Самотата при жените

Не го разбирам това. Един човек те е предал и после живееш в страхове и несигурности цял живот.
И мен са ме предавали, много пъти,но...какво? Преболедуваш, отупваш се и ставаш. Това трябва да ви дава стимул за усъвършенстване и развитие.
Да ставате по- добрата своя версия, а не да сте постоянната жертва. ( Това към Ариел )

За да го мислите предишния три години, значи сериозно ви интересува тръпката и емоционалната страна на нещата. На 26г. някъде сте тръгнали с него. 15-20 години по-стар мъж е почти сигурна грешка; да, има го опита, но това означава, че той е минал през всичко, през което вие тепърва искате да минете. Разминавате се, той няма да е толкова въодушевен, защото това, което на вас ще ви е за първи път, за него няма да е. Само с интелект не става, трябва си и химията, лудостта, каква любов е иначе. Изневярата не е най-страшното предателстео, има къде по-тежки неща в живота, трябва да не търсите увехналите вече хора, защото един младок, известно време, е бил несигурен с коя да бъде, а после пък е избрал друга. Това е все едно веднъж да преядете със сладко, да се почувствате зле и да заявите, че цялото сладко на света, във всичките му разновидности, не го искате повече и ви влече само соленото. Абсурдно е. По-голямата възраст въобще не гарантира и по-голяма привързаност. 50-годишният е много вероятно да ви наставлява, а това да ви дразни. Високият интелект предполага да предвиждате плюсове и минуси, да мислите първо за последствията, да можете да се справяте, да впрягате в своя полза болките в живота си,  но Вие като че ли не успявате да го осъзнаете.

Относно темата - съвсем истинска е. Имам друг профил, но не желая да го използвам, защото се срамувам вътрешно, че отварям тази дискусия.

Относно предходната ми връзка - просто се чувствам емоционално изцедена. Избрана бе друга жена пред мен, а аз лъгана. Знам, че не бива да живея в страх. Самата аз дори много искам да се влюбя, просто не се получава. Всеедно имам някакви вътрешни спирачки, които не мога да освободя, а адски искам.

Съгласна съм, че има мъже, подходящи като възраст за мен, но просто явно аз не ги срещам.
В нова среда съм след раздялата ми. Но средата е от такова естество, че е малко деликатно с интимните отношения.
Не искам да съм жена, отчаяно търсеща, защото знам, че това отблъсква мъжете, а и за мен самата е отблъскващо, но усещам, че при появата на всеки първоначално смятаща, че би ми паснал, тайно се надявам да мисли същото за мен, но никога не се предприема първата крачка от негова страна, а аз се страхувам да направя такава поради евентуално отхвърляне. Сега около мен има мъж на около 40г, (без багаж, извинете дефиницията, отговарящ на моите виждания) но по позиции сме различни и смятам, че не би ми обърнал внимание.
От старата ми връзка ми остана усещане, че съм недостатъчна. Знам, че не е така, защото имам чудесни положителни качества, но просто всеедно ги забравям и не вярвам в тях.
Не пускам “обява”, просто искам да споделя и да получа съвет, разбиране.
Разбирам, че ви е забавно и ме иронизирате част от вас..
Работя върху себе си - имам стремеж да израствам, да се усъвършенствам, спортувам, е, не ходя по дискотеки.. но и да ходех, едва ли щях да искам мъж от случайна среща там (сега не ме осъждайте. Не е невъзможна и щастлива връзка, започнала там, но повечето - знаем…)
Под по - амбициозен имам предвид, че искам човек, който да гради, да е отдаден. Да е оправен, да иска да постигне нещо, а не просто да съществува. Не визирам да е фрашкан с пари. Аз искам да имам постижения в работата си, нормално е да имам човек до себе си, с който да гледаме в една посока, а не да седи на дивана, докато аз се опитвам в нещо.

На мен темата ми се вижда реална. Имам близка на твоите години, така я отхвърли един, лъга я, изневери й, забремени другата, докато още е с моята близка. Ми гадно е и от тогава мина много време, тя все се чувства като теб.

Имай предвид, че е против правилата да имаш два профила и единият ще ти го блокират.

Според мен е напълно възможно да хванеш някой на 37-40 без деца и да е нормален. Проблемът не са годините, а чувството да си недостатъчна.

Мислила ли си за психолог?

Липсва ти живец, страст, лекота, но ти вече го знаеш и усещаш. Трудното наистина е отново да станат част от теб.

Аз познавам много млади мъже, които отговарят на описанието ти за подходящ за теб мъж, странно ми е, че не познаваш такива - или явно не те привличат. С този 40-годишен, за който говориш, може нищо да не излезе, защото не пишеш за химия, привличане, тези неща са осезаеми (а и сексуалното напрежение между двама души преодолява какви ли не различия...). Или по-скоро ти самата се притесняваш да се изразиш. Не, не е нужно да си отчаяна, нужно е само да пуснеш въдичката, която да кълват.

Та... тоя път на несигурност и ниско самочувствие съм го изживяла, сега го преодолявам, ето лично какво аз научих, дано нещо от това резонира с теб:

- Няма нищо лошо да си придирчива и малко капризна. Аз също съм глезла. Но ми се струва, че не само за романтични отношения не даваш шанс, а и за по-леки запознанства и комуникация. Твърде много си се фокусирала върху своите чувства и "дефекти", а това винаги пречи да опознаеш хората около теб.
- Изследвай и развивай сексуалността и женствеността си. Помага много.
- В контекста на темата не си скромна, а плаха. С какво се отличаваш от останалите? Какво е привлекателното в теб? Какво харесваш в себе си? Какъв човек си? Как качествата ти намират изява? Въдичката, мис.
- За разлика от повечето хора мислиш твърде много ти какво можеш да предложиш, а не какво можеш да получиш. Това е благородно... до момента, в който не се докараш до лудост от такива мисли. Приоритизирай и собствените си удоволствия, настроения, нужди.
- Трябва да позволиш на живота да те изненада. Напълно е възможно човекът, който е подходящ за теб, да не се окаже това, което си си мислела. Не го казвам с лошо, че ще е някакъв недодялан или кофти тип, а че той може да е точно от това, което имаш нужда, а дори да не си подозирала.
- Ще си недостатъчна... ако това не е твоят човек или попаднеш на вечно кисел комплексар, за който нищо никога не е достатъчно. Моя голяма грешка беше да мисля, че любовта се заслужава, а още повече - че се заслужава със съвършенство. Да, любовта и всички отношения изискват грижа, внимание, човещина, за да вървят, но... никога не съм обичала някого, защото е "достатъчно добър". Обичала съм съзнателно дори недостатъците. Сърцето не е строга наука. И впрочем вече ми се струва, че съвършенството предизвиква аплаузи и дистанция, но никога любов.

Липсва ти на първо място... не знам дали мога да го нарека любов към себе си, по някаква причина никога не съм чувствала, че това е правилният израз, но... липсва ти да искаш да си направиш кефа. Може би в живота си имаш много поводи за усмивки, но от темата ти не се усеща.

Прочети отново стихотворението на Стефан Цанев за новите дрехи.

Авторката описва неща, които примерно на мен ми допадат в една жена, презентирайки се какво търси и иска, би дала в отношенията, но и много неща не ми се връзват, и допадат.
Защо два профила, самият факт, че го прави, не е ок, показва несгурност, склонност за криене, игрички, незрялост, някакъв страх, и тя не знае какво.
Да има предвид, че без значение възрастта, осебено пък зрял мъж това не би го търпял.
Ако приемем, че в началото и по прицип би те подкрепял, би бил търпелив, ако не го преодолееш това състояние, мислене, психологически, трудно да се получи.
Това да не е същата потребителка, на която в една тема бях казал наскоро, че не ми изглежда на ~30 г.?
Въобще не ми се рови, на спомени го карам.
Другото, което е, не можеш да даваш на един мъж наклон.
Примерно аз съм уреден, и ми е спокойно, имам си абсолютно всичко, дали лежа на дивана и си почивам, или решавам да подхвана нещо, или работя 2 дни в седмицата и 5 живея, аз решавам, а не някой да ми казва.
Казвам, че всеки има живот преди да срещне партньора, и ако има напрежение кой какво, и не се мачвате, не става.
Въобще не говорим за пари, а за лайфстайл, начин на живот.
Вече, ако визираш, че не искаш мъж с пороци, зависимости, и т.н., артикулирай по-добре.
3 г. да не можеш да преодолееш връзка, минало, не е нормално. Партньор може да помогне, но не е панацея, а ако не го преодолееш, може да го загубиш, защото колкото и да е търпелив, всичко има граници.
За следваща връзка сякаш не си готова все още, дори да имаш качества, приемаме на прима виста, че имаш.
Трябва сериозно общуване, всеотдайност и търпение от следващия, който би бил с теб.
Дори да има еуфория в началото, сексът да е един път, проблемите с психиката ти, като избият в някакъв момент, няма да е приятно.

Персона, хубаво пишеш.
Това с химията, нали знаеш, че или се появява, или не, има го, или го няма.
Не е до възраст.
При мен няма въдички, и аз не се връзвам на такива.
Като се харесвате с някой, просто се, и нещата вървят.

Благодаря за този коментар! Както и за всички останали!

Как да се открия? Как да се заобичам отново? Как се пуска въдица? Как да си направя кефа?!
Сякаш не знам, наистина не знам!!!
Вярно е, в живота си имам прекрасни хора и неща, за които да съм повече от благодарна и щастлива… стана ми тъжно, разбирайки, че това не става ясно. Много съм се вглъбила в това си състояние. Сякаш съм в някаква яма и не знам как да изляза. Сякаш имам нужда някой да ми покаже стъпките .

Въдичката е като кокетен начин да се разкриеш, за да предизвикаш интерес, не е нещо фалшиво.

Авторке, според мен или превантивно отхвърляш много мъже (стига да са нормални, разбира се) поради някакъв твой страх (сигурна ли си, че ги познаваш достатъчно добре, а не си измисляш кусури/оправдания?), или наистина не си срещнала такъв тип човек, който да те "запали".

И впрочем на тия готини и инициативни мъже на място недостатък е, че не са много търпеливи и много шансове не дават. Съгласна съм с Revoker, че за специално такива, ако това ти е целта, цялата каша в главата ти рано или късно ще ги откаже.

Имаш прекрасна база от работа, спорт, предполагам добра храна, приятели. Не я пренебрегвай! Но не си приела себе си с всичките си позитиви и недостатъци, с всичките си желания, с всичките си страни. Не вярвам да си убила човек, че да имаш от какво толкова да се притесняваш. Възможно е да си възпитавана, че не трябва да изпъкваш по никакъв начин, че не трябва да искаш това или онова, отнякъде си попила тези идеи. Вместо да си кажеш, че онзи не си струва, щом се е отнесъл кофти с теб, ти трета година го мислиш. Това, мила, е вече липса на себеуважение.

Аз също съм интелектуален тип човек, дълбоко уважавам и ценя разума, знанието, да мислиш преди да предприемеш нещо. Но накрая ефектът е клаустрофобичен и задушаващ, защото с премисляне не можем да задоволим емоционалния си свят. Трябва да намериш обратно пътя си към земното, тленното, плътското, мисля, че в момента то ще те спаси. Не се хвърляй в дълбокото още - и да се появи принцът, сама ще избягаш от толкова неувереност. Обичаш ли да пътуваш? Обичаш ли да танцуваш? Обичаш ли да флиртуваш? Това са все неща на принципа на играта и на непредвидимостта.

Нищо ти няма - просто имаш нормални емоционални нужди на млада жена и не са задоволени. А ти сама не си даваш шанс да бъдат задоволени, дали от теб, дали от някой друг. Толкова е просто.

Ревоукър, авторката не дава наклон, а казва, какво иска и не иска у един мъж. Ако тя не иска неща, които за теб са ежедневие, значи не сте един за друг, а не че тя трябва да си коригира очакванията.

Авторке, мислиш си, че възрастта е панацея на проблемите, с които си се сблъскала в предишната връзка, а истината е, че ти просто не си преодоляла удара и търсиш кой да те спаси. Мислиш си, че възрастният (бащина фигура?) ще те издърпа, но връзка с такава разлика крие рискове да попаднеш в други капани и по никакъв начин не ти гарантира, че няма да бъдеш измамена, подведена, непредпочетена. Впуснала си се в доста начинания за да се "развиваш", но личността ти сякаш буксува. Което значи, че замаскираш проблема с дейности, които нямат общо с преодоляването му. Твоето самочувствие, обидата и травмата от отношението, от изоставянето, тези неща си остават на дневен ред. Пред тях трябва да се изправиш, вместо да търсиш спасителна лодка в по-възрастен мъж. Тогава другите ти занимания ще са ти бонус, но засега, само те не стигат.

И според мен трябва да си "изчистиш дома" преди да тръгнеш към нова връзка. Да, ти приемаш предишният ти партньор като извор на всички настоящи проблеми, но вероятно той просто е избрал себе си и е продължил напред. Ти по някакъв начин продължаваш да стоиш в обидата, търсиш по-възрастен да оправи нщата - това е детско поведение и е хубаво да се замислиш защо си в позицията на дете. Намери си терапевт и работи с него. Възможно е да достигнеш до прозрения за себе си, които не си очаквала и съотвеетно да постигнеш по-голям вътрешен мир и приемане.

Хубаво е, че имаш изисквания за мъжа. Аз също имах такива, не съм отстъпвала и смятам, че човек си спестява някои предизвестени разочарования. Все пак обаче животът трябва да се живее и трябва да си наясно, че не можеш да държиш контрола върху всичко и през цялото време.

Лъвица, тя няма все още точна и ясна представа, критерии какво иска. Капризничи, объркана в сосбтвената си каша.
Е са ще завалят ЛС. Не смятам. Пише се с някаква конкретика, а не "да пусна въдичката".
Или да съм "дробил" тук с някой толкова, че вече да ставаме досадни, и да ми се иска много да го видя в реала.

Like_Smoke, контрол имам и ще имам винаги над моите мисли и действия.
Дам, много добре се живее психологически необременено без очаквания, именно защото после идват разочарованията. Това не значи, както казваш да нямаш критериите, отсявайки чрез тях.

Може би тези три години не са били достатъчни
Защо ти е да търсиш целенасочено и да влизаш в някаква връзка без все още да си усетила, че си готова?
Моето лично мнение за връзките с голяма разлика във възрастта на партньорите е отрицателно. Нямам личен опит, нито познати с ужасни преживявания, свързани с това. Но сериозно си мисля (може и да е предразсъдък), че това много рядко е базирано на обикновени предпочитания, а много по-често е проява на някакви вътрешни борби и проблеми. Например, трудно ми е да си представя, че по-младият партньор във връзката е супер зрял, а по-скоро, че си представя, че ще намери някакъв вид сигурност с по-възрастен човек от себе си. Което... не е сигурно 🤷‍♀️ А за по-големият, влязъл в такива отношения, твърдо смятам, че е основно, защото всъщност не е достатъчно зрял и улегнал за възрастта си. Другият вариант, който си представям, е да търси някого, когото да иска да оформи според своите лични разбирания за идеален партньор и затова да избира по-млади хора, които му се виждат по-податливи на манипулация и "шлифоване". Което пак... нито е сигурно, нито е редно (поне според мен). Това независимо от половете.
Но по-голям или около твоята възраст, не позволявай да се опитват да те променят по техни някакви идеали. Особено след като може би все още си наранена и уязвима.

Ревоукър, дори в този момент да не е наясно със себе си, не значи, че капризничи. Нито че желанието й за целеустремен мъж, който не мързелува по цял ден на дивана, е нещо несериозно. Напротив, на нейните години е нормално да иска точно това. Точно както за един по-възрастен мъж, който си е наредил живота и финансите, е нормално да си търси спокойствието. И ето един подводен камък на връзките с голяма разлика. Не само се търсят различни неща, но и по-възрастният иска да убеди по-младия, че е неориентиран и капризен. А всъщност, това са нормални желания за по-младия, включително е нормално да се лута. По-възрастният е минал през стъпките, които са го довели да знае какво иска и сега иска младият да мисли по същия начин, без да е минал по собствения си път.

Странно е три години да не са достатъчни. Все пак авторката не е на 60, че да не може да прежали любовта на живота си.

След такава връзка повечето ми приятелки започват да излизат, пътуват, да се фокусират на себеразвитие. Цъкат повече с необвързани приятелки, пътуват често в чужбина. Това помага и да се срещнеш с много нови хора.

Усмихвам ти се скептично.
От въпроса вече знам, че ще ми вади черти, за да му върже.

Това е най-омразният въпрос. Не отговарям или давам някакви вятърничави кухи отговори: несходство в характерите, не помня, беше много отдавна и му спестявам време, нерви и усилия, да ми вади черти на показ. С въпроса вече е показал достатъчно от клишираното поведение и заучените фрази.
Следващият въпрос, който очаквам, е с колко мъже съм спала.

Какви жени ти се връзваха на тези свалки?