''Приятели с привилегии'' от женска гледна точка

Много съм съгласна с маркираното.

Защото никак не е задължително въпросният секс да е с него, например. Манталитет – друга възможна причина.
Много осъждащи мъже съм виждала, вкл. и тук – във форума.

Обозначава, че не спиш с всеки срещнат. Аз не бих ползвала словосъчетанието 'приятели с привилегии', но въпросният т.нар. приятел за мен е човек, с когото имаме общи виждания по достатъчно въпроси, за да не се чувствам изпаднала, че да спя с този точно. Т.е.не може всеки да получи привилегията.
Между другото, не към теб, но като цяло този въпрос е странен в свят, където всеки, дето сте разменили по едно здрасти, вече го пишеш приятел в там каквато социална мрежа ползваш.

На мен ще ми дойде направо перфектно един такъв. Понеже нито имам време, нито желание да се занимавам ангажиращо с мъже, а все пак човек си има нужди. Тааа, да, идеално би ми било някакви такива отношения.

Защо пък не. Жена във всеки етап на живота си може да си позволи такова приятелство. Даже ми се вижда идеално. Имаш си своя си свят, дом, кариера, среда, приятели, че може и деца. Не искаш драмите на съвместно съжителство с мъж, съобразяване, обши ангажименти, семейства и т.н. Просто секс без ангажимент, защото моите са ми достатъчни.

И двете страни се обвързват полека лека. Даже съм виждала мъж, който започва хем да се цупи, че връзката остава такава, хем не му стиска за следващия етап.

Аз нямам в обкръжението си знойни консуматорки, мъжемелачки. Всичките тръбят как само ползвали мъжете, но реално когато попаднат 5 пъти в такива отношения, не са мъжемелачки, а амортизирани моми, които никога не са в ролята на "официална". Приказките им как са страстни и опасни, а другите - заврени и забутани са просто рационализация и комплекс, самоиздигане в собствените очи. Това са около мен, не изключвам да има друг типаж, но консуматорското като цяло е патент на мъжете повече.

На такива "приятели" едно време им казвахме "тъпкачи".

Много точно.

А за мен фразата "неангажираща връзка" е по-непонятна от "приятели с привилегии", тя втората е куц превод ама карай да върви. Как така хем връзка, хем няма ангажименти? Че то не е връзка тогава

По темата - имала съм назад в годините двама такива приятели. Не по едно и също време, естествено. Допаднали сме си интелектуално и за компания, физическо привличане очевидно също имаше. Но не и влюбване, съответно не сме търсили развитие в тази насока.
Това което съм имала и с единия, и с другия е било приятелство, уважение, а ако се случи да се засечем и да сме сингъл и двамата - бонус и някоя и друга вечер прекарана в много приятни занимания. Съответстващата дискретност се подразбира, не сме си били и като случайна забивка за един път, а и мъже които ходят и се хвалят какво и с кого хич не са ми секси. И с двамата не мога да кажа че съм била много близка приятелка, както имам няколко приятели мъже дето са ми като братя. За тях не ми и хрумва даже. Но въпреки това - приятелство. И никой на никого нито е търсил сметка дали и защо се вижда с някой друг, ако се засечем и поне един от нас има в момента другарче пак сме си прекарвали добре но без частта със секса, просто приятна компания. Ако аз съм била тази с другарчето, не съм обяснявала на половинката си че този човек не ми е като другите ми приятели. Ако другият е бил с другарче, за тях вече не знам, не е моя работа аз да решавам колко си споделят. Малко партньори биха проявили разбиране, според мен, въпреки че реално такъв приятел с нищо не ги застрашава. Наистина много хора слагат равенство между такъв приятел и любовник (в смисъл на някой с когото изневеряваш).

Считам се за късметлийка че във времето съм се намерила с някого по такъв начин и то не един, а цели два пъти. Наясно съм че е сравнителна рядкост, много по-чести са описаните случаи когато не прераства във връзка само защото единият не иска, но за другия не е хич оптимално това.
И двамата, за които говоря в момента не поддържаме контакт но доколкото знам са щастливи в сериозни връзки. И се радвам за тях, много свестни мъже са и го заслужават. Според мен и те биха се радвали да ме видят щастлива с някого, в такава конфигурация ревност и претенции просто няма.
Поне за мен това е приятелство, не ми допада говорене за "консуматорство" защото това предполага че само едната страна има полза от цялото нещо а другата или нищо не печели, или даже е ощетена. Но както казах, според мен това в такъв чист вид е сравнителна рядкост.

Заключвай опцията за лични съобщения
А мислиш ли, че за теб самата това е възможна опция? Дори първоначално да тръгнеш с идеята за неангажиращ секс, не е ли възможо да се привържеш? Според мен това е хазарт със собствените чувства.

Този хазарт с чувствата го има във всички връзки – положението винаги може да се обърка. Даже и при сключен брак. Това не е причина да се отказваш.

П.П. Всъщност, за тези мои връзки се сещам винаги с усмивка (с изключение на една, за която споменах по-рано). Въобще не мога да кажа същото за сериозните си връзки.

Не е съвсем така. Едно е да влезеш в отношения, с човек, който открито ти е заявил да не очакваш нищо, и съвсем друго, ако и двамата търсите връзка. Риск винаги има, но с мъж, който няма интерес, е по-голям.

Честно казано, точно с такъв приятел не ми е хрумвало че може да хлътна, притеснения съм имала по-скоро за другата страна, понеже просто няма да е честно ако пък той се увлече. Но веднъж уверили се че романтичен интерес няма... други пречки също няма. Това не е връзка както повечето хора я разбират, наясно сме и двамата кой какво търси и какво не търси в нея.
Виж, това дето някой написа за секс с бивш от време на време, не го разбирам и не си го представям. С бивши мога и поддържам цивилизовани отношения, с някои може да се каже че са и приятелски, макар че не точно близки приятели. Но откъм любов и секс веднъж приключа ли с някого, той просто не съществува повече за мен в този аспект. Не бих потърсила бивш за такова нещо и не бих го приела никак добре ако бивш ме потърси по такъв начин. Те ме познават достатъчно добре, де, съответно не биха.

според мен точно жени без комплекси и достатъчно уверени, са способни на подобни отношения..
имат си други приоритети към момента, не им се занимава със 'сериозни връзки', не им пука за мнението на хората, не им трябва да са на позиция 'официална' защото осъзнават, че това означава повече ангажираност и време, достатъчно официални и специални са пред себе си, знаят, че лесно могат да станат и такива, ако решат..

То че е възможно всичко да се обърка - възможно е.
Но шансът един мъж да каже, че иска връзка, а после да се откаже, е много по-голям, отколкото обратното.
И не е защото жената не е достатъчно добра, красива, страстна и т.н., а просто защото мъжете са по-рационални и практични. Едно изказване на мой приятел в неангажираща връзка ми направи силно впечатление - ''Ние започнахме със секс, не с опознаване, срещи и нагласа за любов'' и за него така си е и останало.
Докато жената често тръгва с друга нагласа, с идеята, че държи нещата под контрол, но губи своята рационалност. Особено ако сексът е хубав, а той най-вяроятно е хубав, иначе би го разкарала след втория опит За съжаление в това отношение сме малко ощетени, но пък си имаме други предимства.