Изневярата и след това ...

Е, който иска може да си живее в безсмислени и натоварващи отношения, за да спести някой лев.

Ооо, да не се развеждат, защото трябвало да платят на адвокат... Е само това оправдание не бях чувала.

В Италия може така да пише, не споря. А в Афганистан пише да се убиват с камъни прелюбодейците. У нас не пише.
Нима няма хора, които така си живеят с изневери - стари и простени, или пък дори текущи - законът не го забранява, само моралът и преценката на конкретния човек важи.

Три са тайните за щастлив живот:
1. Трябва да имаш жена, която е с добро сърце, която обича теб и децата, която се грижи за дома, която готви да си оближеш пръстите, която ти е вярна и отговорна
2. Трябва да имаш жена, която е богиня в секса, която те кара да се смееш и тя се смее на твоите шеги, която е чаровна и магнетична и с която не стъпваш, а летиш
3. Трябва никога да не допускаш едната от тези жени да разбере за другата

Вервай, в завоалирано описаните лични отношения в нашия Семеен кодекс се крие и забраната за прелюбодеяние и това никога, ама никога не е било спорно в практиката или в теорията, за да има нужда да се записва в закона в прав текст. Не е нужно да пише непременно: "съпрузите не трябва да правят секс с други лица", а и това не решава нищо, защото после ще повдигнете като Бил Клинтън въпроса дали е секс оралният секс, и евентуално дали е лице козата.
За изневяра развеждат по вина на изневерилия, което значи, че и задължение има.

Преди време, на 20+ приемах изневярата по един начин, сега я приемам различно. Само ще напиша, че няма непреодолими проблеми, зависи дали можете да обичате, не да си мислите, че можете, а да го правите.  Ако е много силна любовта, ще се опитате да простите, наистина, вътрешно да простите, това се случва обикновено.  Няма значение има ли брак и дете или е само връзка, абстрахирайте се от брака и детето, роднините, всичко; става въпрос само за партньорските ви взаимоотношения. Няма изневяра в брака ми, всичко е наред, но отпреди това знам какво е,  и от двете страни съм била. Все е своеобразна смърт, защото болката е много голяма. Но под влияние на болката и на страха се взимат най-грешните решения в този живот. Преди мислих така: това е непростимо предателство, този ми се подиграва и никога не ме е обичал или аз съм лош човек, защото в главата ми е един, а аз давам шанс на друг. Първо се успокойте, сега не можете да мислите трезво, трябва ви време, задължително, нищо не решавайте сега. Книгите ми промениха отношението към изневярата, т.е науката. Всичко се случва с причина, а моралът има и своята субективна част. Ако си струва, ако имате достатъчно силни чувства, ако хубавото е в значителен размер, не оставяйте тази ситуация да ви погуби. Съветвам ви да прочетете книгата на Уили Пазини “Невярна любов. Изневярата в съвременното общество”. Авторът е преподавател - доцент по психиатрия. Опитайте се да не гледате повърхностно/ елементарно на каквото и да било, включително и на изневярата. Устроени сме всичко да ни омръзва, да искаме още и да не си даваме сметка за това. Причините за изневярата не са нещо просто, нещата въобще не са: изневерява ми значи не ме обича и не ми изневерява - значи ме обича. Причините за изневярата могат да бъдат много, а ние сме хора и грешим. Първо ги прочетете и осъзнайте. Той може да ви обича, докато изневерява, науката това казва. Изневярата се случва заради много причини: от скука, заради секса, още ви обича, но сте загубили любовта, от страх пред старостта, напук, заради самото прегрешение, за подсилване на самоидентичността, от желание за нежност, от Едипов комплекс, за да имаш до себе си двама души, а не само един. Вие трябва първо да откриете причината, както при болестите и тогава да решите. Лечението е през “защо” и решението зависи от отговора. Дали си струва да се съвземете, останете и борите или тъкмо обратното трябва да направите, до известна степен, е въпрос на интелект.

Крис, предлагам тайните да са две - мъжът да изкарва достатъчно пари за прислужница и проститутка и втората, да не е стиснат.
Никоя жена не е толкова глупава, или пък може би към тайните да добавим и условие - да намерим две безкрайно глупави жени.

Винаги ме е изумявало доста разпространеното мнение тук, че ако любовта е силна трябва да приемеш всякакви издевателства върху себе си. Ми не е така, дори в този случай разочарованието е много по силно и дори някои хора да простят и продължат заедно, не забравят.

изневеряващият не се интересува какво причинява на другия - особено щом е паралелна връзка, а не случайна еднократна забежка
изневеряващият е с ясното съзнание какво прави и избира ден след ден да продължи да го прави
паралелната връзка е собствен отделен споделен с друга живот, от който ти не си част и никога няма да бъдеш
причинили са ти нещо, което ти не си избрала сама и не с идеята за което си създала семейство, т. е. променили са правилата на играта в движение и са забравили да те уведомят


дори и да прекъсне тази връзка, ще има друга
щом си е позволил да ти направи подобно нещо, няма да си го забрани никога повече
може да не изневери на някоя следваща, но на теб отново ще
може да стиска зъби 2-3-5 години, но пак ще има паралелна връзка

Е, това е просто виц, но и в живота знаеш ли какви фокусници има - въртят ги по 2-3, и ни едната не знае за другата. Пък може и да се правят, че не знаят.
Аз не бих имал нерви. Една вземаш, пък каквато е с плюсовете и минусите, такава си си я избрал. Ако хептен не можете да се траете вече, развеждате се и край.

Относно изневярата, знам ситият на гладния не вярва, така че без да ми се е случвало (или поне не съм разбрал) - няма как да давам съвети. Въпреки това и аз мисля като някои от съфорумките по-горе, че едно е докато сте млади-влюбени от няколко години, тогава би се чувствал предаден, разочарован, ядосан, и трудно би простил. Друго е след 15-20 години... голяма работа, особено ако е било еднократно. И да разбера за жена ми такова нещо, бих казал "гледай другия път да не разбирам" - ако всичко друго в семейството ни върви нормално.
Но ние сме със сравнително големи деца вече. Ако се случи в периода, когато се правят и раждат деца, всеки мъж инстинктивната му мисъл е дали пък децата сега са от мене, или от другия. Това си е вече предателство.

В нито една от тези причини не мога да намеря оправдание. Ако някое от тези неща е довело до изневяра, човекът моментално ще ми падне в очите. За мен тези неща показват не малка доза малодушие, а аз не мога да приема някой, който действа на такъв принцип. В моите очи изневярата е избор, и ако някой е воден от нещо, което е толкова силно, че той буквално няма избор пред него, значи или е слаб, или не му пука достатъчно за мен. И в двата случая не мога да си представя да го издържам повече покрай мен този човек.

не бих имала доверие на човек имал паралелна връзка..
друг е въпроса, че трябва да сте много отдалечени емоционално, за да се случи такава и да не се усетиш още в началото на тази връзка..

Има хора, които си живеят с изневери, да. Но встъпването в брак е взаимна договорка между мъжа и жената, тя предполага и морала на всеки от тях. Нали не разбираме под изневяра, че само мъжът,  търси друга жена? Ако и жената е с тоя "морал", квит ли ще са? Все едно да искаме от мъжа да приеме, че децата, дори да не са негови, а заченати от  друг по време на брак, той трябва да ги отглежда, издържа и възпитава. Едва ли някой мъж ще е съгласен на това. Това е и смисълът на законите - взаимно гарантиране на основни неща.
После случаи има разни.
Законът не го забранява в смисъл да каже "забранява ти се да изневеряваш", но много ясно ти казва в какво се задължаваш, встъпвайки  в брак. И ако сгазиш лука, си плащаш - без значение дали си мъжа или жената. "Плащането" преценява всеки сам - дали ще е разбито семейство, дали ще е живот като непознати в жилището, за да се запази имуществото, дали ще фарс пред децата (които отдавна са разбрали всичко и такъв е неуместен), дали ще е отчуждени деца.. палитрата е богата. Цена винаги има, безплатен обяд няма.

Точно от много силна любов не бих простила.
Ще простя, когато не обичам, не ми пука и този човек го смятам за част от мебелировката.
Щом го обичам, а той не ме обича, за какво би ми бил!? Защото любовта върви с доверието и с уважението, каквито нямат общо с изневярата.

Малко романизирано звучи всичко с реплики от типа "набождайки сърцето на съпругата", "грозна кутия на Пандора", "прекрасно детенце", "да оцелея в тоя ад", "преплували през тоя ужас"  и т.н., което за мен е показателно, че авторката има розови очила и е било крайно време да ги свали, та може би това е начина. Иначе 17 години са достатъчно време да познава човек партньора си и в добрите и в лошите моменти, да знае какво иска и кои са му слабите места, и да познава и себе си и реакцията си в определени моменти, а също и какво може да търпи и приеме и какво - не. Изневярата има причина - дали защото човекът е несигурен и комплексиран, не получава от съществуващата връзка това което иска, подтиснат е или просто така разбира живота. Ако отсрещният човек разбере причината, ще намери начин и как да действа в случая. Дори и да не избере раздялата веднага, понякога неминуемо се стига до раздяла, защото изневярата е поводът, а причината продължава да тлее под повърхността.
А детето няма да бъде лишено от баща при раздяла, защото родителите дори и разделени винаги си остават родители.
Моят съвет е - повече зрелост в ситуацията. Успех!

Моля, не превръщайте и тази тема в сеир, достатъчно болезнена и сериозна е.

Много ценни неща има в поста на Rumi11111.

Имам приятели, които са изневерявали (половинките простиха, но връзките не успяха да се задържат), така че съм ги питала точно това. Колкото и абсурдно (за мен) да звучи, да, наистина обичат човека до себе си, държат на него, описват изневярата с (клишето), че е било грешка, били са повлияни от силна емоция и тн. Една приятелка изневери от гняв, защото не се чувстваше обичана, значима и ценена във връзката си. После ми рева една седмица, докато половинката не й прости, до ден-днешен не обича да говори за това.

Изневеряващите се отличават със слабохатактерност, поне от моя параван. Изневярата, колкото и странно да звучи, е по-лесният начин; обичам приятелите си, но нито един от тях нямаше силата да прекрати връзката преди да се стигне до изневяра, нито имаше силата да работи за промяна в нея, нито можеше да заяви какво всъщност иска от тези отношения.

Може би правилната дума е егоцентричност, като се позамисля, защото и това съм го забелязала като проявяваща се черта на въпросните. Да, осъзнават какво причиняват с тази изневяра, но са твърде заети да мислят повече на тях какво им се иска в дадения момент.