Случка на паркинг.

Вие щяхте ли да се подразните, какво щяхте да обясните, какво щяхте да направите? А на негово място - щяхте ли така да спрете? Аз със сигурност на крайно място повече никога няма да паркирам.

Ако бързам и съм изнервена, сигурно щях да се подразня, ама на себе си. Много се ядосвам, когато направя нещо тъпо и после трябва да си бера плодовете на труда. А и не обичам да съм виновна, ама пък мога да си го призная поне пред себе си.

Не бих спряла така, защото не знам този до тръбата, в случая Вие, колко е некадърен и как ще излезе, ноо това не е много по темата.

Аз пък винаги обръщам внимание дали шофьорът до мен ще има достатъчно място, за да си влезе в колата (най-вече ме е страх, че от яд или опити да го направи ще ми надраска боята). Случвало ми се е безброй пъти да избирам друго място да паркирам, защото виждам, че е тясно, въпреки че се ядосвам много на коли спрели така, че да запушват две места.
Това мисля е въпросът на авторката - защо е паркирал, след като е видял, че няма достатъчно място. Тя и сама осъзнава своята грешка, но ако е инвалид или стар човек или нещо друго - защо не помислим върху това?
А това, че се е разкрещяла вече е отделен въпрос, това не го подкрепям. Аз щях да влезна през дясната врата осъзнавайки, че си е моя грешка така да паркирам.

Може да не е имал и той къде . Иначе ако е имал е тъпо, да.

Тя поясни, че е имало много свободни места.

Ако е така той е направил тъпо и за себе си . Но не мога да си представя да е съвсем така. Кой хаби емоции и си рискува колата и плаща паркинг само за да възпитава някой непознат как да паркира? Или е имал нужда от нов лак някъде от тази страна или не е имал място и нещо в разказа не е съвсем наред. При толкова много места единия се навира в тръбата , а другия идва и се навира в него. Наоколо свободно колкото щеш ????

След като е имало толкова места, тя защо се е навряла и то неправилно на единственото, на което ѝ е било трудно? Че и крещяла после. На такива зле с нервите им викам охраната и не ми мига окото.

Нейната реакция и действия не ги коментирам, аз коментирах неговите. Ако наистина е имало други места, защо се е наврял в тясното? Аз не го правя. Не стоя на паркинга да умувам тая кола защо е спряла толкова близо до чертата, правейки невъзможно за някой друг да използва мястото. Случва ми се почти всеки ден да виждам коли паркирани по този начин. Ядосвам се и то много, но продължавам и намирам по-широко място. А не да се натъпча и аз там, понеже мога.

Тясното е точно нейното, с тръби, които са й пречели. Защо го е избрала, ако е имало толкова свободни места?

Какво ще направя - ще си вляза от дясната врата и ще забравя случката, отбелязвайки наум, че трябва да си търся по-удачни места за паркиране.
Какво ще направя на негово място - ще спра другаде, защото ще съм подготвена, че подобен нагъл и некадърен шофьор, заел на практика две паркоместа, най-вероятно ще навреди на моята кола, когато маневрира.
Толкоз.

Безсмислено е да повтаряме едно е също. Навряла се, навряла се. Защо следващият, който идва и той се навира? Това е въпросът. Заради пасивно-агресивното: АЗ съм си в рамките на бялата линия, значи майната им на другите. Законът на джунглата и онова голямо АЗ, за което и преди съм споменавала.

Enter Sandman го обясни най-добре.

Погледнах едно от мненията на авторката в друга тема, в която съветва да дисциплинираш и ''четеш конско'' на чужди деца, защото щяло да има по-добър ефект от това на родителя.
Законът на джунглата.

То може и да не е лъжа за ефекта.

Астрела, изобщо не е задължително. Недоглеждане, незамисляне, неопитност. Не всеки мисли веднага всичко, което на теб ти идва наум.

В друга тема се обсъждаше случка за мъж, който набил жена си, защото наплюла в лицето майка му. Без да коментирам боя, да кажа за плюенето. Баща ми имаше такъв навик, да "заплюва" възмутено, но без слюнка, само със съответния звук "пу!". Никога не съм го харесвала това, и на мен ми го е прилагал. Единственият път, когато някой ме заплю с истинска слюнка по тоя начин, беше един дядка - къде, естествено, че на паркинг. Беше много неприятна изненада, разбира се, слюнка имах по лицето и в очите, гадост.
Бях паркирала пред блока му, но така, че единият ъгъл на колата ми беше много близо до чупка на блока и оставаше много малко място за минаване от пешеходец, а количка не можеше да мине. Изобщо нито съм обърнала внимание, нито съм гледала, нито съм мислила. На връщане часове по-късно тоя дъртофелник, кибик пред блока явно, ме чакаше с думите: "Следващия път...!", аз: "Кво, бе, гума ли ще ми пукнеш?" (ама още дори не знам за какво, мисля, че има претенции за "собственост" на мястото), той: "Цялата кола ще ти потроша!", почнахме да се обиждаме и в един момент оня се изплю върху мен като камила, аз съм на шофьорското място с отворен прозорец. Някакъв друг междувременно ми посочи за какво беснее дядката - ами не бях видяла колко е разстоянието от едната страна заради чупката, не че не ми дреме дали ще затрудня инвалид, старец с бастун (тоя май нямаше) или майка с бебе. Не всеки винаги мисли всичко. А ако ти си почнала с викане, разбирам го - и аз на викане викам.

То тук е война по паркингите

В такава ситуация бих взела мерки да тренирам паркиране. Плюс да започна да поглеждам дали не съм близо до маркировката и при нужда да направя още 1-2 маневри, за да наместя колата както трябва.

Ако съм спряла от страх така на място, на което и блокирам съседното, бих му се усмихнала мило само на човека.

Била съм изключително любезна и сладка😉, когато съм била в ситуации, в които не мога да се справя като млад шофьор (да не мога да наместя колата, а да няма друго място). Няколко пъти са се притичвали мили господа, които да гледат от другата страна, да ме напътстват. Мъжете са доста толерантни като видят жена неопитен шофьор, която не се прави на интересна.

Ако видя, че някой не може да паркира и е мил, бих преместила колата и аз мило. Ако ми се развика, бих го оставила да се оправя.