Това е сън, което ще ви разкажа накратко, но е интересно според мен, пък може и за вас да се окаже.
Гледах един филм с Пол Мескал "Всички сме непознати" - една доста призрачна история за любовта. И там духът на другият герой, забравих му и името, и това на актьора, се надруса в един бар. И аз си мисля после, цяла нощ почти, съпреживявах филма, търсех мнения, защото краят беше супер неразбран.
И в тоя ред на мисли си казвам, че как пък е възможно уж дух, пък се надруса.
И скоро беше, сънувам, осъзнавам в съня, че мога да го контролирам, и реших да полетя право нагоре нагоре към Господ. Пак ми е било криво за нещо, постоянното ми състояние вече почти.
И се озовах в една стая и там пушеха дрога и си я инжектираха в нося. Беше някаква много силна синтетична дрога. И аз се виждам как взимам това нещо, с което си го вкарваха през носа, и посягам към себе си и почти да извикам недей, какво правиш, и другото ми аз си го инжектира в носа. И изведнъж усетих физическа болка в главата, все едно ми се изпари мозъка и пак се събра, и като започнаха едни халюцинации насън. 😁😆 И виждам един мъж зад стъклото, бяхме някаква стъклена стая с огромно огледало. Та виждам мъжа отвън и си казвам, вече дрогирана, с една частичка останало съзнание-не забравяй този човек той ще ти напомни как да се върнеш в твоя свят.