Може и невинен предтекст да е някакъв, вече ако захапе, ок, ако откаже - пак ок.
Авторката хем не иска нещо сериозно, хем сума ти енергия и мисли изразходва към въпросното "момче". На 29 "момчетата" изобщо не са малки, моят беше по-млад, като се оженихме. Явно е, че авторката си го харесва, но приказва как нищо сериозно не искала. Ами ако не е искала нищо сериозно, отдавна да е спряла да го мисли, защото колко да мисли един човек за някой, към когото няма никакви намерения?
Въпросното "момче" явно изобщо няма никакви намерения към авторката, иначе отдавна да ги е показал недвусмислено. Просто си флиртува за спорта, а авторката мисли, че има нещо. Няма. Той едва ли би отказал секс, ако му се предложи, ама не изглежда като и да му се дава много зор за него. За нещо повече от секс - ц, няма нищо.
Въпросното "момче" явно изобщо няма никакви намерения към авторката, иначе отдавна да ги е показал недвусмислено. Просто си флиртува за спорта, а авторката мисли, че има нещо. Няма. Той едва ли би отказал секс, ако му се предложи, ама не изглежда като и да му се дава много зор за него. За нещо повече от секс - ц, няма нищо.
Мислиш, че той е искал нещо по-сериозно ли? 
Там е проблемът - аз ако знаех, щях да подходя по-сериозно, не така хумористично каквато съм по принцип. Чувствата ги имах..
А защо да е проблем да не искаш нещо сериозно?!
Там е проблемът - аз ако знаех, щях да подходя по-сериозно, не така хумористично каквато съм по принцип. Чувствата ги имах..А защо да е проблем да не искаш нещо сериозно?!
Не е никакъв проблем.
Проблем е, че хора, мъже и жени, но все пак повече жени, не знаят какво искат. Защото всъщност желанията на жените са доста комплексни и променливи във времето. Та чуденето е какво точно да поискат в дадения момент.
За да могат да продължат с исканията възможно по-дълго, докато осъществят и останалите
Друг проблем е разминаване на желанията / исканията.
Докато стандартния мъж, разбере ли, че няма да се получи, той прехвърля надежди и ресурси нататък.
А стандартната жена влага усилия да промени ситуацията, да я нагоди според постоянните си желания.
И на мен ми е полезна темата
Научих, че когато мъжът заявява сериозни (?) намерения - лъже. А когато заявява несериозни (?
), е искрен.При жената - обратното
Даже да заявява несериозни, то тя вече е планирала поне до детските градини на децата, а в повечето случаи до разпределяне на наследстото според характера им 
Според мен мъжът (какви момчета на 30?) си е прекарвал приятно в неангажиращо флиртче, с идеята, че всичко има срок на годност и тя ще му се махне от главата, щом замине на командировката. Тя пък се увлякла (не съвсем от нищото - пускал й е въдички за чувства, все пак). От разстояние и по телефона, като няма възможност за големи циркове, я е резнал.
Авторката пък няма опит, увлякла се е доста от сладки приказчици (доколкото разбирам, секс не е имало, май дори целувчици), и сега си мисли, че ако се беше поднесла на лесна тепсия, щеше да е друго. Като кажеш, че искаш насериозни отношения, авторке, ще получиш точно това, и ти точно това си получила. Не знам защо си мислиш, че безкрайно щяхте да се шегувкате, ако му беше заявила, колко си неангажираща. Пак щеше да му доскучаеш, може би дори по-бързо. Неангажиращите отношения изискват зрялост и хора, които знаят какво искат. Ти уж искаш неангажиращо, но всъщност доста си се ангажирала с тези отношения.
Авторката пък няма опит, увлякла се е доста от сладки приказчици (доколкото разбирам, секс не е имало, май дори целувчици), и сега си мисли, че ако се беше поднесла на лесна тепсия, щеше да е друго. Като кажеш, че искаш насериозни отношения, авторке, ще получиш точно това, и ти точно това си получила. Не знам защо си мислиш, че безкрайно щяхте да се шегувкате, ако му беше заявила, колко си неангажираща. Пак щеше да му доскучаеш, може би дори по-бързо. Неангажиращите отношения изискват зрялост и хора, които знаят какво искат. Ти уж искаш неангажиращо, но всъщност доста си се ангажирала с тези отношения.
А защо трябва да казваш нещо от начало, и изобщо
ти самата дали знаеш, какво точно искаш от конкретния мъж? Нещата се случват спонтанно, връзката или се развива или не. А като го опознаеш, може ти да прецениш, че не става.
Така че, такива разговори са абсолютно безпредметни отначало.
ти самата дали знаеш, какво точно искаш от конкретния мъж? Нещата се случват спонтанно, връзката или се развива или не. А като го опознаеш, може ти да прецениш, че не става.
Така че, такива разговори са абсолютно безпредметни отначало.
Според мен пък е импотентен. Да те харесва жена, да сте свободни и да не я поканиш на среща? Тя трябвало да си мръдне пръста да направи нещо?! Какво нещо например, да го чака с букет пред офиса ли? 
Ама и аз имах емоционално привързване! Силно! Имаше го хем сексуалното, хем много хубаво чувство на обич се породи! Даже не съм чувствала такова към момче преди, даже към никого не съм чувствала баш такова!
В моята глава щеше да е идеално закачките да продължат! И после.... не знам, да станем по-близки.. продължението ми е неясно.. Може би това е проблемът! От закачките не знам точно накъде трябва да продължат нещата, защото мен закачките ме устройват прекрасно!..
Иначе за мен най-нормалното нещо, когато някой те харесва, е да си намира всякакви поводи да те докосва! Сред такива хора съм била, затова и ми е странно как той почти хич не го направи..
В моята глава щеше да е идеално закачките да продължат! И после.... не знам, да станем по-близки.. продължението ми е неясно.. Може би това е проблемът! От закачките не знам точно накъде трябва да продължат нещата, защото мен закачките ме устройват прекрасно!..
Иначе за мен най-нормалното нещо, когато някой те харесва, е да си намира всякакви поводи да те докосва! Сред такива хора съм била, затова и ми е странно как той почти хич не го направи..
Прочетох няколко пъти и разбирам следното: те двамата са се закачали, шегувкали са се, пускали са си лафчета, кой на кого липсва, как си пасват … За мен абсолютно ненормално отношение между колеги, дори и да са млади и необвързани.
През цялото това време тя се е чувствала специалното другарче, харесвана, желана. Започнала е да си фантазира неща и сама си е провокирала очаквания и чувства. Искала е той да стане по-активен, инициативен, да я докосва! (Бе как давате да ви пипат хора, които не познавате, че и колеги). Обаче в същото време яко я е шубе. Идеята е била ей тия закачки да продължат, да има докосване, ама да не е нещо сериозно. Нещо като “само половината, че да не е цяло е…” (простете за просташкия пример).
В неговата глава през това време се е въртяло горе-долу същото. Щото кой се шегувка и закачка с някого ей тъй за лафче, от чувство за хумор и добро настроение?? На работа? Кой бе?!
Разликата е била в това, че той е искал “целия”.
Тя заминала без да е станало нещо. Той си останал там и си продължил живота. Тя, обаче продължила със закачките и писането. В този момент тоя е объркан. Той не знае защо тя се държи така. Дава му надежди, показва му желание за докосване и после … “Чаооо” … “Привет от Морето, тука е много хубаво … “липсва ми да се шегувкаме и закачкаме.”
И той си казва “А бе я у лево! Лензи ми се тука няколко месеца, не си мръдна пръста нещо да направи сега ми обяснява, че май щяла тя да излезе по-влюбената”
Мило момиче, той този твой страх го знае много добре. И ние го видяхме. Намираш се в прекрасна възраст. Би трябвало и да искаш, и да можеш и да знаеш как. Това, което си показала е, че не знаеш какво искаш, не можеш и не знаеш как. Сега стоиш и се чудиш защо се е отдръпнал. За мен тия шегувки и закачки между 30 годишни колеги са толкова инфантилна работа, че мога да ги изтърпя максимум две седмици пряко сили. След това нещата тръгват на там, на където ще тръгват. Една 30 годишна жена трябва да може да вземе всичко, което поиска. Така можеш вечно да се шегувкаш и закачкаш с 60+ годишния си колега Дянков, който има мерак ама само ще плакне окото и знае, че нито ти, нито той ще излезете от шегувката. И ти няма да му пишеш след работа, защото след работа всеки си отива по къщЯта, той при децата и внуците.
Никое момче, а и никое уважаващо себе си момиче, няма да се изкефи на “Спокойно, не искам нищо сериозно”. Саманта е само една и живее в сериала. В живия живот имаме само секс и имаме някакви по-задълбочени отношения. Където някой е започнал да се декларира като влюбен не може да имаме несериозност. Влюбването преминава през сърцето, имаме емоционално обвързване. Сърцето не работи така, то не тупка само на шеги и закачки, не можеш да му кажеш тупкай тука само до 145 удара в минута, успокойсееее … То иска да може и да бие лудо, да трепери и да се вълнува.
Не вярвам да си на повече от 30. До сега животът щеше да ти е ударил няколко задвратника и съвсем нямаше да ти е тъй леко да се шегуваш със сърцата.
През цялото това време тя се е чувствала специалното другарче, харесвана, желана. Започнала е да си фантазира неща и сама си е провокирала очаквания и чувства. Искала е той да стане по-активен, инициативен, да я докосва! (Бе как давате да ви пипат хора, които не познавате, че и колеги). Обаче в същото време яко я е шубе. Идеята е била ей тия закачки да продължат, да има докосване, ама да не е нещо сериозно. Нещо като “само половината, че да не е цяло е…” (простете за просташкия пример).
В неговата глава през това време се е въртяло горе-долу същото. Щото кой се шегувка и закачка с някого ей тъй за лафче, от чувство за хумор и добро настроение?? На работа? Кой бе?!
Разликата е била в това, че той е искал “целия”.
Тя заминала без да е станало нещо. Той си останал там и си продължил живота. Тя, обаче продължила със закачките и писането. В този момент тоя е объркан. Той не знае защо тя се държи така. Дава му надежди, показва му желание за докосване и после … “Чаооо” … “Привет от Морето, тука е много хубаво … “липсва ми да се шегувкаме и закачкаме.”
И той си казва “А бе я у лево! Лензи ми се тука няколко месеца, не си мръдна пръста нещо да направи сега ми обяснява, че май щяла тя да излезе по-влюбената”
Мило момиче, той този твой страх го знае много добре. И ние го видяхме. Намираш се в прекрасна възраст. Би трябвало и да искаш, и да можеш и да знаеш как. Това, което си показала е, че не знаеш какво искаш, не можеш и не знаеш как. Сега стоиш и се чудиш защо се е отдръпнал. За мен тия шегувки и закачки между 30 годишни колеги са толкова инфантилна работа, че мога да ги изтърпя максимум две седмици пряко сили. След това нещата тръгват на там, на където ще тръгват. Една 30 годишна жена трябва да може да вземе всичко, което поиска. Така можеш вечно да се шегувкаш и закачкаш с 60+ годишния си колега Дянков, който има мерак ама само ще плакне окото и знае, че нито ти, нито той ще излезете от шегувката. И ти няма да му пишеш след работа, защото след работа всеки си отива по къщЯта, той при децата и внуците.
Никое момче, а и никое уважаващо себе си момиче, няма да се изкефи на “Спокойно, не искам нищо сериозно”. Саманта е само една и живее в сериала. В живия живот имаме само секс и имаме някакви по-задълбочени отношения. Където някой е започнал да се декларира като влюбен не може да имаме несериозност. Влюбването преминава през сърцето, имаме емоционално обвързване. Сърцето не работи така, то не тупка само на шеги и закачки, не можеш да му кажеш тупкай тука само до 145 удара в минута, успокойсееее … То иска да може и да бие лудо, да трепери и да се вълнува.
Не вярвам да си на повече от 30. До сега животът щеше да ти е ударил няколко задвратника и съвсем нямаше да ти е тъй леко да се шегуваш със сърцата.
Според мен пък е импотентен. Да те харесва жена, да сте свободни и да не я поканиш на среща? Тя трябвало да си мръдне пръста да направи нещо?! Какво нещо например, да го чака с букет пред офиса ли?
Напоследък мъжете са подложени на много голямо “наблюдение” във връзка с отношенията си с колежките на работното място. Не само в международен план. Нали разбирате колко лесно едно такова натискане, докосване и подобни на работа може да бъдат обявени за сексуален тормоз? Аз ако съм мъж никога няма да направя първата крачка към жена, с която отначало ни е свързвала само работата. След като и двете страни са заявили интерес ще изчакам жената активно и по собствена воля да поеме инициативата. Трябва да има едно ясно заявено “да” от нейна страна за да не ме обяви един ден за насилник. Много често тук във форума четем за интимни отношение между колеги и как след приключването им започва да има непоносимост и се чудят кой да се махне, как да се махне.
Освен това всички тук искаме мъжете да се държат по мъжки, да имат определен тип поведение. Е да, ама децата учат чрез наблюдение и имитация. Как според вас едно момче, заобиколено от леличКИ и възпитателКИ в градината, учителКИ в училище, лекарКИ, продавачКИ, логопедКИ, тирапевтКИ вижда този мъжки модел на поведение за да го има за пример и имитация? Когато бащата е само вечер за няколко часа вкъщи (понеже нали искаме той да може да издържа семейството и е негово задължение) от къде момчетата виждат модела на поведение?
Както и да е, да не отклонявам повече темата.
Дописвам, виждам, че авторката е писала:
Разбирам те, че си имала очаквания и представи. Ако мъж напише във форума, че е искал да продължи да флиртува и се закача с момиче, че не знае какво ще стане, и че закачките го устройват, той щеше да бъде поруган и разкъсан в този форум. На това му се вика игра с чувствата на другия, щеше да има реплики от рода на “порасни” и щеше даже за използвач да бъде обвинен.
Не, че на тебе ти ги спестиха, но я няма тази жестока безмилостност. Може би не знаеш какво искаш и за това не разбираш нито какво се случва, нито защо.
При всички случаи ти желая щастие и баланс.