Той отказва да обсъжда друго име, но ти му предлагаш производни и компромисни, водене на диалог. Взел е решение, ти си колебаещата в случая, затова е убеден че ще склониш. И така ще стане.
- Публикувана: 9 авг. 2024, 11:25 ч.
- Последно мнение: 12 авг. 2024, 10:28 ч.
Спор за името на бебето
Това е част от проблемът. Очевидно това е важно за него по някакъв начин, а ти го отхвърляш, като незначително, че и очакваш да е доволен. Малко нереалистично, не мислиш ли? Защо не му обърнеш внимание, като на нещо, което е важно за него, да го питаш какво влага, какъв смисъл намира, какво иска да предаде на детето чрез това име.
Ти като му кажеш, че е някаква безсмислица, никога няма да се разберете.
Ти като му кажеш, че е някаква безсмислица, никога няма да се разберете.
Ама как стигате до извода, че не съм питала вече защо е толкова важно за него, или пък решихте че директно пред него съм му казала това за несъстоятелния аргумент, или съм му казала че е безсмислено. Нищо подобно, винаги когато сме го обсъждали съм подхождала с уважение и добри намерения, той е този който за всяка моя идея казва че е глупаво, гадно и прочее. Само веднъж си изпуснах нервите и изгрубях, но дори тогава не съм обидила избора му и желанието му, а просто му казах, че е краен егоист, и че заради това, че отказва да обсъждаме друго, защото знае че аз трябва да се "предам" няма да склоня. Можеше и другояче да се изкажа, но е свършен факт.
Стигаме до извода, заради нещата, които пишеш, и ако мислиш, че той не го усеща, лъжеш се. То във форума се усеща, какво остава за човек, който е винаги около теб. Не разбираш причините му, не ги уважаваш, ок, няма проблем. Но не го притискай да е съгласен и доволен, явно няма как да стане на този етап.
Това е част от проблемът. Очевидно това е важно за него по някакъв начин, а ти го отхвърляш, като незначително, че и очакваш да е доволен. Малко нереалистично, не мислиш ли? Защо не му обърнеш внимание, като на нещо, което е важно за него, да го питаш какво влага, какъв смисъл намира, какво иска да предаде на детето чрез това име.
Ти като му кажеш, че е някаква безсмислица, никога няма да се разберете.
Ти като му кажеш, че е някаква безсмислица, никога няма да се разберете.
Ама как стигате до извода, че не съм питала вече защо е толкова важно за него, или пък решихте че директно пред него съм му казала това за несъстоятелния аргумент, или съм му казала че е безсмислено. Нищо подобно, винаги когато сме го обсъждали съм подхождала с уважение и добри намерения, той е този който за всяка моя идея казва че е глупаво, гадно и прочее. Само веднъж си изпуснах нервите и изгрубях, но дори тогава не съм обидила избора му и желанието му, а просто му казах, че е краен егоист, и че заради това, че отказва да обсъждаме друго, защото знае че аз трябва да се "предам" няма да склоня. Можеше и другояче да се изкажа, но е свършен факт.
Ето го и проблема, според мен! Ако имате син - това негово поведение - аз съм мъжа, моето мнение/дума са закон, кво ли разбира една проста жена, ще го предаде и на сина Ви. Ако имате дъщеря, още по-лошо - ще израстне с комплекс за малоценност и ще търси, подсъзнателно, подобни мъже, които да я мачкат. Винаги, в една връзка, единия е по-водещ, в нашия случай съм аз, НО - това никога не е означавало, че жена ми е безгласна буква! Решенията са взаимни, това се вижда още от началото на една връзка! Всеки човек е едно мнение - колкото и богато/компетентно да е, то е само едно - затова, пак се повтарям, една двойка трябва да работи върху това да се допълва, подкрепя и уважава - иначе единия ще се чуства като безгласна буква.
Значи детето е момиче все пак, не така мечтания син. И се инати така за име на момиче? Това да не е името на първата му любов нещо? 
Абсолютно ми е странно, че голям мъж си има мечта от години как да кръсти дъщеря си...
Абсолютно ми е странно, че голям мъж си има мечта от години как да кръсти дъщеря си... Въобще не влагам такъм смисъл. Но хайде да сме реалисти. Колко мъже си мечтаят от малки за деца, че да са момичета, че как ще се казват?
Не бих се навила на идеи на мъжа ми, ако името не ме грабва. При двама дядовци с едно и също, първото ми дете е с друго име, различно от тяхното. Защото аз пък от години си го бях измислила за сина си.
За мен майката избира името, а бащата одобрява. Ако съвсем не одобри, майката може да предложи друго. Но при цялата бременност и раждане от страна на жената да ти сервират готово име, с което не си съгласна - не.
За мен майката избира името, а бащата одобрява. Ако съвсем не одобри, майката може да предложи друго. Но при цялата бременност и раждане от страна на жената да ти сервират готово име, с което не си съгласна - не.
Авторке, понеже писа, че за други неща ти все си правила компромис, какви са тези неща? Кое те кара да се чувстваш потисната и неоценена, нечута и пренебрегната?
Ох, ако почна ще отворя кутията на Пандора и ще стане дискусия тук за още 30-40 страници 😀
Ще дам пример с някои ситуации: при нас наистина куца комуникацията и аз съм от типа хора, които обичат всеки проблем да се изговаря и решава сега и на момента, а той има нужда от своето време и малко дистанция. С времето се напаснах и се научих, че не може да се случват нещата веднага както аз ги искам, научих се да броя до 10 и когато видя, че нещата ескалират да замълча за известно време, защото да спорим когато той е ядосан до нищо продуктивно не води. Добре обаче ако пожелая на другия ден например да обсъдим каквото има да се обсъжда, той просто абдикира. Затваря се, забравено е, въобще всеки проблем бива игнориран. С годините всяко нещо, което съм показвала, че е важно за мен е било заклеймявано като глупаво или "много умуваш", "баш сега ли намери да ме занимаваш". Компромис направих с доста важни неща. В началото бяхме на различни мнения къде ще живеем. Съгласих се с него. Останах където искаше той. Съвместното жилище - пак основно негови решения, пак пренебрегнах своите желания. И така.
Нямам сили да чета, защото знам, че ще се изнервя.
В момента, в който разбрах, че съм бременна, казах по едно мъжко и женско име на мъжа ми. Съгласи се веднага. Когато той износи 9 месечна бременност и мине през раждане, да заповяда и да си заяви волята.
А да ми налага, заповядва, заплашва - айде да не казвам къде ще го пратя.
В момента, в който разбрах, че съм бременна, казах по едно мъжко и женско име на мъжа ми. Съгласи се веднага. Когато той износи 9 месечна бременност и мине през раждане, да заповяда и да си заяви волята.
А да ми налага, заповядва, заплашва - айде да не казвам къде ще го пратя.
Тука пък въобще не става дума за мечти, а за налагане. Авторката си каза, че се чувства безгласна буква. Просто човекът така си е решил и тя трябва да се съобрази. Не знам въобще къде виждате тропане с крак от нейна страна.
Ама не е, че просто така си е решил, и съм сигурна, че точно тази нагласа го изнервя още повече. Вместо да се обърне внимание, като на нещо значимо за него, то било незначително.
По проблемите с комуникацията е трябвало да се работи дълго преди войната за името...
Тука пък въобще не става дума за мечти, а за налагане. Авторката си каза, че се чувства безгласна буква. Просто човекът така си е решил и тя трябва да се съобрази. Не знам въобще къде виждате тропане с крак от нейна страна.
Ама не е, че просто така си е решил, и съм сигурна, че точно тази нагласа го изнервя още повече. Вместо да се обърне внимание, като на нещо значимо за него, то било незначително.
По проблемите с комуникацията е трябвало да се работи дълго преди войната за името...
Както той влага смисъл и чувства в своя избор, така и аз. Не омаловажавам това което иска. Но смятам, че най-честно е ако всеки от нас иска нещо различно поне да опитаме да се срещнем по средата.
Тука пък въобще не става дума за мечти, а за налагане. Авторката си каза, че се чувства безгласна буква. Просто човекът така си е решил и тя трябва да се съобрази. Не знам въобще къде виждате тропане с крак от нейна страна.
Авторке, при така изложени нещата, не разбирам защо се напъваш да постигате компромис. По твоите думи, мъжът ти никога не ти показва такова уважение, тъй че пиши детето както ти решиш. Но това далеч не е най-големият ви проблем и ще става все по-зле с израстването на детето. Тепърва ви предстоят толкова много важни решения, а ако той е свикнал така да се налага, няма да те зачита и като родител.