Трудно разбирам хората

  • 17 596
  • 520
  •   1
Отговори
# 360
  • Melmak
  • Мнения: 10 253
Колегиално е да купиш обяд на колега, който не може да излезе в момента. Обаче не е човешко да мислиш, че си направил велико дело и трябва да получиш златен медал за това.

Пролет, и разбирам, и не. Като не поставиш ясни граници, тогава ти се качват на главата. Аз лично веднъж направих тази грешка, докато ми извадят служебна сим карта да звъня на колеги и партньори от личния телефон. И някои го бяха записали вече като служебен, не си го актуализираха и са ми звънели директно. Дори след 6 съм казвала, че работното ми време е приключило. След това не вдигам и толкова. Но това не е предмет на темата..

# 361
  • Пловдив
  • Мнения: 28 063
Аз пък си мисля, че темата е точно за това защото явно авторката не получава това, което дава. Тази несправедливост я побърква.
Ако авторката си натрапва помощта и после агресивно очаква възвращаемост, както се видя от темата, аз не бих била склонна да отвръщам. Поне за едно е права - наистина трудно разбира хората.

Разбира се, че има разлика. И все пак тя трябва да спре да има такива очаквания, за да не влезе в психото. Като дойдох преди една камара години в Германия няма да ти кажа и аз като авторката на колко хора помагах с преводи в институции и по лекари. За награда си пренасях багажа сама, че и никой не дойде на рождения ми ден. След това просто си смених телефонният номер и генерално спрях да правя всякакви услуги.
Така, никой не е дошъл на рождения ти ден. Аз например имам приоритети - да ида на рожден ден е след да стоя при болното си дете/зависи колко болния мъж, НАПРИМЕР. По-добре ли ти стана като отряза всички? Ако е така - хубаво, но по принцип го намирам за глупаво. Естествено, има НЕ-точни хора, но има хора в момента си имат други проблеми и не съм им само аз на главата. Затова е добре да се дава, аз лично давам, до три шанса. Или ако знам, че някой има сериозни проблеми - примерно болен от рак - много шансове. Имаме уговорка, в последния момент може да се обади, че му е зле, приемам.

Никога не съм молила за нещо повече от придържане на врата, подаване на нещо, придържане или 1-2 изречения информация. Последното изобщо не е малко като мащаб на ползата, за това по-точно казано - не съм молила за нещо, което отнема повече от 1 минута. Мен са ме молили, но не съм търсила "реванш". Така съм решила, чувствам се неудобно - не го правя. Дори с хора, които биха откликнали.
Стига се изживява като жертва. Много се съмнявам чак пък толкова всички да са невъзпитани в тоя офис. Това е безкрайно необичайно за България. Винаги има по някой кофти колега, винаги има по някой много готин колега и повечето са нещо по средата.

Бебето ще реши проблемът (временно) на работното място, но авторката го има и извън офиса. Това е начинът, по който тя възприема света и няма лесно решение.
Ама това не е проблем на света, а проблем на авторката.

# 362
  • nowhere
  • Мнения: 395
Lili325,  ако аз ти бях колежка, бих те заобикаляла надалеч.

Много хубаво заглавие си избрала. Ти наистина не разбираш хората. Куца ти емоционалната интелигентност. Звучиш  като инфантилен и себичен човек. И това, което не ти дават колегите, си успяла да си го набавиш, пускайки тази тема, а именно вниманието.

Пожелавам ти лека бременност и раждане и едно прекрасно човече, което да запълни времето и душата ти.

# 363
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 505
Ако ще ѝ запълва емоционалните липси... горкото дете.

# 364
  • Мнения: 6 085
Аз пък си мисля, че темата е точно за това защото явно авторката не получава това, което дава. Тази несправедливост я побърква.
Ако авторката си натрапва помощта и после агресивно очаква възвращаемост, както се видя от темата, аз не бих била склонна да отвръщам. Поне за едно е права - наистина трудно разбира хората.

Разбира се, че има разлика. И все пак тя трябва да спре да има такива очаквания, за да не влезе в психото. Като дойдох преди една камара години в Германия няма да ти кажа и аз като авторката на колко хора помагах с преводи в институции и по лекари. За награда си пренасях багажа сама, че и никой не дойде на рождения ми ден. След това просто си смених телефонният номер и генерално спрях да правя всякакви услуги.
Така, никой не е дошъл на рождения ти ден. Аз например имам приоритети - да ида на рожден ден е след да стоя при болното си дете/зависи колко болния мъж, НАПРИМЕР. По-добре ли ти стана като отряза всички? Ако е така - хубаво, но по принцип го намирам за глупаво. Естествено, има НЕ-точни хора, но има хора в момента си имат други проблеми и не съм им само аз на главата. Затова е добре да се дава, аз лично давам, до три шанса. Или ако знам, че някой има сериозни проблеми - примерно болен от рак - много шансове. Имаме уговорка, в последния момент може да се обади, че му е зле, приемам.
[quote/]


 Хората за които пиша нямаха деца и не бяха раково болни. Да, много добре се чувствам без тях в обкръжението си. Най-мразя някой да се просеща за мен само в нужда и като го отрежа да не съм вече "приятелка". С такива приятели врагове не ти трябват - по-добре сам.

# 365
  • Down south
  • Мнения: 9 497
Lili325,  ако аз ти бях колежка, бих те заобикаляла надалеч.
Много хубаво заглавие си избрала. Ти наистина не разбираш хората. Куца ти емоционалната интелигентност. Звучиш  като инфантилен и себичен човек. И това, което не ти дават колегите, си успяла да си го набавиш, пускайки тази тема, а именно вниманието.
Пожелавам ти лека бременност и раждане и едно прекрасно човече, което да запълни времето и душата ти.
Ти с отскок обясни на клетата авторка, около 100-те страници, които изписахме, а тя така и не успя да разбере.
Дано поне "чуе" теб.
Моите уважения!

# 366
  • Пловдив
  • Мнения: 28 063
Аз пък си мисля, че темата е точно за това защото явно авторката не получава това, което дава. Тази несправедливост я побърква.
Ако авторката си натрапва помощта и после агресивно очаква възвращаемост, както се видя от темата, аз не бих била склонна да отвръщам. Поне за едно е права - наистина трудно разбира хората.

Разбира се, че има разлика. И все пак тя трябва да спре да има такива очаквания, за да не влезе в психото. Като дойдох преди една камара години в Германия няма да ти кажа и аз като авторката на колко хора помагах с преводи в институции и по лекари. За награда си пренасях багажа сама, че и никой не дойде на рождения ми ден. След това просто си смених телефонният номер и генерално спрях да правя всякакви услуги.
Така, никой не е дошъл на рождения ти ден. Аз например имам приоритети - да ида на рожден ден е след да стоя при болното си дете/зависи колко болния мъж, НАПРИМЕР. По-добре ли ти стана като отряза всички? Ако е така - хубаво, но по принцип го намирам за глупаво. Естествено, има НЕ-точни хора, но има хора в момента си имат други проблеми и не съм им само аз на главата. Затова е добре да се дава, аз лично давам, до три шанса. Или ако знам, че някой има сериозни проблеми - примерно болен от рак - много шансове. Имаме уговорка, в последния момент може да се обади, че му е зле, приемам.
[quote/]


 Хората за които пиша нямаха деца и не бяха раково болни. Да, много добре се чувствам без тях в обкръжението си. Най-мразя някой да се просеща за мен само в нужда и като го отрежа да не съм вече "приятелка". С такива приятели врагове не ти трябват - по-добре сам.
Зарежи рака. Ако партньорът ми е болен от грип/летен вирус с повръщане - ще остана с него. Ако мен ме боли глава - оставам вкъщи. Това, че ти, или аз, или някой друг има рожден ден/сватба/годеж/какъвто и да е повод - този повод е важен за него, но не е на същото ниво на приоритет за останалите. И доколкото съдя по поведението ти из форума и оплакванията ти - също не си цъфнала и вързала в отношенията си с хората като цяло.

# 367
  • Мнения: X
Че не са длъжни, не са. Но на мен ми изглеждат доста индиферентни. Каква е причината, не знам. Доста често, там където са повече от 2 жени-колежки, има някакви по-тесни отношения между 2, и ако сте 3 на брой, третата винаги остава малко в страни - просто така, за да има интрига.
Но! Дори и за личен повод, ако ме помоли колега, бих помогнала, камо ли на бременна жена. А дали е драма куин, или не, е съвсем отделен въпросът.

# 368
  • Мнения: 6 085
Янтра, всеки озлобен човек някога е бил прекалено добър до степен да се превърне в изтривалка за хората. Авторката и тя с бодри крачки върви по същият път.
И отново - значи аз трябва да захвърля всичко и да скоча да помагам, защото ще стана "лоша приятелка", но аз нямам никакво право да очаквам същото от другите? Я пак?

# 369
  • Мнения: 1 572
Напротив - имаш право да го очакваш. Всеки има право.

# 370
  • Мнения: 5 727
Повярвайте ми, животът ви ще стане значително по-лек ако осъзнаете, че никой не ви дължи благодарност, добро отношение или услуги. Още по-малко пък вие на тях. Ако пададете тиксото, не си правете сметката, че следващия път някой на вас трябва да го подаде.

# 371
  • Мнения: 36 330
Не правя услуги с очакването за нещо в замяна. Но също и не скачам да помагам на всеки за всичко. Научила съм се да казвам "не".

В каква точно изтривалка се е превърнала авторката, че не разбрах....

Повярвайте ми, животът ви ще стане значително по-лек ако осъзнаете, че никой не ви дължи благодарност, добро отношение или услуги. Още по-малко пък вие на тях. Ако пададете тиксото, не си правете сметката, че следващия път някой на вас трябва да го подаде.

А, баш!

# 372
  • София
  • Мнения: 16 220
Ариел, и да очакваш, като не искат да дават, какво ще направиш? Преставаш да даваш и това е. Насила не можеш да ги накараш.

Че не са длъжни, не са. Но на мен ми изглеждат доста индиферентни. Каква е причината, не знам. Доста често, там където са повече от 2 жени-колежки, има някакви по-тесни отношения между 2, и ако сте 3 на брой, третата винаги остава малко в страни - просто така, за да има интрига.
Но! Дори и за личен повод, ако ме помоли колега, бих помогнала, камо ли на бременна жена. А дали е драма куин, или не, е съвсем отделен въпросът.

Ще помогнеш веднъж, ще помогнеш два пъти, и като виждаш насреща ти само философстване, претенции, търсене на внимание и незачитане на твоите права... ще спреш Wink

# 373
  • Мнения: 1 572
В много редките случаи, когато съм отказвала (винаги с причина), следва словесен ураган как Х колко пъти ми е помагала, а аз неблагодарница, егоистка. Аз на колежката вярно казах 1 иронично изречение, но дотам. На другата няма какво да кажа, просто си направих изводите, то за там думи няма...
За подобни съдбоносни въпроси аз съм казвала, защото иначе ще ме изяде съвестта и това е. Разбира се - еднократно, ако не желаят да ме чуят - това вече си е техен (информиран) избор. Каквото съм можела - направила съм.

# 374
  • Мнения: 36 330
В много редките случаи, когато съм отказвала (винаги с причина), следва словесен ураган как Х колко пъти ми е помагала, а аз неблагодарница, егоистка.

Това последното не го вярвам.

Какво си отказала, че чак пък словесен ураган?

Или преувеличаваш, или преиначаваш, или работиш в токсична среда.

Общи условия

Активация на акаунт