Спор за името на бебето

  • 14 532
  • 363
  •   1
Отговори
# 45
  • Beyond the stars
  • Мнения: 9 172
Как въобще ИМЕ може да е МЕЧТА за някой? В смисъл, сериозно ли? Хората нямат ли други мечти, някак си по-съществени от това детето има да се казва Иван? Не разбирам...

Отделно майката го носи, ражда, кърми, гледа и т.н., редно е тя да има повече тежест в избора. Като мъжете вземат да разждат, да си ги кръщават както искат. То не стига, че детето носи и презимето и фамилията на бащата, ама и голям зор и за първото име.

Ето така, кръстих детето на баща ми, който ми е обич, опора, пример, подкрепа и т.н. И да, мечта беше.
Да видя радостта в очите му, да ги гледам сега как си пеят за "двамата адаши", да пребъде той в детето ми.
 И не, по-съществена мечта нямам.
Сори, с малките мечти сме така.

# 46
  • Мнения: 194
Ясно. Е, успешно воюване ви желая тогава. Без значение как ще се развие войната, да знаеш отсега, че и двамата ще загубите накрая. А най-големите загуби ще ги понесе детето ви.

Кажете ми какво е редно да направя. Напълно съм сериозна. Опитвала съм се да говоря по въпроса многократно. Насреща - стена. Наистина съм изчерпана откъм идеи как да подходя.

# 47
  • Под Сините камъни
  • Мнения: 4 555
Трудно ще го обориш, при положение, и че му е мечта от години. А името, което не чувстваш като име за твоето дете може да е най - подходящото когато видиш за първи път малкия човек.
Преди 26г когато трябваше да раждам дъщеря си също спорихме за имената. Той искаше безумно име за момче - Стив на Стив Харис от Айрън Мейдън Grin аз пък исках за момиче Александра, което той не искаше защото има първи братовчед Александър. Тогава за да спрем спора решихме ако е момче той избира, ако е момиче аз. Имах и втори вариант за  женско име, което той приемаше. И така на 28,08 Александра ще празнува своя 26 рожден ден.
В момента, в който я видя и той беше съгласен с името.
Името на сина ни ММ го избра, аз имах претенция само за буквата, макар че когато отивах да раждам и го питах това име ли остава той си ми каза: Както решиш така го кръсти. Аз бях предложила Мартин, което той отхвърли. Той предложи Мирослав и сега си имаме един почти 18 годишен Мирослав.

# 48
  • Мнения: 194
Как да подходиш? В родилното теб ще питат за името, казваш това, което искаш. Ако търсиш подход как да му промениш мнението, не мисля, че има такъв.

Защо двойното име не е вариант? Подмина всички постове, които предлагат двойно име.

Някъде обясних, но явно се е загубило между редовете. Двойното име не е опция. Не звучи добре в никаква комбинация. Още повече, че и двамата сме традиционалисти и това нито от мен, нито от него би било желана опция.

# 49
  • Мнения: 4 472
Остава най-стария метод: теглите чоп Grinning

Нямаше ли и нещо фолклорно, за да е здраво детето, застава жената на кръстопът и първия срещнат дава име Grinning
(шегувам се за второто, но като не можете да се разберете, включете някакво трето и независимо мнение, най-стария и уважаван elder на рода да даде предложение, примерно)

# 50
  • Мнения: X
Впрочем не знам в България как стоят нещата, но наистина има много хора, които вярват, че детето си идва с името и даже изчакват да се роди и/ли прекарат малко време с бебето, за да го "усетят".

Аз например съм кръстена на роднина по настояване на баща ми и в крайна сметка това име цял живот не го усетих като мое. Все ми седеше неудобно в устата.

Това дете... май се възприема повече като играчка или домашен любимец. В крайна сметка ще му е, живот и здраве, име за цял живот, първият подарък, който родителите му ще му направят. Такова заинатяване върху едно специално конкретно überуникално име ми говори повече за егото на родителя, отколкото за интерес към самото дете като личност. 🤷

# 51
  • Мнения: 28 945
Кажете ми какво е редно да направя. Напълно съм сериозна. Опитвала съм се да говоря по въпроса многократно. Насреща - стена. Наистина съм изчерпана откъм идеи как да подходя.

Спри да тропаш с крак и да си мериш ината с неговия. Изобщо спри да говориш по въпроса. Извади си женския арсенал. Спомни си също как капката дълбае стената. Вярно, нямате много време, но все пак...
Само действай по-умно.

# 52
  • Мнения: 10 352
Аз си имам име, което знам от години, единствената сила на земята да се промени е, ако това дете изобщо не се роди. Интуиция, заряд, мечта, нещо, което искаш да предадеш, който както иска да го нарича, това е нещо, което просто знам, и няма как да е по-различно.
Ако и бащата се чувства така, успех с променянето на мнението.

# 53
  • София
  • Мнения: 18 565
Имаме 5 деца. По отношение на имената винаги съм държала той да ги избере, понеже аз имам привилегията да износя децата, да ги чувствам още преди раждането, да ги кърмя и все неща, които ми даваха много по-силна връзка с децата. Исках поне той да си ги визуализира преди раждане с имената им и това да е неговият принос.
Името на последното дете той пък държеше да избера аз, понеже е от ДЯ и така пък аз се сближавах още повече с детето НИ.

Семейството не е място, където да се правят компромиси, защото компромисите винаги остават някого неудовлетворен. Семейството е "кооператив", където целта е постигане на общи интереси, желания и разбирани.
Стигне ли се до борба за надмощие, става много рисково борбата да се превърне в непримирима войн, от която печеливш няма.

Последна редакция: пт, 09 авг 2024, 13:22 от Fever Ray

# 54
  • Melmak
  • Мнения: 9 267
Проблемът въобще не е дали Пешо или Гошо, а кой ще се наложи. Решили сте да си мерите инатите в много неподходящ момент. Ти си в ситуация с много объркани хормони и това допринася за допълнително изнервяне. Не знам въобще как в последните дни на бременността си намираш енергия за такива нерви. Гледай си здравето, успокой се, наслаждавай се на момента, че чакаш нов член на семейството и ще се запознаеш съвсем скоро с него.

Изглежда, че вместо да се вълнуваш за появата на бебето седиш да се дърляш с мъжа си дали да е Пенчо или Генчо.

# 55
  • Мнения: 4 472
Не, не е спор за надмощие това, жената си каза причините.
Тоя мъж трябва да разбере, че в тоя избор има малко магия, всеки знае, понякога бебето се взима в ръце и името идва, нещо мистично става в тоя момент

# 56
  • Мнения: X
Изглежда, че вместо да се вълнуваш за появата на бебето седиш да се дърляш с мъжа си дали да е Пенчо или Генчо.
Мъжът е същият, защото той в момента го играе обиден и изобщо не иска да говорят по темата, единствено защото не става на неговото. Горкото дете.

# 57
  • Мнения: 18 084
Такова заинатяване върху едно специално конкретно überуникално име ми говори повече за егото на родителя, отколкото за интерес към самото дете като личност. 🤷
Така е.
Още повече, че
1. авторката е отворена за изговаряне
2. има само едно условие - да не е кръстено на роднина
3. нейният фаворит е отхвърлен категорично

Неприятен вкус оставя всичко точно как е създадено това семейство.
Също така поведението на мъжа го проявяват само хора с конкретни не особено читави и уважителни разбирания.
Накратко - честито, изтеглила си къса клечка, авторке.

# 58
  • Мнения: 6 636
Човек не приемащ мнение, просто не задава въпрос. Мен от две страни ме бомбардираха с имената на дядовците, но не съм ги питала, те си жонглираха с тях. Имах име, така кръстих и точка. Въобще не ми е било опция да разглеждам предложения.
И какво ще стане, ако го кръстиш с твоето име? Явно знае, че си манипулируема и си дълбае натам.

# 59
  • Melmak
  • Мнения: 9 267
Изглежда, че вместо да се вълнуваш за появата на бебето седиш да се дърляш с мъжа си дали да е Пенчо или Генчо.
Мъжът е същият, защото той в момента го играе обиден и изобщо не иска да говорят по темата, единствено защото не става на неговото. Горкото дете.

Или просто му е писнало да слуша едно и също. Понякога жените не се усещаме, че прекаляеаме с мрънкане на едно и също. Не знма ако някой 24/7 се опитва да ми говори едно и също сигурно и аз ще кажа накрая “оправяй се”. Просто лошо, че това го правят с името на бебето.

Аз не споря, че мъжът не е твърдоглав , обаче авторката се натяга прекалено. Решила днес да спори за това, че да може и тя да победи в един спор. Наистина горкото дете!

Общи условия

Активация на акаунт