Мисля, че и за двете ви ще е полезно да се дистанцираш. Видимо те дразни, напряга и я презираш - мързяло я, не искала пръст да помръдне - е, кой говори за приятелка така? Усеща се това отношение, и опитите ти да си ментор пак са изкривена динамика. Или я приемаш каквато е, или се отдръпни. Дърт човек с разговори няма да промениш, не си ѝ родител, а тя не е дете. Няма нужда да се "жертваш" и да си избиваш комплексите върху нея.
Редактирам, за да допълня още нещо. Мъжът и я гледа като принцеса, наистина. Нямат ежедневни зверски скандали, веднъж се е случило да и повиши тон и да и каже, че трябва да върши малко работа в къщи и да започне да работи в първия удобен момент, когато пуснат детето на градина, а не точно ей сега в момента. Започна да и отказва някои неща, заради финансовите проблеми. Не знам дали се поставяте на неговото място - има сума Х на месец, ни повече, ни по-малко. Нормално е той да се опитва да приоритизира разходите. А на нея за пари не и се говори, напряга се и ми се оплаква, че отказал това и онова.
