Публикувана: 9 авг. 2024, 11:25 ч.
Последно мнение: 12 авг. 2024, 10:28 ч.

Спор за името на бебето

14 539
363
1

# 300 10 авг. 2024, 19:34 ч.

Мнения: 8 093

Нищо не съм насочвала. Просто казах какъв ще е изхода накрая. Вариантите са два
1. Авторката се съгласява въпреки себе си и в последствие се намразва заради това. Всеки път като нарече детето си с името, се сеща каква е била слабачка и това рефлектира върху отношенията им. Онзи вече си е повярвал и продължава да я мачка за всичко, защото вече знае, че може и минава. И накрая, естествено се стига до "вратата".
2. Авторката си кръщава детето както си иска. Отстоява себе си. Обаче онзи ще е мега наранен, обиден, незачетен, жертва на лошата жена, ще се озлоби, ще я тормози, ще има драми, ще си връща постоянно "ти как не ме послуша, ква си егоистка, ква си лоша гадна кучка"... Ииии пак ще се стигне до вратата.

Така, че .. не съм аз дето ги насочва нещата. Те сами си ги насочват натам. По-точно мъжа, защото не желае разговор и обсъждане. Авторката не е казала да има конкретно име. Тя е склонна да обсъждат. Той не е и не я зачита. Довода за не кръщаване на починал е съвсем основателен. Това е много лоша карма и е абсурдно даже да си го помисли някой.

# 301 10 авг. 2024, 19:41 ч.

Мнения: 28 948

Цитат на: Абуто в сб, 10 авг 2024, 19:10

Измъкна се. Не можамхе да я разведем, да се оттърве горката.

А, може просто да е открила всеизвестния факт, че мъжете са просто устроени същества. Имат само един лост за управление, но хване ли го жената здраво и знае ли как и кога да натиска, може да си подкарва мъжа накъдето си ще.
Ако иска, де. Ако не иска, може да продължава да си мери топките с него.

# 302 10 авг. 2024, 20:53 ч.

Мнения: 414

Сядаш с мъжа си и говориш. Обоснови се защо си против да се казва с това име. Все пак ще носи другите две негови имена. Изречения от типа: "прави каквото искаш", не са хубави. Ти също имаш право на мнение и е редно да го уважи.
Ако за такива неща прави драми в момента. Ще имаш големи неприятности и в бъдеще. 🙂
Постави някакви граници. Имах такъв мъж, който искаше да взема решение за всичко свързано с детето. Ами вече го нямам. Успех. 🙂

# 303 10 авг. 2024, 23:30 ч.

Мнения: 2 339

Спомних си, че преди няколко години имаше подобна тема тук.

Млада жена беше в напреднала бременност. Свекърът беше Добрин, приятелят й настояваше детето да бъде записано Добрин.

Нейният баща беше Йордан. Тя искаше детето да бъде Даниел - хем на баща й, хем с буквата на свекъра. Приятелят й не беше съгласен.

След жестоки скандали тя се беше прибрала при родителите си.

Накрая съобщи, че е записала детето Йоан. Партньорът й бил толкова впечатлен от раждането, че приел избора й и не казал и дума повече по темата...

Успех и леко раждане!

Последна редакция: сб, 10 авг 2024, 23:49 от Radilena

# 304 10 авг. 2024, 23:51 ч.

Мнения: 1 786

И аз мисля, че всички спорове утихват след раждането. Хубаво е да не се водят и преди това, малко повече мисъл за по-важните неща.

Приятелка си беше избрала името на детето години преди да си намери този мъж, ожени, забременее и роди. Името е много специфично, руско звучащо. Мъжът и отсече категорично - не. Тя склони да не е това. Поднесе му друго, също толкова руско звучащо и той се съгласи. И двамата постигнаха своето и са доволни.

# 305 11 авг. 2024, 00:38 ч.

Мнения: 4 138

Не знам, дали авторката е споменала, но мисля че не е, какъв е пола на бебето.
Лично мнение. Мъж би бил много по-склонен на компромиси и възможност за избор на име, ако става дума за дъщеря. Затова и си мисля, че тук в случая става дума за син. Не вярвам мъж да се заинати за избор на женско име. Но го виждам като напълно възможно, ако става дума за момче. Някакси по-естествено идва мъж да избира мъжко име, както и жена да избира женско име.
Другото нещо, което знам е, че никоя майка няма да обича по-малко детето си само заради името.
А това, че майката искала едно име, бащата друго и след това детето казва, че това което са избрали "не го усещало като неговото"... Може и двамата родители да изберат името и детето пак да не го харесва или усеща като неговото. Сигурно много деца са така. Много повече от колкото даже предполагаме. Със сегашния си акъл мога да кажа, че е добре името да е лесно за произнасяне на всякъде по света, и лесно за спелуване (не знам как е на български подобен глагол). Със този отворен свят е добре името ти да е лесно за англоговорящи, за немско говорящи, за испаноговорящи, за баба ти и за децата на площадката.
Леко раждане на авторката. Най-важно е детето да се роди здраво и да има родители, които го обичат, а не да искат да си скъсат главите преди даже да се е появило на този свят.

# 306 11 авг. 2024, 01:30 ч.

Мнения: 18 086

Мисля, че и преди съм го разказвала. Почти всички, които не са ми запомнили името от първия път, се обръщат към мен с Елена, което няма нищо общо с моето име. В някакъв момент толкова много хора без абсолютно нищо общо помежду си ме наричаха Елена, че реших, че това е било сериозен вариант за мое име и питах майка ми. Тя остана много учудена и каза, че дори не им е било хрумнало с баща ми, камо ли да го обмислят.
Това го разказвам във връзка с мисленето, че детето си идва с името. Като гледам, явно съм дошла като Елена, но не съм останала Елена по някаква причина. Харесвам си името и хората гоо харесват (уж).

# 307 11 авг. 2024, 02:10 ч.

Мнения: 1 786

Да се включа и аз.
Имам рядко име, което хората не помнят. И мен са ме прекръщавали с всякакви други популярни имена. Майка ми е искала да ме кръсти друго(нейно съвсем измислено име, което съществува като дума), но в родилното са я питали "е как това" и са и казали моето сегашно име (което е с една буква по-малко от това, което тя иска). И ме е кръстила по акъл на други хора (отчитам, че може би по това време имената са били по-стандартни и хората са се водили по чужд акъл и всеобщото мнение).
Мразех си името до към 17-18г. Налагаше ми се да го букувам (или спелувам - това е българският термин), повтарях, бъркаха ми го по документи, прекръщаваха ме, но това си е моето име. Всеки си идва с името и така е трябвало да се казва.

П. С. И мен са ме наричали Елена повече пъти през живота ми, отколкото с името ми. 😂😂😂😂

# 308 11 авг. 2024, 06:08 ч.

Мнения: 11 962

Абуто, детето на авторката е момиче.

# 309 11 авг. 2024, 08:28 ч.

София
Мнения: 15 980

Не че има значение. И да беше момче, нямаше да ми се промени мнението. И двамата родители имат право да участват в избора на името, но нито единият няма право да налага еднолично точно определен избор. Това обезценява ролята на другия родител.

# 310 11 авг. 2024, 09:06 ч.

София
Мнения: 5 031

Авторката се оттегли, защото най-вероятно си взе своето решение. Подозирам, че все пак ще се съгласи мъжа си, това за мен е абсолютно без значение, защото няма аз да живея нейния живот. Както казах и преди - няма значение дали името е Пенчо/Петка или Борис/Елизабет. Въпросът е, че той се е запънал без да желае обсъждане с партньора си. С жената, която носи неговото дете. Толкова по темата за уважението. А тя щом тя е съгласна да живее така - нейна си работа. Лошото е, че когато негативите се натрупват, натрупват, натрупват в един момент става война. И да, отстояване за дали да има бели завеси в кухнята, или оранжеви няма особено смисъл. Както и дали да отидем на почивка на море, или на планина. Тези неща са незначителни и отшумяват много бързо. Но за фундаментални неща, отстояването е задължително. Поне за мен.
В крайна сметка всеки човек живее с изборите си.

Последна редакция: нд, 11 авг 2024, 09:27 от Светулчица

# 311 11 авг. 2024, 09:21 ч.

Пловдив
Мнения: 19 986

Цитат на: Radilena в сб, 10 авг 2024, 23:30

Партньорът й бил толкова впечатлен от раждането, че приел избора й и не казал и дума повече по темата...

Аз познавам (бегло) една, която преди сигурно вече над 20 години се разведе покрай спор дали детето да бъде Стоян, или Мирослав. Познавам я покрай трети лица - по съвпадение три различни, а информацията ми е от едното от тях, така че не съм сигурна дали е вярна, но така ми е подадена. Не мога да твърдя, че мъжът е бил налагащият се, а тя се е отстоявала - нямам никаква информация за това. Детето остана Мирослав, нейният вариант.

# 312 11 авг. 2024, 09:38 ч.

София
Мнения: 5 031

Така обширно погледнато, да се разведеш, поради причина дали детето да се казва Пенчо или Драганчо е безсмислено.
Но!
Това е само повърхността. Под нея на огромни подводни камъни, заради които определено си струва! Зависи колко са големи тези камъни, колко са остри и колко нараняват.
Защото в повечето случаи се вижда само повърхността.
Спомних си онази случка, при която жена се оплакваше, че дошли свекървата и мъжа ѝ в родилното, спретнали панаир и я НАКАРАЛИ да си кръсти детето еди-как си.
Как те накараха, бре мила моя?
Опряха ти нож в гърлото и надвесиха бебето от прозореца ли?
Не - ТИ си се съгласила на тяхните условия. Ти си се поддала на тяхните действия, ти си решила да лепиш нещо счупено.
После си видяла, че такива големи счупвания не се лепят.
Пък после те ти били виновни.

# 313 11 авг. 2024, 09:45 ч.

София
Мнения: 15 980

Абе тя си е виновна, ама не е нормално някакви изтрещели роднини да нахлуват в родилното за да те натискат да записваш детето еди как си. Явно едно време хората за това са живеели, това им е осмисляло съществуването и е оправдавало семейните им тегоби, но от днешна гледна точка, звучат като орда избеснели откачалки.

# 314 11 авг. 2024, 10:08 ч.

Мнения: 28 948

И аз съм чувала за случаи, в които родителите се разделят, защото не могат да се споразумеят за името, за неприбрани родилки от родилното, защото бебето не е кръстено на свекър/свекърва, даже съм виждала как се разпада брак на близки, като първата драма, която положи началото на края, беше точно заради името на бебето...
Но още повече случаи знам, в които човек не си харесва или направо си мрази името. Хора, които цял живот се представят с име, различно от това в акта за раждане, хора, които дори си сменят името, когато станат пълнолетни... А най ми е жал за тези, на които родителите принудително им сменят имената по някое време, заради някакви си техни обиди или изгоди. Например дете, кръстено на свекър/свекърва, след развода майката демонстративно му сменя името. Или дете, кръстено с някакво хубаво име, след време майката му дава някакво неблагозвучно, защото някой си роднина ѝ обещал имот, ако кръсти дете на него. Когато живееш дълго, чуваш и виждаш какви ли не идиотски изпълнения.

Скрит текст:

Затова, когато трябваше да избираме име моето дете, най-много ме беше страх, че някой ден може да не си харесва името или, още по-гадно, да се срамува от него. За мен избирането на име е много отговорна задача, все пак се решава бъдещето на детето, доколкото името донякъде определя и живота му впоследствие. И когато мъжът ми каза да си решавам сама как да се казва бебето, защото той нямал претенции (освен настояването да НЕ е на неговите родители), аз се възпротивих. Казах му, че не искам сама да нося отговорността и че трябва и той да я сподели с мен. Четох много за произхода и значението на имената и от една книжка („От "А" до "Я" - имената на българите“) си извадих всички имена, които ми харесаха. От тях подбрах по 20 женски и 20 мъжки и връчих списъците на таткото. Казах му, че всички тези имена много ми харесват и което от тях избере, ще съм доволна. Той хвана химикала и започна да задрасква, докато останаха едно женско и едно мъжко. Синът ми днес носи мъжкото име. И което най-много ме радва – харесва си го, специално съм го питала.

Препоръчани теми

Женомразието в България - Мит или Реалност ?

Майски бебета 2024г. - Тема 7

469
Родени 2024 г.

"Бременна ли съм?" - тема за бързи въпроси и отговори №68

128
Искам бебе

СЕПТЕМВРИйски СПАМ (01.09 - 30.09.2024)

Причина:

Причина: