Аз пък си мисля, че темата е точно за това защото явно авторката не получава това, което дава. Тази несправедливост я побърква.
- Публикувана: 27 юли 2024, 12:17 ч.
- Последно мнение: 29 окт. 2024, 07:33 ч.
Трудно разбирам хората
Имам една такава на работа - направи ти някаква дребна услуга и после ти излиза не през носа, ами през къде ли не. Вечно някой ѝ е длъжен, тя била направила нещо, пък после поискала, ама не получила, вечно възмутена, вечно ощетена. Научила съм се да стоя далеч от нейните услуги, защото после съм длъжница вовеки, като крепостник, не мерси. Хубаво взехте да ѝ пригласяте някои, пожелавам ви по една такава добра душа в обкръжението.
За тиксото го казах, защото вдигна голям скандал, че не била длъжна.
......
Повече ми е странен втория случай. Тъй като първото вероятно и аз съм го правила с много противни хора.
......
Повече ми е странен втория случай. Тъй като първото вероятно и аз съм го правила с много противни хора.
Разбирам го така - искат от авторката нещо, но този, който го иска, ѝ е много противен и тя му крещи, че не е длъжна.
Вече коментирах, че тази колежка, която ѝ е викала, че не е длъжна да ѝ даде тиксото, я смята за много противна.
Това са моите разсъждения според логиката на авторката.
Пък тя да си прецени колко е добра и благородна.
Що? Не може да отказва ли?
Като я гледам колко е жадна за внимание надали може да отказва.
И дребни, и големи жестове зависят от желанието на човек.
Придържането на врата, помагането с много багаж, купуването на обяд, не са услуги, а елементарно възпитание и офисна култура. Липсата им едва ли е откритието на века и не разделя хората на добри и лоши, а на възпитани и невъзпитани.
Придържането на врата, помагането с много багаж, купуването на обяд, не са услуги, а елементарно възпитание и офисна култура. Липсата им едва ли е откритието на века и не разделя хората на добри и лоши, а на възпитани и невъзпитани.
Що? Не може да отказва ли?
Като я гледам колко е жадна за внимание надали може да отказва.
Всеки може да помага или да отказва помощ според желанието и дори настроението си. Никой на никого не е длъжен, че да се сърди, че някой не му подал тиксото, че да пуска чак тема колко е несправедлив животът поради това, пък и да я дъвчем 20 страници...
Отделно, когато направиш услуга или добро, не трябва да чакаш да ти се реваншират. Някак се обезмисля. (изключваме услугите като пари назаем - ясно е, че трябва да се върнат)
Аз лично никога не съм си поставяла да цел да помня кога с какво, на кого съм помогнала. Не ми е важно, не искам нито благодарност. Помня, когато на мен са ми помагали, но не мисля, че трябва да правя нещо специално в отговор.
Авторката трябва спешно да получи професионална помощ. Ако иска, де...
Отделно, когато направиш услуга или добро, не трябва да чакаш да ти се реваншират. Някак се обезмисля. (изключваме услугите като пари назаем - ясно е, че трябва да се върнат)
Аз лично никога не съм си поставяла да цел да помня кога с какво, на кого съм помогнала. Не ми е важно, не искам нито благодарност. Помня, когато на мен са ми помагали, но не мисля, че трябва да правя нещо специално в отговор.
Авторката трябва спешно да получи професионална помощ. Ако иска, де...
Даже не мога да разбера това с обяда.. много ми се заби.. колко пъти се е случвало колега да не може да излезе на момента, но после да няма почти нищо останало за ядене в ресторанта. И просто като ние ходим му снимаме менюто и взимаме. Както и аз съм била в такава ситуация и са взимали на мен.
Не си пишем в тефтерче. Просто някакво елементарно възпитание. Както като видиш друг човек зад теб да не му фраснеш вратата в лицето.
Не си пишем в тефтерче. Просто някакво елементарно възпитание. Както като видиш друг човек зад теб да не му фраснеш вратата в лицето.
Не знам защо, от както чета темата си спомням за първата ми съквартирантка.
Момичето и пращаха от село буркани с храна. Настояваше да ядем двете от тях. Беше казала на баба си колко сме "близки" и тя започна да и слага двойно количество буркани с храна. Помагах и като ходех с нея да посрещам по гари някакви безбожно тежки кашони. Сърдеше ми се, ако ям навън или си купя храна, трябвало заедно от нейните буркани. Нещата загрубяха, когато станах неблагодарница, която и яде от храната, която тя е така благородна да сподели с мен, а не искам да съм на разположение 24/7.
Момичето и пращаха от село буркани с храна. Настояваше да ядем двете от тях. Беше казала на баба си колко сме "близки" и тя започна да и слага двойно количество буркани с храна. Помагах и като ходех с нея да посрещам по гари някакви безбожно тежки кашони. Сърдеше ми се, ако ям навън или си купя храна, трябвало заедно от нейните буркани. Нещата загрубяха, когато станах неблагодарница, която и яде от храната, която тя е така благородна да сподели с мен, а не искам да съм на разположение 24/7.
Аз пък си мисля, че темата е точно за това защото явно авторката не получава това, което дава. Тази несправедливост я побърква.
Аз пък си мисля, че темата е точно за това защото явно авторката не получава това, което дава. Тази несправедливост я побърква.
Разбира се, че има разлика. И все пак тя трябва да спре да има такива очаквания, за да не влезе в психото. Като дойдох преди една камара години в Германия няма да ти кажа и аз като авторката на колко хора помагах с преводи в институции и по лекари. За награда си пренасях багажа сама, че и никой не дойде на рождения ми ден. След това просто си смених телефонният номер и генерално спрях да правя всякакви услуги.