Кога е редно да запознаем детето с новата половинка

Ама вярно много злоба, та чак глупост.
Едно дело по взаимно съгласие със споразумение е много по-бързо и евтино.

Да се бори за родителсси права и за жилището, щом е СИО. Иначе болука явно няма къде да живее с новата и пробва да я изгони нея, пък новата уж да гледа чуждо дете. Да бе, да. Ипотека има ли имота? Аз разбирам, влюбил се, ама такива сигански и урвенски номера да играе на собственото си дете и на майка му...

Авторке, не знам какъв срам и уважение очакваш да изпитва този мъж при положение, че е тръгнал да запознава детето още преди и да си узнала за изневярата. Тук срам няма, но и уважение също. Има и такава порода мъже-влюбят ли се, отпиши всякакъв разум.
Ти си тази, която сега трябва да мисли. Не оставяй чувствата ти да те водят. Бъди реалист- счупеното е счупено непоправимо. Консултация с адвокат и действай преди да се прибереш един ден и той да е там с новата изгора. Детето не трябва да се отчуждава от баща си. Кофти съпруг не означава винаги кофти баща. Колкото и да е кратко времето с него, нека го има, щом не създават проблеми спрямо детето. Сега, главата горе и смело напред.
Аз не бих крила раздяла и защо от околните. Безсмислено е, плюс това, въображението на хората е много креативно.

Абсолютно, като нищо може да се нанесе с новата при нея, докато нямат развод и съдебно решение за жилището. Мисли прагматично. Този е пълен бо$лук, не ти трябва. Сега се е сетил за детето, ако може теб да те изгони от жилището, после няма да се сеща за него. Не ти е проблем какичката, детето няма да я запомни. Още какички ще има, и ще поиска да се съберете в един момент. Интересно ми е само , какво образование, професия имат подобен тип хора, в какво семейство са отраснали, които мислят само с оная си работа и не им пука дори за децата им.

Авторката е много наранена, но да отчуждава детето от баща му и да го настройва, е най- голямата грешка. Трябва да насърчава дори контактите, всичкото време на детето с бащата, е време за нея. Къде и с коя ще го води, не е най- големият проблем.
Проблем, в случая, се явява собствеността на семейното жилище. Ако се окаже, че е на родителите му, много лошо за нея.
Ако е СИО, или лична негова собственост, и ако реши да я гони с детето, Дело за домашно насилие незабавно, дело за права над детето и привременни мерки за ползване на жилището.

Само да се успокои. Да, лош, крив, станало вече.
И колкото по- рано се раздели с такъв предател, толкова по- добре. За всички. Брак нали има?

Ние не знаем дали е боклук. Авторката е толкова наскърбена, че хич не е обективна. Обаче ако някой злобее, злобата разяжда само него, другите не ги интересува. Не е зле човек да си възпитава чувствата.

Това с апартамента и че ще ти вземе детето не го взимай толкова навътре. Уточни собствеността чия е. Ако е СИО не виждам как ще те изгони.  Това пък да гледа детето той с чужда жена при жива и здрава майка, моля ви! Дрънка там нещо, не е прав да ги говори тия неща, но това е излишна драма.

Този човек е крил, мамил, правил секс с какичката, и вие казвате, че не трябва да го отчуждава от детето.
За да реши това дете, че това е нормално?
Или от сега трябва да му се внуши, че при такова поведение страдат невинните?
Хайде с това бащино присъствие, този влюбения поставя онази си работа пред
детето си.
А тук тепърва ще се борят за правата над това дете и родния му дом. Няма основание да се спестява нещо пред съда, не може авторката да му  прикрива мръсните ризи, те са негови, а не нейни.

Проблемите са между възрастните.
Той може да е най- лошият съпруг, но най- грижовният баща.
Да не му даваш детето, не е реваншизъм. Бащите имат права. И децата- също.
Детето не е собственост на майката.
Да си избере друго отмъщение.
 Лишаване на баща от контакти с детето е дори престъпление.

Дете на 4 години не знае какво е секс, нито дали татко е лъгал и мамил мама с друга жена. Детето не е арбитър между възрастните. Може да е добър баща и да се грижи за детето си. Не разбирам реваншизма и ползването на детето като оръжие.

Точно този няма как са е добър баща.
Няма как да не му дава детето, макар че сега като нямат развод няма и режим на свикване.
Идеята е при развода този режим да се сведе до минимум.
Бащата сам се е отказал от семейството си, хващайки любовница и е имал наглостта да запознае детето си с нея преди жена му дори да знае за долните му похот.

О, боже, да се сведе до минимум. И след 20 години детето да се чуди защо вижда баща си 2 пъти в месеца, защо майка му е насърчавала да не се виждат.

Всеки има право да се разведе и раздели. Да, постъпил е зле да изневерява, но това е положението. Отказал се е от жена си, не от детето си. Родителите имат равни права, не съм видяла в закона да пише, че ако изневериш на жена си, губиш права над децата си.

Точно сега трябва да му го дава, когато няма режим. За да се избере удачен такъв с развода. Който да е най- добър за детето. Сега е моментът да се опитат различни варианти, да се отиграят. Иначе ще отчужди бащата. И после 14 години детето все за нея. То гледането на дете, еднолично, е голяма привилегия , няма какво. Да гърби за всичко сама, щото, нали, е голям наказател. А бащата да си вее плувките по мадами.

Наскоро гледах един подкаст с детски психолози и коментираха какво трябва да се казва на децата, при смърт на техен близък. Мнението беше, че родителите трябва да са искрени с децата си и да отговорят честно на всички последващи въпроси. Разговорът да бъде воден според интереса на детето.
Тук ситуацията не е толкова драстична, но не виждам нищо лошо да му се обясни защо тати вече няма да е с тях. А това, че деца на 4 не ги вълнува особено и няма да си спомнят е пълен абсурд. Имам близка двойка, която преминава през подобно нещо  ( но не е намесен трети човек) и поведението на детето е драстично променено. Осъзнава абсолютно всичко и му личи.
Имам и близки, които са деца на разведени родители и са ми споделяли, че в началото е имало период, в който са се обвинявали, защото не са знаели и осъзнавали каква е причината за случващото се.

Двойка сме от 10+ години,имаме брак от 5 години.Жилището е СИО.Живеем в голям град и имаме още един имот в краен квартал,доста по-малък от апартамента в който живеем.Даваме го под наем.
Разбрахме се апартамента в който живеехме да остане за мен и детето, защото аз работя в същият квартал и детската градина както споменах ми е на две крачки,а за него да остане другият апартамент.Разбрахме се за издръжка 400лв. защото може да си го позволи.Разбрахме се за всички подробности свързани с недвижими и движими имущества.Сега се обръща и казва ,че нито сумата за която сме се договорили ще даде,нито апартамента.Не искал с "какичката "да се натискат да живеят в двустайният ни апартамент,искали да им е широко т.е да живеят в четиристайният в който сме сега с детето.Затова и казвам,че смятам,че тази жена му влияе и го настройва.
Ходихме при адвокат ,обяснихме че искаме да се разведем по взаимно съгласие ,обяснихме че сме се разбрали.Адвоката ни обясни какви документи да подготвим и като цяло за самата процедура по развода.
Трябваше когато решим да подадем документи за развод,да се свържем с адвоката  и да започне процедурата.
Когато му кажа да отидем до адвоката и да задействаме нещата си намира оправдание, че е зает и че не може.

Никога не съм искала да отделя детето от него,единствено нещо което исках е нормално отношение и да не го среща с тази жена поне докато не мине развода и не се успокоят страстите.
Моите родители не са разведени и аз имам много силна връзка с баща си и знам колко е важно бащата да присъства в живота да детето си.