майка и беше направила страхотна декорация с балон 2-ка в цветовете на дъгата - ей одра се да реве да я махнат
Това ми прилича на травма от гей парад
Малка шегичка за разведряване Дано не се случва повече.Не трябва ли да пуснем нова тема?
- Публикувана: 26 авг. 2024, 12:29 ч.
- Последно мнение: 9 фев. 2025, 19:19 ч.
Случи ми се нещо странно XXX
Това ми прилича на травма от гей парад
Малка шегичка за разведряване Дано не се случва повече.Не трябва ли да пуснем нова тема?
Темата ни е позамряла и хайде - преди новата - да ви препредам другата история на "моя" "български-норвежец". За да се "забавляват хората", които всичко знаят и обясняват - все едно, че са били там.
За мен е по-скоро излизане от тялото, или дори (по-реално) вид сомнабулизъм някакъв . Но човекът отрича подобни обяснения. А не, че има свое. Казва: разказвам само, каквото стана.
За мен е по-скоро излизане от тялото, или дори (по-реално) вид сомнабулизъм някакъв . Но човекът отрича подобни обяснения. А не, че има свое. Казва: разказвам само, каквото стана.
Скрит текст:
Не иска да мисли повече и по-подробно днес за случката. Казва: сигурен съм, че си легнах вечерта, а се събудих на над 20 км от дома си по дневно време. Там имаше жена с опашка, гола и се уплаших от нея. И бягал и затова се изпотрошил. Ама защо се озовал там, че да бяга? По-късно ходил да провери - горичката с хълмчето и морената съществуват. (BTW уточнение: по негово заявление и от разговори с дъщеря му - не употребява разни "субстанции".) Било преди няколко години. Съблича се, влиза в пижамата, ляга си да спи. В дома си в Берген.
Събужда се - облечен в ежедневни дрехи, с преметнат шал около врата - в горичка с леко хълмче пред него и огромен камък (морена) там някъде. Определено е ден. Докато се чуди къде е и какво се случва, му се мярва, че зад камъка се крие човек. Прави няколко крачки напред и вижда приклекнала зад морената "русалка" (хЮлдрата, както той си я нарича). Била гола, красива, опашката лежала настрани. (Тук сега, той малко разваля разказа, обаче ще го спомена: казва - първо не бях уплашен, дори си помислих, че някой е клекнал зад камъка да си "върши работата"; спомня си го точно така - абе, там тая какво прави, дали не ака? Ама това пък какво е - опашка ли е, пискюл ли е някакъв; какво е това, бе...)
Тя се усмихвала и го повикала с пръст (показалеца) да приближи. И той първо направил още 2-3 крачки, а после се уплашил. Едновременно развил шала си и се заобръщал назад. Мисли, че някак е хвърлил шала - обаче помни, че той направо се озовал в ръката на създанието/жената. А нашият хукнал назад и надолу от хълмчето в обратна на морената посока. Падал, ставал, търчал (не дълго, вероятно, но видял в по-ниското шосе).
Озовал се на извънградски път/шосе, задъхан, изподран, изпокъсан, боляло го на разни места. Минал камион, младият шофьор спрял, качил го и рекъл, че се прибира в къщи - били на 20-тина км северно/сев-изт. от Берген, селището беше със "С" (не го запомних). Шофьорът живеел с майка си, спрели първо у дома му. Установили, че е зле и решили да го закарат в болница. Той си спомнял първоначално само, че бил в гората и видял някаква жена зад голям камък.
Закарали го в пункт на Б.помощ някъде около това градче. Вече било обедно време.
Прегледали го. Направили изследвания. Имал пукнати ребра, счупени пръсти на едната ръка, бил доста насинен тук-там по тялото. (Дали му съответните медицински хартии като го изпратили към неговия си дом.) Той знаел само, че бил в онази горичка с хълма и камъка и не посмял да разказва за "жената". Казал, че нещо го уплашило и той бягал, като се спъвал и падал.
Когато се прибрал, заварил спалнята си разтребена с пижамата, сгъната - дето си я слагал. Тогава му "дошло", че "снощи" гледал едикакво си по ТВ, че си легнал после.
Събужда се - облечен в ежедневни дрехи, с преметнат шал около врата - в горичка с леко хълмче пред него и огромен камък (морена) там някъде. Определено е ден. Докато се чуди къде е и какво се случва, му се мярва, че зад камъка се крие човек. Прави няколко крачки напред и вижда приклекнала зад морената "русалка" (хЮлдрата, както той си я нарича). Била гола, красива, опашката лежала настрани. (Тук сега, той малко разваля разказа, обаче ще го спомена: казва - първо не бях уплашен, дори си помислих, че някой е клекнал зад камъка да си "върши работата"; спомня си го точно така - абе, там тая какво прави, дали не ака? Ама това пък какво е - опашка ли е, пискюл ли е някакъв; какво е това, бе...)
Тя се усмихвала и го повикала с пръст (показалеца) да приближи. И той първо направил още 2-3 крачки, а после се уплашил. Едновременно развил шала си и се заобръщал назад. Мисли, че някак е хвърлил шала - обаче помни, че той направо се озовал в ръката на създанието/жената. А нашият хукнал назад и надолу от хълмчето в обратна на морената посока. Падал, ставал, търчал (не дълго, вероятно, но видял в по-ниското шосе).
Озовал се на извънградски път/шосе, задъхан, изподран, изпокъсан, боляло го на разни места. Минал камион, младият шофьор спрял, качил го и рекъл, че се прибира в къщи - били на 20-тина км северно/сев-изт. от Берген, селището беше със "С" (не го запомних). Шофьорът живеел с майка си, спрели първо у дома му. Установили, че е зле и решили да го закарат в болница. Той си спомнял първоначално само, че бил в гората и видял някаква жена зад голям камък.
Закарали го в пункт на Б.помощ някъде около това градче. Вече било обедно време.
Прегледали го. Направили изследвания. Имал пукнати ребра, счупени пръсти на едната ръка, бил доста насинен тук-там по тялото. (Дали му съответните медицински хартии като го изпратили към неговия си дом.) Той знаел само, че бил в онази горичка с хълма и камъка и не посмял да разказва за "жената". Казал, че нещо го уплашило и той бягал, като се спъвал и падал.
Когато се прибрал, заварил спалнята си разтребена с пижамата, сгъната - дето си я слагал. Тогава му "дошло", че "снощи" гледал едикакво си по ТВ, че си легнал после.
Не знам до колко в странно, но поне за мен е. Започвам с предистория имам проблем с часовника на колата като я запалиш дава случаен час и след около минута-две се оправя. Аз имам навика да се будя всяка нощ нищо странно, будя се повъртявам се и заспивам. По навик винаги поглеждам колко е часа като се събуждам през нощта. Това, което ми прави впечатление, че няколко подред сутрини колата ми показва абсолютно същия час, в който съм се събудила през нощта.
Техниката ще ме изненада (откъм странност по смисъла на темата), само ако Брад Пит (примерно) слезе от телевизора и седне да изпием по едно кафе
Интересни събития с този норвежец, но отбелязвам мимоходом, че и разказвачът има дар слово. Нали не пише приказки, било над или под шипковия храст за пързалка на тукашните доверчиви млади и неопитни дами?
Надявам се да не се засегнеш, EmBrother, шегувам се, абсолютно съм уверена, че човек може да има такива преживявания и не е задължително да може да си ги обясни с днешните мерки и познания. Пиши, с удоволствие те чета.
Аз самата имам някои преживявания, които излизат от рамките на познатото (не само за мен) и нямам обяснение, макар много да ми се иска. Надявам се някой ден...
Интересни събития с този норвежец, но отбелязвам мимоходом, че и разказвачът има дар слово. Нали не пише приказки, било над или под шипковия храст за пързалка на тукашните доверчиви млади и неопитни дами?
Надявам се да не се засегнеш, EmBrother, шегувам се, абсолютно съм уверена, че човек може да има такива преживявания и не е задължително да може да си ги обясни с днешните мерки и познания. Пиши, с удоволствие те чета.
Аз самата имам някои преживявания, които излизат от рамките на познатото (не само за мен) и нямам обяснение, макар много да ми се иска. Надявам се някой ден...
Имам спомен от дете/6-7год./как с татко се прибираме от плажа на Каваци и вървим по един черен път към бунгалата…,нямаше други хора,имах усещане, че нещо има зад нас…,държах татко за ръка и като се обръщах виждах голям гущер 🦎,като игуана 😀,казах и на татко,но той не го виждаше..аз като се обръщах го виждах 🧐
Не беше сън или халюцинация.
Следващите дни отказвах да се прибираме повече по този маршрут 😏
10год.след случката все там почивахме лятото,но споменът ми си остана и не посмях отново да минавам по този пуст път 😒
Не беше сън или халюцинация.
Следващите дни отказвах да се прибираме повече по този маршрут 😏
10год.след случката все там почивахме лятото,но споменът ми си остана и не посмях отново да минавам по този пуст път 😒
@Кубратова. Не мога да се засегна от мнение, написано по този начин. Пък и комплименти има.
Истинският разказвач е от над 25 години в Норвегия. Самият е на вече 61 (ако съм разбрал).
Целият ми пост там: https://bg-mam.ma/p/1724385/49158231
Истинският разказвач е от над 25 години в Норвегия. Самият е на вече 61 (ако съм разбрал).
Скрит текст:
А моя милост открай време борави с думи. И чета, и пиша. Обичам загадки и странностите на света и живота. Моите лични пара-случки съм описал за влизане в другата тема за паранормалните преживявания (ставаха и за тук, но тъй ми дойде - аз открих тия 2 теми съвсем скоро). Едната можеше да поведе живота на тогавашния младеж в друга посока - от сегашната, стеклата се. Но не се случи. Виждал съм НВЯ/НЛО над Гара Пирин. Женен бил веднъж тук (знаете колко рядко бащата получава род.права, нали - неговият случай е такъв с нея; дъщерята е от българката - и по някое време заминава при него, където сега е омъжена за местен и си имат 2 хлапета, които говорят български по-добре от баща си). После се жени за норвежка - тук и там, и когато се развеждат - отново тук и там, си остават приятели и се виждат нерядко. Обиколил е половин свят. Това е сигурното. Несигурните неща (както и разказите му ) са, че не знам с какво - все пак - се издържа. И какви са му 3-те колежа и 2 висши. Рисува и познава историята на изкуствата, нумизмат е (активен - мое предположение - от това занимание идват немалки средства); но е скаран с техниката и телефоните.
Усвоил е някакви навици и привички не само от Севера: поздравява хора по улиците у нас; в Банкя спира хора да ги разпитва къде са най-вкусните кебапчета. В компания изрично предупреждава, че ще разкаже няколко норвежки вица и да не го бием после. Вицовете са ужасно-отвратително тъпи. Както и рекламите им по ТВ там - гледахме набор в Ютюб и нямат нищо общо с нашите безкрайни лекарства, чревни състояния, простата и т.н.
Но където има някакви странни по-весели или не чак толкова, случки - привлича ги като магнит.
!!! Махнах посл. абзац; не мисля, че е честно да го споделям - за другите написани неща сме говорили и той знае. !!!
) са, че не знам с какво - все пак - се издържа. И какви са му 3-те колежа и 2 висши. Рисува и познава историята на изкуствата, нумизмат е (активен - мое предположение - от това занимание идват немалки средства); но е скаран с техниката и телефоните. Усвоил е някакви навици и привички не само от Севера: поздравява хора по улиците у нас; в Банкя спира хора да ги разпитва къде са най-вкусните кебапчета. В компания изрично предупреждава, че ще разкаже няколко норвежки вица и да не го бием после. Вицовете са ужасно-отвратително тъпи. Както и рекламите им по ТВ там - гледахме набор в Ютюб и нямат нищо общо с нашите безкрайни лекарства, чревни състояния, простата и т.н.
Но където има някакви странни по-весели или не чак толкова, случки - привлича ги като магнит.
!!! Махнах посл. абзац; не мисля, че е честно да го споделям - за другите написани неща сме говорили и той знае. !!!
Целият ми пост там: https://bg-mam.ma/p/1724385/49158231
Сподели, тук можем да обясним всичко.😁
Скоро не са ме спохождали.
EmBrother, радвам се, че приемаш шегата ми, наистина е удоволствие да те чета не само по същество.
Да, определено е приятно за четене постовете на Embrother.
Вчера имах едно от тези типични не случайни преживявания. Историята е следната: преди 3 седмици със сина влязохме в магазин на Найк той да гледа и аз също. Исках маратонки тип обувка, от кожа, удобни и да са бели. Имаше едни, но имаха червени и сини ивици и не ми харесаха. После видях със тъмно сини и на подметката светло сини. Нещо също не ми уйдисаха. Нямаше други, а тези бяха намалени 40%, защото нямаше всички номера. Преди два дни се сетих да погледна в сайта им по интернет и видях, че има и други разцветки. Много ми харесаха с тъмно синьо както на подметката, така и от страни. Обаче едно, че бяха с нормалната им цена (99,99€) и друго имаше само големи номера (над 40).
Реших да ида до магазина дето го бяхме посетили със сина и... нямаше вече никакви от този модел. Обиколих 2-3 пъти данеби да съм пропуснала, но нищо. Тогава се загледах на етажерките , където слагат последни чифтове. И ... след внимателно оглеждане видях: модела който търсех, с тъмносини ленти и точно моя номер. И с намаление от над 50%. Синхроничност от класа! Твърде много съвпадения за да се мисли за случайност (то и няма случайности). Показвам модела:
Вчера имах едно от тези типични не случайни преживявания. Историята е следната: преди 3 седмици със сина влязохме в магазин на Найк той да гледа и аз също. Исках маратонки тип обувка, от кожа, удобни и да са бели. Имаше едни, но имаха червени и сини ивици и не ми харесаха. После видях със тъмно сини и на подметката светло сини. Нещо също не ми уйдисаха. Нямаше други, а тези бяха намалени 40%, защото нямаше всички номера. Преди два дни се сетих да погледна в сайта им по интернет и видях, че има и други разцветки. Много ми харесаха с тъмно синьо както на подметката, така и от страни. Обаче едно, че бяха с нормалната им цена (99,99€) и друго имаше само големи номера (над 40).
Реших да ида до магазина дето го бяхме посетили със сина и... нямаше вече никакви от този модел. Обиколих 2-3 пъти данеби да съм пропуснала, но нищо. Тогава се загледах на етажерките , където слагат последни чифтове. И ... след внимателно оглеждане видях: модела който търсех, с тъмносини ленти и точно моя номер. И с намаление от над 50%. Синхроничност от класа! Твърде много съвпадения за да се мисли за случайност (то и няма случайности). Показвам модела:
Мотам се в салона, оставила съм телефона накрая на раклата, чакам да ми се обадят, и влизам за нещо в стаята, излизам, понечвам да взема телефона, няма го, почвам да п..попържам, никъде го няма, връщам се, гледам той там, дето го бях оставила.
Четохте ли това:
Четохте ли това:
Да, тази историйка си е доста обезпокоителна и зловеща, сред най-плашещите, които някога съм чела, истинска или не. Първоначално е публикувана в раздела на реддит за Гличове в Матрицата, странни преживявания, при които реалността наоколо се изменя, например, виждаш някого облечен с дреха в един цвят, и в следващия момент, дрехата е станала мистериозно в друг цвят, и всякакви такива. Но определено най-плашещото е животът ти да се окаже сън и всъщност да си в кома в болницата. Съчувствам му на този човек, макар че, ако има нещо вярно в теориите за паралелните светове, всъщност животът, от който се е събудил, не е просто сън, а съществува, само че в друга вселена евентуално. Дори си спомням, че имаше много отдавна и филм с подобен сюжет, една жена се оказва, че води два паралелни живота, събуждайки се непрекъснато от единия в другия. Май Деми Мур беше в главната роля, но не съм сигурна, стар филм си е, а и не съм го гледала, само трейлъра.
А не може ли човекът по време на комата или предхождащите я събития (все пак от нещо е изпаднал в кома) да е изгубил паметта си или нещо в мозъка му да се е "бъгнало" и оттам да има несъществуващи спомени. На мен ми се струва, че причината за тези нереални спомени е по-скоро в самият човек, а не в цялата ни заобикалящата действителност.