Не пиша в подобни теми, нооо тук хем ми е смешно (ох, ах, чувства, личи си и т.н )и това не са 15/16 годишни тинейджъри, хем ми е жал за "половинките", хем си мисля, божее колко мъка има на тоя свят.
- Публикувана: 24 юли 2024, 21:23 ч.
- Последно мнение: 29 юли 2024, 11:57 ч.
Винаги ще има утре..
ако беше това- да е забравено до сега, ама..Когато е трябвало - сме се плющяли.Няма как да се държим за резерва, виж за самочувствие - може. Да си знаеш, че има още някой който те обича. А чувствата са взаимни. Личи. За всички. Няма смисъл да го мисля повече, знам.
И щом виждаш, че няма смисъл, какво го мислиш? Или наистина ракията ти дойде в повече снощи?!
Егати тъпата тема...
Имала съм един-единствен такъв мъж в живота ми. Бях на 15, той на 17. Бяхме заедно близо 2 г. Детска любов, изгаряща, а преди това бяхме израснали заедно. Решихме, че сме малки и трябва да опитаме и други връзки. Разделихме се, срещахме се с други хора повече от година. Но все си бяхме близо,защото животът ни е такъв. И двамата страдахме от раздялата. Буквално усещахме кой какво мисли,какво чувства. Събрахме се и днес сме заедно от 32 г. и имаме 5 деца, а връзката ни продължава да е точно толкова силна.
Като жена, която е била във връзка, знаейки, че друга е била повече обичана от мен (но не са им се получили нещата) и в която връзка те двамата продължаваха една подобна невинна комуникация, ми е много мъчно за настоящата ти половинка. Честно. Не ти го пиша, за да ти стане гадно, или за да съм зла, а защото е жестоко от твоя страна.
Ако сегашните им половинки стоплят, че тия двамата още "мислят за отминалото време" може да последва поне един развод. Като я чета толкова е налапала въдицата, че ако "приятелят" й звънне за една извънбрачна афера и белята станала. Тя емоционално вече мами партньора си, до физическа изневяра стъпките са много малки.
ако беше това- да е забравено до сега, ама..Когато е трябвало - сме се плющяли.Няма как да се държим за резерва, виж за самочувствие - може. Да си знаеш, че има още някой който те обича. А чувствата са взаимни. Личи. За всички. Няма смисъл да го мисля повече, знам.
Еми щом толкова се обичате и ви личи, кофти, че не можете да сте заедно. Не виждам защо, но вие си знаете.
Но да знаеш, че хората не случайно казват "Дето е текло, пак ще тече". В смисъл, не че нещо ще стане да се съберете, но сума ти народ таи щения и би се праснал с някоя бивша за старото врвме. То затова настоящите половинки недолюбват бившите и са нащрек, ако се мотаят наоколо и си мятат белтъци, та чак си личи.
Няма какво да се каже, освен да гледаш да не останеш от два стола по средата. Ако този мъж беше чак толкова влюбен и той, щяхте да сте заедно.
Общо взето чувството да си с един, пък да искаш друг е неприятно, спор няма. Но ми се струва, че любовта ти по-скоро е несподелена.
Дано да няма и деца замесени в тази драма.
Но да знаеш, че хората не случайно казват "Дето е текло, пак ще тече". В смисъл, не че нещо ще стане да се съберете, но сума ти народ таи щения и би се праснал с някоя бивша за старото врвме. То затова настоящите половинки недолюбват бившите и са нащрек, ако се мотаят наоколо и си мятат белтъци, та чак си личи.
Няма какво да се каже, освен да гледаш да не останеш от два стола по средата. Ако този мъж беше чак толкова влюбен и той, щяхте да сте заедно.
Общо взето чувството да си с един, пък да искаш друг е неприятно, спор няма. Но ми се струва, че любовта ти по-скоро е несподелена.
Дано да няма и деца замесени в тази драма.
Какво да изживеем? Минали сме пред всички етапи, само дете нямахме.
Ами съберете се, направете си и си живейте щастливо!
За какво е темата, какво означава заглавието, нищо не разбирам. За всички си личало, че имате чувства, ама не ставало въпрос за любов, имате си други половинки, ама мислите eдин за друг, ама не можете да сте заедно, защото така... много напекла тема, а уж температурите се поуравновесиха...
Заглавието "Винаги ще има утре" какво означава? Искаш да кажеш, че може и да се съберете някое "утре"?
Ако е така, темата не е за непрежалими хора и връзки, а за надеждата, която умира последна.
Ако е така, темата не е за непрежалими хора и връзки, а за надеждата, която умира последна.
Да ме убиете, не знам за какво е темата - заглавието е взето от филм, авторката описва някаква невъзможна, но пък и възможна любов, която всъщност не била любов, защото пък си имала мъж, обаче другият бил непрежалим...
Дето вика Аида - снощното питие е говорило вместо авторката.
