Случи ми се нещо странно XXX

На авторката, сигурно.
нИкролог...че и два пъти.

Май са за предпочитане спамърите със сънища, отколкото злорадстващи, пунктуационни критикари. Вие сте безгрешни предполагам. Една терапия ала шльокавица би се отразила много благотворно и смиряващо 🙂 сори за спама, ама не мога такива хора просто ! Жената си споделя историята а вие...

Аз пък не намирам нищо стряскащо- след като имената са почти еднакви, ако първата буква е сходна с другата първа буква откъм произношение, при диктуване може да се изпише грешно.
 

И тук пунктуационните грешки нямат нищо общо

Ставаше въпрос за "некролог". На БДС  "е" и "и" са едно до друго на клавиатурата и е нормално човек да чукне на грешен клавиш.

Темата с близнаците ми е интересна. И е странно това, да криеш от жена си или гаджето си, че имаш брат близнак.

Съвсем ясно разбрах за какво става въпрос.

На БДС може и да са едно до друго, но на фонетичната не са.

Е май само пуберите пишат на фонетична… Всъщност не знам, не споря.
А и какво значение има, че жената е сбъркала една буква, защо изобщо това се коментира?

Ми благодаря за комплимента, на 36 години съм и пиша на фонетична

Значение няма, дотолкова, че в некролога също е объркана една буква в името. Аз дадох своето обяснение, според мен, разбира се.

На жената от която купихме некролога,но след като тя написа имената,ние и двете със сестра ми го прегледахме и никоя от нас не забеляза грешката.
П.П. Благодаря на h.d. за поправката.Ако си каже цената,с удоволствие,ще взема няколко урока от нея/него по български език

Благодаря за новата тема!
 Малко по-назад сте писали за истории с бебета и малки деца. Реших да споделя и моята, която не е кой знае какво, може би, но за мен и близките ми беше странно
2021 на 24.08 се роди моят син преждевременно. Понеже беше по времето на КОВИД нямаше нито свиждания в болницата, нито имах негова снимка, нито нищо. Прекара там един месец.
На 15.09 почина моят дядо. Не отидох на погребението, тъй като по това време и моето дете беше в болница и майка ми беше решила да не ми казва изобщо, че е починал, защото и без това бях изключително зле психически и емоционално.
Преди да почине дядо много е искал да види синът ми, постоянно е питал за негова снимка, но така и не успя да го види.
Около година след това за първи път посетихме гроба на дядо, заедно с детето. Още щом стигнахме до там, детето ми отиде до гробната плоча, започна да сочи снимката на дядо, да се вълнува, да говори нещо си на своя бебешки език. Аз, мъжа ми и майка ми само се спогледахме в ступор. Никой нищо не каза и след това не сме го коментирали.
Детето ми никога не е виждало дядо, нито му бях показвала негова снимка.
100% детето ми познаваше дядо. Как и от къде, нямам идея.
Ходили сме горе долу по същото време и при дядото на моя мъж, той почина същата година, но няколко месеца преди това(все още бях бременна). Там изобщо не се случи нищо подобно.
Често се натъжавам, че нито един от дядовците ми не успя да види моите деца. Вече имам двама сина. Едната ми баба също.
Еидинствено тази случка ми дава някакъв вид надежда, че ние не ги виждаме, но те са до нас и ни се радват мълчаливо.

Мисля си, че дядото след като е починал,  детето е могло да го види и след това го е познало по снимката. Нали се предполага, че малките деца до някоя възраст все още имат връзка и с там. После всичко забравяме. Запознали са се.

Напоследък ми се случват странни случки и на мен.
Преди 2 месеца с ММ бяхме на гости на едно приятелско семейство. Аз съм наблюдателна и забелязах маникюра на момичето, което беше много красив в розов цвят. След известно време поглеждам към ръцете й и цветът е абсолютно бял. Очудих се много, но реших, че първоначално съм се заблудила. Преди да тръгнем ,идвайки да ни изпрати, гушнала бебето виждам, че лакът е отново в розовото , което бях видяла в първия момент. Направо замръзнах. Нямах обяснение.
Втората случка е от преди седмица. Бях си легнала и в просъница в съзнанието ми идва мисъл " Махни синьото сако най-отзад  от гардероба в коридора". Не се впечатлих особено, защото нямам синьо сако там. След 2 дни , вадейки си дрехи за работа от гардероба се  сещам за " мисълта" и поглеждам най-отзад - закачено синьо сако на свекърва ми, която почина преди няколко години. Не помнех, че е там.

За сакото е странно,наистина.
За лака-зависи на каква светлина и под какъв ъгъл си гледала.Тук,странност не виждам.

Аз имам лакове  които си сменят цвета, според температурата на ръцете

За лака - наскоро гледах клипче как лак променя цвета си в зависимост от температурата. Беше тъмносин, топнаха ръката в купа с лед - стана бял.

Не знаех за тези променливи лакове,  но на различно осветление цветовете се променят, това е едно от първите неща, които учихме по  цветознание.