Самотата при жените

Не така с лошо

Според мен просто давай малко повече шанс за опознаване не тази които сега пишеш че не се виждаш с тях а иначе са подходящи.
Понякога "апетита" идва с "яденето". И понякога трябва в някаква степен да влезеш в чужд живот за да се отървеш от стария (с бившия).

Но проблемът наистина звучи да е вътрешно в теб. Повечето хора на твоите години ще са като теб - постигнали или в процес на постигане на целите им, и сега просто искат добра връзка, семейство, спокоен живот. Едва ли много хора биха искали тепърва да тръгнат да полагат големи усилия за цели от друго естество. Това се прави като си между 20 и 30.

Авторке и аз бях като теб. 3 години ми отне изобщо да погледна мъж, още 4 да се обвържа. Хубаво е, че не си спирала да работиш над развитието си, но научи да се обичаш.
Другото е, че възрастта не гарантира абсолютно нищо - излизай с по-стари, излизай с по-млади, но излизай с хора, с които можеш да общуваш и не правиш просто от отчаяние да полуиш любов.

Авторке, ако това ти е някакво успокоение, не си сама. Аз минах 35 даже и също съм сама последните 1-2 г след няколко доста несполучиливи връзки, от които много пострадах. Късното осъзнаване, че човекът не е за мен и неумението да сложа край ми донесе много негативи дори нещо като "личен бърнаут", в смисъл прегорях и заради тези отношения не само заради служебни причини и фактори. Сега съм в процес и опит за осъзнаване и "самолекуване" и най-хубавото е, че не се чувствам самотна. Сама съм, но не ми е самотно, зашото в момента имам по-важни неща, които трябва да свърша за себе си. Когато съм "заздравяла" знам ,че пак ще се замисля и за мъже и връзки дори неангажиращи за начало. Да, на моменти ми е малко самотно, но не ми тежи толкова и се надявам, че е временно.
Една подробност - помагам си със психолог и мисля, че имаше важна роля да ми помогне да намеря първата пътечка към чувството за "самодостатъчност". Имам още работа по въпроса, защото проблемите които имам са пооплетени 1 в друг и просто се пренасят и във връзките неизбежно.

Kaprisse, това, в което ти си била, наричайки го "връзки" е даже по-лошото, а именно да си сам/а в нея.
А сега, както казваш си сама, но не самотна. Значи си преодоляла и осъзнала, което е чудесно.

Самодостатъчност съм си имал цял живот, обичал съм си се, и знам, че съм си най-важен.
Връзка на всяка цена, не, особено с неподходяща жена, и такава, която ич не ми импонира на сексуалност, ежедневие, безпроблемни финанси, спокойствие.

Честно казано замисли се за какво ти е партньор?
Секс, компания, да си направите дете, да имаш с кой да си кажеш приказка, както се казва и т.н., за всеки различно.
Партньорът какво прави, запълва липси? Ами, ако човек няма липси, какво правим?
Самотно ти е от какво естество? Да няма с кой да празнуваш празници, Рожден ден, да отидеш на почивка?
Като си отговориш с точност, ще ти се избистри.

Не търся връзка само за да бъда в такава. Не ми е нужен мъж, за да имам щастие в денят си. Достатъчна съм си. Не ми е нужен мъж, за да съм цял човек. Нужен ми е партньор, с който да създам семейство, деца, с който да споделям ежедневието с хубавите и лошите мигове. Търся си приятел, който да е до мен и да ме подкрепя или да ме спира по грешният път. Търся някой, на който аз да бъда опора и смисъл. Не се увличам по годините просто заради годините и очакването, че предлагат нещо повече. Вероятно подсъзнателно и това е налично като фактор, но в моменти и чисто визуално усещам, че ме привличат. Не бих казала, че имам липси, както се споменава и по - горе, които искам да се запълват, а по - скоро търся споделеност, интимност, доверие.
До сега не съм имала неангажираща връзка. Не мога да си представя да си легна с някого без емоция. Това е ключово за мен и нещо, по което първоначално се водя. И обикновено до сега първо е емоцията и после преход в чувства. Не съм преживявала по - различен сценарии и не знам как се постига “неангажираща” връзка.
Някой по - горе ме определи като прекалено фокусирана, анализираща и конкретна - да, определено го наблюдавам у себе си. Постоянно анализирам, а много искам да се освободя от това. Трудно ми е да водя разговор дори, защото постоянно премислям какво да кажа, как ще прозвучи, да не би да се изложа, което е страшно обременяващо. Може би това остана поради опитите ми преди последната раздяла спасително да се харесам, за да не приключат нещата. Уви - глупаво решение. Преди бях толкова освободена в общуването, изобщо не премислях, бях радостна, просто се забавлявах, а сега се вглъбявам и анализирам постоянно. Много е неприятно, как да сложа край на това и да започна да живея спокойно?

Не се опитвам да се харесам на всяка цена, не се натрапвам, набутвам, но при разговори с мъжете - те си вървят, но когато приключат - те не ме търсят, не ме намират например в социалните мрежи, не търсят контакт с мен.
А уж в живият разговор всичко върви гладко, усмихваме се, смеем се и е приятно, но до там…

Защо си мислиш, че като не те търсят втори път, е следствие на твоя издънка?

Въпреки, че доста от коментаторките тук свирят в оркестъра на клуба на самотните сърца на сержант Пепър не отричам някои идейни проблясъци.
В случая не е задължително причината за неосъществяване на желаната комуникация с мъже да е в теб. Търсенето на вина първо у себе си е признак на интелигентност и достойнство, но не винаги е в помощ при решаване на проблеми от такова естество. По-добро е все пак от: "Аз съм егати пича, пък България не ме обича"
Причината може да е у мъжете, в средата, също така в обществото с неговия псевдо-морал. Може и да е в твоите изисквания. Което не е повод да ги снижаваш, но може да помогне в зависимост от целта.
Може и да е във виждането ти за света, на български - мирогледа ти. Ако виждаш само доброто у другите, струва ти се, че светът е прекрасен, но за другите, всички са късметлии и щастливци, а ти - не, то изпаднала си в крайността на самосъжалението. Реално, каквото и да ти пишат бгмамите - живота е гаден и накрая се умира. За всички е така. Та моя съвет - по-малко се замисляй, опитай да преценяваш събитията от страната на полу-пълната чаша, а не от полу-празната, между впрочем половин чаша вино в някои случаи помага доста
Много вероятно е, точно както ти си мислиш, че тези, които харесваш, не ти обръщат внимание, то от друга страна да има мъже в обкръжението ти, които те харесват, но ти не ги забелязваш. Практически жените, българките със сигурност, очакват първата крачка да бъде направена от мъжа, но много мъже очакват поне някакъв минимален знак, за да се престрашат да ухажват. От изключително важните качества на една жена е да може да преценява кой мъж от какви знаци разбира. Както да ги дава към мъжете, които я привличат, така и да не ги проявява в среда с мъже, които не я привличат. Общуването, във всичките му разновидности, не само междуполовото, си е въпрос на компромис. Ако се научиш да виждаш кой компромис ти помага и кой би ти навредил, минала си 3/4 от пътя към целта си. Доколкото чета, това е семейството. Успех.

Колкото по-рано осъзнаеш като ВАЖНА ролята на всички други хора в живота ти - приятни колежки, приятелки, роднини на зряла възраст, съмишленици от някакви групи по интереси и прочее* - толкова по-спокойно, леко и бързо ще си намериш мъж.

Но не манкиране, а истински връзки (с хора, различни от мъже) - това е за мен разковничето на твоята ситуация.

Генерално самотата ще те води към компромисни връзки.

*Хората, с които искаш да се сближиш, обикновено са заети с живота си. Хора, които са в нужда - това е постижимия контингент приятелства на самотния човек. Не звучи приятно, но с времето се оказва правилната и дори полезна стъпка

Просто това не са твоите мъже. Впрочем и ти самата не пишеш да си особено запленена от тях.

Не е трудно да накараш мъж дори да се обсеби от теб. Сега, за някакви от сорта на форумните ни мъже не знам, не са ми в таргета 😀, но за що-годе нормални мъже си мисля следното:

1) Трябва да усещаш с кого можеш да "мелиш брашно", с кого би си паснала, кой би ти допаднал. Разбира се, изключения има винаги и те са много сладки, но дори при двама на пръв поглед несъвместими хора е имало нещо, някаква невидима сила, която да ги привлече един към друг.

2) Много зависи тия разговори как са протичали. Тук е разковничето дали ще искат да излязат с теб на всяка цена, или няма да те потърсят. 😀 Трябва да умееш да задаваш въпроси и да показваш интерес (немалко мъже са ми се оплаквали от липса на това в общуването си с жените), да изслушваш, да показваш, че ти пука какво казва другият, да вмъкваш някоя кокетна или по-предизвикателна реплика... Погледът и езикът на тялото също издават доста. Използвай въображението си - флиртът е изкуство. Ако тия разговори са протичали както като те заговори някоя леличка във влака, няма как да станат нещата. И не, изобщо нямам предвид ти да каниш непременно на среща, да си свръхдиректна с намеренията си и тн.

Имаше един епизод на Сексът и градът, в който Миранда, която е адвокат по професия, излизаше по срещи и лъжеше, че е стюардеса, защото мислеше, че е по-секси професия. Срещите наистина бяха по-успешни... но не защото мъжете се плашеха от интелекта й и от работата й, а защото тя винаги беше на тръни с тях. Когато си измисляше и играеше другия образ, се виждаше, че всъщност си позволяваше да се отпусне и да покаже, че е много чаровна и интересна жена. Винаги е било вътре в нея, но просто под пластове самокритика и недоверчивост.

Както и мъж може да "накара" жена да се обсеби и влюби в него.
Дали е здравословно, бъдещето на отношенията показва.

Какви са форумните мъже?
Ненормални? Кое е ненормално?
Не мога да си позволя да квалифицирам някой без да го познавам, не само това, а дори да изградя мнение, възпитанието не позволява да определяш. Можеш да си мислиш някакви неща за себе си, но си остават за теб.
От разменените постове единственото, което можеш да "определиш" за някой е дали ти е приятно, дали мисли, като теб, дали би продължил да разменяш постове с него, размисли и страсти. И дотук.
За таргета, чудесно, всеки има право на избор.
Да не забравяме, че и не би трябвало никой да ти е "в таргет", като ангажирана жена във връзка.
Другото не говори добре.
Нямам и няма как да имам нищо лично към никой. И това трябва да важи за всеки. Нито се познаваме, нито нищо.
Обществото е в тотален разпад и разложение от всякакво естество.
Тъжно.

Много драматично. Но толкова типично за всеки един период на обществото - хората се събират да се оплакват колко е зле обществото, политиката, другият пол

Там е работата, че не се оплаквам на никой за нищо, добре съм си, и все по-добре. Другите ми се оплакват.
Иначе да си се събират, аз съм отстрани, в периферията.

Авторке, щом не те търсят, макар иначе разговорите да са протекли гладко, може пък да не са твоята целева група? Виж какви са тези, с които не се е получило продължение след първа среща - явно не подхождат. Не ти не подхождаш, а те.

Търси ги ти след това. Когато човек принципно търси и няма особено много опции е добре да е проактивен. Също така мисля че и много мъже харесват когато и отсрещната страна полага усилия, така че и по-голяма заинтересованост от теб може да им промени мнението към по-позитивно към теб.