Помощ за приятелка - как?

Сякаш не тя се нуждае от помощ, а вие. Осъзнайте, че човек, който иска да си помогне действа, не само по телефона да иска съвети от непрофесионалист (имайки предвид лекар). Щом толкова се притеснявате, дайте и съвет да отиде на доктор и да търси отърване от килограмите си. А ако не предприеме нищо, ами единствено може да я пратите на психолог. И при недействие от нея-чао!

Честно не знам как да ѝ помогнеш. Зад дългото неработене колкото и да е желано се крият много проблеми: рано или късно те поставя в зависимост от мъжа ти, взема ти изцяло възможността за собствени решения и действия. Не познавам жена на обикновен мъж с ограничени доходи, която да е доволна в дългосрочен план.
Дългото неработене ти взема социалните контакти, ограничава ти комуникационните способности, прави те един скучен човек, който няма какво да сподели и да разкаже в края на деня.
Непрестанното работене на мъжа вреди на тяхните взаимоотношения. Има моменти, в който той е на ръба на силите си и наистина не разбира как тя може да е изморена.
Допълнително приятелката ти не харесва фигурата си, от там е недоволна защото: заради детето не вижда как ще тръгне да прави спорт, заради финансовите ограничения не вижда как ще тръгне ни фитнес. Когато човек не обича себе си няма как да обича и останалите.
Тя търси от теб съвет, но не го намира. Дали, защото очаква конкретен съвет ние не знаем. Със сигурност обаче, ако двете имате еднаква настройка проблемите ще продължават да бъдат нерешими. Обикновено е така. Човек избира за приятели хора, които са изтъкани като него. За да види друга гледна точка и решение приятелката ти трябва да потърси съвет от друг, от някой различен, с друг мироглед. Той ще види неща, които двете не виждате.
Приятелката ти звучи като човек, който да и в главата си. Сърцето има свойството да вижда нещата по-хубави отколкото са, а главата ги прави на половина. В това сте различни. Ти виждаш семейството ѝ със сърцето си, тя го вижда с разума. Точно за това тя смята неща за уместни и неуместни и слуша мъжа си какво казва, а не гледа какво прави. Ако можеш да я обърнеш да вижда със сърцето, а не с главата си ще бъде някаква помощ.
Друга малка стъпка би била да си подобри фигурата без магично хапче. Може да започне да прави спорт вкъщи, може да започнете да тичате задно. Не знаем какви са ви отношенията, децата, за това не мога да дам конкретни предложения. 30 мин на ден даже с дете са постижими и има достатъчно тренировки в YouTube. Ако успее да се дисциплинира и да не се отказва, после промени храненето си този спорт ще ѝ се отрази не само физически, но ще я раздвижи ментално. Може да си фантазирам, но ми звучи като зациклила на едно място от много дълго време, дори мързелива. Физическата активност ще я накара да разбере, че нищо не е така изморително както лежането на дивана.
По отношение на работата не мога да предложа, защото не се ориентирам от написаното. Ако не искаш да работиш не могат да те накарат. Ако искаш да работиш, но никога не си работил няма да те вземат. Ако все не те вземат или не търсиш където трябва, или не го правиш както трябва или търсиш това, за което няма да те наемат. Лично аз съм гледала достатъчно дълго дете, понеже така е било нужно и доброто на детето ми е било винаги приоритет. Не съм имала финансови ограничения и въпреки това усещането да похарчиш собствените си пари е незаменимо! То е като да носиш луксозно бельо - никой не знае какво имаш под дрехите, но ти се чувстваш прекрасно! Ако успее да се запали по тази идея.
А може би приятелката ти действително е непоправима готована и ако не желае никой не може да ѝ помогне. Поне ще знаеш, че си опитала.

Голямо самарянство, голяма загриженост. Гледай си твоя живот, авторке! Супер много не харесвам такива, които се бъркат в чужди животи.

Аз пък не мисля, че приятелката й търси съвет, тя просто я ползва за кошче за душевни отпадъци, че психолога струва пари дето и без друго ги няма.

Няколко пъти написах, че не се бъркам на своя глава. Не съм им звъннала на вратата да им казвам какво да правят. За кг съм препоръчала лекар - ходила е, всичко е наред, но му е ядосана, че не е изписал хапче за отслабване. За работата също говорим и давам примери (самата аз работя на 2 места), дори съм давала идеи за надомна/почасова работа. Проблемът е, че съветите ми явно не я устройват, защото няма лесен вариант. Не иска да ходи на психолог.
Дори и на някой да му се струва, че кифлее, на нея явно и тежат разни неща, защото чедто плаче и е разстроена. Не разбира обаче, че тя сама може да си помогне. Това беше и въпроса ми.

На колко е бебето?

Скоро стана на годинка.

Т.е. тя по принцип не е работила, мъжът ѝ е бил наясно и ок с това. И след като вече има бебе, точно сега всички я натискате да го остави, току що навършило годинка и да тръгне на работа...
Не ми се вижда логично, освен ако наистина нямат какво да ядат.

В конкретния случай, щом търси съвет от вас и вече сте го дала, отклонявайте въпроса, когато пак го повдигне и не им се месете.

Авторката не се бърка.
Набъркват я нея.

Авторке, да не би да си свекървата?

😁 Готино предположение, но не, не съм.

Я ни разкажете малко за себе си, че постът ви въобще не звучи като пост на приятелка. Имате ли мъж, а дете? Разбрахме, че слугувате на две места. Знаете ли въобще какъв труд е да се обгрижва бебе и също партньор, а и да се намира време естествено  и за себе си?  Мъжът, както прочетох, работи много и е изнервен. Едва ли си е счупил краката да помага вкъщи. Тя работи 24/7, а вие, пак ви питам, минавали ли сте през родилното отделение? Съветите ви са неадекватни, не се бъркайте в чуждите семейства, защото е много грозно.  Разкажете ни за вашия живот, защото съвети трябва да дават хора, които със себе си могат да докажат успеха. Другото е плюене и избиване на комплекси, както пише в един пост. Дайте да видим какво сте постигнали дотук, че сте толкова убедена кое е правилно и кое не за приятелката ви. Не сте никаква приятелка щом искате жената да си зареже детето на годинка. Мястото на бебетата е в семейна среда и няма педиатър в света, който да твърди друго. Грешката на майката е единствено, че мисли такава като вас за приятелка. Вместо да разнасяте жената по форумите, се отдалечете. Вие не сте част от това семейство.

Ама разбира се, то тва обгрижването си е работа на пълен работен ден. В някои случаи до навършване на пълнолетие на бебето от 48 годишна възраст (цифрата не е печатна грешка). Хайде по-сериозно, милиони жени гледат по 1-2-3 деца и ходят и на работа.

Наистина има хора, които просто искат да вентилират проблем, а не да търсят решения. В този случай, разреди контактите. Това, което мен ме безпокои обаче, е че това описание, което сте направили никак не е приятелско.
Вие не искате да и помагате. Вие също искате само да мрънкате каква лоша, мързелива жена е тази, пък как мъжа ѝ я носел на ръце.
Хубаво е да не съдите, а да гледате себе си. Ако някой душеприказчик ви идва в повече, игнорирате и не си вдигате телефона. Или си търсите оправдания. И се нуждаете от почивка една от друга.
И се замислих как при криза повечето хора имаме навика да "циклим" с едно и също нещо, докато се лекуваме - дали ще е развод, дали ще загуба на близък, дали ще са семейни проблеми ...
Дано приятелките ни да не ни "носят" въпреки, че мислят, че ставаме досадни.

Аз също мисля, че сте се набутали да разчиствате чужди килери и да изтръсквате прашасалите им торбички.
Щом сте приятелки, пийте си кафето, забавлявайте се, отидете някой път на концерт, в мола, но да променяте някого, да му давате съвети, пък той да ви ги иска, но да не прави нищо, но в същото време пак има нужда от съвети, мъжа, работата, детето... уф! уморително е!
Вие от къде знаете, че държите решението на всички проблеми?