Какво се случва ПРЕДИ менопаузата? Да споделим и да обсъдим. Тема №28

И без да съм патка, в последните години много слушам тялото. Наистина си казва какво кога иска, каква храна, какво да пие... А и философски добре действа вглеждането в себе си

Хм, малко прекалено ми звучи хранене в 5 часа прозорец в продължение на години ако е нонстоп... Най-малкото, не вярвам че някой може за толкова кратък интервал да изяжда достатъчно храна и то винаги, та освен всичко друго и вероятно недохранване.
На мен ми допадат обясненията че в различните етапи от цикъла нуждите са различни и не бива нонстоп дълги фастове специално за жена. Логично звучи, няма как да не се отрази, то не може един хормон да променяш и другите да не мръднат. Доста автори има напоследък които обръщат внимание на това, сега то ясно че е тренд и всеки гледа да го яхне, но не мисля че е само това.

Lemy, да, и двете
37°C ON, защо е такъв прозореца, самата диета е известна като войнската диета (fast 5/warrior diet), може би затова.
А относно това дали е свързано храненето с проблемите с цикъла, всичко е свързано, всеки един процес в нашия организъм е свързан. Човек е това което яде, храната е енергия, глада е стрес. Това че се чувствах добре в началото е било само заради стресови хормони, като отговор на организма ми да ме държи в добра кондиция докато се боря с проблема, който ми е създал този стрес. Само че аз сама съм си създавала проблема, като съм гладувала eжедневно, при това с години. Мислех си тогава, че това е моя начин и бях толкова доволна от себе си.  После идва момента в който тялото ми изнемогва, защото цял живот на стресови хормони не се живее, те са за кратко и за рядко ползване . Цикъла за една жена е като барометър за последващи проблеми.

А, ок, не бях чувала за такъв режим, звучи ми радикален.
Не споря, че процесите в тялото ни са свързани. Само мисля, че базирано на всичко, което сподели, не може да се заключи, според мен, че точно това с храната е причината за състоянието ти. Cheers

Ама интервално хранене и да се умориш от глад са две отделни неща... Знам че повечето хора го имат че "ей на, ще ям един път по-малко за деня, значи намалям храната драстично, не мое да не отслабна", но то изобщо не е това идеята. Даже изобщо не го считам за "диета" точно в такъв смисъл. Трябва да си се яде достатъчно, то иначе просто няма как да не навреди. А при продължителен глад и стрес си е така наистина - репродуктивните функции не са приоритет а оцеляването... Те и други неща страдат а не само половите хормони, щитовидната също може да се влоши от системно недохранване.

Преди 14 години гастритът ми се беше обострил толкова много, че един месец нищо не можех да хапна, едва едва по някой картоф и варен ориз. Даже и водата не можех да усетя. Естество отслабнах без да го искам и цикъла ми спря за месец два. Та така, когато трябва да се оцелява, размножаването остава назад.
Мислила съм как хората от конц лагерите, след толкова глад и болести и лишения, са успяли да се възстановят, че и деца да имат.

Аз мисля,че поне стъ пъти съм писала каква е моята панацея за кг и тя е закуската изяж сам, обяда раздели с приятел, вечерята дай на врага си. Та извън шегата ,просто не вечерям. Не се лишавам от нищо, просто гледам да не ми става тежко. А такова хранене в прозорец между 17 и 22 часа ми се струва издевателство над организма.

Неслучайно са я кръстили "военната диета". Да си на война и да се биеш е едно, в нормално време постоянен такъв режим наистина е убийство за организма.
В лагери, на война, в периоди на недоимък и блокади със системно недохранване  на много жени им е спирал цикълът. Има го в множество свидетелства и данни от концлагерите. Оцеляването е на първо място. Размножаването - ако оцелееш.
Ако са успявали да оцелеят и са попадали в нормални условия на живот, цикълът се възстановявал.
При анорексия цикълът също спира.

Същото ми се случи и на мен, макар и с друг режим. И и аз от Рейпитките разбрах защо пулса ми не падаше под 90-100 тогава, хем пиех лекарства за него, а то съм карала само на адреналин.

Е не става като нещо не ти понася, да натискаш да си на такъв режим, че и с години.
И аз съм от години на ВМНВ (над 6 години) и на интервално хранене (аз и цял живот не закусвам защото не съм гладна сутрин, сега просто са ми изрично 2 хранения), с от време на време и по-дълги фастове - по денонощие, а много рядко и три. Ама за мен такъв режим е екстра, а пулсът ми дето с него сравнявате ако ви кажа колко е в покой... ще помислите че съм пила едно малко за успокояване Спрях да имам мигрени, от акне и от болежки се оттървах, няма паднали батерии, няма мозъчна мъгла - е как да се оплача? Инсулина и теглото, заради които всъщност започнах, няма изобщо какво да ги споменавам, казвам само другите бонуси.
Но като ям - ям, а не да се мъча недохранена. Просто си изяждам храната на два пъти за деня а не да я дъвча по малко цял ден.
Ако се чувствам по описания от вас начин - да ми е зле, да имам сърцебиене, стрес, глад и незнамсикакво - ами няма да стоя на такъв режим, той трябва да се промени.
Тая войнска диета съм я срещала, но тя май наистина не е предвидена за дълго време а за сваляне на тегло, запомнила съм само че е интервално хранене но нямам спомен имаше ли други ограничения. Но аз ако ям 2 пъти толкова близо едно до друго, ще остана недохранена със сигурност, защото за второто хранене няма да съм толкова гладна и ще ям малко... а това не ме устройва. Основно това е проблем при фастовете, ако човек действително допусне или пък нарочно яде прекалено малко.
Сега се опитвам да варирам поне интервалите през различните части на цикъла, но често се усещам че по инерция пак карам както съм свикнала. Основният ми успех по този повод е че ако правя по-дълъг фаст изрично е в естрогеновата фаза, в началото, а в никакъв случай към края когато трябва прогестерон. Пак е нещо
Други режими съм пробвала преди години, то хем и като по-млад човек повече "носи" на тормоз, но нито един не ми пасна особено, нито пък съм сваляла съществено.
Та всеки да си преценява за себе си кое как му се отразява. Аз няма да тръгна да казвам на другите как с еди какво си не ми е било добре и да не го пробват и те. На тях пък може да им е точно. То ако едно вършеше работа за всички, представяте ли си колко лесно щеше да е

Аз точно защото не гладувах, а си изяждах калориите в прозореца, си обострих ужасно гастрита и рефлукса. До такава степен, че нищо не можех да хапна без болка. Това е най-лошият режим, който съм пробвала и който ми е навреди най-много.

Лени, от какво се вдига пулса?

На мен ми става лошо ако няма въглехидрат в храната - ама хубав, засищаш въглехидрат.
Преди с ВМНВ и калориен дефицит отслабнах много /-40 кг/ и се разболях. Проядох НОРМАЛНО и върнах всичко в сланини. Сега ако ям само готвени зеленчуци и месо ми става лошо и ме пъне да повръщам.
Идеята да не ям въглехидрати ми е неприятна и усещам, че тялоо ми се противи на диети и издевателства. Еми така ще е явно - дебела ще съм! Слабичката ми баба почина на 58, другата дето бе едра, пълна и тромава - почина на 95, нивгаш не пила лекарство. А дано имам късмет!

Е, съвсем без въглехидрати не съм и пробвала. То досущ без, не знам дори възможно ли е, та едва ли точно това имаш предвид. Но и на най-строгото кето не съм фен, а просто ниски да са си има къде да наместиш по нещо. Те в крайна сметка и 100тина грама нетни на ден пак минават към ниските... Вече на кой с колко му е най-добре, това е отделно.
Пък и вкусово ми допада такова хранене, това също не е малък фактор да ми е комфортно с него, на друг може и да не му харесва, както пишеш и ти.
Аз мога и с малко въглехидрат, мога и с повече но многото да не е за постоянно. Едно поне 80-90% от времето ако се храня както си ми е по режима, през останалото каквото и да правя не ме събаря. Така че от време на време си позволявам храна извън режима или по някоя бира с приятели. Или на гости мога да не създавам драми на домакинитте заради режима си. За мен това  едостатъчно разумен подход, чак светица и мъченица няма да ставам
Аз свалих 20тина с такова хранене (имайки и такива изключения а не нонстоп само режимно), но дефицит не съм гонила никога, ядях си стабилно и обилно, колкото ми се яде, аз апетит си имам и гладна не стоя. Ама имах инсулин да свалям, съответно паднаха и килограмите като се вкарах там в ред. Фиданка не съм станала, просто си възвърнах пропорциите които бяха нормални за мен, ако и самите числа пак да са по-големи от преди.
Ако спре да ме устройва, ще търся друг вариант. Но дано да не е скоро... че кой знае колко неща ще трябва да изпробвам в търсенето.

При мен от глад и липса на необходимите въглехидрати.
Аз като отрежа въглехидратите, и спира да ми се яде, направо ми се гади от храна.
Доколкото разбрах, от ниския кортизол е така.
Поне три години изкарах на много стриктно много ниски въглехидрати. В началото се чувстваш много добре, всичко е цветя и рози, отслабваш, еуфория, мислиш че е панацея и  решава всички проблеми. След като се разкапах, вдигнах въглехидратите от кореноплодни и варива, на нещо на палео, и положението беше приемливо с години. От пременото обаче качих 8  кг.
Сега, ако не ми се беше вдигнала захарта, никога нямаше да си го причиня отново. Но заради дълъг стрес и 6-месечно отпускане с въглехидратите, така се получи, качих и още 2-3 кила.
Сега само се ослушвам да не се се върнат проблемите отново, и дебна за симптоми.
Като за начало отново спря да ми се яде, 4 кг съм надолу, което е добре, но ще изкарам така още месец- два, и искам да си почна Зоната.

Значи не съм само аз. При мен, колкото и да е странно, приемът на въглехидрати се отразява на съня. Ако ги включа на вечеря, спя по-добре.
И умерен прием на плодове трябва да има. В противен случай се появява глад за сладко, а аз захар не ям повече от 20 г.